BANDERSNATCH и „Свободната воля”

          След като някой се постара да качи пълната 5 часова версия на филма със всички възможни избори и сцени в торент тракерите, след неговото изглеждане вече мога да пиша за друг смислов пласт - този за свободната воля. Той е пряко свързан с идеята за избора от предходната тема.

          Имаме ли въобще свободна воля? Във филма е представена ситуация, в която главния герой пребивава едновременно в много паралелни реалности, в които прави различни избори. „Хората мислят, че има само една реалност, но те всъщност са много и всички се извиват като корени. И това, което вършим в едната, оказва влияние върху онова, което се случва в другите. Времето е само понятие.”. Това перфектно описва механиката и взаимодействието на/между реалностите, което и аз преживявам.

            Дори е представена реалност, в която героя разбира че е герой във филм на Netflix и че е контролиран от гледащия за негово забавление. Друга интересна реалност е тази, в която героя Стефан завзема личността на играещия ролята актьор Майк. Всички тези неща се случват постоянно и с нас, просто огромното мнозинство няма спомени и/или има откъслечни спомени, които не им пречат да функционират в консенсуалната реалност.

         Главния герой Стефан в течение на филма придобива частични спомени за множествеността на реалностите (което в една от версиите го отвежда в лудница, а в останалите - в затвора). Това е съвсем реална опасност за всички, имащи подобни преживявания и нямащи котва, с която да определят къде, кога и в какво тяло се намират.

          Но да се върна на свободната воля. Как може да има свободна воля, щом всеки от нас преживява букет от всички възможни избори. Не е ли всъщност именно това целта - да се премине през всяка възможна точка на този лабиринт, който наричаме живот. Стефан всъщност пише електронна игра, в която играчът е в лабиринт, в който трябва да направи различни избори. Вече може да сте забелязали принципа на матрьошката - Игра в Играта, в Играта и т.н.т. Това е фракталността в действие.

А как може да има свободна воля щом трябва да преживеем всички избори? Това просто означава че имаме илюзията за свободен избор. Точно тази илюзия ни помага да съсредоточим вниманието си (в повечето случаи) само върху една реалност/времева линия. Илюзията на всичко, което ни заобикаля има аналог в будизма - казва се Мая (не пчеличката, неее..., защо ли са я кръстили Мая а не например Пенка?)

            Всичко това още веднъж е демонстрирано с кратък анализ на играта Pacman и нейното разшифроване като Programm And Control  over MAN. Любопитно е че версията на играта на български се казва Перко, което може да се разбие на ПЕРсонален КОнтрол. Виждаме че смисъла се е запазил и в двата езика. Та за играта се казва: 

„Pacman/Перко е Програмиран и Контролиран човек, цялото това нещо е метафора; той мисли, че има свободна воля, а всъщност е в капана на един лабиринт, в система, в която всичко, което може да прави, е да консумира, преследван от демони, които вероятно са в собствената му глава; а дори да успее да избяга, като се измъкне от някоя страна на лабиринта, какво става: връща се обратно от другата страна. Хората мислят, че това е щастлива игра. Това не е щастлива игра - това е един шибан кошмарен свят, а най-лошото е, че той е реален и ние живеем в него.”

 

            Всъщност създателите на филма са казали всичко в прав текст. Може да се добавят само многото нива, които играеш. След като изконсумираш всичко в дадено ниво минаваш в следващо, което носи същата идея. Това е метафора за будисткия термин Самсара, вкарана в една игра. Въртенето в кръг или карта X от Тарото - Wheel of fortune (която всъщност е 11-тата карта): 

             До какво всъщност се свежда свободния ни избор. Самата дума свобода има скрито, много гадно значение. На български сво(я) бода, на английски freedom = free (under the) dom(e), свободен да правиш всичко под похлупак/купол. А dom е и корена на доминирам над някого. Всички сме свободни да играем в тази игра на доминиране, постигнал си свобода, когато доминираш над някого. Истинската Свобода няма нищо общо с доминирането, тя е свързана с безусловната любов. 
        Стефан в една от версиите на филма разкрива тайната на  стабилната, високо оценена игра, която успява да създаде (метафора за живота, който живеем): „В нестабилните версии се опитвах да дам на играча твърде голям избор. Затова просто се върнах и намалих товара. И сега те имат илюзията за свободна воля, но в действителност аз решавам края.”

            Същото е направено и със самия филм - изборите водят до пет предварителни края. Въобще цифрата пет е мотото на филма (който е петия сезон на „Черното огледало”, а завръзката е смъртта на майката на Стефан, когато той е на 5 години). Общото усещане след изглеждането му е на безнадеждност - нито един от завършеците не е „хепиенд”. Всъщност целия филм е една шибана гръцка трагедия, разкриваща ни същността на всичко около и в нас. Това обаче е направено с цел. Авторите искат да ни кажат че Играта/Филма не се играе/гледа за да се постигне победа/хепиенд, тя се играе просто защото сте в нея. А в Играта ви задържа надеждата за хепиенд - това е основната роля на Надеждата. А как може да се спре дадена игра. Не като убивате/самоубивате главния герой и като прескачате от реалност в реалност. Всъщност някои от реалностите са щастливи и могат допълнително да ви задържат в Играта, а не трагедия като във филма.

            Играта окончателно приключва, когато извадите щепсела от контакта, прекъснете нейното енергизиране. Когато не искаш да гледаш телевизия не сменяш канала - изключваш телевизора! Това е ролята на Черното масло. Също както едно време когато играехме на конзолите в т.н. „игротеки” (през 80-те години). И когато спираше тока (много често по онова време) ние си намирахме други занимания.

Играта се енергизира от всеки един участник. Затова докато има желаещи участници, ще има и Игра. Гадното е че всички сме вързани тук заради детинското ни желание да си играем на господари и роби. Изход е възможен само поединично.

И така, Играта няма да приключи с победа или загуба на някоя от страните, тя ще приключи с пълна Тъмнина. Чак тогава мнозинството ще разбере че не са героите от Играта а играещите на нея...