Това е един сериал
по книгата на Филип К. Дик, който надгражда идеята в пъти. Тук не може да се
пропусне уникалното интервю на автора, разкриващ в него съществуването на
множество реалности. Според друга интерпретация, в интервюто той разкрива
съществуването на Симулирана реалност. Според мен той прави и двете. Направих
си труда да го преведа:
Преди да
разкрия есенцията на сериала и книгата ще цитирам едно интервю с Филип К. Дик.
В него Филип казва че написването и е било невъзможно без използването на И-Цзин
- Книгата на промените. Ето и линк, защото интервюто си струва да се прочете
цялото: https://philipdick.com/literary-criticism/frank-views-archive/vertex-interview-with-philip-k-dick/
.
В него Филип
отговаря на въпроса „Използвахте ли И-Цзин за да напишете някоя от вашите
творби?” И отговора му е „Само веднъж. Използвах я при написването на „Човекът
във високия замък”, защото някои от героите я използваха. Във всички случаи
когато те задаваха въпрос на Книгата, аз хвърлях монети и получавах
хексаграмите-отговори на техните въпроси. Това зададе основната посока на
книгата...”
Може да се
каже че „Човекът във високия замък” е написана от И-Цзин...
Всъщност
централната идея в книгата, а и във филма, отвъд очевидната с паралелните
реалности, е съчетаването на западната и източната концепции за време - това е
основната разлика между двата
светогледа. Докато в западното разбиране за време се акцентира върху неговата
линейност и измеримост, то източното заляга на концепцията за синхроничност и
цялостност - всяка една част от цялото влияе на всяка негова друга част, което
е и същността и причината И-Цзин да работи.
В сериала са
разкрити и три типа хора (отново три в едно),
населяващи реалността. Първия тип е обикновения човек, възприемащ само една
реалност. Това е огромната част от населението. Втората група са т.н.
„пътешественици” - те физически могат да прескачат от реалност в реалност -
сестрата на Джулиана, Труди, Тагоми, Котомиши... Третия тип са хората, които
имат спомени за повече от една реалност - това е Джулиана, която в края на
сезона обединява и трите типа в едно. Всъщност, имането на спомени за повече от
една реалност е основата на Мандела ефекта.
Във връзка с
този нашумял миналата година ефект е интересно да се спомене и т.н. „residual evidence” (а Филип
говори за остатъчни спомени). Това са материални предмети, които са успели да
преминат от едната в другата реалност. И това става най-често в изкуството,
поради личното усилие и чистата страст на дадено Съзнание - ето например
запазилата се реплика на Дарт Вейдър към Люк Скайуокър - https://www.youtube.com/watch?v=RlX-En9xwLM,
използвана като озвучаване на коледна фигурка за украса на елхата. Абсолютно
същото може да се каже и за т.н. „ out of place artifacts (OOPA)” - в по-голямата си
част те са от други реалности, и тъй като реалностите не е задължително да са в
паралелно на нашето време, намираме зъбчати колела на милиони години. Някои от
тези OOPA са от нашата
„базова” реалност и е много трудно да различиш едните от другите, поради
пренаписването на историята (което е основна тема в трети сезон на „Човекът от
високия замък” - това е Година Нула). С други думи, в повечето случаи това са
изпаднали от тесерактните коридори предмети.
Как става
прескачането от реалност в реалност? Тук си струва да се спомене края на втора
серия на трети сезон, в който Труди напуска текущата реалност. И хексаграма №
40 „Освобождение”, променяща се в хексаграма № 56 „Странствие”. Когато двете
сестри се освободят една от друга, тоест премахне се привързаността им една към
друга, ще остане само любовта помежду им. Именно тогава се активира и междуреалностното
преместване на Труди (хексаграма № 56) - когато няма привързване. А това става и
в медитативно състояние на Съзнанието.
Механизма на
преживяванията които имам, всъщност обобщават трите типа в едно. Много често
имам спомени за други съществуващи реалности, които са несъвместими с
„настоящата”, а от време на време имам преживявания в други реалности,
посредством телата на хората, които вече са там, и тук става дума за седмици и
месеци в другата реалност. Но не мога да го правя волево и целево. Знам обаче
как може това прескачане да се предотврати, когато ви дойде много
„нанагорно”...
