Самоубийството

 


            В тази статия ще пиша за придобитото от личен опит знание за мотивите зад самоубийството. Тези мотиви могат да се разделят на три големи групи - мотиви на Тъмната полярност, мотиви на Светлата полярност и мотиви на Лудата полярност. Защото и там има мотиви, но малцина са си направили труда да проучат и тази трета възможност, което аз съм направил. Целта на статията не е да подбуди хората към самоубийство, а да споделя какво съм научил от личните си преживявания, тъй като едва ли ще намерите някъде такава оценка на подобно преживяване, описващо ползите и недостатъците от такова действие, осъзнати с времето. И е хубаво да се знае още от началото че не изпитвам никаква вина или неудобство от придобития от мен опит. Затова и мога да го дискутирам свободно, защото няма настъпила травма (или просто съм я интегрирал в себе си).

            Първо ще разгледам общото за всяко самоубийство, а именно самоубийството като ултиматум. Това е крайното несъгласие на Съзнанието с положението в което се намира. Независимо дали само се е поставило в тази ситуация или е подтикнато от външна сила за вземане на неблагоприятни за Него решения. Това е волеизявление на Ядрото на Съзнанието че повече така не може да продължава. И не желае да съществува тук и сега, като е неспособно да вземе друго решение в създалата се ситуация. Ако опита е неуспешен, на такова Съзнание, ако това е Съзнание на Свободен Играч, трябва да се обърне специално внимание и да се окаже помощ чрез искрен разговор, разголващ самото Съзнание и мотивите зад действията му. Ако Съзнанието е на бот нищо не може да се направи за него, освен да се тъпче с лекарства и/или да се вкара в институция.

От гледна точка на Светлата полярност основата на самоубийството е саможертвата. Тук ще разгледам накратко най-известното самоубийство със Светлополярни мотиви. Това разбира се е самоубийството на Исус Христос. Той е изпълнил мисията за която е бил тук и единственото което му е оставало е личния пример на саможертвата. В съвременни условия това е оттегляне, да речем в планината, на Съзнание извървяло Пътя си тук докрай. Това е което са правили Даоистите и Будистите, свършили това за което са били родени. Може да се направи паралел със самоубилите се музиканти и актьори, сътворили шедьовъра на живота си. Това е разгледано във филма "Облакът Атлас" на Уашовски, като всъщност името на филма е заглавието на музикалното произведение, което един от героите сътворява и след това се самоубива. А самото му произведение отеква през времето и пространството и се чува от другите герои. Тук няма как да не вмъкна шедьовъра на Linkin Park - In The End. Вокалът на тази група Chester Bennington е извършил самоубийство след известно време.


Тук мога да вмъкна собствения си опит от първото ми самоубийство, което пробвах само с глад и вода. Имах усещането че съм свършил това за което съм бил роден и бях решил да приключа съществуването си в тяло. Оказа се обаче че съм още нужен на роднините си, а в крайна сметка и на Читателите, които няма как и откъде да се информират за теми, за които никой не смее да пише, камо ли да изпробва лично. 

Мисията на Светлата полярност е формиране на хомогенно общество на общоприети добродетели които всеки е необходимо да развива както в себе си, така и в останалите. Тези, които не искат да го правят, нямат място в такова общество. Добродетелите са противоположността на седемте смъртни гряха (за които ще пиша по надолу). Седемте Добродетели са смиреност, добродушие, търпение, трудолюбие, щедрост, лишение и целомъдрие. След самоубийството като саможертва свидетелство за успешно изпълнена мисия е нетленността на тялото и придобиване на лечителски свойства на останките от това тяло.

Друг подобен мотив на Светлата полярност е самоубийството като протест. Чувал съм за самозапалили се будистки монаси пред американското посолство във Виетнам в знак на протест срещу войната. Характерно за Светлата полярност е формиране на здраво Ядро на Съзнанието и именно от тази гледна точка е възможна саможертвата и протеста. Затова и Съзнанието и неговото полирано до съвършенство Ядро продължават във Вечността, където паразити не виреят.

