Две срещу три - основата на „Матрицата”

            След като разгледах някои от „второстепенните” герои в сагата, дойде времето и за основното противопоставяне във филма - машините срещу хората. И нямам намерение да пиша 1000 страници, всичко може да се компресира до две-три :).

           Машините са представителни за дуалното, двоично мислене - 0 и 1. Във филма тези две идеи са представени от 0ракула и А(1)рхитекта. Както виждате, отново всичко е закодирано в самите думи. Нулата е представителна за интуитивното мислене, за женското начало, пълен Ин. Затова и Оракула е способна да предвиди бъдещето, защото „We can never see past the choices we don't understand.”. А тя отлично разбира всички избори в Матрицата. Тя осъзнава илюзията за свободен избор, който всъщност и задържа хората вътре в нея. За нея също е характерно двоичното мислене. Тя казва във втора серия на Нео че „Just have to make up your own damn mind to either accept what I'm going to tell you or reject it”.

            От другата страна на това уравнение е Архитекта. Той е представител на пълния Ян, все пак той е изградил Матрицата. За него всичко е поредица от взаимно зависими програмни редове, които трябва да се балансират. За него също е характерно двоичното мислене, в края на втора серия той предлага на Нео две врати за избор. За него логичния и единствен избор е вратата, водеща до спасяването на човешката раса и рестартиране на Системата, защото е базирано на логическа последователност. За него любовта е просто програмна флуктуация и той не може да разбере как може да се избере живота на един пред живота на хиляди.

            Това е много добре илюстрирано в друг филм - сериала „Вавилон 5” - серията „Comes The Inquisitor”. Това е сезон 2, епизод 21 (което разбира се прави 23:)). Там има следния диалог:

Инквизитора: Само едно помръдване, жест... и животът му ще угасне. Или вашият. Бихте заменила вашия живот за неговия. Но вие имате съдба пред себе си. Нима съдбата ви не струва един живот?

Дилен: Ако умра, друг ще заеме мястото ми. А след това друг, и след това друг.

Инквизитора: А вашата възвишена цел?

Дилен: Това е моята цел! Животът! Животът на един или на милиард, няма разлика!

Инквизитора: Готова сте на саможертва доброволно? Няма да има слава. Нито армии, флагове, градове, които да почитат името ви. Ще умрете сама, непризната...и забравена.

Дилен: Да! Тялото ми е само обвивка. Не можете да ме докоснете. Не можете да ме нараните. Не се страхувам от вас.

Инквизитора:  Преминахте, и двамата. Как да познаем избраните? Няма по-голяма човешка обич, от това да дадеш живота си за друг. Не за милиони, не за слава, не за известност. За един човек. В Тъмнината, където никой няма да види или узнае.

            Това не може да се разбере от Архитекта. Защото той има и опит - предишните „Избрани” са предпочели живота на хиляди пред живота на един. Защото в програмния им код е била въведена любовта към човешката раса, както я разбират машините. Нео обаче обича Тринити, не изпитва любов а обич. Това са две различни концепции и поне два езика имат две думи за любов - българския и испанския.

            Ето с това накратко се характеризират машините (и създаващия се/създадения Изкуствен интелект). За тях е характерна дуалността/двоичността и липсата на разбирането на обичта. При хората обаче всичко върви три в едно. Тази прословута троица е разиграна в първа серия на филма от Морфей, Нео и Тринити (което означава троица:))).

            Морфей изиграва Архетипа на бащата (Императора от големите аркани в Таро). Мисията на живота му е да намери Избрания и да го подготви да приеме своята  (според него) възвишена съдба. Той е представител на тази група хора, които винаги търсят външен спасител. През трите серии на трилогията той не променя въобще своята роля на очакващия спасение и дори когато го получава не разбира какво всъщност се е случило.

            Тринити разиграва архетипа на майката (Императрицата от Таро). Тя изпитва обич към Нео по същия начин както майката обича децата си - безусловно. В трилогията тя многократно спасява Нео от смърт, без да търси каквато и да е отплата за това. И накрая се жертва за него „Не за милиони, не за слава, не за известност. За един човек. В Тъмнината, където никой няма да види или узнае”. В библията тази роля се поема от „светия дух”.

            И накрая Нео - той разиграва ролята на сина (Глупакът от Таро). Всъщност Нео през цялата трилогия не разбира защо е там и защо прави нещата, които прави (както Меровингий прозорливо отбелязва). Разбира че е дошъл да се освободи чак накрая, когато позволява сливането си със Смит. Дотогава играе архетипа на Глупака. Хубаво е че и някой друг се е сетил за същото.

            Именно тази троица поражда Избрания, без един от тримата той не може да се осъществи. Всеки един от тях има потенциала да бъде другия, споявани от взаимната им обич. Това триединство обаче се разрушава когато Нео влиза в агент Смит. Както разбираме във втора серия, той не го унищожава. Нео всъщност прехвърля в него своите най-тъмни и мрачни качества, които подсъзнателно според него нямат място в Избрания. Опитът му да унищожи Смит всъщност довежда до опита на Смит да унищожи Матрицата - да я де структурира - destruction. Всъщност и „унищожението” на Смит е своеобразно де структуриране на личността му:

            Баланса в троицата Морфей, Тринити, Нео се завръща чак в края на трета серия, когато Нео отново става цялостен, интегрирал своята сянка в себе си, а и заедно с това и частица от всички хора И програми, погълнати от Смит, включително и 0ракула.

            По този начин всъщност се осъществява съкровеното желание на 0ракула: I'm interested in one thing, Neo: the future. And believe me, I know, the only way to get there is together. Така се интегрират две и три в едно и става 23:)). Всъщност това е и едно от най-значимите послания във филма - че можем да продължим напред само заедно, интегрирани от обща цел. И тази цел е Мирът. Но не мир, както го разбира Императора от „Междузвездни войни” - мир в който всички врагове са унищожени, а мир в който враговете стават приятели. Точно както е описано в библията: „Вълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води.” (Този цитат всъщност е Мандела ефект, стария цитат беше: Лъвът ще живее с агнето и има много бродерии и картинки по темата).

            По този начин в трилогията е демонстрирано как докато човек не постигне мир със себе си и всичко останало, той не може да завърши Играта/не може да излезе от Матрицата. Постоянно ще изникват нови и нови истории, подклаждащи съществуващия вътрешен конфликт. Затова и знакът за мир всъщност е три в едно (в кръг). Кръгът символизира съзнанието, интегрирало в едно дуалността с помощта на обичта и постигнало мир със Себе си и Всичко останало:

            Мир Вам...