Ограничението

         Повечето от нас разбират значението на концепцията, назована „Игра”. В най-широкия/дълбок смисъл, името на Играта е Ограничение. И докато във другите реалности/ плътности/извънземие ограничението е почти незабележимо и/или достатъчно широко за себеизява, тук на Земята то е стигнало до висотата на екстремно BDSM порно.
         Просто няма аспект от човешкия живот, който да не подлежи на ограничаване и напоследък това ограничаване нараства експоненциално, докато стане почти тотално с въвеждането на 5G мрежите. Хората могат да предприемат стъпки за намаляване на тяхното лично ограничаване, но самата концепция е залегнала в основата на Играта.

            Основата на ограничението е фрактализацията - отделяне на аспекти от цялото и разглеждането им като несвързани с него. Основното начално ограничение тук е концепцията за време. Само чрез него може да се наблюдава неестествената концепция за разделение. Така човешкото преживяване се дели на части. А и самото човешко преживяване е само част от това, което сме. Най-близкото определение на това което наистина сме е Въображението. То е неподвластно на времето.

Но какво всъщност е Въображение? Основната функция на Ума е да филтрира информация. Това дори е доказано експериментално - един професор карал студентите да описват коридора по който минавали всеки ден и всеки студент дал различно описание. Сега ще дам "определение" за сетиво - това е орган, който фрагментира и филтрира информацията, позволявайки ни да възприемаме само част от нея. Мозъка събира всичката тази филтрирана сетивна информация и опитва да я сглоби в едно цяло. Празнотите се запълват, а противоречията се изтриват от Ума. Затова Ума покрива всички критерии за сетиво. Това сетиво не е налично в началните етапи на човешкия живот, то се създава и тренира от Системата/Матрицата. Всички фрагментирани и непълни сетивни впечатления + програмирания от Системата Ум формират Егото на хората. За разлика от Въображението. Въображение и Съзнание са едно и също нещо и ги използвам като синоними.

Въображение е цялостното възприятие на Реалността, без нейното фрагментиране (затова есенцията ни няма образ, защото е Всичко и Нищо). А Въображението може да се "обуздава" от Ума. Не може да не сте имали случки, когато сте виждали как трябва да станат нещата, а Ума е казвал - "Не може. Тука е така." (което всъщност не е вярно). От тази гледна точка във всеки от нас съществува определен баланс между Ум и Въображение - без него няма да можем да преживеем "заедно" тази консенсусна реалност. Въображението е безгранично цялостно възприемане на всички реалности и плътности едновременно (защото всички тези реалности и плътности всъщност са едно). Това е най-синтезираното "определение", което мога да дам за Въображение/Съзнание.

И тъй като Ума оперира и в другите реалности и плътности, Матрицата получава индиректен достъп и дотам. Така се позволява и фрагментирано възприемане на другите реалности И плътности. И съответно хората приемат Ограничението в тях за даденост и същност, без да разбират че те самите са основата/творците/позволяващите това Ограничение. И е без значение дали преживявате някаква форма на ад или рай там и/или тук - вие се съгласявате да осъществявате само част от възможностите си. Затова и при посещение, да речем в астрала с всичката условност на това понятие, могат да се наблюдават различните „приключения” на други хора без те да ви забелязват. Те дотолкова са затънали в собствените си концепции че ги мъкнат навсякъде, като воденични камъни на шията си, неосъзнаващи че веднага могат да се отърват от тях. И не забелязват нищо друго, слепи за това извън техните представи и концепции. Аз например съм имал няколко преживявания с умрели свои роднини, които са се забили в генерирани от тях/от Матрицата реалности, като контакта с тях е невъзможен. Те дори са създали копия на мен, с което да поддържат надеждата и реалността на тези структури. Те са щастливи по свой собствен начин. Но не са свободни. Невежеството носи блаженство, но не носи свобода...

Въображението създава реалности. От друга гледна точка всичко вече е създадено и посредством Въображението ние сърфираме от плътност в плътност, от реалност в реалност. И докато основата на това сърфиране е Въображението, причината за това е Желанието. Именно то е „движещата” сила на Съзнанието, а то е неразривно свързано с Надеждата. А самото сърфиране се извършва с Намерение (съзнателно и/или несъзнателно) - лост за изпълняване на Желанията. Ние сме тук именно да изпълним своите Желания, които са ни изхвърлили от Бездната, за да се осъществят в Платформата на Звука, Светлината и Ограничението на Съзнанието. Отново три в едно...

