Архетипът на Спасителя в киното

Архетипът зад Спасителя е най-често разигравания образ в киното. Много по-рядко това е Светлия му вариант.

Пример за това са ролите на КристофърЛойд. Това е синхромистична връзка, която е проследена в този материал. Масово в киното се разглежда Тъмния му вариант. Първия филм който изгледах на видео беше Westworld. Главния герой YulBrynner играе и Крис - водачът на Великолепната седморка в оригиналния филм, чиито римейк излезе през лятото. Този актьор е известен с това че винаги се облича в черно - той е първообразът на „Мъжа в черно”.  Архетипът зад Крис разбира се е този на Спасителя за който сега ще пиша, а и Крис е английския вариант на Христо(С).

Същия архетип се изиграва от Дензъл Уошингтън във филмите The Book of Eli и римейка на Великолепната седморка. Както споменах, тук обаче става дума за „Черния спасител”. Пиша за същото описано в тази статия за „Черната мадона” - но за Ян аспекта - „Черния Спасител”. И напълно естествено за периода в който се намираме, в нито един от тези филми падналия Ян не претърпява развитие към интеграция поне на „Светлия” си аспект към цялостност.

 The man in black - The Black Saviour

 Черния спасител присъства и във вселената на Marvel - The Punisher

И неизбежно е придружаван от архетипа на Смъртта, като това най-добре е показано от Наказателя.

 Най-популярния „Черен спасител” е Дарт Вейдър :).

Каква е най-характерната черта на тази вариация на архетипа на Спасителя? Той притежава Силата и е овладял собствените си способности до съвършенство. И използва това знание да наказва тези, които според него го заслужават, без да се интересуват от техните подбуди. А ги наказва по един начин - заличава ги физически (тук може да се присъедини и ролята на Арнолд Шварценегер като „Заличителят” и Уаят Ърп на Кърт Ръсел). Това всъщност е обобщаващ образ на Антихриста, като метафора за прегръщане на разделението/фрагментирането и неприемане на Реалноста цялостно.

Филмите, показващи този архетип са много - екшъни, уестърни и научна фантастика и повечето са касови хитове. Това показва, че човечеството все още прегръща масово идеята за разделението, а именно че има само една истина и в нейно име тези, които не я приемат, трябва да се заличат физически. Обаче за да се заличи даден мисловен модел е необходимо масово клане на всички хора с ДНК, поддържащо този мисловен модел. Това е била идеята, прегърната от нацистите. Чрез обществото Туле те са осъзнавали че един мисловен модел не може да се прояви на физическо ниво, ако няма подходящ физически носител. В българската история абсолютно същото е направил цар Борис I - и то успешно. Със заличаването на старите прабългарски родове е осигурил пробив на новия християнски начин на мислене. Популярността на пободни филми показва че човечеството в масовата си част въобще не е мръднало от времената на кръстоносните походи и все още прегръща мисловни модели водещи до фрагментация.

От тази гледна точка, сериалът „Westworld” заедно с „Матрицата” и „Завръщането на джедаите” от Star Wars са едно изключение. В тези три филма които ще разгледам, Черния спасител постига интеграция и напуска Играта. Още повече че в сериала „Westworld” има синхромистични връзки към другите два филма. 

В следващата картина е представена контролната огледална зала с картата на парка. Всъщност прилича на командната кабина от звезден разрушител от „Междузвездни войни”, само че с огледала вместо илюминатори.  

 Ето и две синхромистични връзки с „Матрицата”, които нямат нужда от коментар:

 В сериала „Westworld” Героят на Ед Харис се казва The man in black - Мъжът в черно - символ на човек погълнат от собствената си сянка. От даден аспект целия сериал е историята на падението на Уилям. Пътят на героя е същият, извървян от Анакин Скайуокър в първите три епизода на Междузвездни войни. Същото е показано и в първия епизод на Матрицата от Нео. Във всички тези филми имаме историята на обикновения човек, възвръщаш собствената си сила. В началото всички тези герои не осъзнават собствените си способности, докато не настъпва тайминга да ги проявят. Това на много дълбоко ниво резонира със зрителите, понеже повечето от тях не осъзнават че имат безгранични способности. Това е и проява на архетипа зад Магьосника. Двадесет и двата основни архетипа са представени отлично в големите Аркани на Таро, затова и ще използвам техните названия и поредност за да илюстрирам връзките. След като осъзнават своята изключителност героите започват да възвръщат собствената си сила, докато я овладеят напълно. Те обаче не успяват да постигнат интеграция, не успяват да се обединят със своята сянка. Така от Уилям се ражда Мъжа в черно, от Анакин Скайуокър - Дарт Вейдър, а Нео „произвежда” Смит. В този начален етап героите са на „ниво” Участник в Играта.

Създател, Наблюдател и Участник можем да наречем условно трите нива на Играта. Това е и троицата разгледана в тези филми. Повечето хора са в ролята на несъзнателни Участници - на тях живота просто се случва, без да се интересуват от причините за това, повечето хостове в сериала Westworld са точно такива, както и статистите от Матрицата и Междузвездни войни. Една идея „по-горе” се намира съзнателния Играч - той вече търси причините за случването, но обикновено ги пречупва само през своя Ум. А Умът е способен да налива собствен смисъл във всичко, така че тези хора се въртят в „линейния кръг” на Ума. Още една идея „по-високо” е Наблюдателя - той вече вижда механиката зад Играта и може да различава Играчите. На следващото идейно ниво е Създателя - хората, които сами творят своя живот.

