Маските

         Тук няма да пиша за различните видове маски, ще пиша как реагира Платформата/Матрицата/Системата на публичното разобличаване на уважавани от всички маски. „Дефлорацията” на авторитетите. И за още нещо/нищо...

            

            За различните видове маски, които носим, писах накратко в темата за Самотата. Може само да се допълни че има не само външни маски, които носим пред хората, а и вътрешни, които носим пред самите нас. Всички те лъсват при задълбочено себеизследване. Всяко сваляне на вътрешна маска ни води по-близо до самите нас. И по далеч от останалите, играещи матричните си роли и изгубили се в тях. По-близо до Самотата от втори тип.

Какво става обаче когато осъзнаем че обичаните и уважавани от почти всички авторитети също носят маска. Личното осъзнаване на това не води до реакция на Системата. Прекия диалог с друго, осъзнало истината Съзнание, също не води до реакция. Реакция се получава когато направим това публично. Тогава Матрицата те смачква с цялата си тежест, защото си се осмелил да открехнеш завесата, показваща „Магьосника от Оз” и неговата жалост. Защото Матрицата не е завършила Играта с него. Все едно някой чете детективски роман, а ти му прошепнеш в ухото „Иконома е убиеца! Няма защо да четеш нататък”.

Точно този опит за колективно спасение те вкарва обратно в Матрицата, защото не си спазил един от основните и принципи, а именно - може да играеш собствената си игра Само докато това НЕ Е в ущърб на Системата. Публичното разобличаване на жалостта на масови игри Е в ущърб на Матрицата. За това е необходим точен тайминг, когато Матрицата вече приключва с историята на тези личности и те започват да се повтарят. Точно както Андро разобличи Автора на Матрицата5 в точно определен момент.

Не спазиш ли тайминга, лично за теб започват да изникват стари и нерешени, обикновено чужди (особено ако си решил своите) проблеми. Започват да изникват грешки, които си направил в момент на несъзнателност преди години и сега трябва да си платиш на Матрицата за тях... И вече не можеш да играеш собствената си Игра. Поне докато не завършиш чуждата Игра, която „неволно”си започнал. А това води до огромна загуба на енергия/Съзнателност и те вкарва в дуален режим. Друг вариант е че тогава Матрицата започва да вкарва теб в ролята на „дефлорирания авторитет”. Някой трябва да завърши неговата игра и това си ти... По-важното е че Всички варианти на отговор те изкарват от отвъддуален режим и губиш Спокойствието и Съзнателността си.

А личния ми опит се заключава в това, какво се случи с мен след публикуването на материала „Още от Същото...”, с което на практика „несъзнателно” засегнах егрегора около няколко „видни езотерици”, позволили Искрата им да бъде погълната от Егото. След това почти всичко, което бях изградил в своята игра, започна да се срутва. И причината е че се опитвах да създам печеливша ситуация за всички. Хората обаче в мнозинството си са погълнати от Егото и се стремят да заграбят колкото се може повече за себе си, независимо дали става дума за пари или внимание. Те държат някой да загуби без да разбират че по този начин обричат себе си на тази загуба. Затова и при мен почти всяко теглене на карти Таро е „Кулата” - сриване на вярването ми че хората ще търсят win/win ситуации, защото разбират че вредейки на другите, вредят и на себе си и помагайки на другите - помагат на себе си. Масово хората не разбират предходното изречение. Напълно закономерно и почти всяко мое поглеждане към часовник е 9:11, 21:11, 11:09, 18:11, 23:09 и т.н.т. А преди създалата се ситуация Всяко теглене на карта Таро беше Извън всякакво съмнение Несвързано с мен. Точно това е един от признаците че вече играете собствената си Игра. Интересно е да се отбележи, че И-Цзин обаче още работи, дори при разкачване от ВА, клъстери и егрегори. Този мощен инструмент може да ви покаже ситуацията в която сте изпаднали и до какво може да доведе тя.

Карти Таро спират да работят за вас, защото те отразяват живота на Матричната инкарнация, спусната от Висшия Аз. На мен ми писна този Наркоман да спуска още и още инкарнации, които правят едно и също. А аз се забивам в паралелни реалности и им изживявам част от живота (а понякога и целия) - то не бяха женитби, секс, партита, почивка и работа. А всички тези игри вече съм решил/разиграл и разбрал в личния си живот. Това може да са били и изкуствено генерирани реалности, но реших да прекратя връзката с Висшия Аз или който там генерира тези неща. А и след публикуването на статията „Още от Същото” Матрицата яко ме „нагази” защото не бях спазил тайминга. На мен ми писна от тези простотии, дори пушенето на цигари вече не помага като жив щит от огън, и реших да използвам единствения познат ми способ - потъване навътре. Между другото повечето мои статии са написани по този начин. По този начин "се дърпат" прозрения/пластове, преживяват се паралелни реалности, които могат да са катализирани от статия, книга, приятел или проста случка. За първи път открих това когато бях 7-8 годишен, но успявах успешно да го скривам от родителите си. Те и без това бяха заети с матричните си програми и лесно се манипулираха да вярват че съм "нормално дете". След това потънах в Матрицата и едва от няколко години си спомних "потъването навътре". Досега не пишех на никого за това, описвах само чистите прозрения, които съм разбирал, за да не бъда приет за поредния "езотерик със свръхспособности", което да изкриви информацията и да привлече поредните читатели, жадни за "свръхестественото". Същите хора, които обичат да гледат поредиците на Marvel. Няма нищо свръхестествено - всичко е естествено и напълно в рамките на Платформата, докато сме част от нея. Просто повечето хора си създават граници и всичко отвъд тях наричат свръхестествено, за да оправдаят реалността и солидността на своя собственоръчно изграден затвор. Но тази статия е много специална.

