Земното преживяване може изцяло да се представи с
играта шах, ненапразно шахматния мотив присъства навсякъде. Това е кадър от
филма The seventh seal от 1957 г., където още в началните кадри Земната игра
метафорично е представена като игра на шах. В самия филм един рицар играе на
шах със Смъртта, като накрая губи играта и напуска Играта, приемайки Смъртта.
Ако вземем всяка една игра самостоятелно, ще видим че
това е взаимодействие между бели и черни фигури. Без белите и черните не може
да има Игра. И след края на партията всички фигури отиват в една кутия,
забравили своето противопоставяне. И живота, като всяка игра на шах има
правила, които се спазват както от белите, така и от черните (докато някой не
обърне дъската:)).
Всички фигури на дъската са различни наши аспекти,
които ние използваме по разнообразен начин за да постигнем целта на Играта.
Затова и на английски се наричат pieces, - части от едно цяло. И най-простите
фигури са пешките, които обаче щом достигнат до края на дъската могат да станат
каквито и да е други фигури, естествено без цар. Това е алхимична трансформация,
която всеки от нас е способен да извърши - пешките пускат ВСИЧКО, което са и стават
напълно нови фигури. Запазват единствено цвета си...
Царят е олицетворение на най-вътрешния наш аспект,
цялостното същество което сме и което е безсмъртно - той направлява играта.
Затова и той не може да бъде взет или дублиран. Той е Единствен за дадения цвят
и без цар не може да има игра. Интересно е че други фигури освен пешките не
подлежат на трансформация, метафора за хората, които са се родили с определени
„свръх ”способности (тук включвам и т.н. „благородно потекло”) и не могат да ги
„пуснат” и по този алхимичен начин да се трансформират в нещо ново. Тези фигури
(коне, офицери топове и царица/и) не развиват способностите си по време на
играта, те биват използвани и евентуално жертвани. Това е същата ситуация, случваща
се с всички хора със способности, те цял живот са използвани от Системата и в
крайна сметка биват пожертвани за да бъдат заместени от други.
Партиите приключват с мат - това означава че какъвто и
ход на напрви съответния цвят в следващия ход противоположния отбор ще вземе
царя. Царете обаче не се вземат, това е метафора за това че никога Светлите или
Тъмните не могат да победят напълно. Нещо повече - те не желаят да
победят напълно, знаейки че така не може да има Игра.
Малко хора осъзнават че целта на играта шах не е
победа на една от страните, а изиграване на красива партия. И досега се
разглеждат партии от миналото, станали легендарни не защото едната или другата
страна е победила, а защото са уникални разигравания. Така е и в живота. Хората
и досега си разказват истории за живота на хора, въплатили най-пълно някои от
архетипите - от Исус до Джак Изкормвача.
Различните нива в Играта на тази Платформа могат да се
илюстрират с развитието на един Играч на шах. В началото той играе единични
партии с различни партньори, докато овладее правилата на играта и се научава да
предусеща ходовете на партньора си. Това е аналогия с т.н.”последователни
инкарнации”. След достатъчно победи този вече новоизлюпен майстор може да си
позволи да играе партия с много партньори едновременно. Това е аналогия с т.н.
„едновременни инкарнации”. Някой от партиите нашия герой губи, други печели,
трети са реми, но от всички тях той черпи опит за своето развитие. Метафора за
това че всеки един живот не е изживян напразно. След достатъчно едновременни
партии този майстор вече може да играе тези партии и за време - аналогия с
късия човешки живот и отговор на въпроса „Колко интересен живот ще изживея за
73 години?”. Също така това е аналогия за избирането на различни инкарнации в
различни реалностти / „времеви” потоци, играещи уникални за тях партии. След овладяване
и на това ниво гросмайстора вече може да не играе, той минава в режим
Наблюдател/Създател, където може да коментира и анализира играта на другите и
да създава диаграми на партии, неразигравани никога. Това е т.н. „graduating the Game”, промотирано от Матрицата 5. Но той все още е част
от Играта, просто това е нов режим. И шахът ни казва че това става на същата
тесерактна Платформа или поне непряко е свързано с нея.
И накрая за част от Гросмайсторите следва пълно отказване
от шаха, защото играта е овладяна в пълнота, като по този начин гросмайстора
„умира” за играта, занимавайки се с други дейности, нямащи нищо общо с шаха.
Това е метафора за окончателното Излизане от Играта на тази Платформа, сливане
с Източника, обогатен от изиграните партии и евентуален избор/сътворяване на
изцяло нова Платформа.
Самата игра шах е спорт и се промотира от най-различни
институции. Организират се различни турнири с най-разнообразни участници.
Организаторите на турнирите нямат същите интереси като участниците. Различните
турнири се промотират по най-разнообразни начини, намиращи нови и нови
интересни формули за разиграване. Тук може да се онагледи корпоративната
структура на Платформата, направена така, че да въвлече възможно най-голям брой
Съзнания с все по-нарастващо разнообразие от възможности за преживявания.
Шахът има толкова голяма популярност, защото представя
самата структура на Платформата и подсъзнателно това е разпознато от масите.
Друга игра, отразяваща същността на
Платформата, е най-обикновената КРЪСТословица.
Думата кръст отразява разгърнатата форма на тесеракта,
разгледано в следговора на тази
книга. Самата и форма отразява структурата на Платформата. Съществува голямо
разнообразие от кръстословици, като съставителите постоянно измислят нови и
нови форми. Тук също присъстват нивата Играч, Наблюдател и Създател, като
Създаделя има пълна свобода каква да е формата на кръстословицата, докато при
шаха той трябва да се придържа към формат 8х8.
Основната разлика между кръстословицата и шаха е, че
докато в шаха играта е изцяло творчески процес, то при решаването на
кръстословици такъв няма. Човекът, решаващ кръстословици все повече и повече
затъва в дефинициите на Ума. Това е гениален начин за подтискане въображението
на читателите, тъй като се използва структурата на Платформата, на която всеки
реагира по (под)съзнателен начин. Затова и кръстословиците са толкова популярни
и затова във всеки вестник присъства такава. Защото основния начин на
управление на емоционално ниво е чрез страха, а на ментално ниво - подтискане
на въображението, което ще разгледам в следващата статия.
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.