След като Въображението създава/сърфира през реалностите, Матрицата посредством създадения от нея Ум намира начин да хакне това сърфиране и да насочва Съзнанието за изгодни за нея реалности/плътности. Ето затова е ключово разбирането и пускането на Ума, защото в крайна сметка той не е част от нас. Той е генерираната изкуствена концепция за самите нас.

Защо хората продължават да живеят, въпреки че са осъзнали ограниченията, които са им наложени/самоналожени? От една страна те не познават себе си и мислят (още една от функциите на Ума) че нямат друга възможност. Те се стремят да живеят на всяка цена. От друга страна Надеждата е тази, която ни задържа в Матрицата. Надеждата че нещата ще се променят към по-добро, надеждата за „хепи енд”, надеждата за отпадане на ограниченията, стремежа към свобода. Това е синтезирано в Картите Таро под формата на Звездата - картата с номер 17 в големите аркани (а за осмицата вече съм писал):

Платформата е символизирана от осемте звезди с по осем върха, а 8х8=64. Жената (а според мен е андрогин, защото фигурата има и мъжествени черти) се занимава с безсмисленото преливане на вода  „от пусто в празно”. Всъщност черпейки вода от извора и поливайки земята се осъществява кръговрата, постоянното движение И илюзията за постоянно движение която ни задържа тук. Независимо какви издевателства се извършват върху тях, хората продължават да живеят с надеждата че нещо ще се промени. От тази гледна точка Надеждата също е ограничаваща с оглед на това че безгранично същество се себепреживява като ограничено. Надеждата всъщност е знанието за нашата безграничност, която ще се проявява в една и/или в друга форма отново и отново, докато не придобие цялостност. Птицата, кацнала на дървото, символизира желанието на Съзнанието да "полети", а коленичилата поза на човешката фигура показва процеса на "изправяне" и заявяване на личната свобода. Коленичил човек, с поглед забит в земята, не може да види звездите. Дървото само се е разлистило, но още не е дало плодове. От тази гледна точка картата символизира и началната точка на "израстването" - всичко започва с Надеждата.

Друг аспект на Платформата, изобразен в тази карта, е нейната несиметричност. Двете делви са на различна височина, а и самата карта (както и всички останали карти) е правоъгълна. Именно тази несиметричност е движещата сила в Платформата. Надеждата се изявява в стремежа към симетричност и цялостност. Тази несиметричност създава и илюзията за движение. Илюзия - защото движението всъщност е насоченото внимание на Съзнанието в рамките на Платформата която е статична (съвкупност от замръзнали/неподвижни реалности), докато Съзнанието всъщност Я съдържа цялата. Тогава движението е себеизследване на самото Съзнание, движейки се през лабиринта на тези статични реалности, а Платформата/Матрицата е само  инструмент за това.

            Системата неизбежно поддържа Надеждата и несиметричността/неравенството "живи" - без тях тя ще се сгромоляса. Затова и повечето филми имат „щастлив завършек”, "лошите" са избити, а ""добрите" живели дълго и щастливо”. В Матрицата!? Подхранвайки и пресъздавайки я отново и отново. Разбирането на Платформата/Матрицата/Себе си не носи Щастие. То не носи и Нещастие - носи само Разбиране.  От тази гледна точка Матрицата може да се разгледа и като поле за изява, но само на ограничени аспекти на неограниченото Съзнание.

  Пълна Свобода в Системата/Матрицата/Платформата е невъзможна, това може да стане само извън Нея. Всеки може да постигне частична свобода в някои аспекти. Ограничението е възможно да се премахне в някои от аспектите на Земното преживяване. Например някои хора са способни да възприемат и „енергийните реалности”. Кавичките са за да кажат че всъщност Всичко е енергия, дори и физическата плътност. Разликата е само в честотата на трептене и резонанса, който Съзнанието създава за да преживее конкретна реалност. Тогава „излизането извън тялото” е нищо повече от смяна на резонансната честота на Съзнанието и усещане на връзката, която така или иначе винаги съществува между всичко. Друго обяснение за това е насоченото внимание на Съзнанието в друг честотен реалностен лабиринт.
            Всичко от предходния абзац е натъпкано само в един символ - този на матрьошката:

                Всяко премахване на ограничение ни поставя в позиция на по-голяма свобода. Всяко сваляне на черупка/система от вярвания/мисловни модели сваля от нашата тежест и ни поставя все по близко до нашата сърцевина/вътрешна същност/Искрата ни.
            Матрьошката ни показва както фракталността на Творението, така и че всъщност всичко е едно и също нещо на едно и също място. Показва ни и че за всяка реалност, която преживяваме, ние имаме уникален за нейната вибрация аватар, а и че всички аватари са едновременно отделни И части от едно цяло свързани от Празнота. А поглед отгоре (вижте картинката) много наподобява на спиралата и един от смислите зад нея.  Матрьошката е най-доброто познато ми творение, което показва Пътя навътре. Пътя на себеопознаването до най-дълбокото ниво и интегрирането на всичко отново в едно цяло.

