Агент Смит от „Матрицата”

            Това е най-неразбрания персонаж от трилогията. Това естествено е разбираемо - той е олицетворение на най-тъмното в Реалността, а почти никой не изследва Тъмното. Което и прави неизбежно разглеждането му в статия в моя сайт. Време е да нарушим Мълчанието.

            Ще започна от самото начало на Пътя на този герой. В първата серия от трилогията той е агент на Матрицата, има много по-големи умения от обикновените играчи на тази Платформа и може да превзема всяко съзнание. Това което не е показано във филма, но се подразбира, е че след като агента напусне съзнанието на жертвата си, тя не помни нищо от случилото се. Това може да се наблюдава и в реалността, която споделяме - всеки е виждал как е бил саботиран дори от своите близки и приятели, позволили външни програми да завземат тяхното съзнание. След това те имат само бегъл спомен за нещата, които са сътворили.

            В замяна на своите способности агентите изпълняват заповедите на системата. Агент Смит обаче проявява неочаквана способност - той може да се изключва от системата - това е показано в сцената с него и Морфей в охранявания небостъргач. Там той разкрива пред упоения „Бог на сънищата” същността на Матрицата и нейната паразитна структура - той казва че е непоносима най-вече нейната „смрад”. Смит разкрива и своето най-съкровено желание - да напусне Матрицата и че е готов на всичко за да го направи. Въпреки че е агент на системата Смит изпитва огромна омраза към нея.

В края на първа серия Нео влиза в Смит и го унищожава като агент на системата. Във втора серия обаче разбираме че Смит не е унищожен - той въпреки че е имал възможност да напусне Матрицата, остава, защото всъщност в момента в който Нео влиза в него те стават едно цяло. Именно частицата от Нео, интегрирана в Смит, го кара да остане, защото и Нео остава. В този момент Нео се разделя на две - на Новия Нео - Белия спасител и на Смит - Черния Спасител. В този момент агент Смит умира и остава само Смит, който всъщност дори не е Смит, а сянката на Нео.

Във втора серия вече имаме два Спасителя действащи в Матрицата - Нео, подпомагащ освобождаването на тези които желаят и Смит - прекратяващ играта за участника независимо от неговите желания. Двата образа всъщност са огледални - Нео олицетворява Пътя на светлината а Смит - Пътя на тъмнината. Но всъщност и двамата са Нео, и двамата имат свръхспособности недостъпни за останалите.

От всички герои във втора серия, Смит има най-добро разбиране за същността на Матрицата защото Той Е Матрицата. Желанието на Нео да освободи хората от Матрицата се проектира в Смит, който вече иска да я унищожи напълно. Това е неговата цел, въпреки че към този момент Смит не я разбира и прави монолога за целта, която Нео му е отнел, без да разбира какво всъщност му е дал. Смит също така не разбира че той всъщност е Нео. Налице е несъзнателното му желание отново да стане едно цяло с Нео, неразбирайки обаче че това обединение ще доведе до край на Играта и за двамата. Смит обаче не признава правото на другите да играят - той иска да унищожи Играта, виждайки само нейната перверзност, докато остава сляп за красотата и.

В трета серия Смит вече е успял постепенно да унищожи почти изцяло системата на Матрицата и я прави негово огледално изображение - тъмна и безидейна. Защото в Тъмнината не може да има идеи - те се проявяват само в Светлина. Той успява на практика да стане Матрицата, поглъщайки почти всички участници в нея, включително и Оракула.

Смит успява и да излезе от Матрицата, също като Нео. Това става когато обсебва съзнанието на Бейн и се вселява в човешко тяло. Отново виждаме доброволното напускане на Нео в сравнение с насилственото бягство на Смит. Смит, за разлика от Нео, разбира че „реалния” свят на Сион е толкова нереален, колкото и Матрицата. Затова и той реже с нож ръцете на Бейн, за да се убеди в реалността на действителността. Също когато някой ти каже „Удари ми един шамар за да разбера че не сънувам.”. Желанието му да унищожи Матрицата се пренася и в Реалността на Сион, която Смит също иска да унищожи. Затова и „Бейн” пуска ЕМП оръжието преждевременно.

Кулминацията в развитието на героя на Смит е в битката му с Нео, която той предварително знае че ще спечели. Той обаче не разбира че печалбата е равна на загуба. Нео от своя страна разбира че загубата е равна на печалба и се оставя да стане едно цяло със Смит, разбирайки че това е Начина за излизане от Играта. Обединяването му със собствената му сянка в лицето на Смит го прави цялостен и способен да напусне. От тази гледна точка Смит също успява да напусне Играта, като част от Нео. Затова и Смит избухва в светлина в края на трилогията. Също както и първия път. Вижте и цвета на светлината...

 Аналогията на Смит в нашата реалност е "черното масло". Разбереш ли веднъж функцията му дори ще почнеш да го уважаваш. Черното масло олицетворява всичко най-тъмно и чудовищно в самите нас. Може да се каже че то олицетворява Безусловната омраза. Много се е изписало за Безусловната любов (без да е разбрана напълно),  но за Безусловната омраза никой не пише. Това е чувството което изпитваш когато видиш нещо напълно неестествено, лишаващо напълно останалите от право на избор. Например когато някой мачка малки котенца с кубинки...

 Всъщност хората я разиграват в най-различни сексуални BDSM сценарии. А и латексовите облекла са олицетворение на „черното масло”. Те се носят външно от героите в „Матрицата”, защото те не могат да интегрират вътрешно неговия смисъл и предназначение. От главните герои само Нео и Смит не носят латексови облекла (което малко хора са забелязали). Нео не носи латекс, защото е успял да отдели безусловната омраза от себе си в лицето на Смит, а Смит няма нужда от външно проявление на Безусловната омраза, защото я олицетворява изцяло.

Всъщност какво става, когато Безусловната любов и Безусловната омраза се слеят в едно? Това виждаме в края на трилогията...