Трилогията
„Матрицата” разкрива много повече дори и с второстепенните герои. След като
щрихирах идеите зад Жената в червено, в реда на нещата е да опиша един от героите в Матрицата, който се
е поддал на изкушението. Това е Меровингий.
Информация за
миналото на този герой получаваме от жена му - Персефона. В древногръцката
митология тя е съпруга на Хадес - владетеля на подземното царство. Всъщност
точно това олицетворява и самия Меровингий - той владее подземния свят на
Матрицата. Той е неимоверно могъщ, владее информацията и я предоставя срещу
заплащане под една или друга форма. За него всичко е сделка. Както се изразява
самия той - причина и следствие. За него „живота” в Матрицата е Игра, в която
има спечелили и загубили и той винаги е от спечелилите. За него няма никакви
морални причини да прави каквото и да е. Той всъщност е нихилист, разбрал че
може да прави всичко което поиска и потънал изцяло в тази си роля. Тази неимоверна
мощ, която той притежава, демонстрира наградата за това да се откажеш от Пътя си.
От Персефона
обаче разбираме че в началото Меровингий е бил като Нео. В негово лице виждаме
бъдещето на Нео, ако той се беше вживял в ролята на Избрания. Нео щеше да има
неимоверна власт, щеше да сътвори Новия Сион по свой вкус и щеше да бъде
имунизиран от посегателствата на машините. В Матрицата щеше да прави всичко,
което пожелае.
Нео, както
винаги, изиграва ролята на Глупака при срещата си с него. Ако той не беше се
вживял в ролята на Избрания щеше да получи от Меровингий безценна информация за
бъдещето си, миналото на Матрицата и различни сценарии за действие. Срещу
съответната цена, например главата на Оракула.
Тук е
интересно да се спомене че Нео смята Оракула за съюзник на хората. Той обаче
забравя че Сайфър също е бил при нея и
тя е знаела за предателството, което той ще извърши. Предателството на Сайфър не успява заради Дозер - човек който никога не е бил свързан с Матрицата и затова извън обсега на Оракула, чиято сила се простира само до света на машините.
Сайфър прави същия избор
като Меровингий. И той заменя Пътя си в замяна на това да бъде „някой богат,
някой важен, като актьор например”. Отговора на Смит навява определени
асоциации „Whatever you want, Mr. Reagan.”. От историята ни е известно че има
един американски президент, който е бивш актьор - това е Роналд Рейгън. Може би Уашовски ни казват че живеем в Матрицата в която
предателството на Сайфър е успяло...
Какво би
станало ако Меровингий бе се отказал от властта си в началото, когато е бил
като Нео, способен ли е въобще на това? Според мен Меровингий е машинния
еквивалент на Избрания. Защо трябва да се чака да се появи той от човеците,
когато машините могат да си сътворят своя собствена програма. Както казва един от агентите в първа серия "Never send a human to do a machine's job.". Така мислят машините
- не обичат случайността и неопределеността. Една машина (или възхвалявания в
момента Изкуствен интелект) никога не може да има морал, тя не може да направи
етичен избор. Машината не може да разбере концепцията, която Нео разбира накрая
- че да спечелиш означава да загубиш. Затова и проекта „Меровингий” е бил
провал и се е получила само още една жадна за власт програма.
Меровингий е
предупреждение за всички нас. Ето това става когато се отклоним от Пътя си. Или
когато зациклим в „жълтата фаза” според алхимията. Или когато продадем душата
си, според религията.
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.