Смъртта - revisited

             Днес разбрах с цялото си същество защо сайта ми е спиран. Защото често разглежда темата с най-силно наложеното табу на планетата, а именно Смъртта. Може да говориш за всичко останало без последствия, но щом започнеш да изследваш великия  Grim Reaper, веднага включваш всички аларми. Изхода от Играта рано или късно минава през Смъртта.

            Такова огромно нежелание за обръщане на внимание на най-важния момент в живота е показателно за обществото в което живеем. Никой не вярва че един ден ще умре! Всеки живее все едно притежава безсмъртно тяло. Това е и една от най-дълбоките причини филмите със супер герои да са толкова популярни - те отразяват желанието на огромното мнозинство от хората.

Хората правят какви ли не безумия да отложат сублимния момент. Например хибридите от английското кралско семейство пият човешка кръв и са били канибали, както през средновековието, така - и сега. Друг пример е движението трансхуманизъм - да натъпчем тялото с електроника, пък Великия жътвар може и да не ни познае. Трети извършват какви ли не жертвоприношения, само и само да са от „правилната страна на тревата”. Но почти никой не се подготвя съзнателно за Смъртта. Дори вече хората не умират, те „почиват”. Ами естествено че почиват - почиват, почиват и пак в Играта! Интересна връзка с т.н. „прераждане”...

            И така, темата се цензурира. Системата не иска окончателно да изгуби Играчи/Съзнания. И тук въобще НЕ говоря за самоубийството. Ето резултатите от търсенето в Google на израза „осъзнато умиране”:

            For fuck sake, само ДВА резултата!? Това е всичко което Google показва на клиентите си за изхода от Играта. Като първия резултат е „Тема за заспиване”!?

Римските императори са имали специален човек, който е вървял винаги до тях и им е шепнел в ухото "Ти си земен! Ти си смъртен!". Днес всички забравят това. И това е видимо навсякъде. Необходимо е само да погледнеш нагоре в „ясен” слънчев ден и да видиш мътилката от поредното химическо пръскане над населението. Или да идеш на пазара и да видиш как щастливи майки купуват ГМО продукция, с която да нахранят семейството си. Или да видиш изораните градини в селата, в които няма нито един плевел, защото земята е отровена от пестициди и хербициди. Как въобще мислите да ядете от това, което такава земя ражда!? Примерите са много... Как можеш да отровиш всичко около теб, освен ако не мислиш че си безсмъртен и можеш да правиш всичко, което пожелаеш?

            И така, в резултат от тези безумия хората се разболяват! Изненадааа!!! И как да се излекуваме? Аз знам - да вземем някаква химия от аптеката и да изтровим малките животинки които ни разболяват. „Противопоказания и нежелани лекарствени реакции” - хммм, какво ще ги чета тия глупости, това е същото като инсталиране на пиратска програма. Съгласен съм и напред...

            И един ясен ден човек е толкова болен че почва да желае Смъртта, но тя все не идва за него. И започва да се чуди: „Как можа такова нещо да се случи с мен. Аз съм добър, на никого не съм сторил нищо лошо (е, с някои изключения, но нали ходих на църква и ми опростиха греховете).” И човека не може да намери отговора. И продължава да се тъпче с поредния фармакологичен бълвоч. Защото въпреки че е с разбито здраве, на него му се живее, иска още от същото. Дори в този момент той не осъзнава че всъщност един ден наистина тялото му ще умре. А това е наистина най-великия момент в живота на човек. По-важен от раждането.

            В предната си статия за Смъртта разкрих връзката и със Свободата. Но свобода за какво? За да имаш някакъв съзнателен избор в най-важния момент, ти задължително вече си интегрирал в живота си т.н. „страх от Смъртта”. Най-малкото ще можеш свободно да разглеждаш темата, необусловен от всеобщия страх на обществото.

            Смъртта на тялото е нещо, което се насажда от най-ранна възраст в хората като нещо страшно и трагично. Хората са решили този проблем като са го разделили на части. „Щом тялото ми умре, душата ми ще продължи, защото е безсмъртна. Аз ще се грижа за тялото, а Бог ще се погрижи за душата ми.” - това е най-честия мироглед. Тези хора разделят душата и тялото като две различни части. А те не са.

