Трупането на знания

 Има ли някакъв смисъл от трупането на знания? Интересно е че част от хората тъкмо с това се занимават. Всъщност това е основата на религията „Наука”.

Всъщност всички трупаме знания по един или друг начин. Системата се стреми да форматира младото съзнание от най-ранна възраст.
Една позната начална учителка ми сподели, че децата се претоварват със материал още от първите няколко класа. Тук се извършва и основната фрагментация на младия човек.

Най-ярко това може да се демонстрира с предметите, които се изучават. Не е толкова важно кои са те, важно е че те се преподават сякаш нямат връзка помежду си. Български език, математика, физика, химия, история, география, информатика - те всички са част от едно цяло. Обаче се преподават и оценяват отделно. Тази практика продължава през целия процес на образование, докато накрая един завършил висшист е пълен с мъртви знания. А знанията са мъртви, защото поради фрагментирането им човек не е способен да ги прилага.

И така, завършилия образованието си е горд притежател на диплома. Висшиста е вече бакалавър или магистър, точно като степените на тайните общества. Обаче когато се наложи да започне работа, той разбира че всъщност трябва да започне да се учи отначало. Тъй като придобитите знания не са част от една цялостна концепция за света, те трябва да бъдат пуснати/забравени, за да може да се извърши реално дадена работа. На практика човекът който учи и този, който работи са две напълно различни личности.

Започването на работа... В началото човек се стреми да е част от колектива, да не възпрепятства работата на другите. Впоследствие обаче установява че няма никакъв колектив. Когато се опита да разбере какво работят другите установява че те са като коне с капаци - не разбират нищо освен тяхното тясноспециализирано действие. Знаят едно нещо и се гордеят че са го научили и искат да получават все повече пари за едно и също нещо. На такива хора е невъзможно да се разшири кръгозора и от тях всъщност нищо полезно не може да се научи. Освен урокът да не бъдем като тях.

Ще илюстрирам горното с една история, защото в нея могат да се компресират множество смисли. И това е съвсем „реална” история...

Един ден се родило едно охлювче. Огледало се наоколо, видяло тучната трева и започнало да я яде. Колкото повече се хранело, толкова повече растяло. Черупката му поначало била мека, но с възрастта се втвърдила и растяла заедно с него. Когато срещнел препятствие или хищник по пътя си, бързо се прибирал в нея. И един ден охлювчето си казало „Аз съм много специален охлюв, кой има такава голяма и полезна черупка като мен?”.

            Но не щеш ли, на същия ден охлюва срещнал човек. Човекът събирал охлюви за да си сготви ядене. В торбата охлюва видял много такива като него, някои имали дори по-големи черупки. Охлювите не знаели къде ги носят и повечето били радостни от това, че големината на тяхната черупка е оценена от такова голямо същество.

            Изведнъж всички охлюви се намерили в голяма тенджера. Тя не била захлупена изцяло, имало малък процеп. Човекът знаел че охлювите трябва да престоят известно време за да се очистят от лайната, а процепът бил оставен за да влиза въздух..

Охлювите се зарадвали, предоставен им бил цял един нов свят. На нашия охлюв обаче не му харесвало там - охлювите постоянно пълзели един върху друг и се осирали взаимно. Той се опитал да изпълзи през процепа, но нещо му пречело. И в един миг го осенило прозрение - той трябвало да остави черупката си, за да може да се измъкне от тенджерата! И така, той изпълзял от черупката си и се измъкнал навън...

Човекът бил много учуден когато дошъл да свари вече очистилите се охлюви. Той намерил една празна черупка, а не помнел да е намирал такава.