Числата, Изборът и Бездната

Това интересно заглавие ми хрумна чак в средата на статията, когато разбрах за какво всъщност пиша. Доста често когато започна да пиша за нещо Въобще не знам за какво и го разбирам около средата или края на написаното.
Какво представлява десятката и защо тя е в основата на „нашата” „цивилизация”? Това беше въпроса, който бях решил да изясня с писане, а се получи нещо по-голямо, съдържащо и обезсмислящо въпроса. Истинските отговори обезсмислят задаването на въпроси...

И така, Десятката - единица застанала пред своя Източник - нулата. Съзнанието, преминало през деветте цикъла и застанало пред пораждащата го нула. Съзнанието има два пътя - пътя към Бездната - да скочи в Нулата и да се разтвори в нея и пътя на още един цикъл на отражения, което се изобразява от 11. Едно Съзнание създава отражения на самото Себе си в Светлината на новия цикъл от девет подцикъла. Това естествено е илюзия за избор. Ако избереш нов цикъл ти всъщност се изправяш пред безкраен ред от цикли. Хубавата новина е че Съзнанието периодично е поставено пред същия избор. Това е изразено чрез числата 20, 30, 40 и т.н.т. Този избор се изразява през безкрайната цифрова редица на числата с нула в края.

Ако изберем Бездната, нашата лична история свършва. Това може да се илюстрира с хората които могат да броят само до десет. За такива хора се казва че „нищо не става от тях” - те са „нищо”. Ето и един Дзен виц по темата: „-Здрасти, к'во става? - От мен Нищо, а от теб?”.

Избора на Бездната е Избор, прекратяваш всякакви избори. Самата дума избор означава че преживяваш низ от различни варианти на борба - (н)ИзБор(ба), различни версии на режима на оцеляване, режима на „Да не бъдеш”, „бъдейки”...  А Избора на Бездната всъщност е „Да бъдеш”, „небъдейки”... Ако не изпаднете в когнитивен дисонанс и схванете същността на парадокса и верността и на двете твърдения ще можете да разберете и смисъла  зад 108. Това е свещеното число за Индуизма и Будизма. Тук Съзнанието (1) е изправено пред особен избор между Бездната (0) и Платформата (представена от 8). Съзнанието избира едновременно и двете и се превръща в бодхисатва и може да се проявява в Платформата без тя да му влияе и да го регистрира. Това е най-дълбокото значение, налято от споменатите религии в числото 108. А принадлежността на Буда и в двата свята е изобразена чрез свастиката - символична репрезентация на „черното слънце”, на Бездната, която той съдържа. 

 Свастиката съдържа четири лъча, това е и представяне на числото 4 като три в едно. След като Буда е интегрирал изразяването на идея като три в едно (например интегриране от едно Съзнание на трите дантиена), добавяме и Бездната и се получава три в едно в нула. Пречупванията в свастиката са метафора за пъроначалния път, извървяло Съзнанието и резкия завой надясно, символизиращо дясното интуитивно мозъчно полукълбо. (Между другото символа на нацистите е със завой наляво, което означава превес на лявото полукълбо и знеам до какво е довело това.) Ако Съзнанието е продължило по пътя си, без да се извърти на 90 градуса то би се въртяло в кръг (по точно в квадрат, играейки до безкрайност в Платформата, бивайки в Самсара). А завъртането е на 90 градуса, като 90 е съзнанието извървяло девет пълни цикъла и е поело пътя към Бездната на своя Източник. При завъртане на 180 градуса всеки обект става своята противоположност, при 90 градуса обекта е в „златната среда”, „Баланса”, Съзнанието поело по „средния път”, „нулевата точка” в която синусоидата на Съзнанието пресича абсцисата на Източника. Свастиката е символ на това че Всички пътища колабират в Нулевата точка, в Източника/Нищото. Затова тя е символ на „Черното слънце”.

 Идеята за избор между „Нищото” и „Нещото” е  основополагаща и е естествено колективното несъзнателно да е избрало някаква форма за идеята. За „предходното” поколение това е трилогията „The Neverending story”, за „настоящото” - трилогията „Матрицата”, за „следващото” - филма „Ready player one”, който вероятно също ще се превърне в трилогия. А защо трилогии? Защото това отново е изразяване на една идея като 3в1. През около двадесет години темата се разиграва отново и отново. Двадесет години е периодът на смяна на едно поколение с друго. Поради усложняване на всеки следващ двадесетгодишен цикъл и поколението, което го преживява, идеята е все по-завоалирана и същевременно съответства на развитието на поколението, за която е предназначена.

В „Neverending story” тя е изобразена най-„ясно”. Ще разгледам накратко само първата серия от трилогията. Там Нищото поглъща целия приказен свят на Фантазия и само Въображението на детето може да го рестартира. Нищото е директна метафора за т.н. „Черно слънце”. Във филма то не може да бъде изобразено, защото Нищото не подлежи на описание. Това е неговата най-близка аналогия до която творците на филма са стигнали:

 Това много прилича на интерпретацията event horizon на черна дупка при астрономите. Сред Нищото остава празно пространство, изобразено чрез космоса:

Но самото Нищо не може да бъде изобразено.

