Няма друга
карта в Тарото която да означава пълно щастие, освен Глупакът. Това е архетипа,
който съдържа като потенциал всички останали в себе си. Затова и той е под
знака на цифрата 0.
Кой са най-
ярките идеи за архетипа - това според мен са неосъзната цялостност, отвореност и
затвореност едновременно. Това лесно може да се види от нулата, представена
като кръг. Тя е цялостна, защото кръгът няма начало и край, отвореност,
представлявайки „Старгейт”, и затвореност, изобразена най-често като ороборус:
Глупакът е
цялостна репрезентация на Източника в началото на своя Път в Играта. Той няма
никакви дефиниции, спомени и опит. В него няма вина и страх, има единствено
оптимизъм. Затова Глупакът е щастлив. Тълкуването че Глупакът приближава края
на скалата, несъзнавайки къде отива не е пълно. Всъщност той на подсъзнателно
ниво знае че създава постоянно сам Реалността си, бивайки репрезентация на
Източника. Той ЗНАЕ, че каквото и да се случи, то ще му бъде само в помощ. Затова
и оптимизмът му не е безпочвен, просто той не осъзнава откъде произлиза.
А от къде идва
Глупакът? Слънцето на картинката е метафора за светлината, тоест Глупака идва
от мрака. Мрака, където всички възможности са еднакво вероятни и възможни. В
тъмното не съществува страх за Глупака, защото той още не е създал дефиниция за
страх. Торбичката на Глупака е празна... Глупакът не влага никакви усилия в
това, което е. Защото е цялостен по начало.
Най-емблематичния
филм, представящ Глупака, е Форест Гъмп, изигран умело от Том Хенкс. Повечето
актьори развиват един-два архетипа в ролите си, Том Хенкс обаче въплъщава
няколко архетипа. В „Зеления път” той изиграва „Провесения”, в „Шифърът на
Леонардо” - „Висшия жрец”, в „Корабокрушенеца” - „Отшелника” и „Колелото на
живота”, в „Терминала” - „Магьосника”. А само в „Облакът Атлас” изиграва
едновременно няколко архетипа.
И началото на
това е „Форест Гъмп”, тъй като Глупакът съдържа всички архетипи в себе си (във
„Форест Гъмп” той например се разгръща във Влюбените). Друг пример за това е
Джим Кери - той изиграва Глупакът в „От глупав по-глупав” и в „Шоуто на
Труман”, след което (но не и хронологично линейно) въплъщава много различни архетипи.
Най-често
повтаряната реплика от Форест Гъмп е „Това беше най-щастливото време от живота
ми”. Саундтракът към филма е най-пълното представяне на архетип чрез музика, тя
е просто емблематична. Автор на това произведение е Алън Силвестри.
https://www.youtube.com/watch?v=E3pEAHPwI8M&feature=youtu.be
Как се
проявява този архетип в живота на всеки Това е така наречения „късмет на
начинаещия, beginners luck”).
Това е графика на успеха в която и да е дисциплина. Пикът в началото е
„късметът на начинаещия”. За пример -
човека, който за пръв път държи въдица в ръцете си хваща най-голямата риба,
който за пръв път се захваща с дистанционно виждане има най-добри попадения и
т.н.т.
Обяснението му
е че когато се захващаме с нова дейност, още не сме изградили дефиниции и
очаквания за постигане на цели, позволявайки по този начин да се прояви
най-подходящия за нас резултат. След достигане на този първи връх вече се
приемат за верни някакви дефиниции и се придобива „опит”, сред което резултата
се влошава значително. Впоследствие се получава още по голям връх от първия, но
това е вече от интеграцията на дефинициите в дейността в едно цяло (всъщност
това е архетипа зад „Светът”). Обаче точно първия връх изобразява архетипа зад
Глупака. Ако искате незабавни резултати от дейността, с която се занимавате,
можете да използвате точно тази връзка.
И накрая едно
клипче за Форест Гъмп в ролята на Нео от Матрицата, показвайки безкрайните
възможности на Глупака:
Източника е
Глупак!
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.