От гледна точка на Тъмната полярност основата на самоубийството е отчаянието и в крайна сметка - страхът. Страх че не си способен и нямаш условията да изпълниш успешно мисията за която си роден. Страх че няма да можеш да получиш това което искаш. Страх че не можеш да стигнеш до Ядрото си и то никога няма да излезе на повърхността. За пример ще взема самоубийството на Хитлер. Мотивите зад това е отчаяние от невъзможността да се сътвори това, за което Съзнанието му се е инкарнирало тук, да съгради здрава и хомогенна нация, която да просъществува хиляди години. От гледна точка на Тъмната полярност гаврата с тялото след самоубийството е неприемливо. Хитлер е знаел какво се е случило с Мусолини, как многократно е бил изнасилван (преди и след смъртта му), той и неговата любовница Клара Петачи, и как накрая телата на двамата са били провесени на площад с главата надолу. Като всеки е бил в правото си да уринира и дефекира над тях. От гледна точка на Хитлер, превземането на тялото му от съветската армия можело и да означава да последва съдбата на Ленин и публично да бъде изложено като символ на окончателната победа и вечно унижение на идеите на нацизма. Затова и последните му заповеди са били кремация на неговото и на жена му Ева Хитлер тяло, като този пример е бил последван и от Гьобелс с жената и децата си. Хитлер е имал изградено здраво Ядро, което му е позволил да постъпи така накрая, вместо да бъде заловен и съден от победителите.

Мисията зад Тъмната полярност в най-общи линии е приемането от обществото на публичното извършване на някои (а може и на всички) смъртни гряха. Греховете са гордост, завист, гняв, леност (мързел), алчност, чревоугодие и похот, като те не са буквално цитирани в Библията. Доколкото намирам там - цитирам „Притчи 6:16-19 :

16Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

            Виждаме че повечето световни лидери на „свободния свят” се вписват идеално в описанието от Притчи, но не се вписват в общоприетите грехове. Например Хитлер не е завиждал на никого, не е бил мързелив, не е бил похотлив и ненаситен (лаком), бил е вегетарианец, непиещ и непушещ, не е бил алчен. Изпитвал е гордост от това да бъде водач на народа си и гняв към враговете на райха. Хитлер всъщност се е самовъзприемал като въплъщение на Светлата полярност. Докато СССР е бил въплъщение на Пълната Тъмна полярност. Които и съветски градове и села германската армия да е освободила, веднага е позволявала да се отворят църквите в тях. Секвестираното от местните жители имущество армията е плащала с райхсмарки (като всяка дивизия е имала печатница за пари, знам го от баба ми). Руснаците обаче направо са грабели каквото им се е харесало и са изнасилвали наред. Важало е правилото „От 7 до 77” като пола не е бил от значение. Изпращали са на заточение всички освободени от плен руски войници, а атаката на войските им е била подпирана от наказателни отряди, разстрелващи всички осмелили се да отстъпят съветски войници. Всъщност мечтата на Хитлер е изграждането на стабилно и чисто от пороци общество, като същото е желаел и за покорените народи. Това е мисия на Светлата полярност, но в течение на войната фюрера се е превърнал във въплъщение на Тъмната полярност. Неслучайно е формирал „СС Вафен” съставен от всички желаещи да се бият на страната на Райха, независимо от националността си и вярата си, сформиран по идеите на средновековното рицарство. И „СС Вафен” никога не се е предавал, били са се до последно.

            Моя личен опит със самоубийство от гледна точка на Тъмната полярност е гладуване и замяна на водата с твърд алкохол. Просто защото не виждах възможности за по нататъшно развитие, а алкохола задоволяваше фамилната обремененост с енергийните паразити на алкохолизма. И двамата ми дядовци са употребявали ежедневно алкохол, баща ми го е правил, а сега и брат ми го прави всеки ден. При самоубийство от Тъмната полярност Съзнанието става храна на енергийните паразити за които писах в статията „Nefarious/Нечестив” и след смъртта на тялото. Пряка аналогия тук в 3Д е консервирането на храна. Съзнанието при такива успели самоубийства се консервира за храна на енергийните чужди същности. При неуспешните самоубийства Съзнанията се връщат тук и продължават да се източват от енергийните паразити защото в общия случай стават тяхна собственост, защото Съзнанието приема енергийния паразит за част от Него. Ако човек разбере че е бил провокиран към самоубийство от чужди за него енергийни паразити той може и да придобие свободата си. Много често обаче при самоубийство през Тъмната полярност Съзнанието губи Ядрото си и прекратява съществуването си като самостоятелно Съзнание.

