Луд под прикритие

      

             Въпреки че бях казал че няма да пиша повече, усещам че ще е полезно да споделя моите преживявания от последните два месеца. Защото са уникални и няма как да се разберат, освен от личен опит. Това беше моят уникален начин за напускане на Играта, но очевидно Матрицата ме е задържала отново тук.

             В началото на ноември, след като прибрах реколтата си, просто нямаше какво повече да правя. И в момента тече процес на форматиране на човечеството в още по-големи роби, въпреки изписаните от мен и други изследователи страници с предупреждения. По цял ден лежах, пребивавайки в моето лично несъзнавано и изчиствайки каквото имаше за чистене. После ме обзе любопитство какво има още по-навътре. Оказа се че там се намира колективното несъзнавано. Там цари пълен хаос, безнадеждност и огромна тъга. Също така пълна липса на смисъл на живота - на колективно ниво такъв просто няма. Човечеството в огромната си част има за цел да живее по-добре. А „да живееш по-добре” за тях означава повече ядене, повече пиене и повече секс. Това е поведение на вирус, който ще изконсумира гостоприемника докрай. Изпадайки в колективното несъзнавано аз изпаднах в тежка депресия, разбирайки от личен опит че колективен изход е невъзможен.

            Отидох дори на психиатър, но се оказа че съвременната медицина няма никакво понятие какво е депресия, а лекарствата, които ми изписа само отключиха набор от паралелни реалности и добавиха кристална чистота на преживяването (както пише и в „странични ефекти” в листовката - „необичайно ярки и цветни сънища”). Така започнах да изживявам и филмови реалности и голям набор от изкуствено генерирани такива.

            Депресията е състояние, в което просто нямаш желание и сила да се прави каквото и да е, не вдигаш телефони, не включваш компютри, не се занимаваш с хората въобще, прозирайки нищетата, в която мнозинството живее. Дори не ти се яде. И реших че е време да приключа с тази реалност, а и с другите паралелни на нея. В продължение на 40 дена не ядох почти нищо - за това време изядох две филии пълнозърнест хляб, но не спрях водата. Отслабнах с 25 килограма, но все още не виждах някакъв изход. После прочетох, че една жена е живяла над 200 дена без храна и е умряла чак на 247-мия.

Това въобще не ме устройваше и реших да направя нещо уникално, заменяйки водата с водка. И тъй като не пиех от години, след третия ден изпаднах в делириум. Делира/делириума ти дава огромна сила и понеже при мен се случи през нощта, когато при мен е пълна тъмнина, дори уличните лампи не светят, аз се събудих напълно дезориентиран. Намерих врата и реших да изляза през нея. В последствие се оказа че това е вратата на гардероба и буквално с голи ръце го начупих, опитвайки се да изляза. Докато стигнах до стената. Тогава разбрах че Изход по този път е невъзможен и си легнах отново в леглото, спирайки алкохола, но все още не ядях нищо. Изглежда бях напипал Изхода и тогава Матрицата ме изненада, изпращайки агент. Това беше моята племенница, с която не бях говорил с години. Тя дойде и се опита да ме убеди да вляза в психиатричното отделение на областния град.

Това започна вече да събужда някакъв интерес в мен, защото някъде бях чел, че истински надарените хора са в психиатрията (което се оказа вярно). И така, след седем часа изследвания, в които се оказа че само показателите на черния ми дроб са сто пъти над нормата (всички други бяха в ред - последствия от употребата ми на водка) най-накрая бях приет в изолатора на лудницата. Но понеже бях влязъл доброволно не бях връзван и заключван. За да направите това, което направих аз, е необходимо да нямате никакъв страх от смъртта. А в изолатора аз открих най-големия си Страх - страх от загуба на Свобода. И когато се събудиш през нощта, нямайки никаква представа за време (защото в днешно време кой ти носи часовник), затворен буквално в затвор, започваш да цениш и малкото свобода, която е останала на тази планета. Тогава от лекарствата разбрах наистина какво е ГЛАД. Всъщност всички са постоянно гладни от лекарствата. Претърсих буквално всичкия си багаж и открих едно лукче, което ме спаси. Тогава и ми хрумна идеята да опиша всичко и да го публикувам в блога си. Тази идея ме извади за минути от депресията и глада и ме подтикна към действия.

