Кофа със сълзи

 

            Тази кратка статия ще посветя на достигането до Истинската ви Същност, на Ядрото ви, на Индивидуалната ви Искра. Затова и статията няма да се разбере и прочете от Ботове, защото те нямат тази индивидуална Искра, а имат групова такава. Статията е провокирана и от контакт с Читателки, може би защото жените по-лесно влизат в Ин режим. Тази статия ще обедини и повечето, което съм написал досега в блога, и ще може да се използва за самолечение.

            Всеки Свободен Играч в даден момент от живота си си задава въпроса „Кой съм аз?”. Отговора който се възприема за верен в различни периоди от развитието е различен и е главно в четири посоки.

Първата посока - това е основната роля която изпълняваме като Играчи. За някои най-важното може да е ролята на родител, за други - работата която извършват, за трети ще е нещо друго. Всъщност това са маските която надяваме за да сме обществено приемливи и за които съм писал в статията за „Маските”. На мен отдавна ми е скучно да контактувам с хора носещи маска, затова и жестоко съм ограничил контактите си. А хората обикновено са склонни да свалят маската си когато имат конкретен проблем и тази маска вече не им върши работа. А повечето търсят и външно решение, което винаги ще е нетрайно.

Втората посока това са енергийните паразити, които са успели да овладеят тялото. Тук отговора на въпроса „Кой съм аз?” може да е например „Аз съм алкохолик, наркоман, сексманиак, престъпник, психичноболен” и други подобни състояния. Психолозите и психиатрите считат за много важно да вкарат пациента точно в този режим, защото тогава ще могат да си измият ръцете я с предписването на някакви хапчета, я с вкарването в институция - психиатрия, наркокомуна и други подобни. Както и дискусионни кръгове на анонимните „…………….” (сами попълнете многоточието). Това е дълбоко погрешно и вкарва Съзнанието в един безкраен цикъл на борба, и то ежедневна борба със себе си. От това печелят единствено паразитите, за които съм писал в статията „Nefarious/Нечестив”и коментарите към нея. Печели и фармацевтичната индустрия и „Здравеопазването”. Не се осъществява връзка между лекуващ и пациент, а се надява поредната маска.

Третата посока е разиграването на даден архетип, основен в живота на Свободния Играч. Всички архетипи съм описал само с музика в тази статия. Те са 22 на брой, като най-важен, както е разбрал и Алистър Кроули, е Глупака/Жокера. Част от другите архетипи съм разгледал в отделни статии, които всеки при желание може да намери сам от стоте написани досега статии. Архетипите в повечето случаи са тясно преплетени с маските които надяваме ежедневно, поне за огромното мнозинство от хората.

Четвъртата посока е фрагментирането на Съзнанието на Свободния Играч на различни личности. За това подробно съм писал в статията „Split”, а това е основата и на MK-ULTRA програмата. Обикновено хората имат по две личности - тази вкъщи и тази на работа. В редки случаи има още няколко личности, които Съзнанието е отделило от себе си в момент на травма - минал, настоящ и дори бъдещ. Някои от тези личности са свързани дълбоко с енергийните паразити и от време на време излизат на повърхността в моменти на хранене на паразита.

Ако сте чели внимателно ще разберете че най-често срещано е амалгама от четирите посоки на развитие на Съзнанието. Затова и е трудно да се отговори на въпроса „Кой съм аз?”, защото има натрупана прекалено много мръсотия. Истинския отговор излиза в критични моменти. Например когато някой чистосърдечно ти помогне съвсем безкористно, нулирайки по този начин всички външни за Съзнанието програми. И следва катарзис. Това е придружено от неудържим плач и сълзи едновременно на благодарност, но и на съжаление в какво сме позволили да се превърнем, независимо по какви причини. Тук е мястото на кофата за сълзи, защото сълзите са работа с Ин чрез водата, която е неин проводник. А сълзите са и солени, като за очистващата и предпазваща роля на солта е писано много и дори се изграждат защитни кръгове от сол в които външни сили не могат да проникнат.

Повечето хора пренебрегват тези най-чисти моменти, когато са наистина себе си, и ги приемат за моменти на слабост. А това е всъщност Истинското свързване със собственото си Съзнание, единение с Него, интеграция на всичко което си бил, си, и ще бъдеш, в Едно. Тези моменти са отговора на въпроса „Кой съм аз?” И този Отговор е винаги в теб. Тези моменти са рядкост, но лично аз съм успявал да го постигна със Себе си, както и с две пациентки в психиатрията и с още три Читателки на блога. За съжаление тези Съзнания не Осъзнаха какво се е случило и оставиха външните програми/маски/архетипи/роли/паразити отново да ги завземат. Макар че и досега като срещна някоя от двете пациентки на улицата те ме прегръщат чистосърдечно и безкористно, без сексуални мотиви. Защото на много дълбоко ниво съм послужил за катализатор на личния им Катарзис. Който те вече ще могат да използват като КОТВА в наистина трудни моменти. Това е и лечението на абсолютно всяка болест, вреден навик, чувство на загуба и отчаяние. И особено на психичните болести. Това е Панацеята на всички болести която никой енергиен лечител не може да ви (про)даде, защото тя винаги е във Вас. Независимо какви огромни познания и умения имате (което е в пистата на Тъмната полярност), или какви огромни добродетели сте натрупали (от Светлополярна гледна точка), макар и двете да помагат по различен начин, тези моменти могат да настъпят и в моменти на пълна Лудост (което вече е в Лудата полярност), когато сте постъпили толкова ирационално и нелогично, от чист вътрешен Импулс, че никой не може да разбере защо сте го направили (включително и самите вие). Именно това е истинската полза от общуването - безкористно свързване на Съзнание със Съзнание, при което и двете печелят. И за това не е необходима среща на телата а просто изравняване на вибрацията с Първичната вибрация на Източника, която може да се опише само с една дума - Алтруизъм - All True. Защото всичко е едно и е Истинно, а Източника е неописуем точно защото няма външна на него точка от която да се опише. Затова и „Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао.”…

Именно това е и причината рядко да контактувам с Читатели и хора, защото съм опасен за техните „заблуди”, които разиграват с променлив успех. Има опасност от Освобождение. И защото някак успявам да ги убедя че последната инстанция са, и винаги са били и ще бъдат самите те, тяхното съществуване зависи само от тях, отговора на въпроса „Кой съм аз?”, преживян лично от тях. И една кофа със сълзи…