Матрицата 4

 

         За мен "Матрицата 4 - Възкресявания" беше синхроничност. Изкараха я по Замунда преди да излезе по кината и я гледах в психиатрията. Приказките между Нео и Анализатора бяха почти 1 към 1 с разговорите ми с психолога. И ежедневното вземане на синьото хапче беше едно към едно, само дето моето беше кафяво. Дори имаше бягаща пътечка, на която всеки ден вървях, ситуацията беше толкова сюрреалистична, че от време на време почуквах по огледалото, с идеята за нереалност на всичко.

Тази серия ми помогна да се измъкна сам от психиатрията, точно както Нео измисли и написа AI модала Морфей. Така че в тази серия , за разлика от първите три, Нео не получи помощ отвън, а от самия Себе си, а накрая и от Тъмната си страна (агент Смит) и от Ин/женската си страна (Тринити), като отново се получи три в едно.

Всъщност модела „три в едно”, преобладаващ в Земното 3Д може да се изрази и с трите основни цвята, от които може да се получи всеки един цвят. Цветовете са червено, жълто и синьо. И всеки от тях има особено значение, за което не съм писал публично досега.

Всеки цвят се получава като възприятие на отразената бяла светлина на Слънцето от обектите. Ако Слънцето светеше в синьо, цветовете щяха да са други. Цветовете зависят и индивидуално от Съзнанието в човешко тяло, което ги възприема. Аз знам, частичен далтонист съм, и виждам цветовете по различен начин.

Червеното е символ на Съзнанието, изследващо Земната Игра (защото е глупаво да твърдя че това важи за извънземните светове). Червеното е и символ на Страстта/ Желанието, което е изстреляло Съзнанието от Източника. Жълтото се асоциира с топлината и е светенето на „Бялото слънце”, докато синьото са лъчите на „Черното слънце” и е символ на отдадеността и на дълбочината. И докато основните цветове на Платформата са черно, бяло и червено, трите основни цвята (червено, синьо и жълто) са символ на Съзнанието, преживяващо Земната игра.

В "Матрицата 4 - Възкресявания" - разбираме че всъщност никой не е успял да излезе от Играта, всички са върнати обратно в Нея против свободната им роля. Разбираме и че свързването между Въздигналите се Ин (Тринити) и Ян (Нео), разрушава илюзията на Матрицата. Затова и Нео и Тринити са държани близко, но не им се позволява да се слеят. В "Матрицата 4 - Възкресявания" Оракула е изтрит, което отразява и неналичие на Изход през Нулата. В епизода са налични само две реалности - на Матрицата и на Io. Тук вече се играе с чувствата/желанията на Съзнанията и неовладяването им ги заробва.

За мен обаче най-интересния герой отново е агент Смит. Тук той е със заличена памет, "на каишка", и символизира Тъмната половина на Нео, която го управлява като негов пряк началник. И накрая именно той „спасява ситуацията”, непозволявайки на Анализатора да достигне до котката си и нейното звънче, което рестартира Симулацията. Котката винаги е била символ на магията, а звънчето е Звука, предшестваш Тъмнината и Светлината. „В началото бе Словото”, както пише един друг автор.

Интересна за мен ситуация в епизода е симбиозата между част от машините и хората, изграждащи заедно Io (което е средната част на sion, символизиращ средния път на интеграцията и взаимното симбиотично съществуване на хора и машини, без някоя от двете страни да има преимущество. Io е баланса между хора и машини, а както съм писал другаде, при баланса не може да има развитие, той трябва да се дебалансира за да има движение „нагоре/надолу”.  Колкото по-сериозно е дебалансирането, толкова по-бурно е развитието. Затова и в момента планетата е в "революционна" ситуация.