Тук можем да включим и самозапалилите се български граждани в знак на протест и отчаяние от политиката на българската държава. Но това не трябва да се бърка със самозапалилите се монаси пред американското посолство, защото те са имали здраво Ядро. Интересно е че в останалите „демокрации” няма такива самозапалили се от отчаяние. И никой не обръща внимание на това, никой не се замисля защо това се случва само в България. А на "управляващите" въобще не им пука за народа и до какво отчаяние са го докарали след като има случаи на самозапалили се...

            Стигам до най-екзотичния вид самоубийство - това от любопитство. Това е запазената марка и основния мотив на Лудата полярност - „Какво толкова ще стане ако ………?”. Налице е Чист вътрешен Импулс, който дори Съзнанието не може да разбере, освен че произхожда от самото Него. Като безграничното любопитство на малките деца, което е съвсем естествено, защото им е присъщо. Тук страхът и саможертвата отсъстват напълно и Съзнанието въобще не се интересува какво ще се случи нито с тялото, нито с Ядрото на Съзнанието му. Нито пък му пука какво ще изпитат останалите от неговите действия. Защото никой не е длъжен да плаща „данък обществено мнение”, особено ако няма никакви задължения и не чувства някой да е задължен на него. Съзнанието не се интересува дали ще оцелее след смъртта или не, просто наблюдава процеса на смъртта с любопитство. При неуспешен опит всички енергийни паразити напускат Съзнанието (освен умишлено заробените от Него и превърнати в симбиоти, при мен това е паразита на тютюнопушенето), защото се страхуват да не бъдат повлечени към смъртта при нов опит на Лудото Съзнание. Защото Лудостта не е годна за консумация и е непредсказуема. Личния ми опит се дължи на последната ми употреба на огромен брой хапчета, от който излязох нов човек, изпълнен с желание за живот и без необходимост да се доказвам и оправдавам пред себе си и пред останалите. И придобил безценно познание за процеса на смъртта и възможностите след нея. Без необходимост да се включвам отново в Играта. И неспособен отново да влизам в психиатрия, разбрал нейната хранителна за енергийните паразити стойност, а също и липсата на свобода и лечение на пациентите. Всъщност неуспели самоубийци (особено наистина Лудите, като мен) гледат да не се приемат, защото са много изобретателни :). А никоя психиатрия не обича да се рекламира с успешно самоубийство в нея. От личен опит мога да твърдя че енергийните паразити опадаха и някои дейности които преди обичах да правя изгубиха тръпката и смисъла си, например риболова (което никога не бих си и помислил че е възможно, появи се Състрадание дори към стръвта и рибата). Пиенето на алкохол също изгуби привлекателността си, въпреки че пробвах около Великден с половин бутилка вино, но само ми стана лошо от него и няколко дена не се чувствах добре. Защото няма кой да изяде енергията от алкохола и Съзнанието трябва само да отработи тази отрова. Промених и храненето си като наблягам вече на сурови зеленчуци и черен хляб. Така и пестя време за готвене, а и хранителната стойност на продуктите се повишава. Сред последния ми опит здравото ми Ядро изплува на повърхността и пое пълен контрол както над тялото, така и над живота ми.

Пробвал самоубийство и от трите мотива, вече съм способен да оценя златната среда на съществуването както в тяло, така и извън него. Хубаво е да се знае че опитите ми не бяха изцяло изчистени, но преобладаваха мотивите на съответната полярност. Смея да твърдя че това е уникален опит който няма аналогия, защото повечето хора извършват няколко опита за самоубийство с един и същи мотив, който обикновено е напълно изчистен от влияние на Лудата полярност. Повечето се самоубиват използвайки комбинация на мотивите на Тъмната и Светлата полярност, никога от любопитство. Докато накрая успеят да прекратят съществуването си в  тяло в точно тази реалност. И понякога продължават да живеят в реалност в която не са успели да се самоубият и където могат да продължат да изпълняват мисията на живота си. Учените са го кръстили „квантово безсмъртие”. Имам съмнения че след последния ми опит точно това се е случило с мен, защото настъпиха резки, много нисковероятни, градивни промени в живота ми веднага след изписването ми от психиатрията, където оттогава не съм стъпвал. Дори не съм се обаждал и не съм изпитвал нужда от доктор - психолог и/или психиатър. Все пак не съветвам Читателите да изпробват идеята за „квантовото безсмъртие”.