Когато потъвате навътре и се разкачвате от Висшия аз/Матрицата, вие вече не играете И неговата/нейната игра. Резултата лично за мен беше липса на каквото и да е желание да се прави каквото и да е (защото съм изпълнил всичките си желания). Когато разчиташ само на личната си акумулирана енергия, без да теглиш от ВА , клъстера (ако сте избрали да играете в този вариант), и егрегори не остава много енергия. Защото начина ми на живот определено не способства акумулирането на енергия - всеки "селянин" ще ви го каже. Освен неподвижно лежане с полупритворени очи в тъмна и тиха стая и потъване навътре, разглеждайки картините и ситуациите, които изникват в съзнанието ми, за друго не ми оставаха сили. Това беше опит за достъп до енергията на т.н. Черно слънце или Бездната, както аз я наричам. Хората се страхуват от Бездната, тя ще ги погълне (което е в основата на Всички филми за акули). Разбира се, тогава и два дена нищо не ядох, игнорирайки И този източник на енергия, а не изпитвах и глад. Тогава нямате енергия дори да заспите (да, и за това е нужна енергия). Като изключиш и изразходиш всички "външни" източници на енергия, остава само Бездната - основния източник на каквато и да е енергия.

Интересното е че не ме интересуваше въобще чии картинки/живот/мисли/реалности/емоции преживявах в момента (за разлика от друг път). Свалях всички маски, свои и чужди, шкартирах тема след тема, осъзнал че не са част от мен. Все едно бяха на някого другиго (а за някои и нямах никакъв спомен да са били мои), а дори аз сякаш не бях там, сякаш дори нямаше Наблюдател. Лежах вече със затворени очи и пропадах надолу, но усещането не беше ужасяващо. Хем знаех че съм аз, хем че аз съм Нищо и следователно Нищо лошо/добро не може да ми се случи. Изпитвах страх, който осъзнах че също не беше мой, и той внезапно изчезна. Поредното шкартиране, този път на емоция. Накрая не остана нито мисъл, нито емоция, остана само празнота, нищо.Пропадането се превърна в реене в тъмното.

Когато тогава се съсредоточих към тялото, (за да разбера дали наистина нищо не е останало), то си беше там, но имах ясното усещане че кръстосаните на гърдите ми ръце бяха ВЪТРЕ в тялото и в сърцето ми и едновременно под гърба ми, но не се размърдах, нямах желание и намерение за това, та аз бях Недосегаемо Нищо. Това доведе само до изненада от моя страна, но отново нямаше страх, той беше изчезнал. Как приключи този опит, (ще се запитате вие). Ами цялата тази тема изплува в съзнанието ми и реших да я напиша (ще отговоря аз, в стил Бен Гън), заедно с още няколко, които вече публикувах. А изненадата, която чувствах по време на процеса, се запечата в мен - аз Бях Изненадата. Знам че звуча все по-идиотски, но такива преживявания имам. Накрая Остана само  Изненадата, колосално Учудване за/на/от Нищо! И то без каквито и да е наркотици. Толкова дълбоко досега не бях стигал. Пиша това на 04.09., а реших да насроча публикуването на статията за 11.09., като "кастрирана" версия изпратих на Приятел...

Интересно е как се промени реалността за мен няколко дена по-късно. Постепенно започнах да се храня по малко и полека лека взех да чувствам и глад. Обаче вече не ми пука как и откъде ще намеря пари за да живея, знам че всичко необходимо вече е в мен/около мен. Нито ми пука какво ще правя, та аз мога да правя всичко и нищо. Въобще не ми пука и как ще реагира Системата на тази статия. Така или иначе публичното ниво е такова, че реакцията е предсказуема, единици ще разберат в дълбочина за какво пиша, но пък те си заслужават усилието. Винаги и навсякъде мога да повторя "упражнението", но този път без да се отказвам за да го запиша, а да видя докрай накъде води това. Вече могат да заповядат и санитарите с усмирителна риза, защото това е последната статия в блога ми :). С това приключва публичното споделяне, затова и тя е специална. Събитията около мен и в мен показват че не просто трябва да пусна някои неща, аз трябва да пусна Всичко за да бъде Свободен. Това, което ме влече, е постигането на Вътрешен мир, а такъв не може да има докато има истории - външни и/или вътрешни. Това е трети тип Самота, при който нямаш нужда от общуване с никого. Той много добре е описан от фразата "I'm one with the Force and the Force is with me." (фразата е от "Rouge one"). Заменете Force със Abyss и ще видите скрития смисъл. И съвсем не е случайно че героят, който многократно я изрича, е сляп. И той не беше джедай, а само Мечтател (There are no Jedi here anymore. Only dreamers like this fool.). Именно Chirrut е Rouge one - мошенника, който се е изхитрил да тръгне Сам, по собствен Път, различен от догмите на джедаите и ситите.
         След това лирично отклонение ще добавя че всяко по нататъшно натрупване на статии в блога само ще придаде излишна тежест на споделеното и ще генерира нови истории. Това ще лиши хората от най-ключовото - собствени прозрения и преживявания. Захвърлете патериците, който този блог представлява, и ходете сами. Бъдете Rouge one. Надявам се това, което оставям, да е полезно във вашия Път.
             I'm faded...