Ready Player One или 3 в 1

Във филма са преплетени много метафори за същността на Играта, в която участваме. Напоследък просто не мога да спра да го гледам, разкривайки нови и нови пластове в него. Премиерата му е на 29 март, което е 11 9 3, а сега сме 2018 година, което е 11/9. И разбира се, заглавието е анаграма -  Player Neo - Ready. „Играч Neo - готов”.
Златното яйце в постера показва че филма съдържа ключове за Реалността, която споделяме.

 

 Във филма са описани две Реалности. Първата е „истинската” - тази в която хората са изгубили всякакви мечти и възможности за развитие. Грубо казано те живеят в бунище, интегрирано с висока технология, в което „хората престанаха да решават проблемите и само се опитваха да ги надживеят.”. Това е и Пътя който нашата „цивилизация” е поела. Втората реалност е много „по-истинска” от първата. В нея „границите на реалността се определят само от въображението ви. Това е ОАЗИС”.

Основната битка е между потребителите на Оазис и организацията, стремяща се към налагане на контрол и във виртуалната реалност - IOI или 101. И обикновените членове на тази организация се наричат „шестици”. Това е метафора за хората, потънали в дебрите на Ума и за т.н. „Органични портали” или ОП-ове.     Те са част от групова душа и се инкарнират тук за да поддържат системата и да я управляват поради техния брой. Всъщност демокрацията е ОПкрация, а като добавим и ниския интелект на Оп-овете се получава Идиотокрация. ОП-овете във филма се делят на две - едните са избрали доброволно тази работа, а другите са затворени насилствено, поради натрупване на дългове - метафора за индивидуалните съзнания, поддържащи системата. Интересно е, че и в Оазис, и в Реалността действат едни и същи виртуални пари. С тях могат да се купуват умения в Оазис и съвсем реални неща чрез опцията „Доставка в Реалността”. Това е Пътят по който сме тръгнали чрез т.н. „биткойн”.

Темата за Освобождението е основната във филма. Тя е изразена в три основни ключа (Всъщност са четири, но четвъртия е 3 в 1 - обединяване на трите ключа в един).

Първия ключ е умението да се движиш назад, което е всъщност метафората изразена от Слава Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят”. Това всъщност е Разбирането че следването на правилата на Системата не води до никъде, освен до повтарянето на едно и също нещо, а именно нейното поддържане и претворяване. Затова и играчите не могат да се сдобият с първия ключ. За да придобиеш свободата си трябва да нарушиш правилата, да се движиш в точно обратната посока, на 180 градуса (180=1+8+0=9).

В първия ключ се съдържа и допълнителен пласт. Пърсивал печели играта като се отказва от конкуренцията с другите участници. Това е отказ от системата, при която за да спечели един, друг трябва да загуби. Виждаме това и визуално - когато някоя кола е блъсната, Пърсивал прибира парите на играча. След като дава назаден, Пърсивал почва да разбира незрялостта на тази система, имайки възможност да я погледне „отгоре” (всъщност отдолу). Там той вижда и цялата механика на Платформата и как действа тя.

Втория ключ е „Създател, който мрази творението си. Скрит ключ, неосъществен скок. Върни се по стъпките си, избягай от миналото си, и нефритения ключ накрая ще е твой.”. Това символизира освобождаването от незрели мисловни модели и поправяне на стари грешки следствия от тях. Решаване на проблем от различно ниво, от което е създаден.

И тук има повече от един пласт. Ключът се печели чрез покана за танц на Кира - несподелената любов на Халидей. Танцът е символично представяне на хармоничното сливане на Ин с Ян. Зомбитата са символ на живите мъртви - съвременното общество и неговите изкривени норми. Танцът между зомбитата символизира празните действия, извършвани ежедневно от неосъзналите се хора. (Между другото ако се вписваш идеално в днешното общество, това НЕ Е признак за психично здраве:). Да намериш истински човек (Кира е символа на такъв) е изключителна рядкост. Затова и тя не трябва да се изпуска и Кира отговаря на поканата за танц със „Знаеш ли колко дълго чаках да ме поканиш?”

Тук си заслужава да се разгледа и най-големия позьор във филма - Ай Рок. Той е представител на онзи слой от обществото, който си мисли че притежава истински знания и постоянно парадира с тях. Това всъщност са тайните общества. Те крият истинската информация с която са се сдобили (обикновено насилствено) от останалите хора. Това е представено с т.н. The Orb of Osuvox. В книгата, за разлика от филма, тя действа само докато се държи от магьосник от най-високото 99-то ниво. Тя се ползва за да пречи на всички останали играчи да получат възможност да спечелят играта. Тази концепция е представена и в библията - фарисеите, които не влизат в небесното царство и пречат на останалите да влязат. Чрез Ай Рок е показано и разочарованието на тези участници, които са следвали правилата - „Чакай, мислех, че блъфираш! Така ще умрем всички, а аз 10 години съм трупал придобивки!”. Това е за хората, смятащи че материалните блага имат някаква непреходна ценност.