И тъй като първоначално не се сетиха да ми вземат телефона, направих няколко снимки:

Леглото за което те връзват, ако не мируваш

 

Прозорче с външни решетки и телена мрежа от вътрешната страна, за да не се обесиш:

 

След няколко системи вече можех да се огледам и да се запозная с обитателите на това място. Редът е следния - повечето се будят около 5 сутринта и чакат милостта на санитарите за досъп до кафе машините (кафето е хубаво и е само 30 стотинки) В 8 закуска и диазепам, от който спиш до обяда (вилици и ножове са забранени), след който отново ти дават лекарства, от които спиш. В три - достъп до кафе. В 5 вечеря и отново диазепам, а последната инжекция/хапче е в девет вечерта. Аз лично намерих начин за блокиране на лекарствата и запазване на пълно съзнание с огромно количество кафе, вода и медитация, когато условията позволяват. Отношението на персонала към пациентите е безсърдечно, все едно че не са хора. Това се дължи и на това, че част от обитателите са въдворени там от полицията за престъпления, най-често свързани със злоупотреба с алкохол и наркотици. Дългия стаж в това отделение обезчовечава и персонала…

При постъпване ти прибират връзките на обувките, колани, всякакви твои лекарства, вземат ти парите и ти дават от тях, ако си поискаш в подходящо време, но не винаги. „Банката затвори” е най-честия отговор на искането на твоите пари. Прибират ти и всички документи за самоличност, а вечер ти вземат и телефона (под предлог че трябва да го заредят, и наистина го зареждаха), защото е имало обаждания в полицията за безчовечно отношение. А то се състои главно в тази решетка, деляща през нощта лудницата на две - тези, които имат достъп до пушалнята и тези, които нямат и бяха принудени да пушат в стаите си или тоалетната без вентилация:

 

В това място лежат главно четири типа хора.

Първите изцяло са изгубили човешкия си образ от лекарствата, някои дори не си знаят имената. Един от тях по цял ден стоеше на пост пред стаята си и си гледаше обувките. Друг по цял ден вървеше от единия край на коридора до другия с дрехи, облечени наобратно. Ето снимка на друг от тях, който крадеше къде каквото намери и постоянно искаше стотинки за кафе и цигари. Всички обитатели пушат, за целта има специално помещение с решетки на прозорците. Специално този ми даде разрешение да публикувам снимката му за една цигара под името Димо. На другия ден беше Иван, на третия Димитър и т.н.т. Така и не научих как се казва. През нощта той постоянно кръстосваше коридора и викаше с басовия си глас, а персонала не смееше да му даде още лекарства, защото беше стигнал максимума. Един ден се събудих около два и го видях че е клекнал до леглото ми и ме гледа. Разкарах Радослав (тогава беше Радослав) с шамари и после му запуших устата с една цигара.. През повечето време той ходеше полугол и полупребит от останалите обитатели, които не са толкова снизходителни като мен:

 

Ето и цялата пушалня с двама от втория тип „луди” - хора, изпаднали в депресия. Депресията буквално унищожава собствения ти Път. Първия лежеше вече 40 дни, а втория два месеца. А имаше и хора със десет години престой! Изоставени от близки, познати и роднини, загубили работата си и осъзнали че всъщност нямат никакви Приятели. Почти всички общуват с теб, за да им помогнеш да разиграят собствената си Игра и после те забравят, единици са тези, които общуват истински с теб от Любов. Ценете такова общуване…

 

На трето място са тревоманите (те много държат да не ги наричат наркомани). Повечето са живели дълго в Холандия и са се пристрастили. Когато успеят да си внесат малко трева са напълно нормални. Така и не получих разрешение да снимам някои от тях..

