Тъй
като естественото състояние на съзнанието е то да твори, тоест да използва въображението
си при осъществяване на личната си страст, то и един от начините то
(съзнанието) да бъде контролирано е като му се създават условия то ДА ИЗБЕРЕ
САМО да не твори. Това става чрез създаване на ясно дефинирани граници, способни да се възприемат от Ума. А Ума може само да пресъздава едно и също нещо в рамките на даден шаблон/ограничение. Тоест, хората пребивават в състояние на постоянно МИСЛЕНЕ - как да се променят нещата и защо положението е такова, каквото е. Това е въртене в кръг - ороборус, змията хранеща се сама със себе си, захапала собствената си опашка.
Това може да бъде забелязано във ВСЯКА
държавна институция. Ограниченията са създадени чрез закони, правилници за
приложение на закони, наредби, устройствени правилници и т.н.т. (схващате
идеята, нали?). Накратко - правила, рамки. Когато съществуват точно определени
правила, въображението и творчеството не могат да се проявят. Това е все едно
да кажеш на един музикант кои ноти може и кои не може да използва. Това, между
другото е отразено във ВСИЧКИ публикации на държавни институци. Там всичко е
зададено предварително - като се започне от това какво ТОЧНО да е включено, и
се стигне до определяне на шрифта и цветовете по CMIK. В създаването на една публикация от един човек може
да се прояви въображение само един път - първия. Всички следващи публикации са
само повторение, влизайки в порочния кръг на Ума. Същото е и положението с
прессъобщенията. Ако в едно прессъобщение се вмъкне различна гледна точка (под
формата само на едно изречение), то тя се коригира от висшестоящата инстанция/началник.
Обезличаване на личността - това е и основата на която може да вирее трансхуманизма.
Това подтискане на въображението води
до колапс на самата институция. Единствения възможен от гледна точка на
линейното мислене изход е да се промени нейната структура. Точно това води до
роене на все повече държавни агенции и „съкращения” в щата. Има една мисъл, не
помня точно на кого, но тя гласи „Когато чуеш за съкращение, купувай повече
бюра.”. Това естествено не е за съкратената институция, а като цяло за
чиновническия апарат.
Естествения начин една институция да се
развива е като стимулира всяка проява на творчество и всяка проява на
въображение от служителите. Това би довело до естествено привличане на хора с
нелинейно мислене и намаляване на товара от толкова много закони и правила.
Това неизбежно ще бъде съпроводено от напускане на хората „потънали” в
дълбините на собствения си Ум и станали неспособни да прегърнат собствената си
творческа натура. Или тези хора ще се вдъхновят и сами ще започнат да творят.
Това обаче е пожелателно мислене и няма да се случи.
Парадоксално обаче, за да съществува
каквато и да е институция са необходими хора с въображение. Това е отразено
несъзнателно в структурата на един конкурс за заемане на държавна служба. На
първия етап обикновено се решава тест, който има краен брой „верни” отговори,
тоест тества се възможността на кандидата да мисли линейно/нетворчески. На
етапа интервю вече се оценяват именно творческите качества на индивида. Но и
това е само възможност, голяма част от въпросите по време на интервюто са
линейни по своята същност, защото за да стигнат до позиция „оценяващ”, хората
трябва да са били много дълго част от дадената институция. А най.дълбоката
същност на ВСЯКА институция е подтискане на въображението (и тук имам впредвид
наистина ВСИЧКИ институции). Тежестта на претегляне на оценката от първия етап
е по-малка от тази на втория етап и мнението на комисията не подлежи на съдебен
контрол. Там където има проява на творчество и въображение (в случая - евентуално
в комисията) контрол не може да има.
От друга страна, когато кандидата се провали на първия
етап, той не се допуска до интервю. Това изцяло „отрязва” хората с изцяло
творческа натура до държавна служба. Държавна служба обаче може да заеме един
балансиран човек, съчетаващ в едно линейния и нелинейния начин на мислене.
Неизбежния колапс на институция,
избрала подтискането на творчеството е съпроводено и с влошаване на здравето на
служителите и. Когато на едно нелинейно Съзнание не са предоставени условия за
пълното му разгръщане чрез творчество, то тялото неизменно се разболява (и съм
виждал много примери). Друг изход е напускане на човека - това е и причината за
текучеството на хора от държавния към частния сектор. Когато човек се разгърне
докрай в една такава институция, прилагайки всички свои способности, освен че
има и по-ниска от останалите заплата, той и парадоксално бива уволняван / съкращаван
/ напуска. И после се забелязва осезателно липсата му. Причината за това може
да бъде разбрана чрез принципа за подтискане на въображението.
Това е принцип, който може да се наблюдава
и на планетарно ниво. Тъй като огромната част от хората нямат способността да
напуснат, се проявява дуалността заложена в рептилоидния мозък - борба или
бягство. Това е и най-дълбоката причина за всички световни войни. Подтискане на
въображението е начина, по който те могат да (И СЕ) предизвикват. Парадоксално
по време на война оцеляват именно хората проявяващи своето въображение и това е
„причината” след всяка война да има творчески подем в победилата страна. А
победилата страна може и да се избира предварително - това е страната с
по-развито въображение, проявено във военния сектор.
В момента се намираме точно в такъв период - времето
преди поредната световна война. Време, в което въображението е подтиснато
навсякъде - от религиозни догми, икономически ограничения, закони и т.н.
„политическа коректност”. В момента няма НИТО ЕДНА държава, която да стимулира масовата
проява на въображение. Обаче няколко държави стимулират проявата на въображение
във военния сектор, като САЩ са на първо място по процент от БВП, харчен за
„отбрана”. Повечето пари обаче не означават повече въображение - то не е стока,
то е състояние на съзнанието, то Е съзнанието. Хората творят, когато не се
чувстват ограничени и това е много добре разбрано от силните компании от частния
сектор и от военно промишления комплекс. Методът за предизвикване на поредната
(а може би и последната) катастрофа вече трябва да е е ясен на читателя.
Бъдете своето въображение и помагайте на хората, които
го проявяват. Направете избор СЕГА.
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.