Ink (2009)

Отдавна бях решил да пиша за този филм, но досега все нещо ми убягваше. Едва сега се прояви по-холистична гледна точка към произведението, която мога да представя.

Ще започна със самото заглавие. Защо филма се казва Ink (в превод мастило)? Това е името на главния герой. Това е първоначално заложената метафора, че самите ние пишем живота си (това е и основната функция на мастилото) и сме способни да го пренапишем във всеки един момент. Годината на излизане е 2009-та, което е II 00 9, или 1001 9. За цифрата 9 съм писал в предходна статия. А какво представлява числото 1001?

1001=101

hundred and one може да е 101

hundred and one може да е и 100 and 1 = 1001.

А числото 101 означава общуване one on one. Това може да се представи като активирана 11. Портал към „по-висши” смисли. Мастило общува със Джон, сътворявайки самия Cебе си и Реалността.

Във филма са представени две основни паралелни реалности.

Първата е реалността, в която жената на Джон умира, родителските му права са отнети и той отдава цялата си енергия на работата си. Когато той бива помолен от дядото на дъщеря си да я посети в болницата той отказва, неспособен да прости грешките на нейния попечител и дъщеря му умира в болницата. След това Джон започва да пие, измъчван от срама и вината си и накрая се самоубива, като се превръща в Мастилото след Смъртта си. Тогава Мастило отвлича душата на дъщеря си (без да я разпознае), като по този начин предизвиква смъртта и в миналото на тази реалност.

И тук се появява самия избор, който е способен да сътворява реалности - дали да посети дъщеря си в болницата, прегръщайки своя срам и вина или да не го направи, направляван от гордостта си. Прошка или съдене, като и прошката и съденето е спрямо самия него. Съденето създава първата паралелна реалност.

Тук и Тъмните инкубуси и Светлите разказвачи на истории и Балансирания пътеоткривател са метафора за неговия вътрешен свят (а може да се интерпретира и като неговия грозд от инкарнации), които сътворява една или/и друга реалност. Във Втората паралелна реалност, която Джон сътворява, на Път от работа, ядосан от посещението на Дядото на Ема, той претърпява автомобилна катастрофа. Тя го отвежда в болницата, в която лежи дъщеря му. Там той намира сили да прости на попечителя на Ема, прегръща срама и вината си и посещава дъщеря си. Точно проявата на тези качества сътворяват реалност, в която Ема е жива и е щастлива заедно с баща си.

И двете реалности са сътворени от Мастило, самоубилия се Джон и същевременно Джон създава Мастило. Подобен похват е използван и във филма „Predestination” - http://www.parallelreality-bg.com/analizi/kratkianalizi/527-alegorii-za-prirodata-na-iztochnika-v-predestination.html .

По този начин е показано как реалностите се сътворяват в по-високите плътности и как се преливат/сътворяват една в/от друга. Тук е показано и как от страданието се ражда щастие, как от Смъртта се ражда Живот и обратното.

Отделно от представеното до момента, музиката към филма представя много добре два от основните архетипи - Слънцето https://youtu.be/RisCA8h3Syc и Страшния съд. https://youtu.be/P-dkSdFn2Lc Основната идея зад „Слънцето” е тази за щастието, а зад „Страшния съд” - за оценяването/съденето.