Това, което може да е полезно за Вас е момента, когато в главата ви се появят мисли за самоубийство. Не се закачайте за тях, не всеки може да се справи като мен между капките, но разберете откъде идват тези мисли и какви са мотивите зад тях. Намерете истинското Ядро на Съзнанието си и го изкарайте на повърхността. И поговорете с някой който може да ви разбере, на когото имате доверие. Като може и да последвате съвета на Йода към Анакин Скайокър - „Научи се да пускаш всичко, което боиш се да загубиш.”. Аз бих добавил - "Включително и себе си". И ако толкова няма към кого да се обърнете, може да ми пишете лично или като коментар, макар да съм синтезирал основното в тази и предходната статии. Защото уникален личен опит и осъзнаването му като при мен не може да се срещне другаде и не се разбира от лекари които само са чели и учили за самоубийството, никога не са пробвали такова (повечето дори не са пробвали лично и хапчетата които изписват). И за да разсея всякакви съмнения и включвания на паразити, всичко ще е напълно безплатно и безкористно от моя страна, както винаги е било, е, и ще бъде, като основната идея е да се научите да си помагате сами, както съм направил аз.

 

Това е по-добре направен клип на същата песен, но вече не го намирам в тубата и не знам дали при вас ще излезе:









13 коментара:

  1. Жестока тема, Дидо, поздравления за куража да говориш в прав текст!
    Бих искал да те помоля, да споменеш нещо повече относно това: "Много често обаче при самоубийство през Тъмната полярност Съзнанието губи Ядрото си и прекратява съществуването си като самостоятелно Съзнание." - наистина ли може да се прекрати индивидуалното съществуване на Искрата, да загуби своята идентичност завинаги и без право на поправителен? Дали едно такова решение може да отмени натрупаната индивидуалност и да заличи възможността за преодоляване и съответно напредване по собствнения еволюционен път?
    И още - чувал ли си за място, на което самоубийците прекарват в адски мъки толкова време, колкото е било отредено да бъдат в тела? И как се вързва това с вероятността от окончателна загуба на индивидуалност?
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Може ли при Тъмната полярност Съзнанието да се изгуби.
    Според мен да, може. Тогава става храна на паразитните същности. И при трите ми опити за самоубийство - това не бяха опити. При опитите хората се обаждат на някого за помощ, аз не го направих и трите пъти. И трите пъти бях "случайно" върнат тук. При самоубийство през Тъмната полярност от отчаяние Съзнанието просто иска да изчезне, да се стопи, да спре да съществува, дори и спомен да не остане от Него. И винаги ще се намери кой да му изпълни това желание като го изяде. Я Черното масло, я някой от паразитите с по високо ниво в тяхната йерархия. Самоубийството от отчаяние прекратява както еволюцията, така и деволюцията.
    В случай че не изчезнеш можеш ти самия да се превърнеш в паразит като загубиш Ядрото/Индивудалността си и способността да Чувстваш (за плач въобще да не говорим). Това е разгледано във филма Ink, за когото съм писал някъде в блога статия. Та там главния герой се самоубива от отчаяние след загубата на жена си, доколкото си спомням, и отвлича Душата/Ядрото на Дъщеря си докато е паразит. Като се опитва да я предостави за храна на паразити по високо от него в йерархията. Това всъщност е и финалния тест и преминаването му от Живо Ядро/Искра в Паразит който не чувства нищо. Тотална загуба на индивидуалност на място където всъщност времето тече по различен начин. Не може да се прави сравнение с времето тук и времето да речем в 4Д. Там времето тече много по-бързо. Един ден тук може да е една година там. Всеки може да го провери когато сънува - в съня са изминали дни и дори седмици ако си по-високо в 4Д (хората масово пребивават в ниските нива на 4Д докато сънуват), а тук са минали минути с висока мозъчна активност и движение на очите под клепачите. Учените са го изследвали това с уреди.
    В 2Д е обратното - един ден тук се равнява на да речем минута в 2Д. Докато в Нула Д (или Източника) време просто няма, не съществува. Напоследък имам точно проблем с Времето тук и навсякъде.
    В междините между Д-тата пък времето е със някакъв хаотичен порядък - има го, но не можеш да направиш сравнение (поне аз не мога). Това са Черните пространства (и за едно от тях съм писал в статията "Маските"), но там е комфортно да се пребива - усещаш Сигурност, Спокойствие и Вътрешен мир.Там не губиш Ядрото си, мога да го сравня като питстоп на магистрала, където можеш да хапнеш и пийнеш нещо подкрепящо.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен10/10/23 15:24

