Групи хора в психиатрията

 

           

            В тази статия ще изложа личния си опит от това с какви хора съм се срещал през последната година. Ще предложа и лечението за тези хора така, както го предложих и на тях. И някои успяха да се измъкнат оттам, благодарение на моите съвети И лечението на лекарите.

            Най-голямата група хора са тези с депресия. Това е страшна болест, хората просто лежат и вегетират в нейния последен стадий. Например баба ми почина от това, като спря и да се храни.  Хората лежат, предимно на тъмно и не се интересуват от нищо. Гледат просто времето да минава, Те нямат апетит и се хранят минимално (ако се хранят въобще), като и рязко губят тегло. А понякога е обратното - те се тъпчат насила и рязко вдигат тегло. Лечението е с антидепресанти, базирани на жълтия кантарион. За беда трябва да минат месец, месец и половина преди лечението да започва да оказва ефект. Тези хора са изоставени от всички, рядко имат свиждане, ако въобще имат такова. Самия аз съм бил в такова състояние с месеци и да ви кажа, съвсем не е приятно. Тъкмо започнах да се оправям и майка ми почина, което ме върна в изходна позиция. И пак трябваше да минат месеци. Лечението е творчеството. Тези хора трябва да бъдат карани да вършат нещо смислено. Самия аз и още един болен превърнахме един вонящ склад в стая за почивка и  спорт. Шпакловахме стените, боядисахме ги и монтирахме декоративен таван. Дарители дадоха велоергометър и бягаща пътечка. А нашето състояние рязко се подобри. Пролетта на тази година пък изтръгнах мушкатата на терасата и засадих краставици, които разнообразяваха менюто на пациентите няколко месеца.

            Когато лечение на депресията не се провежда може да се стигне и до самоубийство. Което ни води до втората група хора в психиатрията - самоубийците. Тези хора в повечето случаи си режат вените, но не до китката, а от лакътя до китката. Остават грозни белези, но тези хора са „спасени” по един или друг начин. На тези хора не се дават нокторезачки, връзки на обувките и дори очила. Те пребивават в стаи с постоянно видео наблюдение тип „Биг брадър”. И на тях се дават антидепресанти. Тези хора обаче са гневни, защото не е зачетен техния свободен избор. А истинското лечение за тях е да им се покаже че са нужни и обичани. Това рядко се разбира от близките им. Също може да се проведе лечение чрез творчество, но основата е любовта, която може да им се покаже. Нерядко тогава те се възстановяват напълно.

            Депресията може да доведе и до алкохолизъм. Алкохолистите, както аз ги наричам, са три вида. Има един виц, че едни хора пият от радост, други - от мъка, а трети - от сутринта. Това са и трите вида алкохолици. Едни са депресирани и са готови на всичко, само и само да се почувстват добре за няколко часа. Защото алкохола те вдига за това време. После обаче следва пълен кошмар за депресираните, защото тогава депресията им се удвоява и утроява. И следва нова употреба на алкохол. И така със седмици и понякога с месеци и години. Тези хора пият постоянно по всяко време на денонощието имат на разположение скрити запаси и ги ползват при нужда. Те са и редовни клиенти на денонощните магазини. Накрая пият дори чист спирт от аптеките ако нямат друго под ръка. Без изключение тези хора имат/изкарват много пари, алкохолизма е скъпо преживяване. В психиатрията са тези, които искат да спрат този порочен кръг и стоят там с месеци, дори години. След като им мине треперенето (защото те треперят, когато не са пили) това са чудесни и чувствителни хора. Повечето от тях са с висше образование. Някои са дори богослови. Лечение за алкохолизма не мога да предложа, просто след като са те изчистили не трябва да пиеш при никакви случаи, независимо колко празнични и трагични са те. Иначе се връщаш много бързо към първоначалното състояние.

            Има и такива алкохолици, които влизат само за да бъдат изчистени, което да им осигури няколко месеца безпроблемно пиене. Имаше един, който беше влизал над 30 пъти. И накрая получи инсулт. Защото алкохола удря в главата, краката (имаше един с проблеми с краката, трудно ходеше) и черния дроб. Най-тежкия случай беше една жена, която от година и нещо пиела по бутилка уиски на ден. Тя беше в инвалидна количка и не знаеше къде се намира, сестра и беше влязла да се грижи за нея.