Всъщност това
е почти същото, което агент Смит може
да прави. Или същото, което героите от сериала Sense8 правят помежду си. С разликата, че докато в паралелната
реалност минават месеци, тук е „изтекъл” само един миг. От втора гледна точка,
тази от която ние сами създаваме времето, при тези случки създаваме време не в
тази реалност, а в друга такава. Ако вземем трета гледна точка - тази на
всеобща компютърна симулация от типа на „Матрицата” в която пребиваваме, то
тогава времето тук и в паралелната реалност трябва да тече със същата скорост,
а в „базовата”, „истинската” реалност (например в цилиндри както в
„Матрицата”), да е изминал само миг. Сън в съня - точно както във филма „Inception” и с различна
компресия на времето. Напълно възможно е да се случват едновременно и трите
варианта.
Трябва да се
отбележи и нещо много важно - някои от паралелните реалности в сериала са
всъщност бъдещето на „базовата” реалност. Именно оттам идват филмите на Човека
във високия замък, а пътешествениците идват И от бъдещето на „базовата
реалност”. Оттам разбират за назряващата война между Германия и Япония и
успяват да я предотвратят с цената на живота на бащата на Джулиана. Всъщност в
сериала е разкрито еквивалентността на пътуването във времето и пътуването
между паралелните реалности - това е едно и също нещо. А промяната в събитията
в „базовата” за героите реалност създава друга, паралелна на нея реалност.
Всъщност тази паралелна на базовата реалност вече съществува, просто всички
герои едновременно се преместват в нея. Пътуване между тесерактните коридори,
което всички сме извършвали нееднократно, повечето обаче нямат спомен за това...
Засега
физическо прехвърляне между реалности не съм изпитвал, но случката с този човек
(потърсете The Man From Taured, подобна случка е напълно възможна, дори и точно
тази да не е истинска/неистинска), доказва че и това е възможно. В края на
трети сезон на сериала се акцентира върху това, че физическо преместване е
възможно само ако в целевата реалност твоята версия е мъртва. Признавам че има
много резон в това твърдение, защото ако има твоя версия там е много по лесно
да се прехвърли само твоето Съзнание. Няма нужда от физическо присъствие защото
есенцията е Съзнанието а телата се сменят като дрехи (както героите от сериала Altered carbon).
Тук е хубаво
да разберете как всеки наш избор (на база на нашите желания) сътворява нова
реалност (прехвърляме се в друга, вече съществуваща реалност) и да я съчетаете
със Символа на Лабиринта, за да придобиете поне някаква представа за мащаба и
многопластовостта на това, което преживяваме заедно. Ако добавите Лабиринт с
огледални стени и спомени от няколко реалности едновременно, вече сте много
близо до основната идея на човешкото преживяване. Или близко до лудницата,
което всъщност е едно и също нещо - вие вече сте в Лудницата/Играта :)).
А може би
всички сме герои във филма Alien intruder.
В него героите са на космическо пътешествие и за да убият времето всички те са
във виртуална реалност, която всеки от тях е написал сам. Проблемите почват
когато в техните виртуални реалности се настанява извънземен вирус и изкривява
дизайна им. Това метафорично е доста близо до положението тук.
Прескачането/сътворяването
между/на реалности е прекрасно показано в сериала „Човекът във високия замък”. В
края на втори сезон запазването на живота на подлеца Смит доведе до
предотвратяването на ядрена война между Германия и Япония и спаси живота на
милиони. Сътвори се нова реалност, в която те са живи. В края на трети сезон
разбираме за опитите на нацистите да превземат всички възможни реалности и как
те са обречени на провал, защото в тях няма физическо място за две части на
едно и също Съзнание.
И всъщност
какво е това заглавие - „Човекът във високия замък”? Феновете все питат „Кой е
човекът?, „Къде е замъкът?”. Интересния въпрос всъщност е „Защо замъка е
висок?” Защото в него живее Човекът, който със своето Съзнание придобива по
обширен поглед върху реалностите, които изследваме. Човекът съчетал в едно
етичното и практичното, Човекът, който принуден да избира между етичното и
практичното, избира етичното, Човекът избрал Смъртта (а всъщност друга
паралелна реалност), когато е разбрал че не е възможна Свобода в тази. А как
човека е разбрал всички тези неща? Отговора е в заглавието на английски „The man IN the high castle” - като вътрепребивава, когато е в Ин
режим. И в края на трети сезон виждаме как Джулиана, потъвайки в себе си (със
затворени очи, в Тъмнина) се прехвърля в друга паралелна реалност.
Прехвърлянето между реалности и спомени за паралелни реалности не е нещо уникално. Както казва Филип в клипчето "Но аз подозирам че моето преживяване не е уникално. Уникално е дотолкова, доколкото се осмелявам да говоря за него." Вече не само той говори за това...
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.