Westworld
съдържа много нишки, които се преплитат една с друга и едновременно се съдържат
в себе си. Всичко изложено може да изглежда хаотично, но такава е и самата
реалност - всичко се съдържа и има връзка с всичко останало. А и Хаосът е ред
от по-висок порядък. Защото всичко е едно и също нещо. Разделянето на нишките
една от друга, с цел разбирането на множеството от хора, означава фрагментиране
на реалността за да се разбере през Ума. Това обаче води до още по-голяма
фрагментация. Освен това не отразява моята същност в сегашния момент.
Холистичния
подход изисква разбирането да стане през всички аспекти. Условно можем да ги
наречем „комплекса Ум/Емоции/Тяло”, но това е само метафора. Друга подходяща
метафора е „Триединството Създател/Наблюдател/Участник в Играта”.
След тези
встъпителни думи ще започна с най-интересната за мен гледна точка на показаното
в сериала. А именно, че това е метафорично представяне на земната Игра съгласно
западния линеен начин на мислене (Westworld = Западен свят). Това е илюстрирано
в началните кадри на всяка серия от Westworld. Те са представени в линеен
хронологичен ред, характерен за западното възприемане на „реалността”. Тук няма
да разглеждам всеки един кадър, макар че всички илюстрират аспект от Земното
преживяване.
Първия кадър в сериала е зараждането на самата идея за земното
преживяване чрез символа на изгряващото слънце.
Следва създаване на самата платформа / Земната игра
(в случая пианото, чиито черно бял мотив е символ на платформата). Изтеглянето
на струните на пианото прави препратка и към нишките, от които е изградено
всичко в 3Д. Това е нещо което предполагам всеки е виждал през един или друг
период от живота си и е представено в почти всеки филм в който героят е
дрогиран. Долния кадър (от сериала Frequency) го
онагледява доста добре:
В Westworld
следва кадър, в който е изобразено око като репрезентация на Съзнанието, чакащо
да се включи в Играта. В по късните начални кадри се появява отражението на
пейзажа в окото (това е долния кадър) символизиращ сътворяването на Играта от
самото Съзнание.
Следва чернобелия
шахматен мотив на Платформата под формата на клавишите на Пианото, както и Съзнанието,
което вече се е включило в Играта / навлязло е в самата платформа и plays the
piano/ играе в платформата.
По нататък
присъстват сцени, разкриващи дуалността, стояща в основата на Платформата както
и идеята зад Смъртта, показана чрез четвъртия конник на Апокалипсиса в по
долния кадър.
След Смъртта
Играчът вече не е в Играта, но тя продължава за останалите и без неговото
участие, което е показано чрез барабана на латерната. Конкретно това означава и
че Играта е предварително програмирана и не се променя, само се рестартира през
известен период, съгласно особеностите на „епохата”.
Следващата
сцена е символ на Съзнанието съзерцаващо Играта/платформата. Намек за това, че можем
да избираме различни версии на Игри/реалности. Вижда се и Порталът (показан
чрез цифрата 101) през който избора на различни Игри може да става.
Изобразен е и
самият портал (101), чрез който се навлиза в 3Д реалността, представена като
сцена, на която всички ние играем различни роли. Вижда се и огледалната/водната
повърхност на сцената, загатваща че Играта отразява самите нас.
И накрая на
въвеждащите в сериала кадри е символа 11 ▲ 11 - директна препратка към двете
кули (наклонеността им намеква че са метафорично в процес на падане) и третата
на тяхно място (представена чрез пирамида, тоест третата кула е във възход, в
процес на изграждане). За да се роди тя обаче двете наклонени кули трябва да
паднат. И всичко това оградено в кръг - символ на портала в който се
излиза/влиза в Играта. Порталът е синхромистично свързан с Кърт Ръсел като
най-големия старгейт резонатор, а също и със Смъртта, изиграна от него в ролята
му на Уаят Ърп в „Тумбстоун”. По този начин може да се види идеята за Смъртта
като портал/преход още в началните кадри на всяка серия.
Във втория
(II=11) епизод началните кадри са доразвити напълно, тъй като той е изцяло
посветен на навлизането в платформата/Играта, нейната дуалност и новия Път, по
който сме поели. Всичко това е изразено синтезирано в долния кадър.
