За мен "Матрицата 4 - Възкресявания" беше синхроничност. Изкараха я по Замунда преди да излезе по кината и я гледах в психиатрията. Приказките между Нео и Анализатора бяха почти 1 към 1 с разговорите ми с психолога. И ежедневното вземане на синьото хапче беше едно към едно, само дето моето беше кафяво. Дори имаше бягаща пътечка, на която всеки ден вървях, ситуацията беше толкова сюрреалистична, че от време на време почуквах по огледалото, с идеята за нереалност на всичко.
