Звук и Платформа

Вече е описано какво представлява Светлината и Тъмнината, сега ще опиша каква е ролята на Звука в Платформата. Този въпрос ме е интересувал с години. Затова това е и най-бавнозареждащата се статия, защото вътре е компресирана информация, която не се съдържа в написаното, а в  саундтрака на качените клипове, благодарение на техните автори.

       Как можем да опишем един Звук. Въобще възможно ли е това? Хайде всички да опитаме да опишем, например звука „До”. Всъщност това не е възможно без да въведем абстрактни термини - честота, височина, плътност, вибрация и т.н.т.. Абсолютно същото може да се „каже” и за „Черното слънце”, Бездната. Тя не подлежи на описание, защото не може да се опише „Нищото”. Може само да се говори за него пак с абстрактни термини. За звука не могат да се разкажат истории, посредством които да го разберем, за разлика от проявленията на Светлината. А те могат да се разкажат и само със Звук.

Светлината е характерна за Света на историите, в Тъмнината истории няма. Но какво е една история без звук? Света на историите се захранва от Непроявеното, от Тъмнината, оттам той черпи своята безкрайна енергия. Физическото проявление на Бездната всъщност са звуците, те са ПРЕДИ Светлината. For shit sake, дори библията започва със:

1 В начало Бог създаде небето и земята.

2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Да разтълкуваме тези редове. В едно е описана самата Дуална платформа, в две е разказано как никой не е играл в нея и в три си проличава че Звука е преди Светлината. Ясно се вижда градацията Небето и Земята (Дуалната Ян/Ин Платформа), Тъмнината/Бездна, Божия Дух (това са евентуалните играчи, Искрата, „над водата” означава че тя извира от бездънното Ин), След това е първото желание, породило Играч на Платформата - желанието да бъде Светлина, защото в Тъмнината не може да съществуват желания. След това следва Звука - И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Звука създава светлина, той е посредникът между Хаоса и Светлината. Може да се каже че Звука е Вечен. Всички знаем че сме способни изцяло да изгасим Светлината, да бъдем Наистина на Тъмно. Обаче никой не е способен да стои в пълна тишина - това е невъзможно. Ако се заслушате в тишината ще чуете поне туптенето на своето сърце, как кръвта бушува в тялото ви или онова досадно пищене в ушите. Много малко хора практикуват пребиваването в пълна Тъмнина, но кой се е опитвал да остане в пълна Тишина и възможно ли е това? Дори космоса е изпълнен със звук, потърсете „звученето на планетите” и ще разберете. Така че ако Светлината и Тъмнината се редуват, подвластни на циклите, Звука винаги присъства. Той не се влияе от никакви цикли.

Какво е всъщност Тишината? Това е всъщност „Звукова Тъмнина”. И това е в пъти по-страшно от Тъмното, защото хората знаят за редуването на Светлина и Тъмнина, но Тишината? Това е тотален ужас. Затова хората крещят, просто за да нарушат тишината. Наскоро излезе интересен филм точно за тишината A Quiet Place, който много добре илюстрира ужаса на Тишината.

А сещате ли се какво излъчва първия изстрелян изкуствен спътник? Бип...бип...бип... Точно така, звук, не светлина. За да се спази принципа че звука е винаги преди светлината и впоследствие околоземното пространство се е напълнило със спътници. „Бип...бип...бип” е всъщност звуковата аналогия на мигащия зелен пиксел и това се чува във филма, ако решим да го демонстрираме с трилогията „Матрицата” - това е един от първите кадри след надписите. Но саундтрака на филма започва Преди първия кадър на разказваната История! Той започва когато се появява логото на създателите на филма: https://www.youtube.com/watch?v=Vb6bA4J1Gbg. Точно както в библията - И Бог КАЗА: Да бъде светлина. И стана светлина.

Всъщност Цялата история на трилогията "Матрицата" се съдържа в първите 23 секунди на саундтрака. Ако успеете да го възприемете. Ето и първите 45 секунди от първия филм:

         Ще опитам да го опиша - от фоновия шум постепенно се въздига един основен звук, който преминава три пъти в по-висок (трите цикъла на Нео в трите серии) и след това заглъхва до фоновия шум (завръщането на Нео в Тъмнината). След първите 23 секунди звукът отново се увеличава, демонстрирайки началото на първата история от трилогията (и същевременно се появява светлинния код на Матрицата), и завършва с бибипкането на фона на кадъра с мигащия пиксел, символ на единството на Звук и Светлина в Платформата. Сега разбирате колко трудно е да се опише с думи Звукът и музиката и какво ниво на компресия е вложена в тях...

Основополагащата роля на звука е илюстрирана отлично в киното. Първите изработени филми са били неми и тяхното въздействие е било минимално без съответния музикален съпровод. Той се е правел от човек с пиано. Дори и сега, ако решите да гледате любимия си филм без звук ще откриете че неговата стойност „изчезва”, губи се в тишината. Повечето стойностни филми разглеждат един или няколко архетипа, въплътени в история. От опит знам че същия архетип и неговото съдържание може да се възприеме от няколко минутен саундтрак, което ни говори за огромната компресия, която Звука съдържа. Ето кратки клипчета със саундтраци  изложили най-добре (според мен) всеки един от двадесет и двата архетипа:

0 The Fool

 1 The Magician

  2 The High Priestess

3 The Empress

 4 The Emperor

 5 The Hierophant

 6 The Lovers

 7 The Chariot 

8 Strength

 9 The Hermit

 10 Wheel of Fortune

11 Justice

 12 The Hanged Man

 13 Death

 14 Temperance

 15 The Devil

 16 The Tower

 17 The Star

 18 The Moon

 19 The Sun

 20 Judgment

 21 The World

   Самите филми, към които е всяка от тези мелодии, също са велики, но за разлика от музиката, в тях се разглежда специфичното, частно проявление на архетипа. Саундтрака съдържа много повече - комуникация на Искрата сама със себе си....

     Поради огромната компресия на звука съществуват музикалните ключове. Звукът може да се възприеме с цялото тяло - всички сме усещали вълните преминаващи нагоре надолу по гръбначния ни стълб, когато чуем резонираща с нас музика. Защото звукът съдържа информация, която не е „Светлинна”, информация от „Тъмното”. Затова и музикалните ключове действат най-добре на тъмно, когато ги слушаме със затворени очи.

   Ако Тъмнината и Светлината могат да се асоциират С Ин и Ян, то Звукът е Баланса. 

     Съвсем неслучайно центърът на равновесие в човешкото тяло се намира до вътрешното ухо и когато хората започват да оглушават те губят своето равновесие. 
        Сега по-добре може да разберете защо ключове в Играта са звукови. А как може да се изрази всичко написано в статията с едно две изречения? Звукът захранва и поддържа Платформата, защото идва от Тъмнината. Той е отвъддуален инструмент...