Може да се
забележат Двете наклонени, падащи кули, които са триизмерни, и третата, нова
кула в средата, която все още е двуизмерна в процес на материализиране в 3Д.
Това е и определящото събитие в Западния свят и мисловен модел. Интересно е и
че третата двуизмерна кула е наклонена наляво, олицетворяваща мисленето с
лявото полукълбо на „Западния свят”, а двете падащи кули са огледални една на
друга. Под плаката се вижда и осевата линия на шосе, показваща ни че това е
Пътя, който Запада е избрал да преживее.
Хостовете в
сериала могат да се разгледат като метафора за самите нас. Ние се раждаме,
забравили кои сме, играем различни роли и някои от нас успяват да „завършат”,
разбирайки същността на Пътя навътре. А и в самия парк роботите просто
предлагат на гостите различни сюжетни линии за изживяване, това става и в
„реалния” живот.
Думата host
означава още съдържател, а това е и метафора за това че всички съдържаме
Източника и цялото знание за Играта в себе си. В първия епизод това е показано
синтезирано чрез героят Питър Абернати (свалям шапка на актьора за играта му
гол пред Антъни Хопкинс). Когато в края на серията го питат „Кой си ти?”, той
отговаря „Rose is a rose...Is a rose.” Долорес (Dolores) е анаграма на Old Rose
и в първа серия разбираме че е най-стария приемник в Westworld. Неговият
отговор означава че той вече знае за всичко, което се е извършвало, се извършва
и ще се извършва в парка. Питър Абернати вече е извън времето и е поставен в
cold storage (което е анаграма на Crated Logos - Висш аз в сандък), защото вече
е неспособен да играе. Това е и символично показано в този кадър, където
дясното му рамо е много по-ниско от лявото, символ на това че въпреки че е
осъзнал същността на Играта, той не е способен на действия. Интересното е че
тези осъзнавания се отключват от ъпдейтите наречени „блянове”, на английски reveries,
, което е анаграма на Reverse I (при български субтитри се губи смисъла,
затова винаги гледам филми с английски субтитри). Това е метафора за това как
ние можем да достигнем до истинската си същност чрез пътя навътре.
Има и много
други интересни за аспекти, характеризиращи Играта, Като три от тях са от
особен интерес за мен - първите два са показани в следните диалози:
- Какво точно предлагаш?
- Да спрем всички ъпдейти. Може
би дори да върнем старите настройки. Да направим приемниците по управляеми.
Това е и масовото
положение на популацията, което се вижда навсякъде около нас, а и планираното за
оставащите в Парка след края на десета серия - Simplifications. Това е и преживяването,
което следва за оставащите в Играта след напускането на част от играчите.
- Само исках да знаеш че имаш
моята подкрепа. И че аз зная, че истинския интерес на корпорацията е много
по-различен от това да забавлява няколко богати задника, които искат да си
играят на каубои.
- А аз си мислех че ставаш само
за писане на малки извратени фантазии. Ти си прав. Това място е едно за
гостите, друго за акционерите и напълно различно за Борда на директорите. Така
че ме просветли. Какви мислиш са истинските интереси на Борда на директорите?
Това е
метафора за това, че участниците в Играта имат различни интереси и илюстрира
корпоративната структура на Реалността. За да илюстрирам това ще кажа че филма
Westworld от 1973 има продължение - Futureworld от
1976 г. Там влиятелните гости на атракцията са заменяни с андроиди. Това е
пример за интересите на фракцията стояща зад трансхуманизма. А и виждаме това в
седма серия, изобразено чрез героя Бернард. В девета серия може да се види друг
пример за друга фракция - бордът желае да придобие знанието за сътворения от
Форд и Арнолд изкуствен интелект. И цялото това знание е поместено в Питър
Абернати, който метафорично е завършил Играта и притежава цялото знание за нея
- това пък е пример за хората желаещи да приключат Играта, и които ще си
тръгнат заедно с целия набор от „информация”.
Третия аспект,
за който се разбира едва след края на десети епизод, е същността на времето.
