Символа на спиралата

            Повода да напиша тази статия са три събития сливащи се в едно цяло. Всъщност това е най-краткото определение за синхроничност. Събитията са една песен, един филм и движещото се изображение на нашата галактика на фона на страницата на „Паралелна реалност”. А цялото разкри същността на символа на спиралата.

            Песента е на групата Gamma Ray - “Beyond the black hole”. Пълния текст на песента може да се види тук:

https://www.google.com/search?q=gamma+ray+beyond+the+black+hole+lyrics&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b .

Ще си позволя да цитирам три куплета от нея:

I have come from so far away
From the sunlight of my home
And I have seen it's the only way

Now my sun is dead and gone

I raise my head in silent anger
Seems there is no place for me
The only way out is to go
Where no one's gone before

There was a trigger, for my decision
It's right behind my eyes
Into the darkness of my vision

I let my spirit rise

            Текста чудесно описва потъването навътре от Светлина към Тъмнина. Първия и втория куплет показват края на личната история на героя, а третия куплет е най-показателен. Той показва ключовата роля на Тъмнината за издигането на Духа. Обложката на албума, от която е песента, показва че авторите много добре Разбират същността: Колоните Яхин и Боаз, Хор(ус) и Анубис, символа на тъмната ни сянка в средата, Ин/Ян символа над портала, черната дупка в центъра и цвета на старо злато. Албума е от 1997 година...

 

 От филма (края на сериала Фарскейп „Farscape: The Peacekeeper Wars”) разбрах че Тъмнината е Първична. Светлината само разсейва Тъмнината, докато Тъмнината поглъща Светлина - всеки астроном знае че в центъра на нашата спирална галактика има черна дупка, която постепенно я поглъща, слагаща край на всички истории. Така завършва и един от любимите ми сериали - Farscape. Джон Крайтън създава черна дупка, заплашваща да погълне цялата галактика. Неговите доводи за това са известни поне от римско време - политиката на отравяне на кладенците. Щом като в галактиката няма да има мир - няма да има галактика! Крайтън слага край на всичко, точно както агент Смит. За разлика от Смит който просто иска Край, Крайтън (също като Нео) иска Мир и прекратява Края. Всъщност края на филма „Farscape: The Peacekeeper Wars” е абсолютно същия като края на трета серия на „Матрицата”, а Джон Крайтън изиграва ролята на Нео в сериала, но не постига освобождение като него.

Черната дупка не е възможно да се види, тъй като тя не отразява никаква светлина. Всъщност това което се вижда е огромно струпване на светлина, привлечена от черната дупка, преди нейното поглъщане. Тъмнина, обкръжена от Светлина. Точно както тук:

 

          Или тук:

 Краят се намира в центъра на спиралата, в нейната „черна дупка”, докато безкрайните истории са в нейната постоянно разширяваща се периферия. И ако Буда е казал че преди него е имало хиляди други буди, то един от тях може би е създал това - спирален петроглиф:

           Спиралата съдържа пълно разбиране за същността на Играта, нейното начало и край, които съществуват и не съществуват едновременно като част от едно неразривно цяло. Ето това е най-дълбоката същност на символа на спиралата.
           Излизането от Играта в този вариант за Изход, не става по нейната периферия, в която са историите, а в нейния център, където е черната дупка. Затова и спиралните клонове на галактиката постоянно се въртят, докато черната дупка е неподвижна в центъра. Докато има движение, ще има и Игра, дори и когато това движение е по пътя към центъра. Движението навън е Ян потока, а движението навътре - Ин потока, но докато движението навън е безкрайно, движението навътре свършва в бездънното Ин (или, както може да се напише - бездънното Женско). И бездънно не означава че това е постоянно падане, означава просто че не съществува дъно, не съществува каквото и да е. Това вездесъщо Нищо се съдържа във всеки от нас, защото сме постоянно променяща се амалгама от Ин и Ян, осигурявайки парадокса че съществуваме и не съществуваме едновременно. Този изход от Играта означава и загуба на индивидуалност, претопяване от бездънното Ин и ставане част от него. Въпреки че не съм чел Кастанеда, мисля че той споменава за това като изяждане от Орела. Въпреки този „малък” недостатък, това е един възможен изход от Играта.

