Още от Същото...

 Тук съм решил да пиша накратко за цикъла на повторяемост и защо въобще той съществува. Тази наркомания е най-разпространената на планетата. По този начин хората намират смисъл в живота си и се чувстват значими в собствените си очи и най-вече в очите на другите.

Циклите на повторяемост са навсякъде около нас. Като започнем от „естествения” цикъл на ден и нощ. Естествен е в кавички, тъй като е доказано от експеримент с пещерняци че при липса на слънчева светлина хората преминават на 32 часов цикъл (което говори и за неестествения за тази планета хомо сапиенс). Всъщност липсата на светлина не е условие за това. Забелязах от личен опит че колкото повече задълбаващ в едно и също нещо, толкова по-близо си до 32 часовия цикъл. Да си на 32 часов цикъл когато почти всички останали са на 24 часов е меко казано неудобно, ако си заобиколен от други хора. Когато си сам обаче не е проблем и тогава много по-ясно лъсва същността на Всичко и нейната „реална нереалност”.

Има и други „естествени цикли” - сезонния цикъл, който обаче е различен в зависимост от отдалечеността от екватора. На екватора той на практика не съществува. Лунния цикъл от 28 дена - доказано влияе на женската физиология и на психическото състояние на всички хора. Слънчевия 11 годишен цикъл също играе роля, влияейки на магнитното поле на планетата, а и на сеизмологичната активност. Всички тези естествени цикли могат теоретично да се избегнат чрез смяна на мястото, планетата и слънчевата система. Или с дълъг престой в пещера...

Стигаме и до „неестествените цикли”. Най-разпространения е този на работа и почивка. Хората които нямат възможност да почиват рано или късно им писва и напускат работата. За тях става пределно ясна нейната робска същност, колкото и престижна и добре платена да е тя.

Как се излиза от тази цикличност, как хората разбират че не само нямат нужда от още от същото, но дори това сериозно им вреди? Цикличността лъсва най-лесно отстрани. Спираш да правиш каквото и да е. И се съсредоточаваш Само върху едно нещо (каквото и да е то, стига да те влече!). За Дълбочината се изисква Страст, а Страстта е Дълбочина. Какво би станало ако хората съсредоточат цялата си енергия само в едно нещо? Тогава, ако успеят да го разберат напълно, те ще са разбрали Всичко. Напълно и изцяло. Защото Мултиселената в която „живеем” е фрактално-холографска, което ще рече че всяка нейна част съдържа всичко. Всеки един фрактал съдържа цялата Мултивселена. И цялата Мултивселена  всъщност Е всеки един фрактал.

Затова и съществува практиката на Садху в Индия и Непал - това са хора които само медитират и съзерцават. Ако разгледаме „друг” възглед за Мултивселената като симулация, то тези хора всъщност разбират същността на сорс кода на симулацията и не само могат да го променят (което се нарича „чудеса” от незнаещите), те могат да изтрият себе си от този код. Което е и целта на занятието за тях - да излезеш от цикъла на самсара...

Хората не постигат това, защото все нямат време. Оттук може да се изведе защо най-големия проблем е липсата на време. В най-дълбок смисъл хората нямат време защото разпиляват усилията и енергията си във вършене на много неща едновременно. Имат разнородни и разнообразни интереси. Всъщност те се разпиляват в изследване на много фрактали, вместо да разгледат само един по всички възможни начини. Ето това е определение за дълбочина - да достигнеш до дълбините на само едно нещо. А кое е това което всички притежават, независимо от пол, раса, обществено положение и т.н.т.? Ами себе си! Ето затова сентенцията „Опознай себе си” е ключова. Всички ние сме фрактални проявления на Мултивселената и всеки от нас я съдържа в себе си. И всеки от нас Е Мултивселената. А как можеш да опознаеш себе си, ако не се обичаш. Ако мразиш себе си и живота си и не смееш да промениш нещо, изпадаш в цикъла на "още от същото". Самсара...

Всичко може да се разбере и като се съзерцава механиката на безопасната игла :D, но за повечето хора това е скучно (и може да доведе до хоспитализация:)). Затворената безопасна игла е под напрежение и всъщност има формата на осмица, символизираща безкрайността и Самсара. Със затворена безопасна игла могат да се задържат изкуствено две парчета плат, символизиращи робската същност на Системата. А напрежението символизира собствената ни сила/енергия, поддържаща Системата/Матрицата. Отворената безопасна игла вече е освободена от напрежението и преминава в деветка (за осмицата и деветката съм писал тук). Парчетата плат са свободни да бъдат себе си. "Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си!".

Всяко едно нещо съдържа Всички пластове от смисли...

