Футбола и Играта

            

            Настоящата статия е провокирана от финала Аржентина Франция на световното първенство по футбол. Тя показва какво виждам аз във футбола и съдържа интересни аналогии с Играта/Живота, който живеем.

            На първо място, всеки стадион е копие на Колизеума, а футболистите са съвременните гладиатори. В момента най-успешния гладиатор на всички времена се явява Меси. Той е постигнал всичко възможно в Играта и вероятно ще се оттегли. Това важи и за Играчът, който е постигнал всичко в своя живот и не желае да играе повече. Тогава той е свободен да напусне Играта, въпреки че ще му се предлагат много опции да остане и/или да започене друга Игра.

            Самия стадион има правоъгълна форма, а на практика това са два долепени квадрата. Това е отражение на дуалния характер на Играта (който всъщност е триален, но за това по-късно). Играта започва от центъра, а топката е отражение на вниманието на Съзнанието, произлязло от Източника. Тя е презентация на самия източник и на планетата. Топката има три пътя напред, назад и настрани, също като съзнанието след смъртта, а и преди нея.

Когато топката се отклони настрани, тя бива връщана в Играта под формата на тъч. Същото важи и за съзнанието, отклонило се настрани, за да преживее някоя паралелна реалност. То бива връщано в Играта котва. Това всъщност е завой на Съзнанието на 90 градуса от дуалността, съдържаща се в двете врати на терена.

Когато топката бива изритана нависоко, това е аналогия със Съзнанието, което може да преживее 4, 5, 6Д и нагоре. После то отново се връща в 3Д и продължава да играе. Когато топката излезе в аут или ъглов удар, тя отново се връща в игра. Това е аналогия на Съзнание, изживяло живата си не съобразно своите желания, заради които е тук. Когато топката влезе във вратата играта отново се подновява от центъра. Това е аналогия за Съзнание, което има повече от едно желание и отново влиза в Игра.

Всяко полувреме е от 45 минути (4+5=9, спомняте си песента „45 години стигат, времето е наше”), което показва че Играта не е безкрайна, има начало и край, подвластно на числото 9 (за което съм писал в първата статия в блога). Възможни са и няколко минути добавено време (в което в момента сме, Играта трябваше да свърши през 2012, а според библията - през 2024). В това добавено време отборите, които на практика са разделени на 11 фракции/играчи, се опитват да вкарат гол и поне да задържат резултата си. Общо фракциите/играчите са 22, отразяващо 22-та основни архетипа в Играта. Когато успееш да сатенш лидер на своя отбор, това означава че си овладял половината от архетипите в Играта, а когато постигнеш гол, това означава ме си овладял и останалите 11 архетипа и си постигнал Цялостност.

Към края на Играта, като вчерашния финал, е необходимо задължително да има победител. Равен резултат не е възможен и затова се играят продължения след редовните 90 минути. Дават се още 30 минути, в които да се реализира принципа три в едно в нула. Тоест да се вкара поне един гол (3в1), който да приключи Играта (0). Ако и тогава е постигнат Баланс, тогава се бият дузпи - наказателни удари за постигнатия Баланс. Играта не може да приключи с постигането на Баланс, една от фракциите/играчите на терена трябва да се изяви и да донесе победа за отбора си (Тъмна или Светла полярност). Тогава Играта отново приключва и след време се води нова Игра между полярностите, преживява се друга паралелна реалност. И така до безкрай.

Нарушенията в Играта се санкционират. Ако са малки, топката се предоставя на противника. Така е и в Живота/Играта. Ако са по големи, те се санкционират с жълт картон, което е предупреждение фракцията да не извършва повече такова действие. При най-тежките нарушения фракцията, която ги е извършила бива отстранена от Играта. Например ако спориш с началника си, той винаги побеждава. Ако започнеш да го псуваш получаваш жълт картон, а ако го свалиш на земята с два три удара, уволнението ти е в кърпа вързано.

Как може даден Играч да напусне Играта. Обикновено това се извършва от Треньора/Източника и/или Висшия аз. Сменен играч не може да се върне на терена и Играта за него приключва поне до следващия мач. Как обаче може окончателно да напуснеш Играта в рамките на нейните правила? Една от възможностите е да се контузиш толкова тежко, че повече да не можеш да Играеш. Друга възможност е да си постигнал всичко в Играта (като Меси) и да не виждаш смисъл отново да играеш. Трета възможност е да си вкараш целенасочено автогол, надигравайки футболистите от собствения си отбор. Такъв играч никой треньор/Висш аз/Източника няма да пусне отново в Игра. А може просто да седнеш на терена и да не правиш нищо, очаквайки неизбежната смяна и работа с футболните психолози. Има и други възможности, които оставям на вас.

Най-важното в една Игра е тя да е красива, независимо кой победи. В това ме убеди вчерашния мач, който ми достави огромно удоволствие, въпреки че не се увличам от футбол. Тоест, трябва да изживеем живота си красиво, независимо колко и как продължава/свършва. Ето това виждам аз в една футболна среща.