И душата и тялото са едно и също нещо - кон и ездач в единно цяло, с което играем в това състезание с препятствия. Когато умират Винаги хората се разделят с нещо свое. Богатите умират много по-трудно, защото имат повече неща към които са се привързали, докато най-бедните възприемат това повече като облекчение. Те губят само тялото си. „Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си!” Колкото и товар да носиш, винаги имаш възможност да направиш т.н. „съзнателно умиране”.

            Тук ми хрумна интересна връзка на 23 и Смъртта. Числото 23 символизира изхода от Играта. Преживял си и си интегрирал двадесет и двата основни архетипа и си готов (23=1+22). Съществува и връзка на 23 със златото. Двадесет и третото поред просто число (https://www.miniwebtool.com/first-n-prime-numbers/?number=23, като и единицата е просто число, което се пренебрегва!) е седемдесет и девет. Елемента с пореден номер 79 (защото има 79 протона в ядрото си) в таблицата на Менделеев е Златото - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE. Ето една дълбока причина за ламтежа на хората към този метал.

В случая на „съзнателно умиране” числото 23 се представя като 10 + 13. Десет символизира Източника, извъртял един пълен цикъл, а архетипа с номер 13 е този на Смъртта. Точно това е и изхода описан чрез будизма. Човек, осъзнал истинската същност на съществуването в тяло (10), приема Смъртта, като смърт на всички желания (13) и става буда (напуска Играта - 23). Същото може да се опише и по друг начин Отшелникът (с номер 9) благодарение на златната среда (Умереността - 14) постига Просветление (23). Точно това е направил Буда. Той обаче не е избрал пътя на Смъртта, а се е върнал при хората, за да им покаже че подобен път е възможен.

Това е връзка между източния (олицетворен от будизма) и западния Път (картите Таро). Според начина, по който се получава 23 от останалите архетипи, могат да ви хрумнат най-различни комбинации. Например, Дяволът (15), победен от Силата на духа (8) води до тържество на душата (23)...

Да се върна на това какво имам впредвид под „съзнателно умиране” Както писах в първата си статия за Смъртта, тя е Възможност за Свобода. А как можеш да видиш тази възможност, ако не си съзнателен в този важен миг? Как може да се постигне съзнателност?  Това е по-лесния въпрос. Като си съзнателен в собствения си живот. Във всеки един момент. На мен ми писна от хора, които общувайки помежду си вършат и нещо друго. Тотална липса на внимание към това, което правят. Нищо чудно че те не могат да спят добре - ами че те през целия ден са полузаспали, упоени, никога не са тук и сега.

Хората се занимават през живота си основно с трупане на материални блага. Това е основното им занимание. Развиват бизнес, който през цялото време се опитват да разширяват. Винаги ми е бил интересен въпроса за какъв чеп са ти нужни повече блага, отколкото можеш да употребиш. Ти не можеш да избегнеш момента в който всичко, което си натрупал ще се наложи да го пуснеш. Защо хората сами затрудняват процеса на смъртта, трупайки огромен товар от богатства? Това е чиста лудост. За да се подготвиш за „съзнателна смърт”, е необходимо да живееш съзнателен живот, не да трупаш каквото и да е „за да оставиш нещо на света”. Тук изскочи и отговор на въпроса защо системата поддържа това будно състояние на полусъзнателност, било чрез работа или забавления (забава - интересна дума...). Повишената съзнателност води до загуба на Играчи/роби. Death is the road to awe(ke)...

Има един ясен признак че си съзнателен в живота си - ставаш съзнателен и в съня си, можеш да правиш т.н. „съзнателно сънуване”. Дали ще променяш сънищата си, дали ще правиш „ОИТ” или ще преживяваш паралелни реалности или инкарнации, ти ще имаш право на избор. Всички правим избор във всеки един момент. И този избор се свежда до два пътя - да бъдем съзнателни или не. Да бъдем или да не бъдем - това е въпроса.

И парадоксално, приемането на Смъртта води до съзнателен живот. Това е и разшифровка на пасажа от библията „Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.”. Просто трябва да разберете че „заради Мене” означава заради вас самите.

В крайна сметка всичко се свежда до това. И разглеждането на Смъртта като призив към съзнателност неизбежно ще се цензурира, защото системата се крепи от несъзнателния живот на хората в нея.