Главния герой в първата серия на „Приказка без край” е Атрею. Той е представител на Светлината, което личи от неговия медальон:

  Змията, захапала опашката си и образуваща легнала по хоризонтала осмица е символ на безкрайната Платформа, на която играем, разказвайки си различни истории.

 В случая имаме два преплетени змии, образуващи две осмици. Това е символ на двойния рестарт на Играта във филма - един път във Фантазия и втори път в човешкия „истински” свят.

Имената на двамата главни герои - Бастиън и Атрею също имат дълбок смисъл. Когато Атрею се изправя пред второто изпитание на Оракула, той се изправя срещу истинския си аз:

             Това е метафора за единството на Атрею и Бастиън. Тоест не може да има разстояние между точка А и точка Б, защото двете са едно и също нещо.

            Спасяването на Фантазия зависи от даването на ново име на Императрицата. Това създаване на конкретика е характерно за Светлината. Защото в Мрака всичко е възможно, там конкретика и имена няма. Бастион извиква новото име на Императрицата и по мои спомени това име беше Мария. Сега обаче, при ново гледане, се оказва че новото и име е Moon child - Лунно дете. Това несъмнено е Мандела ефект за мен.

            И всичко потъва в мрак... (Картинка на мрака няма да поставям:)). Обаче ще сложа диалога: „Бастиън: -Защо е толкова тъмно? Императрицата: - В началото винаги е тъмно.” И после разбираме че цялата Фантазия се съдържа в едно зрънце пясък. Това всъщност е индивидуалната Искра на Бастион, отделила се от Мрака, чрез която той сътворява нова Фантазия. И това става чрез неговите желания. Ако няма желания не може да има Фантазия. Всъщност всяко желание е изхвърляно от Бездната/Нулата и сътворява нова Реалност. Защото в Нищото/Тъмното Реалност няма...

 Виждате колко много неща са наблъскани в „Приказка без край” и това е само частица от тях. Трилогията „Матрицата” съдържа същите идеи, но и нещо повече, възможността за окончателен избор на Нищото: https://www.parallelreality-bg.com/analizi/podrobnianalizi/609-light-and-dark-64.html#edn48. Накратко, виждаме как идеята зад 108 се разгръща циклично за всяко следващо поколение.

Сега ще приключвам тази статия, защото ако започна да разгръщам същата идея и зад филма „Event Horizon” от 1997 г. и синхромистичната му връзка с „Матрицата” (Лорънс Фишбърн участва и в двата филма) и как героят на Сам Нийл също губи зрението си преди да се гмурне в черната дупка, накрая съвсем няма да знам как да кръстя тази статия.

 Ще напиша само че този беше първия филм, който гледах в кино със съраунд система и излизайки от залата получих херпес/стреснушка от реалността на изложената идея - паралелни вселени на абсолютното зло и окончателен край на Всичко. Холивуд се беше погрижил отлично с демонизирането на идеята зад черната дупка, а и аз бях само на 23 години....

А сега разбрах и че качването на тази статия ще се забави... Напоследък все по трудно успявам да качвам статиите си. Матрицата продължава да реагира все по-остро, сътворявайки токови удари, липса на интернет, липса на достъп до собствения ми сайт, блокирване на компютъра ми, изгаряне на монитора, липса на вече създадени файлове, а понякога просто софтуера на сайта не иска да приеме статията.

Във връзка с монитора се разигра следната история:

След като ми изгоря монитора (който беше от 1989 година, но нещо работещо не сменям)  се наложи да си намеря нов. Първо се чудих дали не е видео картата или монитора или и двете. Затова отидох до съседите (които си идват веднъж на няколко дни за по десет минути за да нахранят животните) - оказа се че точно в момента в който отидох те бяха там. Използвах един от техните стари монитори за да видя дали моя компютър работи и се оказа че няма проблем. Следващата стъпка беше да намеря нов монитор. Не става по интернет - няма монитор! Обадих се на една приятелка от бившата ми работа за да се видим, докато купувам нов монитор и от дума на дума и казах че "замазявам" (това е нова дума с която много се гордея :)) стария монитор. И тогава на нея и хрумна че тя има почти нов монитор в своята маза, който ще ми подари с радост (за което съм дълбоко благодарен). И сподели че споменаването на маза е отключило тази информация. Мазата обикновено е най-тъмната част на жилището на хората, което всъщност е метафора за това че всичко от което имаш нужда е в тъмнината и те очаква.  Аnd the moral of the story is: когато ти дотрябва нещо се оказва че то вече е налично и те очаква да го вземеш. Живота ми е изпъстрен с истории, илюстриращи идеята.

Всъщност съпротивата на Системата ми дава енергия за повече писане и причина да не се отказвам, за което съм и благодарен. От друга страна това блокира достъпа на масовата публика до материалите в него. Това обаче не е проблем, тъй като и без това масовия читател не се интересува и не може да разбере подобна информация, а който има нужда да прочете написаното, ще успее по един или друг начин. Въпреки това в следващите дни ще опитам да кача съдържанието на сайта в bloggger, за да има възможност за неговото търсене и намиране...

Всичко от което имаме нужда вече се намира около нас...