             Стигнахме и до групата наркомани. Причините за употреба са същите както при алкохолистите, но тези хора имат още повече пари и възможности от тях. Всичко което написах за алкохолиците важи и за тях. Обаче наркотиците буквално ти изпържват мозъка и тези хора са неадекватни, каквото и лечение да им се приложи. Имаше един с който се бъзикахме да си продаде бъбрек и да разделим парите. И накрая той се съгласи. Когато му казахме че заради войната в Украйна пазара е наводнен, той искаше да стане „муле” и да пренася наркотици. Този човек си говореше сам, но беше безупречен при вземането на заеми. Един път пък го избъзиках че цветовете на мушкатата могат да се пушат и той на другия ден беше окъсал и прибрал всички цветове за сушене. Нерядко наркоманията води до шизофрения и биполярно разстройство. Преждевременно се отключват възможности на Съзнанието, с които то още не е готово да се справи.

            Следва групата на шизофрениците. Според мен шизофренията е възприемане на няколко паралелни реалности едновременно. Тогава Съзнанието просто не разбира къде се намира. Тук предлагам лечение „създаване на котва”. Така съзнанието ще има отправна точка и ще осъзнае точно в коя реалност се намира. Създаването на котва може да е например пушенето. Аз в никоя друга паралелна реалност не пуша, в някои дори няма концепция за пушене, това е екзотично приключение както при нас е приемането на аякуаска. Котвата е заземяване на Съзнанието към текущата реалност. Котва може да бъде и приемането всеки ден на лекарства. Затова и лечението на шизофренията е горе долу успешно и с прилаганите от лекарите лечения.

            Биполярното разстройство е завземане на тялото от Съзнание от паралелна реалност. На практика това са две съзнания в едно тяло, които се борят за контрол. А може и да е едно Съзнание, преживяло голяма травма и тогава Съзнанието се разделя на две - едното преди и едното след травмата. Тук просто човека трябва да се върне към момента на травмата и да я преживее отново, приемайки я. Срещал съм такъв човек и просто за мен беше очевадно кой има контрол над тялото. Тук също важи това с котвата - когато този човек пропуши се промени напълно.

            Тук е моята група - хора с травма на главата. Аз имам операция (не особено успешна) по премахване на доброкачествен тумор в ухото. Извършено е и отваряне на черепа. Именно тогава умрях за първи път и гледах операцията отстрани, наблюдавайки как изтича кръв и гной. После се запилях над София, използвайки възможността за летеж. Такива хора често не знаят къде се намират и когато се осъзнаят се озовават я в парка, я в магазина, без да знаят защо са там и как са стигнали там. Най-тежкия случай срещнах преди седмица. Този човек се осъзнал в Габрово, слизайки от влака, без да знае как и защо е там. Често се събуждаш и не знаеш къде се намираш. За мен е още по трудно, защото пребивавам и в паралелни реалности. И когато се събудя не знам къде точно съм. Рекорда ми за пребиваване в паралелна реалност е три месеца! Събуждайки се всеки ден там. И накрая, след като умрях там, се озовах отново тук.

            Това е групата на религиозните фанатици. По някаква причина свидетелите на йехова често влизат в психиатрията. Тези хора продължават ритуалите си и там, провеждайки всекидневни сесии по интернет. На мен, тъй като съм чел библията няколко пъти ми беше интересно да говора с тях. Оказа се че това което знам го знаят и те, обаче си мълчат и го водят като някакво висше знание. Когато започнах да им го обяснявам някои онемяваха, а една жена дори ме разцелува. Такива хора стоят две три седмици и после ги пускат. Така и не разбрах с какви диагнози са.

Следва екзотичната група на убийците. Тези хора обикновено извършват и/или заплашват да извършат убийство, обикновено от ревност. Ревността се базира на илюзията че хора могат да притежават хора. За мен това е болестта на робството. Срещал съм хора, които карат другия да пусне душа за да се увери че другия е вкъщи. Не мога да предложа лечение за тези хора. Освен може би 42 камшика на голо, за да се научат че робството вече не е актуално.

            И ще завърша с още по екзотичната група на зоофилите. Тези хора оправят всичко живо. Някои предпочитат само едно животно - като човека с пуйките. Други оправят всичко на четири крака. Такива хора прибират в най-тежкото отделение, където са осъдените. Там режима е най строг и не им се позволява да излизат въобще. Освен за коледа и нова година. Така че внимавайте какво животно купувате за трапезата си и имайте едно на ум. За щастие още не съм срещал човек, който си пада по зеленчуци, но и това е възможно.