Windows и Същност на Платформата

         Вътрешно усещам че има много общо между програмирането и реалностите които живеем. Тъй като не съм програмист, не мога точно да обясня сходствата. Обаче, както всеки от нас, и аз владея компютъра, доколкото мога да работя с всяка програма инсталирана на него. И един ден видях връзката между модела на съществуване в Платформата/Матрицата и файловия строеж в Windows.

            Това може най-лесно да се обясни с програмата Windows explorer. Метафоричния превод на програмата може да е „Изследовател на Платформата/Матрицата”. Именно това ме насочи към сходствата. В долната картинка съм разкрил Играта на един „Висш аз” в Светлината на Платформата.

            Висшия Аз си разиграва инкарнациите  в много паралелни реалности, а грубо казано всяка от тях се дели на физическа и „енергийна”. Физическата обаче също е енергийна, по скоро двете се различават по честотите на вибриране и едната влияе на другата и обратно.

            От гледна точка на инкарнацията тя може да преживява Съзнателно само физическата и след смъртта си само енергийната реалност. Възможно е да преживява Съзнателно И двете едновременно докато е жива. Съществуват много статии за излизане „извън тялото” и различни взаимодействия в „астрала” - те са писани именно от хора, възприемащи и двете части на една реалност.

            Възможно е и една инкарнация да преживява (не)Съзнателно И няколко паралелни реалности едновременно - на физическо ниво, въплътявайки с във вече съществуваща личност от реалността на Висшия Аз или на енергийно ниво. А може И двете. Такива хора са Филип К. Дик и по мое мнение Стивън Кинг. Тези личности са описали, къде метафорично, къде В Прав Текст това в своите произведения.

            Възможно е и директно да се прескочи „Висшия Аз” и да се действа самостоятелно от гледната точка на инкарнацията. Това може да се демонстрира с копирането на файлове. Традиционния начин е да влезеш в директорията на инкарнацията, да избереш нейния файл „Живот” и да го копираш в друга директория, преминавайки последователно в по висшестоящите директории, докато стигнеш да „Висш аз”. После отварящ всички негови поддиректории и избираш реалността и инкарнацията в която да копираш файла „живот”. Избягвайки въобще от концепцията Висш аз, може просто да използваш drag & drop опцията.

           При копиране и двата файла съществуват, метафорично отразявайки възприемането от една инкарнация на две реалности едновременно. Файла може и да се „изреже”, прехвърляйки цялото съдържание на новото място. Това става при колективно превключване от реалност в реалност, като старата вече не се помни от хората. Това вече се е случвало нееднократно. Точно както под Windows копираш почти всичко от старата директория в нова, изтривайки старата. Липсата на някой некопиран файл създава „бъгове в Матрицата” - това се наблюдава в Мандела ефекта.

            Друг интересен момент е размера информация, която максимално може да се побере в една директория в ОС Уиндоус. Всяко нарастване на размера на файла „живот” води до по-малък капацитет на останалите инкарнации. Това става в повечето случай, когато се прехвърля енергия от една реалност в друга. Всяко ваше решение влияе на всички реалности едновременно (както описах тук и тук). Увеличаване на капацитета е възможно когато се пускат концепции - именно това е пускането на Ума - с него се увеличават възможностите на всички преживявани реалности.

            А къде се намират всички тези реалности? Ами Тук и Сега, точно както всичката информация показана в Windows explorer се намира на едно място - на твърдия диск на компютъра. Когато нямате достъп до други реалности, просто не сте отворили директорията и файла в нея. За това се искат умения, най-малко трябва да Знаете че съществува подобна възможност. Незнанието автоматично затваря вратата за такива преживявания.

Същото може да се демонстрира и когато има две работещи програми на компютъра. Може и двете да са минимизирани и да не се виждат освен като икона, може и двете да са видими в различни прозорци, или едната изцяло да закрива другата, защото ние я смятаме за „по-важна”.

Внимание заслужава Тъмното пространство като основополагащо за съществуването на Платформата. В Windows това всъщност е празното пространство на твърдия диск - то не се наименува в директория, а просто осигурява възможността за „Игра”. И тъй като нещата винаги вървят три в едно, това в случая може да се изрази като триединството Пълно пространство, Празно пространство и Потребител. Оперирайки директно с Тъмното пространство може да избегнете Всички концепции на Платформата и да творите без ограничения. Например на празното пространство на диска може да сложите нова операционна система, без да се съобразявате със старата. Повечето хора въобще не се възприемат като потребители/Създатели, те са научени да си мислят че са само програми/файлове в директорията.

В Windows дори е описана и ролята на Черното масло - това става при форматиране на диска, изтриващо цялата информация, която остава единствено в паметта на Потребителя.

Описана е и ролята на различните извънземни фракции. Това са различните вируси, които карат компютъра ви да работи по начин, неизгоден за вас. Интересно е че в ОС Unix нямало вируси, което е показателно за възможността за съществуване на „Игра” без негативни влияния...  

Това са някои от основните метафори, вкарани в Windows, които всъщност описват същността на настоящата „Игра” и я правят най-популярната операционна система.