Хуморът и дзен

Всички обичаме да се смеем. Когато се смеем ние сме щастливи и с изключен ум. Механиката зад повечето форми на хумор е, че обикновено са представени две противоположни гледни точки, а смях предизвиква трета, скрита от нас перспектива.
Това добре може да се илюстрира с този виц:  В някои хора живее Дяволът, в други - Бог, а в трети живеят глисти.

Именно третата перспектива предизвиква смях. Защото е масово срещана, част от консенсуалната реалност, третата перспектива е масовата (и скритата - повечето глисти не излизат навън:)).

 Друг пример:

 Зографът рисува по тавана на църквата, влиза отчето и крещи:

- Ти защо рисуваш всички ангели с маратонки? Къде си виждал ангели с маратонки?

Зографът отговаря:

- А ти къде си виждал ангели без маратонки?

          Масовата перспектива тук е че ангелите не могат да се видят.

 И в двата примера Умът изключва за малко, но не защото е изумен от това че не може да разбере нещо, а защото разбира че е прав. Става препотвърждаване на консенсуалната реалност и изключване на другите варианти като възможни. Затова и масовите събирания около маса са именно това - преизбиране на едно и също нещо. Това е и функцията на повечето комедии - препотвърждаване на консенсуалната реалност. Затова и ги наричат семейни филми.

От тази гледна точка хуморът може да се разгледа като противоположност на дзен сентенциите, макар че дзен може и да се съдържа в хуморът и обратното - например ангели с маратонки. При дзен умът изключва защото не може да разбере смисълът зад тях.

 Ще илюстрирам това с пример от Старгейт SG-1, сезон 5, серия 21. Зад поредността на серията има и друг смисъл - в големите аркани на Таро, последният е „Светът”, показващ края на един цикъл и цялостното възприемане на реалността и е под № 21, д-р Джаксън въплъщава архетипа зад „Върховния жрец” - № 5 в големите аркани, а именно опазване на догмите в консенсуалната реалност. В серията д-р Джаксън се „възнася”- оставяйки всички догми и дефиниции, характерни за „Върховния жрец” и преминава в архетипа зад „Светът”. И самият пример, който започва точно на 22.00 (11 00 11, или 101 101) минута от серията:

Др. Джаксън:

- Кажи ми какво да правя

Ома Десала:

- Много пътища водят до Великата пътека.Само искащият може да ги открие.

- Добре. Ами, аз искам. Така че, да вървим. Тоест, знаеш, прави си своето. Просвети ме.

- Реката не казва лъжи, макар че стоящият на брега, непочтен човек ги чува.

И реакцията на неразбиране на д-р Джаксън:

- Не мислех, че ще е толкова лесно.

Следващия кадър показва бинтованото тяло на д-р Джаксън, символично показвайки ни че не е интегрирал дзен-а.

Разбирането на сентенцията е че реалността е неутрална по принцип (реката не казва лъжи), хората наливат смисъл в нея фрагментирайки я/излизайки от естествения поток (стоящия на брега), като смисълът се налива от Ума (ги чува), който изкривява самия поток (непочтен човек). Това естествено е описание направено през Ума, самата интеграция на сентенцията не може да се опише, тя трябва да се преживее. Точно това не успява да направи д-р Джаксън в тази сцена.  Чак накрая той вече е пуснал своите очаквания, демонстрирано в този диалог:

Полковник О’Нийл:

- Къде отиваш?

Д-р Джаксън:

- Не знам.

Не позволявайте живота ви да се управлява от Ума. Живота е интересен не когато знаеш къде отиваш, а когато не знаеш. И когато си пуснал ВСИЧКИ очаквания се реализира най-подходящия за теб вариант, който те оставя изумен.