         От гледна точка на съществуването ни като хора ограничението помага да разграничаваме различните аспекти на това което сме. Например преживяванията в „астрала” могат да се сбъркат с преживяване в други физически реалности, ако не съществуваше Ограничението. И обикновено хората преживяващи съзнателно други плътности са затворени за преживяванията си в други 3Д реалности. И обратното. А тези, способни на съзнателни преживявания обикновено задълбават само в някои от аспектите на тези преживявания, които ги забиват още по-дълбоко в Матрицата. Описвайки „небесните реалности”, „йерархиите” и давайки надежда за глобално пробуждане на Съзнанието към по-добро, тези хора служат като спирачка на желаещите да излязат от Матрицата. Промяна към разширение на Съзнанието има, има и обратната тенденция (всеки един чалга концерт може да ви го покаже), но те са само част от повтарящите се цикли в рамките на Системата - постоянно редуване на свиване и разширение на възможностите за преживявания тук. Преминаване от Тъмнина към Светлина, От Тишина към Звук И обратното. И Ограничението е в основата на тези цикли. Вместо разширяването на съзнанието да е безкрайно то достига някаква граница и се връща „обратно”. Освен ако самото Съзнание не избере да Не преживява отново този цикъл и премине в режим на постоянно разширение/постоянно свиване. Третия вариант е изход от Платформата.

            Всъщност и трите варианта се случват едновременно в „рамките” на цялостността и безграничността на Съзнанието. Не всеки обаче си позволява да го възприеме. Интересен въпрос е как може нещо безгранично да е цялостно? В Ума на хората цялостността означава наличието на граници, очертаващи цялостността. От това лъсва и че задаващия подобни въпроси преживява този аспект през Ума, опитващ се да ограничи безграничността в граничност и цялостността във фрагментация. Отговор на този въпрос не може да се получи през Ума, той просто в даден момент идва отвътре и премахва смисъла на самия въпрос. Това е същността на „Просветлението/Протъмнението”. И една възможност за Изход от Играта...

            Стремежа към излизане от Играта е стремеж към премахване на Ограниченията. И докато някои Съзнания се задоволяват с частична свобода, то други имат желанието за пълна свобода. Тук се заражда и желанието за унищожаване на Играта като символ на ограничението, както агент Смит желае.

  Парадоксално, именно желанието за тотална липса на ограничения задържа Съзнанията в Матрицата, която се самоподхранва именно от желания. И тъй като освен Ограничение, Играта може да се назове и Игра на Желания, Съзнанията са подлъгани да ги осъществят именно тук, в контролирана и ограничена среда, каквато предлага Платформата. Тук могат да се експериментират всякакви желания и след тяхното изпълнение да се оцени дали те са наистина наши или са имплантирани "отвън" в нас. Така фалшивите желания отпадат едно по едно, докато остане есенцията, която ни е довела тук. Това е процес на себепознание и себеизследване, който никой друг освен вас не може да направи. Друго име на Играта е Опознай себе си. Това е залегнало толкова дълбоко в колективното несъзнавано, че най-популярните детски игри са криеница и гоненица, символ на постоянния стремеж към самопознание.
         А както добре знаем, в контролирана и ограничена среда се провеждат най-чистите процеси/експерименти, които вече могат да доведат, при техния успешен завършек, до прилагането им в практиката/живота. Как обаче може нещо да се вгради успешно в живота, ако то води до опасност/деградация за ползващите го? В момента почти всичко в Платформата е доведено до деградираща крайност - от храната и водата, през ежедневното съществуване на хората до духовно деградиращи религии, ритуали и практики. Тази крайност предизвиква някои хора да видят наистина какво се случва с тях и около тях, въпреки че тези хора са отчайващо малко малцинство.
        Именно тук се корени и един от изходите от Играта. Ако усвоим и създаваме тук и сега, в контролирана и ограничена среда, win/win ситуации като форма на мислене и живот, то тогава ще можем да го правим и в условия на Пълна Свобода. И това не трябва да се прави защото е написано някъде, защото ще получите някаква награда или ще ви накажат, защото ще излезете от Играта, а просто защото сте разбрали на най-дълбоко ниво че това е вашата същност. Не е необходимо да трупате добродетели - вие самите сте добродетели. Вие сте и "пороци", а вътрешния процес на сливане на едното и другото създава печеливша ситуация за всички. Извън И Във Матрицата...