Жената в червено

Така и така съм почнал да пиша за „Матрицата”, сега реших да обърна внимание на два от пластовете  смисъл зад жената в червено.

            Всички мъже, които са гледали филма помнят сцената с Морфей, Нео и жената в червено. Нейната роля се разкрива от Морфей, който я използва за демонстрация че всички, които се свързани в Матрицата са потенциални Агенти. А какво са агентите на системата - това са програми поддържащи статуквото и непозволяващи на хората да излязат от Матрицата. Също като повечето хора...

            Всъщност защо Нео се обърна след жената в червено? Това лесно може да се забележи и по нашите улици - как мъжете се обръщат след някоя хубава жена. А какво означава това? Просто това е покана за разиграване на история, в която Съзнанието да потъне, забравяйки защо е дошло тук. Разиграване на чужда история. Същия ефект щеше да се наблюдава ако жената беше в другите два основни цвята на Платформата - черно и бяло. Затова всички булки са облечени в бяло, а всяка жена има нещо наречено „малката черна рокля”, с която да съблазнява мъжете които я интересуват. Жената в червено всъщност е капан за мишки, неслучайно се оказва че именно героя с името Мишката я е програмирал. Интересно какъв капан ли е бил измислен за Тринити...

            Основната роля на жената в червено е разсейване - на английски distraction, което звучи по същия начин като destruction - разрушение. И двете думи имат за корен структурата на реалността, при разрушение тя се де структурира, а при разсейването тя се дублира - като префикс di означава twice; two-; double. Което и отразява дуалната същност на Платформата/Матрицата.

            Оттук излиза и другата роля на жената в червено - тя е покана за сътворяване на нова история от двама души. Съзнанието се фрагментира, използвайки жената като свое отражение/огледало. Не е необходимо да посочвам примери за това как Съзнанието изгубва себе си, когато се свърже със своето огледално отражение - те са навсякъде около нас. Морфей също използва жената в червено за да генерира нова история - тази за съществуването на агентите.

            Всъщност всичко около нас е покана за сътворяване на нова история, включително и тази кратка статия (ако я възприемете по този начин). Интересния въпрос е имаме ли нужда от нови истории в тази безкрайна Платформа/Матрица, след като те ще се генерират до безкрайност. А и след всяка история Съзнанието се фрагментира.

Всъщност Съзнанието се фрактализира холографски, защото всяка частица от Съзнание съдържа в себе си цялото Съзнание със всички негови умения и способности. Когато го разберете на дълбоко вътрешно ниво ще разберете че можете да правите абсолютно всичко - по този начин се канализират умения и способности. Капката осъзнава че всъщност е част от океана и може да прави всичко което и океана прави. Тогава всеки от нас започва да пише собствената си история без да е необходима така присъща на Платформата/Матрицата дуалност. Тогава и отговорите на каквито и да е въпроси просто изникват вътрешно, без да има нужда от общуване с когото и да е. И се оказва че всичко необходимо за разиграването на своята собствена история вече е налично и не е необходимо време за да я сътворите.

Естествено поканите за нови огледални истории няма да спрат - нали всъщност това поддържа самата Система. Отказвайки да участвате в тези предварително написани сценарии вие всъщност запазвате енергията си и можете да я вложите в собствената си история (каквато и да сте избрали да е тя). Един от основните признаци за това че вече играете своята собствена история е незнанието на бъдещето - вие не можете да кажете къде и какво ще правите и какви ще бъдат последиците от това. Обаче, въпреки че това е вашата собствена история, вие още сте част от системата - It’s ineviteble. Един от изходите от Платформата/Матрицата е изгубването на интерес и към своята история, липсата на история е път в Тъмното и този Път се изминава Сам...