Основната функция на парите

За тази фикция (парите) е изписано много. Някои материали са повече от качествени, други просто поддържат клишето свързано с парите - учебниците са prime example за втория случай.

            Основната функция на парите е оценяването. Дори има учебници по ценообразуване, които ни учат как да поставим такава цена, при която печалбата за нас ще е максимална. А всъщност никой няма нужда да бъде оценяван. Ако вие имате такава нужда, това означава просто че не сте цялостни - вече се делите на Вас и Светът, който ви оценява/недооценява/пренебрегва. Оценяването води до поредица от избори, а за илюзията на свободния избор вече съм писал.

Оценяването не винаги е свързано с парите, докато парите винаги са свързани с оценка. А оценката е своеобразна тренировка за пребиваването в Системата. Децата в училище се оценяват как са се справили с ученето, разбирай как са усвоили ограниченията на матрицата и къде са поставили границата между възможно и невъзможно. А малките деца не оценяват нищо, което показва и изкуствеността на оценката.

В момента, в който сложите цена на своите възможности/продукти/, вие автоматично се прехвърляте в реалност, в която сте в нужда. Това означава че всеки който продава каквото и да е, вместо да го предостави безплатно, неосъзнато се намира в ситуация на липса. Дали това ще е липса на пари, липса на сигурност за бъдещето си, идеята е че тези хора преживяват реалността фрагментирано. След като не си разбрал че всъщност имаш всичко необходимо, тук и сега, и НЕ ТИ Е НЕОБХОДИМО да продаваш труда си/ възможностите си/ Себе си, тогава слагаш цена на това което правиш. Това вече те вкарва в Самсара/цикъл от паралелни реалности/в Матрицата.      Поставянето на цена, каквато и да е тя, вече ви прави част от Системата - активен неин поддръжник. После на Матрицата и остава само да се спазари за цената за вашата активна поддръжка. Тук има един много хубав виц, илюстриращ точно това:

            - Госпожице, бихте ли правили секс с мен?

            - Нахалник!

            - А ако ви платя един милион долара?

            - Е... Тогава може...

            - А ако ви платя пет долара?

            - А бе вие за каква ме мислите?!

            - Вече разбрахме каква сте. Сега просто се пазарим за цената.

            Има една много хубава статия, демонстрираща капана на оценяването - https://beforeitsnews.com/v3/financial-markets/2018/2972840.html . Не е достатъчно обаче само да я прочетете, трябва и да я разберете и тогава да действате от позицията на това знание.

Предоставяйки безплатно на всички това, което правите, освобождава място/време-пространство. Това премахва страха и удовлетворява желанието за изява. Затова е трудно да излезете от Матрицата „играейки на загуба”. Системата ще ви предоставя нови и нови преживявания/средства/хора (всъщност нови и нови истории, които да преживеете), само и само да останете в нея. Рогът на изобилието ще се изсипе върху вас, опитвайки се да задуши импулса за излизане от Играта. Положението тогава е в пъти по-добро за вас от живота в недоимък/липса, но това може да доведе до пристрастяване.

Всъщност давайки всичко безплатно вие пребивавате в състояние на Празнота. Това е много първично състояние - всичко което има да се свърши вече е свършено, всичко което имаше да се каже вече е казано и написано, не е необходимо да започвате нещо ново - всичко се върши и без активното ви участие. Това е действие с бездействие, което може да се наруши ако вие си поставите някаква цел. Защото целта означава че вие искате да бъдете нещо повече от това, което сте сега, и цикъла на нуждата/новата история се завърта с нова сила. Защото за да бъдете повече от това, което сте сега, са ви необходими средства/пари/времепространство.

            Има един любим за мен филм - „Office Space”. В него приятеля на главния герой го пита „Какво ще направиш ако имаш един милион долара?” И отговора му беше „Нищо! Ще си стоя на гъза цял ден и няма да правя нищо!”. А приятелят му прозорливо забеляза „Затова не ти трябват един милион долара.” Има много Дзен в този диалог...

            Друг много интересен момент при поставянето на цена е че тогава вие пребивавате в състояние на очакване. И Ума почва да създава време, в което дърдори „Дали някой ще го купи? За колко време ще ми стигнат парите? Какво ще правя когато свършат? Откъде ще намеря друг източник на доходи?” и т.н.т.  Така че оценяването създава време, а оттам и пространство, а това са двете основни съставки на Играта. И понеже нещата винаги вървят 3 в 1, третата съставка сте вие.