         Докато сме хванати в тази вечна спирала на Самсара, ние сме роби на системата. Всъщност цикъла на Самсара не е движение в кръг, той е движение по спирала. Защото нищо, никога, не се повтаря. Затова и хората трудно забелязват повтаряемостта/циклите, които едновременно са едно и също нещо и не са. Природата много ясно го е показала в една най-обикновена паяжина:

 

 Зацикляйки в дадена игра ние сме в ролята на насекомо, хванато в паяжината. Колкото повече се борим да продължим да разиграваме една и/или повече истории, толкова повече сме оплетени в тях и бавно се задушаваме, стоейки на едно място. Борбата обаче привлича и вниманието на паяка. А паяка е твореца на Играта. Това навява определени аналогии с "Матрицата 5" и как се определя среща със "Създателите на Играта". Познайте какво може да се случи след срещата на незнаещите че всъщност самите ние сме Творците на тази холографско-фрактална Игра, участвайки в нея...

Между другото обсебеността със своята (лъжлива) история е и причината масовата част от човечеството да не може да излезе в космоса. Обзето от своята лична история, отричащо възможността за други (извънземни) истории, и затова закотвено на своята планета, оплитайки се все повече в собствените си лъжи. А тези, които излизат (тук говоря за секретната космическа програма) стават жертви на паяка (претопени от него човешки хибриди). Неслучайно думата живот на английски (life) съдържа в себе си лъжа (LIfE). Хората всъщност живеят една шибана лъжа (LIFE=(F)uckingLIE)...

Продължавайки борбата/движението на едно място, идва паяка и ни завлича в центъра на паяжината, където ни поглъща, правейки ни част от него. Насекомото едновременно съществува и вече е изядено в момента в който се е хванало в паяжината. Пускането на историите е еквивалентно на разкъсване на паяжината и Освобождение, само тогава вече може да видите спиралата на Самсара „отгоре”. И да избегнете пълната асимилация от Играта. Друг вариант е вие да станете Паяк. Само гледайте да не сте мъжки, защото женските си ги хапват след сватбата;).

Илюстрирах че Изхода от Играта е показан много добре в природата. Какво може да направи насекомото, хванато в паяжината? То трябва да спре да се бори, защото по този начин се оплита все повече. Метафората е за това, че човек трябва да спре да влага енергия в самата Игра и да спре да се включва в нови и нови истории. Насекомото трябва да се опита да скъса всички задържащи го нишки от паяжината. Това е символ на всички истории, които трябва да бъдат пуснати. В Будизма това е освобождаването от привързаности. И първото нещо което Нео  направи след истинското си събуждане е освобождаване от връзката с Матрицата.

         И това може да стане във всяка точка от паяжината - метафора че за освобождение не е необходимо „разширено” или „стеснено” Съзнание. Разбира се, по-лесно е да се освободите в средата на паяжината, защото там има по-малко нишки (както се вижда от картинката). Не в нейния край или център, където нишките са значително повече, а в златната среда. Аналогия на това в реалния живот е откъсването от Играта, потъвайки навътре към Великото Ин. Както е направил Буда, стоейки седем денонощия извън всякакви истории, пускайки ги. 7 денонощия по 24 часа по 60 минути е равно на 10080, което е свещеното число за будистите 108 (за което съм писал тук) + две нули.

Когато достатъчно нишки бъдат скъсани, насекомото трябва да събере вътрешната си сила и разкъсвайки останалите да се освободи. Никой няма да ви помогне да излезете от Играта/Самсара - това само вие може да направите. Някой може да ви помогне, посочвайки възможностите, но вие сам трябва да ги оползотворите. Тогава ще видите спиралността на Играта "отгоре". Затова и написах че спиралния петроглиф може да е нарисуван от буда, а най-известния будистки еквивалент на спиралата е свастиката, която съдържа И кубичността на Платформата в себе си.

Илюстрирах че Историята на Галактиката и на Пътя на Съзнанието може да се разкрие в една най-обикновена паяжина. Не е необходимо да имате „преживявания извън тялото”, срещи с извънземни, мощни телескопи и супер технологии за да разберете това. Просто наблюдавайте всичко около И във  вас и същността рано или късно ще ви се разкрие. Дали това ще стане с песен, филм, картинка и/или с най-обикновена паяжина не е от значение. Всички отговори вече са вътре във вас, необходимо е само да се отключат. Дали вие ще изберете да се освободите, както винаги, зависи само от вас. От вас зависи и дали ще попаднете в друга паяжина и/или сам ще станете Паяк/Творец на нова Игра...