    А какво става ако човек се самоубие, не защото ядрото е отчаяно, а ума?
    И все пак, доколкото разбирам - само ядрото може да реши да изчезне завинаги, нали? Нищо външно(паразити, черното масло и т.н.) не може да го заличи без желанието на самото ядро?
    То това изчезване не е ли като да се върнеш в Източника? В единият случай е защото си изпълнил всички желания, а в другия от отчаяние?

    Отново страхотна статия, Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако отчаянието не стигне до Ядрото самоубийството е невъзможно. Само Ядрото определя какво ще се случи с него. И ако е достатъчно натоварено/замърсено, може да избере да спре да съществува вместо да предприеме действия по очистването си. Например мен в психиатрията, когато гледах как издевателстват над другите пациенти мисълта за самоубийство ме крепеше постоянно. Мисълта че винаги имам поне някакъв изход, но без опити, без тази мисъл да стига до Ядрото. В началото, преди опитите ми, и аз си мислех че това изчезване те връща в Източника. Просто се оказа че не е така. Ядрото се разтваря и изяжда още в 4Д, докато завръщането в Източника минава през 2Д, 1Д и накрая в Него. Като за да преминеш през 2Д и 1Д ти е необходимо изключително здраво Ядро/Искра. Чувството е все едно се прибираш вкъщи след дълъг път. Няма отчаяние, няма страх, няма и любов. Просто умора от извървяния Път. За Пътя нагоре през 4Д, 5Д и кой знае още колко Д-та не мога да пиша от личен опит. Мога да предположа, тъй като движението е по тороид, че накрая пак ще се потъне в Източника, но "отгоре". Но пак - не пиша от личен опит за това.

      Изтриване
    2. Анонимен11/10/23 03:12

      Ако ядрото е натоварено,замърсено и реши да спре да съществува-да се разбира ли,че съзнанието се фрагментира и съществува на отделни части,несъзнаващи себе си и цялото.

      Изтриване
    3. Парадоксално, фрагментацията на Съзнанието защитава целостта му и стремежа му към прекратяване на съществуването му. За това съм писал в статията за филма Split. Там се създават много личности които да защитят Ядрото на Съзнанието, което присъства, но не е на повърхността, не взема то решенията. А точно Ядрото във филма - това на Кевин Уендел Кръмб, е закупило пушка помпа и боеприпаси за нея. С идеята да се самоубие. Това е същността на D.I.D. синдрома и неговата защитаваща Ядрото функция.

      Изтриване
  4. Анонимен10/10/23 23:56

    Здравей dido,от какво се породи импулса да споделиш гледната си точка в този материал.Признавам,искам да знам момента,в който се е родила идеята ти ,спонтанна ли е била и самото и оформяне вследствие на поток от спомени,чувства или следствие от нещо друго,например преживяване.Рядко обръщаме внимание именно на тези моменти на творчество

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има много неща за които не съм писал просто защото имам усещането че това е общоприето знание, че просто всички вече го знаят и няма да напиша нещо ново. Но в контакт с Читателка се оказа че това не е общоприето знание, че хората не знаят за мотивите зад самоубийството. Или поне не ги изкарват на повърхността, за да могат сами да ги изследват. Кой знае по колко още теми съм писал (защото публикувам малка част от написаното от мен) и те не са общоприето знание. Просто защото за мен нещо е пределно ясно и не мога да допусна че останалите не го знаят. Та това е основната причина не само зад тази статия, а и зад много други. След като реша да пиша вече публично по темата, го правя на абзаци, които изникват нелинейно в Съзнанието ми. Накрая просто ги подреждам в подходящ за възприемане вид и добиват цялостността на статия.

