Работата

 Тук ще се опитам да отговоря на въпроса „Защо напусна работата си?”. Това беше най-често задавания ми въпрос преди една година. Хората недоумяват как можеш да зарежеш добре платена ръководна длъжност в държавната администрация с всички облаги, произтичащи от това.

Естествено причините бяха много, а моя отговор беше „Ако наистина искаш да ти обясня защо и успееш да го Разбереш, ти също ще напуснеш”. Така че след Разбирането на тази тема съществува опасност от това да си „изгубите” работата.

Какво представлява всъщност работата. В повечето случаи хората работят за една голяма дупка/гъз (а понякога са няколко), който ги прави на луди. И човека е „Раб на О-тата”. Основната функция на почти всяка работа е да изпълнява ролята на Жената в червено - да разсейва хората от истински важните за тях преживявания, отклонение от техния истински Път. Всъщност работата не е нещо, което извършваш от 8 до 17 часа, тя всъщност запълва цялото ти време. Примерно сутрин ставаш в 6.00 за да се подготвиш за работа, работиш до 17.00 (ако си късметлия и не оставаш и след работа) и докато се прибереш става 18.00. Следва вечеря, и ако ви е останала някаква енергия - книга, интернет (а за идиотите - телевизия). И към 22.00 следва сън, ако можете да заспите с тези натрапчиви мисли за работата. Повечето работещи, които познавам, просто не могат да спят 8 часа без прекъсване - работата прониква и в преживяванията им по време на сън. Накрая следва уикендът, в който да изхарчите каквото сте успели да заделите  и после цикъла се повтаря.

И за какво? „За да се създава стойност!” Отговарят „учените”. Много малко хора са се замисляли кой всъщност създава стойността, която се разпределя по паразитната верига - производител, началник, държава. И стойността създава човекът на най-ниското ниво.

Ще дам един пример. Земеделския стопанин произвежда продукцията, която после се изкупува от няколко прекупвачи за жълти стотинки, докато стигне до хипермаркетите. И всичко това става с благословията и посредничеството на Държавата. Стойността на продукта е открадната от истинския Творец на стойност. Всички останали по веригата се издържат от това, което стопанина е произвел. Във връзка с това изникна отговор на въпроса „Как земеделските стопани позволяват да пръскат с отрови растенията, които после те ще ядат?”. Ами защото се чувстват ограбени (и те наистина са ограбени) - защо да създават Истинска стойност, когато тя ще бъде присвоена. Повечето от тях си отглеждат продукти за собствена консумация, които не са отровни и не се продават на други хора.

Всъщност това е и причината за произвеждането на все по-некачествени и малотрайни стоки. Всеки върши работата си „през куп(Б) за грош(Б)”, защото подсъзнателно знае че ще бъде ограбен. Съществуват и „Последните мохикани”, вършещи въпреки всичко перфектно работата си. И знаете ли каква е тяхната награда? Още повече работа!!!

Интересно е и че повечето професии всъщност не създават Никаква стойност. Каква стойност създава например един служител по маркетинг? Нови начини за лъгане на „клиентите” да закупят даден продукт?! Адвокатите - „как да приберем тлъст хонорар, пускайки престъпниците на свобода?” Съдиите - „Как да отсъдим така, че да спазим закона, а за това че закона не е справедлив - майната му?”. Тук мога да изброявам до безкрай. А това, което описах е масовия случай на хора, работещи през куп за грош.

И ето как лъсна първата причина да напусна работа - Нямам намерение да изхранвам паразити на мой гръб. Нека се научат сами да произвеждат стойност. Всъщност те просто си намират нови роби, защото паразита не е способен да произвежда, не е в природата му. Любимата им фраза е „Баницата е една, сега да я разделим” Дори през ум не им минава да направят втора, трета, десета баница...

 Системата няма да се разруши от оттеглянето на моята поддръжка, но аз знам че това е правилния за мен начин. Тази Система обаче трябва да се разруши - когато премахнеш кърлеж не го пускаш да си търси нови гостоприемници - смачкваш го с нокти и всичката чужда кръв, която е изпил се разплисква навсякъде. За съжаление тази кръв не може да се използва отново от гостоприемника - паразита я е отровил. По същия начин заграбените от „началниците” блага не се връщат при този, който ги е създал, а отиват за роднините и близките на паразита след неговата смърт.

Когато напусках всички ме питаха „Какво ще правиш?”. И наистина - нямах почти никакви спестявания, бях болен (работата, която не желаете да вършите, ВИНАГИ разболява) и нямах никаква идея какво ще правя. И разбира се, моят отговор беше „Не знам”, но не отчаяното „не знам”, а това, което казва човек в началото на дълъг път, който е избрал сам. И винаги го казвах с една лека усмивка, която караше хората да се съмняват в моята „нормалност” :)) и да преустановяват контакта с мен. Защото в мен нямаше страх, само луда радост. Точно както героят на Морган Фриймън (естествено че такава роля ще получи само Free Man:)) казва  в края на „The Shawshank Redemption”:

I find I'm so excited I can barely sit still or hold a thought in my head. I think it's the excitement only a free man can feel. A free man at the start of a long journey whose conclusion is uncertain.

Това беше основната причина за напускане на работа. Съществуваше обаче и повод, морална дилема. Баща ми беше се разболял от рак на белия дроб (което не му пречеше да продължава стария си начин на живот) и имаше нужда от компания. Хората му викат „гледане”, но всъщност е точно това - компания в последните месеци на живота му, в които да преживее това което иска. Защото никой не може да те излекува от болест, освен самия теб.

Дилемата беше „Да зарежа ли баща си на съдбата му и да продължа да работя или да посветя цялото си време на него.” Тук думичката ИЛИ издава дуалния смисъл на Дилемата. Защото не обичах работата си, не можех да правя и двете (системата И). А и когато правя нещо, посвещавам на това нещо цялото си внимание и енергия в момента на извършването му. Повечето хора ще изберат да гледат баща си, признавайки етичността на този избор, обаче само на думи. Те никога не биха го направили на практика. Защото живеят в страх, не знаят че всеки етичен избор носи награда от Матрицата/Платформата, надминаваща всичко, което бихте си пожелали. Номера обаче е да не се прави етичен избор заради наградата, а защото просто така трябва. Само тогава има награда. Лицемерите сериозно нагазват в лайната...

И в резултат от този етичен избор, подсилен от разбирането за паразитната същност на системата, в момента имам пари за следващите няколко години (почти до момента на тоталното осиране на планетата Земя), разполагам изцяло с времето си (след смъртта на баща ми), в което да правя това, което обичам. И се научих да канализирам всякакви умения. Естествено, предложения за работа заваляха в началото, за да се тества разбирането ми на робската и същност. След издържането на този тест хората просто спряха да ме занимават с глупости.

И така - работата - това е съвременното робство, а надзирателите с камшици са заменени от Заплатата.

А за неразбралите: