Time travel

След като пътуването във времето се доказа че е възможно от австралийски учени, (https://www.youtube.com/watch?v=Qv9-2cP0uUQ) реших тук да опиша основните му принципи. По този начин всеки ще може да отсее историите на реалните пътешественици във „времето” от „гълтачите на внимание”.

Всъщност, „пътуването във времето” се основава на реалната структура на Мултивселената. Всяка Вселена представлява замръзнал кадър, в който няма време. Преминавайки от кадър в кадър се преживява илюзията за линейно време. Във всяка обитавана от Съзнание Вселена съществува разбиране за някаква точно определена дата и са приети концепции за „Истина” че даден низ от събития са се „случили” в „миналото”, като тези вярвания служат за основа на Играта, която се играе в тази Вселена.

От изложената гледна точка е напълно възможно човек да се прехвърли в миналото, защото това просто е друга паралелна на тази реалност, в която приетата дата е минала спрямо нашата. И спокойно може да убие дядо си, Христос, Мохамед и като се върне тук нищо да не се е променило, защото двата потока от реалности са независими един от друг. А може и да се е променило, зависи от вярванията на самото съзнание, предприело пътешествието.

 Тук си заслужава да се спомене филма „The one”. Разбира се премиерата му е на 11.II.2001 , което е показателно за тези, които разбират символиката зад цифрите и порталната функция на 11:11.. Виждате и самия портал на плаката, поддържащ идеята зад времето на премиерата.

 В самия филм се представя метафората за това как едно съзнание се обогатява, приемайки опита и силата на останалите си части, играещи в различни паралелни реалности. Всъщност това се случва постоянно, само че в повечето случаи не е необходимо тамошната инкарнация да умира (но понякога се случва и това). Тази метафора е разгледана и във сериала на Уашовски Sense8. Краят на „The One” свърмва пътуването във времето с пътуването между паралелните реалности. Главния герой се прехвърля в оригиналния си поток от реалности, но в момент, предхождащ разиграването на филма. Главния герой запазва и своите спомени за бъдещите събития в неговата реалност.

Пътуването във времето може да се прави със съзнанието и аз съм го изпитвал веднъж. Реалността на преживяването, докато то течеше, беше много по интензивно от усещането в сегашната реалност. Накратко, става дума за преживяване в „бъдещето”, в реалност в която Империята Орион се завръща официално в слънчева система с пълната си военна мощ. Не твърдя че става дума за „нашата” Слънчева система, а и без това сега не живеем в нея. Слънчевата система от първите тридесетина години от живота ми се намираше в края на Галактиката, докато сегашната е на половината от радиуса на млечния път.

Тоест, сега живеем много различна реалност (по точно „времева линия” или „низ от реалности”) спрямо тази отпреди десетина години. Повечето хора не го осъзнават, защото при преминаване от реалност в реалност спомените се презаписват автоматично, за да може Съзнанието да е адекватно в Реалността, която преживява. Когато Съзнанието е достатъчно разширено може да не се извърши презапис, а просто да се създаде нов запис. Така индивидът ще има два (или повече) спомена за дадено събитие. Аналогия за това може да се направи с компютъра - когато няма място, записването на нова информация става върху старата, а когато има - може да се създаде нов запис. Това е и същността на „Мандела ефекта”.

Аз преживявах персонажът, отговорен за защитата на системата от база в астероидния пояс и ръководещ цялата междузвездна флота на защитниците. Под преживяване на персонажа имам впредвид че имах пълното съзнание на индивида, без следа от настоящата ми индивидуалност. Преживяването завърши след като Империята буквално анахилира астероидния пояс, както и няколко планети, докато лично ръководех защитата от борда на команден кораб. Личността, която изживявах, прекрати живота си в стил камикадзе и се озовах в настоящата реалност, като за няколко минути имах пълните знания и спомени на командира, включително и техническите характеристики на флота и принципите на действие на двигателите и оръжията, но  със сегашната си индивидуалност. Имах и пълни спомени за това как бях способен да премествам цели планети със съзнанието си и технически средства. впоследствие срещнах подобен термин в един научнофантастичен разказ - гравитроника. Основния урок който научих обаче беше този за същността на дълга (не говоря за финансовия термин) и честта. А от спомените за техническата част не остана абсолютно нищо...

След една-две години попаднах на тази статия:, описваща същността на подобни преживявания: https://hermeticvision.com/jump/  и как могат да се изпитат волево.

Всяка способност на Съзнанието може да се дублира с технология и съответно големите правителства по света са в състояние да извършват пътешествия във времето. Това обаче не оказва влияние на сегашната реалност, защото това са пътешествия в други реалности и те много добре разбират това. Ето този клип на реален пътешественик във времето описва цялата механика зад процеса: https://www.youtube.com/watch?v=HS_rSh52SAg .

Тук трябва да уточня че опърпания вид на човека цели да осмее идеята за пътуване във времето, точно както направиха "Досиетата Х" с Ефекта Мандела в епизод 4 от новия им сезон. Също така е очевидно че човекът работи за прекарването на дадена agenda и е много вероятно точно той да не е пътувал във времето. Историята която разказва обаче е преживяна от някого. 

Авторът говори и за Мандела ефекта и как правителствата се опитват (а по мои спомени вече са успели няколко пъти) да прехвърлят голяма част от човечеството на друга „времева линия”. Това обаче не се прави от пътешественици във времето, а от технически средства от рода на CERN. Тук пътуването във времето играе ролята на настройващ механизъм и своеобразна обратна връзка. За да се опиташ да прехвърлиш голяма част от съзнанията на друга „времева линия” не е зле да знаеш предварително алтернативите и действията довели до една „бъдеща” реалност.

И така, възможно ли е пътуване във времето? Отговорът разбира се е и Да и Не...