      Изтриване
  5. Божидар13/10/23 15:19

    Благодаря ти дидо отново за последните две статии.

    С годините разбирам как търсенето, трупането на езотерично знание от иначе любопитство, желание и чиста страст, е хранела Тъмната полярност в мен и как повече и повече се прокрадва и се опитва да увладее мислите ми.

    От известно време тази полярност започва да придобива все по-голямо и по-голямо влияние в мен правопопорционално и на естествената жажда за търсене придобиването на знание. (започвам да догатвам, че именно тя може да има пръст в самосаботирането ми в дадени моменти от живота и да се самолишавам и ограничавам от разнообразни и приятни изживявния...)

    От както усещам "флиртуването" на тъмната страна и бавните и опити, самоубийствените мисли особено в моменти на слабост и отчаяние започнаха да зачестяват. Получих прозрение, че всичките мъки, страдание - житейските травми са обвързани с и заради ТЯЛОТО и ще спрат в момента, в който то го няма. Те са ОГРАНИЧЕНИ до него, до аватарът с който сме в конкретната матрьошка отвъд нея нямат влияние.

    В един от моментите ми на силно отчаяние - успях да "отключа" и погледна отвъд "воала" и срещнах пред мен голяма бяла сфера, която излъчваше жълтеникаво сияние. Останах с впечатлението, че това беше ядрото ми тогава като посланието беше, че нищо не може да го нарани и разруши по никакъв начин. Беше терапевтично, успокояващо преживяване.

    Странното към момента е, че то влиза в парадокс с желанието ми на няколко пъти да "спра да съществувам" - "cease to exist", "as if I never existed". Ако може би се замисля по дълбоко това са все желания породени от това, че съм в тяло. Все пак появява се известен парадокс.

    Нищо в Източника не може да бъде загубено. Нищо не може да бъде изтрито от "Записите" на Всичко Което Е?
    Каква е разликата между Ядрото и Съзнанието?

    И все пак не мисля, че в 4Д има каквато и да е същност способна на разгради Ядрото... Посланието на видението ясно ми показваше, че е "безсмъртно". Само телата - аватарите, които обитаваме, използваме, за да сме в матрицата на 3Д после 4Д и т.н. могат да бъдат асимилирани.

    За мен Ядрото би трябвало да е частица от Източника, сиреч надвишаващо в колосално безкраен размер способностите на кода на Черното масло. Да, отделните аватари, които обитаваме ще бъдат "изядени" и отстранени от тъмната полярност и толкова?

    П.П. Днес имах ясното прозрение как болката (опитът) е най-големият и горчив Учител. А раните на емоционалното страдание се лекуват през сълзите синхронично с предишната статия. Иронично е как от малки матрицата се старае да вкорени в момчетата, че сълзите са слабост и са женска черта. По този начин ни лишава от естествен отдушник и лечител на тяло/душата, като го маскира като "отрицателна черта на характера".

    П.П2 Тъмната полярност и нейните лакеи действат само когато средата е благоприятна за тях, ако решим, че не искаме да се занимаваме и изследваме Тъмните просто вдигаме честота на съзнанието достатъчно високо, дали чрез мисъл, преживяване-котва, определена музика, аромати или нещо друго и те изчезват мигновено. Все пак, Тъмнината е полезна в това си качество, че в нея се крият съкровени неща свързано с нас самите. Без познанието ни за тях, ще сме някакси лимитирани и не можем да имаме и извлечем съзнателно поне пълната картина.

