Паразитната същност на системата.

Това едва ли е нещо ново за нас, просто повечето не го осъзнават. Системата на планетата Земя е паразитна в своята основа. И ще пиша от собствен опит, тъй като съм бил и от двете страни на този паразитизъм.

Просто не знам от къде да започна. Да речем от здравеопазването - това винаги е актуално. Цялата система за „опазването на здравето” се основава на заплащането на лечението на болните от здравите. Болните паразитират върху здравите, несъзнавайки че именно те носят отговорност за своето собствено здраве. Затова те паразитират върху хората, поели здравето в собствените си ръце. Това естествено се поддържа от основополагащия Закон, приет от самоназначило се правителство и парламент. Той маскира това като взаимопомощ и солидарност, но как може да има такова нещо, когато то е задължително?!  Как може гостоприемника да е солидарен с паразита? Единствената цел на паразита е да продължи своето съществуване без да се променя. Това е и основата на цялата система на здравеопазване - болните трябва да се лекуват за сметка на здравите, за да не променят начина си на мислене и живот. И това ги прави още по-болни.

Целта на системата на здравеопазването всъщност въобще не е болните да се излекуват. Целта е създаването на прослойка от хронично болни хора и инвалиди, като състраданието към тях да поддържа паразитите от фармацевтичните компании и различните видове здравни каси / здравни застраховки.

Друг пример е системата на пазара на труда. Ако сте наблюдателни ще забележите че всички паразити са в управленска позиция. Тези хора набират работници, които да осигуряват изпълнението на мечтите им с възможно най-ниско заплащане. Между другото работниците се осигуряват, за да могат след навършването на определена възраст да се превърнат и те в паразити. Говоря за пенсионерите, които „Цял живот са работили” (разбирай за някой друг) и смятат това за достатъчно основание да смучат от сегашните работещи. След като 45-50 години са били гостоприемници, позволяващи на другите да ограбват тяхната същност, след пенсионирането те са вече прекалено болни и захранват здравната система.

И така, тези „работодатели” плащат ниски заплати, а когато хората откажат да им работят ги наричат мързеливи. Това е така, защото тези паразити никога не са били в обратната позиция, а ако са били са получили помощ от други паразити, за да достигнат до сегашния си статус в обществото - ВИП (Висш Изпълнителен Паразит). Защото ако не са изпълнителни и се опитат да променят системата те губят статуса си и дори са отхвърлени като гостоприемници.

За науката направо не ми се говори. Обикновено оригиналния изобретател умира в мизерия, а от неговите изобретения веднага се възползва някой паразит, било то човек, организация, правителство или окултен орден. Никола Тесла е prime example.

Сега стигаме и до финансовата система. Тук се намесват измислените ресурси. Точно това са парите - единственото нещо което поддържа тази фикция, е вярата на хората че ако предложат определено количество хартия (или виртуални, още по-невеществени единици) ще получат насреща някакви стоки. Правото да имитира пари има най-големия паразит - държавата. С това тя държи хората в своя плен (затова се казва ДЪРЖАва). Всъщност на цялата планета не съществува място което да не е част от някаква държава. Изключение прави Антарктида, но операция “High jump” на адмирал Бърд ни показва че това всъщност не е така. И частни експедиции до Антарктида са забранени, а в някои държави те са криминализирани и водят до затвор.

И така, ако притежаваш пари, то ти си успешен паразит. Никой не се замисля че ако парите бяха изразител на истинска сътворена стойност, то никой не би могъл през живота си да създаде толкова много от нея.

Всъщност цялата същност на системата е илюстрирана в един тост от филма „Карибски пирати” - 

 „Take what you can. Give nothing back.”

А проблема на цялата планета е че тя няма мечта. Помните ли навремето как мечтаехме да станем космонавти? Сега децата мечтаят основно да имат много пари. Това неизбежно ще доведе до срив в системата. И понеже системата се поддържа и създава от хора, мечтаещи да станат паразити, това неминуемо означава че огромна група от хора ще умрат при рестарта.  Защото не умеят нищо друго освен да паразитират. Системата за тях е жизнено важна, без нея те не представляват нищо. А системата постоянно създава безсмислени дейности за да създаде заетост на индивидите. За да не им остане време да погледнат дълбоко в себе си и да видят изпълващата ги празнота.

Хората приемат за естествено просмукването на простотии в системата и вярват че това е някаква висша справедливост. Те са убедени че за да спечели един, друг трябва да загуби. За да се чувстват сигурни, престъпниците трябва да са в затвора. А престъпници са тези, които медиите посочат. Това е много добре илюстрирано в епизод 7 от първи сезон на сериала “The Orville” - http://www.imdb.com/title/tt5691552/ . В него престъпниците са осъждани според мненията на всеобщата планетарна социална мрежа, в която всеки има право да качи събитие, а останалите го лайкват или дислайкват. Когато се наберат определен брой дислайка, хората участващи в събитието се подлагат на обществен съд в социалната мрежа.

Всъщност почти никой на планетата Земя не се замисля че истинските престъпници са тези, които държат медиите и чрез тях вкарват своите идеи в колективното несъзнавано. Например Хари Труман е национален герой, спечелил Втората световна война, а всъщност е военнопрестъпник, унищожил с атомни бомби два японски града с цивилно население. Джордж Буш също е военнопрестъпник, нападнал суверенната държава Ирак на база на фалшиви сведения за оръжия за масово поразяване. Същото става и със Сирия. Единствената причина че Северна Корея все още съществува е нейната успешна ядрена програма.

Оправданието на Хари Труман е че по този начин е спасил хиляди американски войници. Ако обаче продължим тази логика, тогава защо не се унищожат всички неамерикански държави - така няма да умират повече американски войници. Хората въобще не са свикнали да продължат логиката на събитията, представени в медиите. Един пресен пример е масовата стрелба от „самотен стрелец” по кънтри концерт, убил 59 души и ранил 527. Никой не се замисля че това всъщност е невъзможно да се извърши от един човек. Медиите естествено прекараха тази невъзможна история като истинска, както направиха и с убийството на Кенеди. По този начин те извъртат нещата, за да запазят статуквото на паразитизма.

Паразитната същност на системата е представена отлично в сериала „Stargate - SG1” от Goa'uld (което е анаграма на Go Dual, описващи ни дуалния характер на паразитизма)

Защо обаче хората вече нямат собствени мечти извън паразитната система? Защото са изгубили качество, което може да се опише с една абстрактна дума - „човечност”. Всъщност основата на човечността е принципа че всички печелят - win/win ситуацията. Тази ситуация е напълно противоположна на паразитизма и природата е създала множество примери за нея, наречени „симбиоза”. Точно симбиозата е бъдещето на системата след нейния неизбежен рестарт. Симбиозата е недуална в своята същност - всеки получаващ дава нещо от себе си. Това е бъдещето, описано от сериала „Стар Трек” и основата на просперитета на Федерацията. Това е и една от възможните паралелни реалности пред човечеството за тези, които ще продължат да играят тази шарена Игра.