Westworld сезон II - илюзията за свободен избор

 Както си личи от заглавието ще пиша накратко за една от основните заблуди в съвременното общество - тази за свободния избор. Изборът пред който всички ние сме изправени ежедневно. Това майсторски е разкрито във втория сезон на Westworld, преплетено със въпроса кое всъщност е реално и каква е нашата истинска същност.

Свободния избор се свежда до хамлетовския въпрос - да бъда или да не бъда. Както ще разкрия, този избор е илюзорен. Ти просто в края на краищата не можеш да избереш да Не бъдеш, това просто води до рестарт на Играта. Това е и същността на двата Пътя - Пътя да бъдеш себе си и Пътя да не бъдеш себе си. След като извървиш трънливия и труден Път на лъжата, играейки най-различни роли, които са неприсъщи за теб, ти си принуден да избереш Единствения път. Защото друг просто няма.

Особено добре горното се разиграва от персонажа на ... Теди! Основния камък върху който се гради личността му е Любовта към Долорес, а не самата Долорес. Всичко, което Теди прави, той извършва от любов към нея. И когато тя решава да промени неговата същност, която е Състрадание към всички същества, изградена върху любовта му, той започва да върви Пътя на Лъжата. Този Път го води до поредица от убийства както на хостове, така и на хора. В противовес на предишния Теди, който пуска доказан масов убиец да си върви, давайки му шанс да се промени, в лицето на капитана конфедерат.

Кулминацията на Пътя който Теди извървява е неговото осъзнаване че това всъщност не е той и че вместо да изгради „добра” личност, той се оставил да бъде превърнат в чудовище.  Теди не достига до осъзнаване на илюзорния си избор, той просто прекратява своя „живот” и както виждаме в края на сезона се рестартира в паралелна утопична реалност, създадена само за хостовете.

Това обаче отново е илюзия. Тук дори не става въпрос за това дали да бъда „добър” или „лош”! Това майсторски е разкрито в символа на шапката. Става ясно че няма Никакво значение дали си избрал бяла или черна шапка - и двата избора водят до записването на личността на „избралия” в сървърите на Делос. Всъщност избора е дали въобще ще избереш да сложиш шапка. А както добре е известно шапката (както и чадърът) е символ на прекъсването на връзката с „истинския Себе си” или т.н. „Висш аз”. А какво търсят близо четирите милиона гости на парка? Те търсят Себе си, разигравайки различни неприсъщи за тях роли с надеждата че сменяйки персонаж след персонаж те ще намерят търсеното Гостите се връщат отново и отново, не разбрали че играейки различни роли се научават точно на това - да Играят роли. Този път не води до никъде, освен отново обратно в „парка”/Играта.

На едно друго ниво това е разиграването в реалния живот на различните инкарнации, до които всеки един от нас има достъп. Това е разкрито в друг сериал - Sense8. Лично аз съм способен да дърпам и да давам умения на тези други „мои” версии в различни „времеви периоди”/паралелни реалности. Убеден съм че всеки го може - всички сме имали „един от онези дни” в които или нищо не ни върви (дали сме своите умения) или всичко върви по мед и масло (получили сме умения). Това обаче само разширява познанието за Себе си до по-голям кръг от роли. Това познание всъщност се постига в „транс” - това състояние е всъщност много по-близко до Твореца, който всички сме, но не е „крайното” състояние. И няма нищо общо с насадения в масовото съзнание образ на наркотично опиянения шаман и ритъма на барабани.

Това, което „преди време” изживях е моментален достъп до Всичко и мигновеното осъзнаване че това всъщност си самия ти.  На това едно време хората са викали „просветление”, а всъщност това е познаване на самия Себе си, макар и само за миг, което после е невъзможно да се опише с думи. Мигновено осъзнаване че Всичко е свързано и че всъщност можеш да дърпаш/даваш умения от всяко съществуващо нещо.

Това е корена на ситуацията на планетата Зема (грешката е умишлена) в момента. На колективно ниво всички сме вкарани в различни роли, които вече са доведени до абсурд. Колкото абсурдът и извращенията са повече, колкото повече всеки Зема за себе си, толкова по голям е шансът човечеството да „се събуди” за истинската си същност, която се основава на Състраданието и Споделянето. И това неизбежно ще доведе до катастрофа за тези, неспособни да разберат истината за Себе си дори в тази абсурдна ситуация. Режима на оцеляване се довежда до абсурд за сметка на режима Да Бъдеш.