    ОтговорИзтриване
  6. Ядро/Искра/Съзнание на Свободен Играч са едно и също нещо, ползвам ги като синоними. Използвам Искра, защото и Ядрото и Искрата са в движение, не са в застой. Движението на Искрата може да се илюстрира със Светкавица, Ян (чрез елемента Огън), докато движението на Ядрото по скоро се илюстрира с река, планинско поточе, Ин (чрез елемента Вода). Ядрото/Искрата могат да се илюстрират с хармоничното преплитане на Ян и Ин в едно, които се проявяват по различен и едновременно с това по еднакъв начин. Твърдо (Ян, Светкавица, Мъжко начало) и Меко (Ин, Поточе, Женско начало). Като Ян съдържа Ин и обратното. Аз мога да ползвам комбиниран вариант и на двете проявление на Същността (като Същността е хармоничното преплитане в едно на Ин и Ян, на Ядрото и Искрата, това е частицата от Източника). Така че Ядро, Искра и Същност (Съзнание на Свободен Играч), (Частица от Източника) са едно неделимо Триединство, три в едно проявление на Източника в човешко тяло. И трите са синоним на core self/core identity. На жена ще е по лесно да работи от гледна точка на Ядрото, затова и това би имало осезаем резултат за жени (работа със сълзите). На мъж би му било по-удобно да работи с Искрата (работа с елемента Огън, защо мислиш че шрифта на блога е жълт...), а за Луд като мен вече е без значение с кое от трите ще работя, защото са едно и също нещо - Осъзната частица от Източника. Която колосално надвишава по размер и енергия всичко, което е сътворило/срещнало по Пътя си тук, включително и Черното масло. Предполагам ти стана ясно каква е "разликата" между Ядро, Искра и Съзнание, такава всъщност няма и въпроса се обезсмисля, нали :).

    "Получих прозрение, че всичките мъки, страдание - житейските травми са обвързани с и заради ТЯЛОТО и ще спрат в момента, в който то го няма."

    Не е необходимо да се лишаваш от Тяло за да решиш житейските си травми. Всъщност травмите са просто неутрални случки, които се превръщат в травма чрез нашата реакция към тях. Вместо просто да реагираш несъзнателно и ИРАЦИОНАЛНО е необходимо да подходиш съзнателно и РАЦИОНАЛНО да решиш проблема, без да реагираш заучено на него. Например - счупил се е ключа в ключалката и не можеш да излезеш. Ирационалната реакция е "Какъв съм идиот, всички ще ми се смеят, сега трябва да търся помощ за да излезя от къщи.". Рационалната реакция е - сядаш пред компютъра, намираш телефон на ключар или фирма, пиеш си кафето докато чакаш, и се НАСЛАЖДАВАШ на момента. После ключаря идва (а може и Ключаря да дойде :)), решава проблема и той от травма, колко си бил глупав, се превръща в неутрален спомен.
    Ядрото може да се разгради САМО и ЕДИНСТВЕНО по негово/нейно желание (защото Ядрото няма пол). Когато не си запознат че въобще имаш всемогъщо Ядро, частица от Източника, и си превзет от изкуствени и наложени отвън концепции, ти можеш да започнеш да се идентифицираш с тях. И те да подтикнат Ядрото към самоубийство. Затова и трите ми опита за самоубийство бяха бавни, във всеки един момент аз имах властта да ги прекъсна, ако придобия ново осъзнаване. Всъщност аналогията с компютър е много яка. Когато имаш вирус не изключваш компютъра от Shut down, а го дърпаш директно от щепсъла. После компютъра зарежда без деструктивната програма на вируса с фабричните настройки, която програма, да си кажем в прав текст, е качена от теб по някакъв начин. Няма вирус който да се инсталира сам, винаги е необходимо да влезеш някъде където той вирее за да се пренесе в компютъра. Така е и с паразитните същности. Самоубийството е краен и деструктивен за Тялото вариант, съществува и градивен такъв за който ще пиша след като го изпробвам.

    П.П. Да, болката (опитът) е най-големият и горчив Учител. Дори и Йода го казва в епизод 8 от "Междузвездни войни", за което съм писал някъде из блога.