В горния пример героите преминават от ниво несъзнателен Участник до ниво съзнателен Играч.

Кои са героите на ниво Наблюдател в тези филми? В Westworld това е Бернард, в Междузвездни войни - Лея и в Матрицата - Оракулът. Всички тези герои познават Играта в пълнота - нейните механизми, участници и цели. Освен това активно действат да постигнат целите си, тоест това ниво включва в себе си и предходните нива. Всъщност всички нива се съдържат във всички останали, просто не са на преден план. Това разбираме косвено от образа на Оракула, който се оказва и участник в създаването на Матрицата, т.е. Сътворец.

Стигаме и до Създателя - Робърт Форд и Арнолд, Император Палпатин и Анакин Скайокър и Архитекта и Оракула от Матрицата. За тях е характерна интеграция на архетипите зад Магьосника и Силата. Създателят проявява в себе си всички предходни нива. Робърт Форд е Директора на парка, той го е сътворил заедно с Арнолд. Виждаме, че той разрушава другите сценарии и налага своя, независимо от всички останали, без никакви морални скрупули и задръжки. Същите архетипи съдържа и Ханибал Лектър. Всъщност това е и ролята, която Антъни Хопкинс разиграва най-успешно в своите филми. Сенатор Палпатин създава Империята с помощта на Анакин, а Архитекта прави същото с помощта на Оракула.

Сега да разгледам и интеграцията показана в трите филма.

В Westworld Форд се сдобива с цялостност. Когато Долорес застрелва Арнолд тя няма избор. Когато застрелва Форд обаче тя прави съзнателен Избор. И Форд позволява тя да направи такъв Избор пускайки всякакъв контрол върху Долорес, затова и завършва Играта оставяйки Парка на хостовете. Освен това той успява да интегрира своята сянка - през сериала той играе Тъмен/Ин персонаж а в десетата серия го слива със Светлия си /Ян аспект. А Арнолд (втория герой в режим Създател) не пуска контрола до последно, принуждавайки Долорес да го застреля. Затова и Бернард е метафора за това че Арнолд не е завършил - той се е „преродил” да усвои урока за контрола/интеграцията. Накрая Форд усвоява и архетипа зад „Смъртта” и единствено той завършва Играта, сваляйки маската си пред Бернард и Долорес. Завършване от „режим Създател”.

Третия персонаж от сериала, който достига до „режим Създател” е Мейви - метафора за това че ние съдържаме и трите аспекта. В десета серия тя е овладяла всички архетипи и следва последния тест, който тя не издържа. Показано е как незрелите ни аспекти ще ни връщат отново и отново в Играта - Мейви имаше шанс да завърши ако беше пуснала всички свои дефиниции, очаквания, "спомени" и емоции (в случая за „дъщерята”),  да пусне всякакъв контрол.

Пътя към интеграция е контролът и по точно неговото „пускане”. Парадоксално, когато пуснем всякакъв контрол придобиваме пълен контрол от по-висш порядък. Защото всеки един контрол в основата си има неприемане на нещо, желание нещата да се случват по точно определен начин. Неприемане на част от Реалността. Когато отпуснем контрола ние признаваме за валидни всички начини за протичането на един процес, което вече е възможност за интегриране на този процес от нас.

 В Завръщането на джедаите Дарт Вейдър постига интеграция. Когато унищожава Императора (който е символ на тоталния контрол), той „пуска” всякакъв контрол, дефиниции и очаквания, избирайки Смъртта. И преди да умре махва своята маска, символ на обединението на тъмната и светлата си половина в едно, достигайки до истинската си същност. Това е завършване в „режим съзнателен Играч”.

В Матрицата Нео и Смит се сляха в едно, символ на интеграцията на тъмните и светли аспекти в едно цяло, след което новото същество усвои и архетипа зад Смъртта и напусна Играта. Това също е завършване в „режим съзнателен Играч”. Накрая Нео и Смит също свалиха очилата си, показвайки същата метафора като Дарт Вейдър.

И в трите филма Антихриста премина в Христовия архетип, обединявайки всички свои аспекти в едно - от фрагментация към цялостност. 

Магьосника(1) + Силата (8) + Смъртта (13) = Завършващия черен спасител

         В числовата стойност зад архетипите се разкрива и една друга връзка. Знаем че основните архетипи са 22 в тази Платформа, в този смисъл числото 22 означава овладяването на всички архетипи на Платформата. След това следва напускане на Платформата от Играча и преминаването в друга такава сътворена от него. Играчът се трансформира в Създател на нова Платформа, интегрирайки всички аспекти на старата.

Всички ние сме Създатели на Играта, нейни Наблюдатели, а също и Играчи/Участници. Разделението и „йерархията” описана по-горе го направих с цел яснота, то обаче е условно и е от Ума. Всъщност всичко става едновременно във всички нас, просто някой аспекти са на „по-предно” място, за да можем да изживеем илюзията за фрагментираност и да постигнем алхимичната трансформация за която сме тук.

Големия успех на тези филми ни показва че човечеството като колектив вече е по-способно да избере интеграцията пред фрагментацията като начин на живот, макар и на подсъзнателно ниво. Всичко е въпрос на тайминг и свободен избор.