            Интересен за мен е и изхода през огледалата в "Матрицата 4 - Възкресявания", като размера им няма значение, защото те са символ и на безкрайността, а и на всички възможни паралелни реалности. За пръв път това го разгледах в анализа на Епизод 7 от „Междузвездни войни”. Поставените едно срещу друго две огледала дават реална представа за безкрайността на Играта, като всяко отражение представлява отделна паралелна реалност. Имаше и специална група в един форум, която се опитваше да смени реалността, гледайки в огледало и чрез въображението си се опитваше да визуализира желаната за преживяване реалност.  Признавам че не съм пробвал, но е интересно да се спомене, че в цялата психиатрия има само едно огледало в тоалетната. Това означава че не може да се излезе по този начин, защото са необходими поне две огледала за целта.

            Ролята на Анализатора в епизода е всъщност ролята на Висшия Аз в Земната Игра. Брилянтен е кадъра с куршума и нагризаната ябълка (като символ на Земната Игра) - Желание и Страх, както казва Анализатора:

 Висшия Аз определя колко, къде и какви инкарнации „да спусне”. Той всъщност не „спуска” нищо, а се прикачва към вече съществуващи Светкавици от Източника, като ги ограничава в определени рамки. В замяна той им дава закрила и енергия, точно както и всеки друг егрегор (например Христос). Когато Светкавицата от Източника се разкачи от ВА, то тя вече може „да порази” всяко място, което пожелае, а не това, което ВА е предопределил. Затова и Анализатора може да накара всяко неразкачило се от Матрицата Съзнание да премине в swarm mode, или „режим камикадзе”. По същия начин ВА може да накара дадено Съзнание, прикачило се доброволно към него, да извършва невъзможни неща, без самото Съзнание да има воля за това. Разкачането от ВА вече е Висш Пилотаж и всяко Съзнание може да твори това, заради което е излязло от Източника. И както един живот на инкарнацията е миг за ВА, така и Анализатора може да управлява времето в Матрицата. Това е символ на опериране от 5Д в 3Д, като принципа е същия - отколкото „по-високо” се вземат решения, толкова времето се забързва, както писах в предишната статия.

Това е Висш Пилотаж (не Висш Аз), защото вече не отдаваш силата си на ВА като "Пътеводител на галактическия стопаджия", а сам ставаш "Стопаджията/Артър Дент/Глупака". Сам избираш дестинациите и целите си, напълно освободен си (от Източника, даващ пълна свобода и безусловна любов на "децата" си) да избираш на практика абсолютно всичко, което ти (твоето Въображение, всъщност точно това си Ти, светкавицата от Източника) можеш да твориш. И няма начин да не го преживеете!

            Затова процеса на Творчество е основополагащ за този ВП (Висш Пилотаж), затова е толкова важно да сътвориш нещо (каквото и да е, стига това да ти носи удоволствие и удовлетворение/Щастие). Изпълнение на Желание без Страх. Затова и каквото и да сътворите сами, ще ви се отплаща неизменно, по начин, необходим за вас. Не това което си МИСЛИТЕ че искате, а това, което е необходимо за да вървите самостоятелно, без патериците на ВА. Тогава синхроничностите ще ви водят към това, което сами сте избрали, а не това, което ВА/Протектора/Закрилника/Матрицата/Системата и т.н.т., смята че трябва. Това е ново раждане на Нов Човек, поемащ активна отговорност за това, което твори. На практика това е петата раса, за която Дънов (си мисли че) говори. Източника в Човешко тяло.

            Единственото разочароващо за мен във филма бе неговия край, когато Тринити успя да овладее „Силата” си, а Нео не успя да полети редом с нея. Това вече е политкоректното възвеличаване на Ин над Ян. Така и не става ясна причината за полета на Тринити и падането на Нео. Накрая на епизода и двамата летят, но се вижда че Тринити е поела инициативата. Макар че от друга гледна точка Лана Уашовска не може да измисли друг край, защото именно тя загърби своя Ян и премина във „фалшиф” Ин режим, „сменяйки” пола си. Истинския край би трябвало да бъде когато и двамата равностойно политат нагоре от сградата. Точно както тази статия би била невъзможна без мъдростта на една от читателките на блога, за което чистосърдечно и благодаря!