Remote viewing

В тази тема ще разкрия накратко как работи метода, кога дава точни  данни и кога не. Ще разкрия и причините за несработването на метода, както и как може да се усъвършенства значително. Крайно „време” е някой да развенчае митовете и спекулациите около това „умение”.

Какво представлява самия метод? Най-общо казано, група от хора се опитват да опишат дадена цел. Това са съвсем обикновени хора, не някакви магьосници или свръхсензитиви! Те ядат и серат като всички останали, дори RV експертите го правят...

Целта е означена само с цифри и (обикновено) хората, работещи по нея, не знаят нейното естество. Използват се определени дескриптори. Дескрипторите представляват прилагателни, с които „вюърите” се опитват да опишат целта. Метода се основава на изключване на лявото мозъчно полукълбо и работа само с дясното. Физическото Виждане няма Нищо общо с метода.

Целта може да е снимка, текст, случило се събитие (описано подробно с думи) или бъдещо развитие на дадена ситуация във всички плътности в локален, планетарен или ако щете, вселенски план. При описанието на целта всеки от работещите по нея дава дескрипторите, които му идват на ум и съвпадението на два и повече от тях се счита за попадение. Например ако двама или повече вюъри напишат думата „зелен” в процеса на работата, то се приема че това е вярна характеристика на целта.

Резултата от една сесия представлява картина, която вюърите съставят от общите за повечето участващи рисунки. Тук принципа е същия като при дескрипторите - взимат се подобните съвпадения от работата на двама или повече работещи по целта.

Кой подава информацията за целта? RV-джиите използват понятието „Матрицата”, което няма нищо общо с филма. Всъщност те черпят информация от колективното несъзнавано в добрия случай. В "лошия" случай информация може да се подава и от Изкуствен интелект, гъбоподобни паразити, извънземни трансмисии и други. Лошия случай се разиграва когато става дума за Наистина Важни Цели и/или когато практикуващите са неопитни.

Кога работи метода? Обикновено сработва най-добре, когато целта е изкристализирал факт. Това е събитие, което вече не е в движение и развитие и затова може да се опише. А кога не работи метода? Най-често, когато се опитва да опише бъдещо събитие.

Защо понякога RV не работи?

На първо място хората използващи това умение не разбират същността на „Матрицата”. За да заработи „далечното виждане” е необходимо да се надгради знанието на утвърдените авторитети в областта със знанието за Платформата и едновременно съществуващите безброй паралелни реалности (част от Нея). Необходимо е и да се разбере същността на Времето и как всъщност колективното несъзнавано избира тази реалност, която е с най-голяма вероятност за случване. Тоест, трябва да се овладеят и определени статистически методи. Статистиката всъщност улавя посоката на колективното несъзнавано - затова и от две хиляди и кусур години има статистика (нали родителите на Исус също са го родили в кошарата, защото е имало преброяване на населението) - чрез нея Управляващите (говоря за истинските Управляващи) виждат как върви тяхната програма.

Надграждането на RV изисква новаторство и усилия, които занимаващите се не притежават. Много по-лесно е да се правят пари от един относително добре работещ метод отколкото да се надгради, за да заработи на 100 процента. Защото надграждането на метода ще доведе до все по-дълбоко разбиране на самия теб, а малцина дръзват да потънат в собствената си Бездна...

Стигаме и до втората причина, поради която метода понякога не работи. И тя е че хората, занимаващи се с RV не познават самите себе си. Той се базира едновременно на фрагментация и интеграция. Фрагментацията се проявява както с работата само с дясното мозъчно полукълбо, така и с фрагментирането на целта чрез определени дескриптори. И от тази фрагментирана информация се сглобява общата картинка. Вкарването на статистиката като помощен метод ще помогне за включването и на лявото мозъчно полукълбо, защото статистиката като наука е характерна именно за него.

Всъщност полезността за метода за самия мен, се свежда до това че чрез него започнах дългия процес на себеизследване. За мен той беше началото. За съжаление много хора зациклят в самия метод и не смеят да го пуснат, защото започват да се самоопределят чрез него. Придават му прекалено голяма тежест. Има един лаф "той си тежи на мястото". Аз ще прибавя, че човек, който си тежи на мястото винаги ще има много пари - тежестта и парите вървят ръка за ръка.  Това е тежестта, която хората придават на Света на историите. Но тежестта води и до движение в кръг. Самсара...

Първото нещо, когато се учиш да плуваш е да не се бориш, да се отпуснеш, а водата сама ще те издигне нагоре. По същия начин може да се изплува и от Океана на илюзиите/Света на историите. Отпускаш се, като не придаваш тежест на никоя история. А тогава и здравата ще се смееш, виждайки нелепостта на някои от тях :D. Това е да победиш като не влезеш в битка.

А когато пуснеш цикличната история - олекваш - за самия теб (чувстваш лекота) и в очите на другите - израза е "олекваш в очите на хората", на никого не му пука за теб, никой не те взима на сериозно (от което съм извънредно доволен, защото това означава че вече не се вписвам в матричните им истории). Същото може да се направи и с метода „Далечно виждане” - той може да се използва като патерица/надуваем пояс (защото сме тежки и небалансирани), която се захвърля, когато олекнем и можем да ходим/плуваме сами...