            Друг интересен момент, когато предоставяте всичко безплатно, без да давате оценки, е че тогава просто няма негативни реакции. Всъщност няма и положителни реакции. Хората влагат единствено тяхното време и внимание, а това е избор, който всеки прави сам. Само най-големите идиоти, вечните жертви, са опитват да ви вменяват вина за тяхното решение как да прекарват времето си. Това разбира се може да предизвика само смях в мен - манталитет от типа „Кой ми сра у гащите” :)).

Представете си ситуация, в която всичко за което сте мечтали е достъпно напълно безплатно. Интересно, бихте ли взели това нещо, което вече е без цена, и по подразбиране - без стойност в очите на хората? Мечтите ви зависят ли от оценката на останалите или на самия вас? Ако вземем другата крайност, бихте ли дали всичките си пари за да осъществите мечтите си? На колко оценявате мечтите си? Защото моите не подлежат на оценка, просто правя необходимото за да ги осъществя, без да влагам Ум и Време. Тогава разбирате лично китайската мъдрост че „Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка.”. Дори когато мечтата ви е „Да си седя на гъза по цял ден и да не правя нищо:))”. Тогава се оказва че Всичко е възможно, просто трябва да следвате Пътя си, без да знаете къде ще ви отведе той. Без желание, но и без нежелание. Просто вървите. Това е и тайната на китайските монаси, които могат да изминават стотици километри без почивка. Чисто действие, чист Ян, на външно, физическо ниво и чист Ин на вътрешно ниво, съчетани в едно. Без оценка.

Системата се стреми да въведе оценяване във всичко. Дори този и други подобни безплатни сайтове се оценяват с т.н. „бисквитки”, които дават информация за посещаемостта им. И тази функция не може да се изключи. Имате само две опции - „Разбирам”/”Съгласен съм” или „Научете повече”. А аз нито съм съгласен, нито искам да си губя времето като „Науча повече”. Желая изключване на тази функция но такава опция няма.

Бихте ли правил нещо, което няма да се оцени от никого? Бихте ли писали, ако не знаехте колко хора посещават сайта ви? Това беше положението със стария ми сайт, в който изрично не се събираше никаква информация за посетителите. За съжаление обаче неговата поддръжка изискваше пари за разработчика и заемаше място на личния му сървър, който той изключваше в негово отсъствие. Имаше и куп други проблеми със Системата, поради избягването на оценяването. Въпреки това Матрицата отново намери начин да дава оценки и това е търсещия агент „Google” (тук се вижда интересна връзка с гъбите, които имат гугли - това е шапката на гъбата). Цената за популяризирането на сайта е вмъкване на възможност за неговото оценяване. По подобен начин би работил всеки изкуствен интелект - като оценява, избирайки между 0 и 1. И когато разбере че дадена информация е заплаха за него, той би я  подтискал. Бях събрал примери за манипулация на канали в u-tube и цензура, но усещам че не е необходимо да ви вкарвам в тази нова история - всеки може да го разбере и сам. Алтернатива на дуалното популяризиране на дадена информация са Съзнанията, които разпространяват информация не на база на дуалната оценка, а на база на онова тънко усещане „Тук има нещо...”, което всеки притежава.

Как вашите действия могат да не се основават на оценка? Алтернативата е „вътрешно усещане”/интуиция. И докато самото оценяване ви вкарва в матрични реалности, интуицията винаги ще ви изведе на вашия Път. Точно както децата разчитат на интуицията си, на вътрешното си знание. Поддайте се на усещането „Тук има нещо...” и вижте къде ще ви заведе това... Правете това, което обичате да правите, дори без някой да ви плаща за това, без значение дали някой го оценява или не. Тогава Матрицата ще превключи от режим „Генериране на страх” в режим „Удовлетворяване на желания”.

Това, което описах не е път за излизане от Играта, а просто улеснение/бонус за нейното играене. Излизане от Играта ще има тогава, когато и режима за удовлетворяване на желания се изчерпи - вие нямате неизпълнени желания/нямате нови желания за изпълняване. Преди това обаче трябва да сте се освободили и от страха, защото системата превключва обратно в режим генериране на страх.
          Тояга И/ИЛИ морков - същност на Матрицата...