Третия ключ се съдържа в концепцията „Всеки, който победи... всъщност губи. Важното не е да победиш, а да играеш! Ключовете са невидими и са скрити в тъмна стая в средата на лабиринт. В "Приключение" има тайна, която не се открива чрез победа, а чрез лутане в тъмна стая... докато не стигнеш до невидимата точка. Лесно е, ако знаеш какво правиш. Връщате точката на основния екран и тогава откривате първото Великденско яйце, скрито във видео игра. Името на Създателя й.". Това разбира се е препратка към лабиринта от първи сезон на Westworld, където лабиринта е репрезентация на собственото ни съзнание. А създатели на Играта сме самите ние.

Придобиване на пълен контрол над Системата означава възможността за нейното унищожаване. Това е и наградата на Уейд - контрол над Бутона, изключващ и изтриващ Оазис. Същата идея е показана и в края на първа серия от трилогията „Матрицата”, където Нео срина Матрицата. Това е показано с надписа "System failure" и замръзването на времето. Това означава че буквално при краш на системата умират всички, които са били включени в нея и я поддържат. Оцеляват само тези, които не са в нея или са способни да излязят от нея. От тази гледна точка втора и трета серия се развиват в паралелната реалност, в която Нео не е разрушил системата, направил е друг избор.

Пълния контрол занулява изцяло системата и прави невъзможно нейното пресъздаване. Частичния контрол, който и сегашните „Управляващи” прилагат, във филма е представен чрез Катаклистът, който дава възможност за избиване на всички аватари в Оазис. Това наподобява и настоящата ситуация и заплахата от трета световна война. Тя всъщност няма да разруши Платформата, само ще заличи настоящите участници.

Четвъртия ключ (четворката означава интегриране на три в едно) към придобиването на пълен контрол е отказът от контрол. Пускането на всичко старо за да може да навлезе новото, което е и основната идея зад Смъртта. Пълната чаша не може да се напълни... Това е показано, когато Уейд отказва да подпише договорът за едноличното владение над Оазис. Разбира се символът на придобиване на пълен контрол е златно яйце в Оазис и златна светлина в Реалността.

      След придобиването на контрол в Оазис стават три важни промени. Първата е назначаването на един от двамата Създатели на Оазис за съветник. Всъщност създатели на Играта са трима. Първия е Халидей, който успява да прехвърли Съзнанието си в нея след физическата си смърт, втория е Ог, който има ключова роля в победата на Уейд и третия създател е обикновения потребител, разгръщащ своето Въображение/себе си.

Второто решение е елиминиране на IOI от участие в Играта, символизиращо отстраняване на елементите, стремящи се към контрол, защото те са несъвместими със Свободата на въображението.

И третото решение е метафората за това че Оазис е затворен във вторник(2) и четвъртък(4) - 24 или 42. Смисъла е в това че каквото и да си научил във виртуалната реалност е необходимо да се приложи и в Реалността и обратното (As above, so below). Трябва да слееш двете в едно. А като добавим и субекта, който ги преживява се получава метафората за 3 в 1. Това е и основната концепция развита във филма.

Една друга гледна точка към филма може да се формулира по следния начин - Попкултурата съдържа ключовете за завършване на Играта. Филма съдържа препратки към много култови филми/анимации и електронни игри. Такъв пример е „Завръщане в бъдещето”, на което Пърсивал е голям фен - той кара прословутия Делориан и си закупува „Кубът на Земекис”. Главния герой е с най-големи познания за попкултурата, което и му помага да спечели. Това е вече разгледано от този изследовател: https://www.parallelreality-bg.com/analizi/podrobnianalizi/577-from-predictive-programming-to-synchromysticism.html

И един финален щрих - филма е символ на това как можем да се учим от грешките на другите, без да ги извършваме сами. Точнто това прави Пърсивал, изучил в детайли живота на Халидей. Той споделя контрола на Оазис с най-добрите си приятели и не чака втори шанс за да бъде с жената, която обича, за разлика от Създателя на играта. Всички тези идеи и метафори поставят това произведение на изкуството наравно с „Матрицата”.

Единственото откровено програмиране във филма е последната му реплика. - Reality is the only thing, that's real. След толкова много ключове Холивуд не може да пропусне възможността да обърка зрителите, втълпявайки им че 3Д реалността е единственото реално нещо. Всичко е реално! И как може нещо да е нереално, щом ни помага да израстваме!