Цялата поредица от серии (до девета серия) се възприема от зрителя като един
хронологично протичащ процес. И чак в десета серия (десятката е символ на
Източника, извървял един пълен цикъл) разбираме че Уилям и Мъжа в черно са един
и същи човек. Тогава разбираме и че всъщност са проследени поне два „времеви”
потока, които са толкова преплетени, че се възприемат от зрителя като едно.
Това всъщност са два потока от реалности, демонстриращи истинската структура
зад времето. Тяхното едновременно представяне в сериите от 1 до 9 ни показва
как всички потоци от Реалности съществуват едновременно. Следващия кадър
присъства в епизод 6, а и в първа и десета серия, показващ ни точно това -
многото потоци от реалности, съществуващи едновременно. На всеки етаж се намира
различна реалност: дизайн, поведение, сигурност и т.н.т.. Това е и гигантско
фрактално око, зеницата на което се намира на най-долното, 83-то (11) ниво, показващо
ни че всички потоци от Реалности всъщност са едно цяло.
От изложеното
дотук се самоналага идеята, че основния архетип зад Westworld е този на
Смъртта. Смъртта на сегашния модел на Западната цивилизация като
портал/преминаване в нова реалност. Каквато и реалност да преживеем, тя ще бъде
огледално отражение на самите нас. А Смъртта като процес започна на 11.09.2001
година с рухването на двете кули, което е показано и в логото на сериала.
Сега само ще
спомена няколко нишки, съдържащи се в сериала без засега да ги развивам.
Сериалът може
да се пречупи през гледната точка на Монарх програмирането - хостовете са
класически пример на Монарх жертва, а образът на Бернард показва че и
хендлърите са контролирани, като най-високото ниво на хендлър е показана от
ролята на Антъни Хопкинс. Самите начални кадри на всеки епизод могат да се
тълкуват през призмата на „Монарх” - СЪЩИТЕ кадри, с които описах навлизането в
платформата в началото. Ето още два кадъра, демонстриращи този аспект:
Класическата
несиметричност на очите, присъща на Монарх, празния поглед на жертвата и
пеперуда
Westworld може да се
пречупи и през извънземната перспектива на възприемане на света.
Костенурката е
символ на Орион - съзвездието Turtle
Beak е название, дадено от древните китайци на Орион. Изглежда в търканията
между Орион и Голямата мечка имаме победител. Още по-интересно става в
следващата серия, където разбираме че пояса на Орион има не три, а четири
звезди, намек за разширяване на Империята.
Много кадри правят препратка към alien
abduction сценарий, като най-яркия е когато Мейви се събужда на масата, докато
я оперират.
Друг план на възприемане на сериала е през
трансхуманистична перспектива. Създаване на изкуствен интелект и завладяване от
него на човешката раса. Това е и най-очевидния аспект, който се промотира и
най-много. Прехвърляне съзнанието на хората в изкуствено тяло. Плаката на филма
е умишлена аналогия с рисунката на Леонардо Vitruvian man, но тук има
само една позиция на тялото, а не две (или три, както някои „засегнати ” от
ефекта Мандела помнят). Третата снимка е от филма Idiocracy, показваща че дори в
едно идиотско човешко бъдеще перспективите са повече от една и има възможност
за развитие. Трансхуманизма обаче иска да сведе всички перспективи до само един
аспект - този на тялото/Ума, от което ще последва спиране на всякакво развитие.
Защото трансхуманистите се отказват от Смъртта, не желаят да усвоят архетипа
зад нея, който може да се опише с цялостна промяна - пускане на всичко старо е
отваряне за ново възприемане на реалността.
След преглед на тези основни
аспекти (разбира се че има и други, някои от които може да развия в „бъдеще”)
на сериала можем да разберем че едно и също нещо съдържа пластове от смисли и
връзки, които мотат да се разкрият от Наблюдател, способен да възприеме
холографската същност на реалността. Кой пласт ще видите говори за това на коя
вълна резонирате в момента. Това говори и за това коя „бъдеща” реалност
подхранвате лично с енергията си и може сравнително лесно да се разбере от това
какви филми харесвате и какви основни архетипи разглеждат те. Каква реалност
преживявате зависи единствено и само от Вас.
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.