    П.П2. Това си е дословно вярно

    ОтговорИзтриване
  7. София14/10/23 07:43

    :)
    Самоубийствени мисли съм имала явно само от Тъмната полярност и то точно такива каквито ги описваш. Съзнанието иска не само да изчезне, а да бъде напълно изтрито от кода, все едно никога не е съществувало. Не знам дали е възможо, няма как и да знаем, защото ако някой е напълно изтрит, то няма да има оставени улики.
    Приех смъртта на Честър навътре, защото ми е любим изпълнител и все още има спекулации от фенове дали изобщо става дума за самоубийство, тъй като се носят слухове, че е работил по разкриването на педофилски извращения в Холивуд. Той самият е признавал, че е ставал жертва на тормоз от член на семейството си и затова темата му е била присърце.

    Божидар, аз пък все си мисля, че ако травмите са нерешени ще останат и след тялото, защото нищо не свършва с него. Дори конкретното проявление да изчезне, то ще се намери друго със сходна вибрация присъща на следващото по вид тяло, което ще използваш.

    Към темата за сълзите искам да кажа, че колкото повече плача, толкова по-зле се чувствам, противно на общоприето "сълзите са чистка". Затова се старая да го правя възможно най-рядко. И не усещам, че си подтискам емоциите така или нещо подобно, напротив, мога да се успокоя с правилни мисли и така да поема контрол над тях и да забравя. Но и това може би е травма. Защото избягвам ситуации, които биха ми причинили сълзи.

    ПП: Примера с ключаря ми се случи преди няколко седмици, само че аз се заключих отвън и добре че си бях взела телефона с мен и всъщност прекарах времето четейки/пишейки ти имейли. И точно това си мислех, да не би Ключаря да вземе да дойде :D

    ОтговорИзтриване
  8. Божидар15/10/23 01:41

    София, относно тялото. Това, което ми се разкри като откровение беше по скоро да ми покаже свободата в избора, който мога да направя всеки един момент ако реша. То не е с вибрацията на бягане, което би те върнала отново в ситуациите на тялото защото ти самата искаш да ги решиш. По-скоро е момента, в който решаваш, че вече нямаш нуждата от всичките проблеми, които ние всъщност сами си създаваме, за да ни закотвят тук-сега. Стигнем ли момента, в който това вече не ни е нужно изходът, който ми се показа просто е свързан изконно с тялото, защото ако се замислиш целият ни живот тук е дериват на първичната команда ОЦЕЛЕЙ. Кое трябва да оцелее? Тялото, разбира се и то да оцелява с все повече екстри и бонуси и трупане - първо материално, поколенческо, общностно, държавно след това идва време на астрално, емоционално тяло и т.н. - целият всеобхватен спектър на Играта, в която сме.

    Пример, когато играем MMORPG World of Warcraft или Diablo - героят ни там отново е зависим от това правило ОЦЕЛЕЙ и се РАЗВИВАЙ. Играем играта, докато ни е интересна и забавна, но в момента, в който решим, че ни писне просто затваряме софтуера и героя - аватара - тялото е ЧАО за нас. Няма кой да те върне в WoW-a, ако сама не решиш да се върнеш да играеш с героя или другите ти герои в играта. (Интересното в случая е, че именно приятели могат да те накарат да цъкате пак играта - преигравати се именно докато ги слушаш какви неща правят - т.е. други души могат да те върнат, да запалят отново искрата на желанието, за да продължи преживяването).

    И все пак, ако решиш, че вече тази игра ти е безинтересна - биеш ALT + F4 + Uninstall. Вярно, че героите се пазят на сърварите и всеки един момент можеш отново да изтеглиш играта и да играеш, но само от теб зависи, защо да го правиш, дали и кога...

    Това, което ни закотвя тук-сега са проблеми, травми, ситуации, които ние самосъздаваме, за да ни държат тук и съответно държим ключа, който може да ни освободи всеки един момент. Но докато искаме да сме тук и да Играем, то ние ще се съобразяваме с Правилата на Играта, защото пък без тях няма Игра... И все пак никой или нищо не може да те върне в тяло, ако решиш, че си приключила с тази Игра, както никой не може да ме накара от Близърд отново да си влезна да играя с героя си или на направя нов, ако аз не реша изрично, че искам и го направя... Каквото Горе това и долу :)


    П.П. Дидо, разбрах какво имаш предвид, благодаря ти за отговора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. София28/10/23 11:49

      Благодаря ти, Божидар за отговора :)

      Изтриване