Ако планетата
Земя трябва да се представи само с един символ, това трябва да е дърво до вода.
Тези символи изразяват напълно същността на Земната игра.
Мощта
на символа на дървото се разбира подсъзнателно от хората, като е преплетен във
всички култури. А и се използва съвсем съзнателно за емблема на много сайтове
(ето един пример https://hermeticvision.com/
)
Точно затова
най-касовия филм за всички времена е Аватар (http://www.the-numbers.com/box-office-records/worldwide/all-movies/cumulative/all-time)
- защото всичко се върти около Дърветата. От световния бокс офис може да се
види и втория по важност символ - този на водата, представен чрез филма
„Титаник”.
Тази картинка
може спокойно да се използва за Земен герб, съдържаща в себе си двата най-мощни
символа плюс метафората за огледалото, известен още и като „As above, so below”.
И така - какво представлява едно
дърво и с какво е толкова важно? Сега ще разгледам различни гледни точки,
илюстриращи метафорите, които се съдържат в него.
От
определена гледна точка всеки един човек може да се разгледа като едно дърво.
Корените на дървото са различните случки от миналото му. Всъщност това са голям
набор от паралелни вселени, които той е преживял и които служат за неговото
самоопределяне в момента. Тук е без значение дали той има ясни спомени за тях
или не - те го обуславят на съзнателно или подсъзнателно ниво. Короната на
дървото са набора от бъдещи случки /
паралелни вселени, които той може да избере да преживее. Тук се съдържа и
метафората че всички тези „минали”, „настоящи” и „бъдещи” събития съществуват
едновременно. Човек трябва само да смени гледната си точка / вибрация, за да
попадне в резонанс с някоя от тях и да ги преживее. Тук говоря за избор на
бъдеще, настояще и минало от сегашния момент. Точно това правим, когато мислим
за минали събития и/или си представяме своето бъдеще.
А какво
представлява листопада от тази гледна точка? Това е метафора за това как се
разделяме със старите и непотребни възгледи, за да можем да прегърнем новото.
При това преди падането на листата те сменят цвета си в резултат на това че
дървото издърпва соковете си от тях. Точно това правим и ние, извличайки
поуката от преживяванията си преди да ги пуснем. Какво става когато сме
неспособни да пуснем старото? Това всеки може да види когато падне първия сняг
а листата още не са опадали. Клоните се чупят.
От
втора гледна точка едно Дърво е много добра метафора (за разлика от медузата от
„Матрицата V”) за т.н.
„Едновременен Висш аз”. в Земната игра. Корените на дървото в този случай са
различните инкарнации в различните „времеви периоди” на трета плътност на Земята.
Затова и корените се намират в земята, изобразяваща по-голямата плътност на
света, в който живеем. Короната на дървото са различните инкарнации, напуснали
трета плътност (тоест, умрели). Те вече се намират в среда с по-ниска плътност.
Водата на
картинката изразява метафората за огледалото. Това е всичко, което ни
заобикаля, отразявайки същността на един „Висш аз” в неговата пълнота -
съвкупност от всички негови живи и умрели инкарнации. Това, което ни заобикаля
и наричаме „Живот” не може да отрази друго освен самите нас. Не е възможно един
дъб да види отражението на бор във водата.
Ако
прибавим развитието на едно дърво ще видим и метафората за Пътя на един Висш аз
от „последователен” към „паралелен” тип. Когато засадиш едно дърво,
първоначално то има само едно основно стъбло и неразвита коренова система -
метафора за едната инкарнация, която „последователния” Висш аз има в началото
на Играта. Когато дървото е посадено на неподходящо за него място то не може да развие корона. Това може да послужи
за аналогията на извънземните светове с изкуствените парници/градини, в които
се отглеждат млади дръвчета.
След
пренасянето му на ново място, в зависимост от специфичните за всяко дърво
предпочитания, то вече започва да се развива. Ако се натори, развитието му става
бурно. А какво е торта ако не продукт на смъртта и страданието - множество
разложени организми.
