Състоянието на планетата

         Всички ние сме част от този свят и споделяме обща съдба. На каква планета всъщност живеем? По какъв път вървим и накъде отиваме?

            Тук просто съм длъжен да цитирам началото на трилогията „Властелина на пръстените”: "Светът е променен. Усещам го във водите. Усещам го в земята. Долавям го във въздуха. Много от онуй, що беше, е изгубено навеки. Защото няма живи, които да го помнят."

Никой не може да го каже по-добре, вземайки впредвид че филма е направен през 2001 година, което силно резонира със събитията от 11/09/2001. Планетарното развитие отдавна следваше своя път, но тази дата ни даде възможност да разберем реалното положение на нещата.

Всеки може да го види във въздуха. Ежедневно небето кръстосват летящи машини, които ни пръскат с наночастици, нановируси и откровено отровни за живота елементи - стронций, берилий и алуминий. В резултат на това се отравя почвата, в която вече много по-трудно виреят различни от генномодифицирани растения. Отравят се и водите следствие на естествения кръговрат на природата. Рибите като връх на хранителната верига във водоемите вече не са полезна храна. Натрупват се отрови и във всички дишащи същества. Фукушима успя да отрови почти целия Тих океан. Петролни разливи направиха същото с Мексиканския залив.

Променя се и климата на планетата, защото истинската слънчева светлина все по-трудно достига до нас заради химическите облаци над главите ни. Атмосферата вече не е елктроизолатор, тя е проводима. Това си личи по увеличеното количество на светкавици и гръмотевични бури през последните години. Съществуват редица инсталации от рода на HAARP, които са в състояние да действат на тази атмосфера. Накратко, в момента се водят климатични войни. Храната на огромна част от хората се състои от генномодифицирани организми, които сериозно увреждат организма им.

От друга страна самите хора са забравили естественото състояние на съпричастност и взаимопомощ едни към други. Те са все по-роботизирани, навели глави над смартфоните си. Все по-трудно става да се осъществи нормален контакт между двама души. Почти всички губят времето си с работа, която няма никаква полезност и не помага на никого, освен на стандарта на живот на работодателите. Стигна се до положението че 1% от населението притежава повече от останалите 99%.

Всички тези безумия унищожават коренното население на планетата. Това е едно много добро доказателство за това, че тези които управляват не са хора. Иначе би било невъзможно това да не увреди и тях. Съществуват много доказателства за последното твърдение, което всеки може да провери сам.

Какво може да се направи с тази реална картинка на края на „човешката цивилизация”?

Ето още един цитат, този път от втората част от „Властелина на пръстените”:

Времето на елфите свърши.

Да оставим ли Средната земя на нейната орис?

Да ги оставим ли сами?

Виждайки ситуацията на планетата и невежеството на хората и чувствайки страданията им като свои, да ги оставим ли да продължат пътя си, водещ към тяхното унищожение?

Във филма елфите се опитаха да помогнат на хората и това доведе до тяхната смърт. В реалността обаче всичко е свързано с всичко. Всичко е едно цяло и когато част от цялото има проблем, всичко има проблем. Всъщност действията на всеки един човек променят цялата Мултивселена. Съзнавайки тази цялостност не е възможно да се помогне на останалите без да се потапяме в тяхното невежество. Точно това, че те не знаят какво правят води до настоящото положение на нещата. Проблемът е още по-дълбок, защото те НЕ ИСКАТ да знаят, за тях невежеството е блаженство.

Не можеш да накараш слепия да прогледне, можеш единствено да свалиш превръзката от лицето на зрящ. По-голямата част от хората са слепци по рождение, те не могат да прогледнат и да искат. Това са животни в човешки тела, които поради големия си брой определят бъдещето на планетата. Почти всички останали са направили такива сложни морски възли на превръзката си, че тя не може да бъде свалена, а само разкъсана. Точно такова разкъсване предстои, дали чрез трета световна война, епидемия, природни бедствия , фалшиво извънземно нашествие или всичко едновременно. Тази токсична планета скоро няма да може да поддържа човешки живот, ние вече сме преминали point of no return, а и хората не притежават технологии с които да нормализират положението. Такива технологии притежава само (извън)земния елит. Следствие от предстоящите в тази реалност събития слепците ще измрат, а зрящите ще бъдат принудени да прогледнат или да се присъединят към слепците. Само тогава ще бъде възможна промяна на посоката, в която вървим в момента, а именно пълно унищожение на всичко човешко. Само така можем да изберем друга паралелна реалност, в която като резултат от борбите на различните извънземни фракции победител да излезе Човека.

В живота на всеки истински човек рано или късно възниква събитие, поставящо го пред избор. Най-общо това може да се представи като дилемата дали той да продължи да поддържа старите незрели модели или не. Ако той е осъзнал незрялостта с цялото си същество, то той всъщност осъзнава че е поставен пред илюзията за избор. Човекът не е в състояние да продължи следвания досега модел, всяка фибра от тялото му крещи че това е пълна глупост. Ако той продължава да упорства в невежеството си се развиват болести, които да му напомнят за необходимостта от решение.

В резултат на това, което истинските хора знаят на подсъзнателно ниво, много от тях изпадат в депресия. Депресията не е хормонално разстройство на мозъка както съвременната наука е накарана да ни лъже. Това всъщност е дълбока тъга към света и неговото реално състояние. Дълбока тъга към себе си и своята поддръжка на системата. Депресията се основава на състрадание, но състрадание, което не вижда изход. Вместо да замъгляваме преценката си с антидепресанти, алкохол и наркотици е добре да видим причините за всичко това. И както обикновено, причините са в самите нас и в моделите които сме се научили да поддържаме. Необходимо е тези болестотворни и унищожителни модели да бъдат пуснати да умрат. В нас ще остане само урока за тяхната незрялост.

Хората, които са достатъчно зрели, ще съумеят да се преместят, дали в друга паралелна реалност или друга плътност. В този процес обаче те ще загубят част от себе си. А каква част ще загубят те? Невежеството, разделението, подтискането на другите, хищническото отношение между хората и природата, както и паразитизма между самите хора. Преминали през този алхимичен процес на рафиниране, те вече ще са в състояние да творят реалности, основани на уважение на индивидуалностите на другите, в хармонично единство на противоположностите.

Всъщност всичко зависи от това кой процес поддържаме с действията, мислите и емоциите си - този на разделението или този на хармоничното единство на индивидуалности. Дали поддържате системата или не. Това ще определи пътя на всеки един от нас.