Четвъртия тип хора са хората със способности - хора, които възприемат няколко реалности едновременно и не могат да различат различните потоци. Някои от тях пишеха стихове, други рисуваха различни символи (бяха ми подарили една такава рисунка, но някой ми открадна целия визитник, включително и рибарския ми билет). С позволение на един от тях ще цитирам част от дневника му. Той беше успял да си внесе сонетите на Шекспир. За нещастие, той въпреки че разбира дълбокото значение на символите (а аз му разкрих и магията на цифрите и имената), също прескача от настроение в настроение, възприемайки едновременно потоците. Неговите способности са се отключили твърде рано, следствие от употребата на различни „леки” наркотици:

„Ако си давах сметка че ще се озова там, откъдето започнах, не бих се изненадал в проекцията на бъдещето. Така и не се научих да се защитавам когато се натрупат и стегнат пространството, времето и неизмеримите балонни реалности. ” Техния „контрол” преминава само в относително предвиждане на обстоятелствата и резултатите. Понякога наистина няма пространство за толкова мащаб на влияние и когато това стане факт се появява някакъв предмет и огромно количество Несигурност и Недоверие.”

В последствие помогнах на този човек да излезе, след като след лек подарък бях преместен в отделението за лечение на зависимости. Защото на на 16.12. вече бях направил пет дена и нямаше какво повече да науча от това отделение. Друг от четвъртия тип може да вижда близкото бъдеще. На него му казах че на 16 ще ме местят, а той ме погледна и каза „Не, на 18-ти”, което и стана. 18.12. е моят рожден ден и тогава с огромни молби склоних персонала да почерпя всички с едно парче пица по поръчка (естествено и за персонала имаше пица). И след като всички си изядоха пицата ми казаха да си събирам багажа и да се местя.

Отделението за лечение на зависимости приема главно алкохолици и хора с депресия, уредили си място с връзки там. Това е луксозно отделение, не ти взимат телефона, по всяко време можеш да идеш за кафе, има различни игри - табла, не се сърди човече, шах, карти, зарове и т.н.т. При всяко ядене винаги има и предвидено поне по едно допълнително. Има и голяма тераса, точно до пушалнята, където можеш да се разходиш на въздух. Отношението на персонала е грижовно, така, както трябва и да бъде. Защото тук няма въдворени от полицията. Дори пускаха градска разходка. Отделението е смесено - мъже и жени, което открива и съответните възможности.

Алкохолиците в отделението бяха влезли там главно по две причини - да не се осерат по празниците от пиене и да минат в първото отделение, и да се изчистят от алкохола, който са пили с месеци, за да могат да повторят отново всичко. Всички бяха лежали там и преди, а някои бяха обходили такива заведения в цяла България. Пуснаха за коледа една жена и на третия ден се върна подпухнала от пиене, добре че не бяха и обработили документите за изписване и пак почнаха изчистването. Друг от тях извика брат си с пълен багажник с алкохол и мезета, защото го изписваха на 29.12. Почна да пие още в двора…

Докато бяха там никой от тях не пиеше, защото реакцията на алкохола с лекарствата беше опустошителен. Най-смисления отговор на моя въпрос „Защо постоянно влизате в такива отделения и после отново се напивате?” беше „От акъл”. Тоест част от тях осъзнават че всичко е плод на мисълта им. Защото са избрали да слушат Ума, а не Сърцето.

Тук вече за мен започнаха да действат и синхроничностите, от които е изграден живота ми. Тъй като личното ми число е 33, бях настанен в трето легло, трета стая. И точно до моето легло лежеше човек с депресия от 40 дни. Той беше ходил в Чехия, където 3 месеца се е обучавал в едно от разклоненията на сциентологията. Беше овладял до съвършенство масажа на периферната нервна система, а по мое предложение мерехме кръвното „преди” и „след”. Оказа се че и кръвното се нормализира с този масаж. Този човек няма телефон и навън не можеш да срещнеш. Даде ми за контакт телефона на жена му, която го е вкарала там преди две години за шест месеца, за да придобие право на пенсия - толкова трябва да лежиш, за да вземаш 300 лева за три години.

На 30.12. ме изписаха, защото всички симптоми на депресията просто се стопиха, а и защото разбраха че не съм алкохолик и пиша много в една тетрадка. И така, на 01.01.2021 вече си бях на село, а племенницата ми помогна да изчистя основно всичко и да започна отново „на чисто”. И в момента се чудя дали да извъртя още едно кръгче по осмицата или пак да опитам да я отворя в деветка. При всички случаи ще продължа да пиша, докато съм тук. Защото тук Ин и Ян вървят заедно. И докато изхода е през Ин, проявлението е през Ян. Макар че в Ума ми се върти едно любопитство „Какво има „под” колективното несъзнавано, какво ще стане ако стигна още по.дълбоко”…