Затова пък хората, които не искат да видят "чудото на безопасната игла" :),  винаги разполагат със себе си. И тук идва уловката на още от същото. Всичко е Още от Същото! Уловката е в това че хората не задълбават в „Още от Същото”, а са повърхностни и просто преминават на „още от същото”. Всъщност затова и съществуват екзотичните преживявания. Излизане извън тялото, възприемане на паралелни реалности и т.н.т. - повечето хора не разбират защо такива преживявания се случват на тях. А в общия случай те се случват защото хората пропускат да Бъдат тук и сега, съсредоточени изцяло върху това, което вършат (защото не обичат това, което правят) и така пропускат да разберат Същността на Всичко. Все пак по един начин звучи "Аз имах ОИТ до Орион" или "Днес изживях живота на една от моите инкарнации в паралелна вселена" и по друг "Днес съзерцавах една безопасна игла" :). Искам с горното да демонстрирам че притежаването на екстрасензорни способности НЕ Е признак за Зрялост. По скоро е точно обратното и примерите са навсякъде около нас. Когато обаче Сте Тук е Сега, екзотичните преживявания не закъсняват, за да демонстрират че сте започнали да разбирате Същността.

За да задълбаеш в „Още от Същото” се изисква страст, иначе хората се отказват да вършат нещо „по задължение” и/или защото им се плаща. Изисква се и Самота - как можещ да разбереш нещо напълно, ако постоянно бъдеш разсейван от Жената в червено?

Този естествен за всички импулс да се разбере Мултивселената/Себе си се изкривява от Системата/Матрицата. Най-яркия пример е Фейсбук - някой намира нещо интересно и вместо да вникне в самота и в дълбочина в него, веднага го споделя. Следват много коментари (Аз публикувам коментари в блога си само по две причини - когато коментара надгражда темата и когато автора на коментара има нужда от насърчаване по Пътя, който е поел.) и нови споделяния и това, което е имало потенциала да доведе до Освобождаване става обект на оценка, дали това е възхита или осъждане не е от значение. И следва нов цикъл на „още от същото” и хората търсят следващото интересно нещо, неразбрали какво са намерили и пропуснали. Това върши и лоша услуга на авторите, които в масовия случай могат да се възгордеят и/или обезсърчат и да спрат да пишат/да бълват информация за да задържат популярността си. Всъщност една от причините да спра да пиша за известно време беше, че блога ми набираше популярност. Аз съм пределно наясно за кого пиша и това НЕ Е масовия човек. За масовия човек съществуват блоговете на Nahuatl и Spectator, различните езотерични форуми и семинари, както и огромна купчина от езотерична литература. И всяко заглавие и изречение, всяка картинка, всеки час на публикуване, дори името на блога ми и псевдонима ми е подбрано с цел и дълбок смисъл и за мен популярността е без никакво значение.

А популярността е храна за изкуствената конструкция наречена Его, която тежи на шията на хората като воденичен камък. Тежи и на планетата - именно Егото е най-дълбоката причина за климатичните промени на които сме  (и ще бъдем) свидетели. И понеже навсякъде неистово се подклажда Егото на хората (Фейсбук е prime example), ще бъдем свидетели, ни повече ни по малко, на климатичен хаос. Ето например тази година Гренландия започва да отговаря на името си (Green land), ледниците и се топят. Ако не можете да осъзнаете климатичните промени в процеса на тяхното случване, канала във връзката ще ви помогне.

Ако сте гледали най-касовия филм "Аватар" вероятно сте забелязали хармонията, царяща на Пандора. Именно защото коренното население няма Его, а вместо това има Индивидуалност. Същото може да се забележи в животните и в техните обитания без човешко присъствие. Помагам за съществуването на едно котешко семейство и имам преки наблюдения (Между другото знаете ли че котките са канибали и същевременно осиновяват осиротели котета?). Его и Индивидуалност са две различни неща...

Колкото по-популярна е дадена информация, толкова по малък потенциал за Освобождение има тя, както за автора, така и за четящия го. Затова и Системата лансира тази информация -  в youtube, в Google и въобще навсякъде - най-популярните резултати са най-отгоре. И тези резултати са "още от същото", което има нужда от повтаряне за да задържи лъжливия си повърхностен образ (така се създават "паралелни нереалности") в съзнанието на хората. И да нахрани Егото (и някои други гладни същности). Хората трябва да спрат да търсят, за да разберат какво вече са намерили/изгубили, а всъщност винаги са притежавали...

Има ли нужда да се пише/чете за "още от същото"? Ако искате да си храните Егото - да, интернет е пълен с такива блогове и видеоканали, които са лансирани от системата. А и "още от същото" съдържа в себе си "Още от Същото", просто е необходима Дълбочина. Затова и будистките монаси всеки ден правят едно и също. От своя страна аз ще продължа да пиша още известно време (с прекъсвания) за "Още от Същото", описвайки различни страни на Мултивселената (или ако сте избрали светогледа на Симулацията - сорс кода), въпреки че той/тя е неописуем. Току виж някой реши да се вгледа в себе си и да намери всички отговори на това, което е търсил някога. А когато някой промени себе си, той променя и Мултивселената/Матрицата, защото двете са едно и също нещо - "Още от Същото"...