И така,
дървото вече е посадено на планетата Земя, където на всяко едно място нещо вече
е умряло. Дървото расте, развива корона и коренова система, цъфти и дава
плодове. След определен брой сезони (символ на интегрирането на двадесет и
двата основни архетипа в едно) Дървото започва да изсъхва, някои от неговите
клони се отчупват, докато накрая всички те са вече мъртви и самото дърво пада.
Това се случва когато то е изчерпало хранителните вещества на мястото, където е
засадено или поради неблагоприятни условия - вредители и климатични промени.
Така и един „едновременен” Висш аз напуска Играта, когато условията за неговото
развитие станат неблагоприятни и/или когато възможностите за развитие са
изчерпани. Например някой започва да реже неговите клони и/или корени, за да
придобие Дървото „по-естетичен” за градината вид. Това е метафората и за
стремително намаляващото разнообразие от преживявания на планетата Земя за
набралия преживявания ВА, както в 3Д, така и в 4Д. Понякога обаче, когато
отрежеш един клон на негово място изникват десетки нови издънки, спомагащи за
развитието на дървото. Това е метафора за това как страданието спомага
развитието и как без него се изпада в застой.
След смъртта
на дървото то бавно се разлага и превръща в тор, в строителен материал, книги,
средство за отопление и т.н.т.. Най-общо казано то служи за основа за
развитието на останалите. По този начин е показано как се обогатява Източника
чрез своите Дървета/фрактали.
Интересен пример
се съдържа във произведенията от цикъла „Властелина на пръстените”. Там
дърветата могат да ходят и когато условията на едно място се влошат те
изтръгват корените си и отиват на друго, благоприятно за тях място. По този
начин са изобразени тези „едновременни” ВА, които ще сменят игралната си площадка
след края на Земната игра с друга
планета. От човешка гледна точка това
изобразява рязката смяна на начина на живот на хората, осъзнали че по
досегашния начин не може да се продължава повече.
От трета
гледна точка дървото може да ни разкрие фракталния строеж на Реалността. Всеки
клон е едно миниатюрно дръвче, а когато го потопим във вода може да развие
коренова система и да стане истинско дърво. Това ни показва и холографския
принцип във Вселената - как всичко се съдържа във всичко, защото е едно и също
нещо. Това се проявява и в самото разглеждане на дървото от много гледни точки,
показващо ни как едно нещо съдържа в себе си всичко останало.
Четвърта
гледна точка може да ни позволи да видим до какво води урбанизацията. Когато
едно дърво расте само то приема всичката слънчева светлина и става голямо и
силно. В гората обаче важи закона на джунглата - там само най-издържливите
дървета стават големи. Може да се види и своеобразното кастово разделение,
където всеки тип дърво си е намерило мястото, без възможност за израстване.
Самотното дърво далеч не е в състояние на сигурност - всяка една буря може да
го изкорени. В гората това става много по-рядко, освен ако не се появи ураган -
той унищожава всичко. Затова и хората се местят в градовете - поради илюзията
за сигурност в замяна на свободата си.
Броят на
гледни точки към едно дърво е безкраен, тук разгледах само тези, които вълнуват
мен самия. Ето как простото наблюдение на едно дърво / гора може да ни разкрие
същността на Реалността, в която пребиваваме и кои сме всъщност ние самите.
Това наблюдение не изисква религия, която да го потвърди, няма нужда от
авторитети, които да го отхвърлят или приемат. То е възможно да се извърши от
всеки един човек, защото присъства навсякъде. Отговорите са навсякъде и се
съдържат във всичко. Те обаче могат да се видят само ако са станали част от
теб, съгласно принципа на огледалото. Ето защо и не е задължително да имаш
осъзнати преживявания извън тялото и в други реалности / времеви линии за да се
развиеш. Просто трябва да осъзнаеш Себе си.
Този път ще
завърша с едно хайку:
Върба докосва
с клончета водата.
Смъртта е
повърхност между два свята.
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.