Ако има нещо
толкова определящо за точно тази консенсусна реалност, това е алхимията. Защото
тук основното вярване е че тя не работи. Настоящата реалност е тази на Ума (666).
Какво всъщност
е алхимията - масовото разбиране е, че това е опит за променяне на елементите
от един в друг - така наречената трансмутация. Защо обаче това не се получава.
Защото за да промениш нещо първо трябва да осъзнаеш какво е то и още по-важно -
какво не е. Това е и същността на репликата от Матрицата - „Не се опитвай да
огънеш лъжицата - това е невъзможно. Вместо това осъзнай истината - няма
лъжица”. Всъщност всичко което ни заобикаля сме ние - когато ние се огънем,
огъва се и лъжицата. И това вече е друга реалност, в която това е възможно,
осъществен е „скок” в друга реалност.
В момента в който разберем цялостно какво сме
и не сме ще сме в състояние съзнателно да прескачаме от реалност в реалност. В
момента този процес е несъзнателен за огромното мнозинство. Тези, които са
развили някаква съзнателност имат различни от консенсусните спомени за събития
в тази реалност, защото възприемат едновременно няколко. Присъствието на тези
хора в тази реалност изисква от тях да носят маски и да не споделят
преживяванията си с мнозинството. Тези които обаче го правят биват наричани луди
и понякога биват затваряни в психиатрия (спокойно :), от сигурен източник знам
че местата в психиатриите в България не стигат и хората чакат ред).
Основната
идея, която всички изследваме в тази консенсусна реалност, е идеята за
множествеността на реалностите. Точно както в „предишна” реалност изследваме
идеята за свободна енергия, идеята за повсеместен извънземен контакт, идеята за
пълна тирания при победа на нацистите във ВСВ и т.н.т.. Темата вече е
разгледана в книги ( http://www.parallelreality-bg.com/analizi/podrobnianalizi/587-game-platform-64.html
), а и в много сериали и филми. Например сериалите The Flash, Supernatural, Stargate, филма The Оne и много други.
Все повече
хора осъзнават множествеността на реалностите - дали чрез „Ефекта Мандела”,
чрез Dimensional jumping (
https://www.reddit.com/r/DimensionalJumping/new/) и пряка перцепция на реалността от 5Д
перспектива (тук има интересен форум, в който чрез изкуството е показана 5Д
перспективата - https://www.reddit.com/r/fived/new/
). Дори науката се опитва чрез колайдерите да отвори проход към паралелни
реалност (виж например CERN).
Не знам докъде може да доведе този поток, но изследваната идея е интегриране на
самата структура на Реалността. Сега обратно към алхимията
Защо алхимията
тук не работи в масовия случай? В тази консенсусна реалност хората са
неспособни да променят външните условия, защото не искат да разберат/променят себе
си. Разбирането автоматично води до промяна, ако това не е така това не е
разбиране, а игра на Ума. Работещата алхимия включва както промяната на елементите,
така и промяна на самия алхимик в процеса. Единствения начин да разбереш нещо в
дълбочина е да станеш нещото. Ако искаш да разбереш какво е да си пушач - почни
да пушиш. Всяко изявление не базирано на личен опит е непълно и всъщност не е
твое. Затова и сме приели човешка форма - за да разберем какво е да си човек.
Не трябва да
забравяме и вечното търсене на философския камък от алхимията, носещ безсмъртие.
Смешната метафора тук е че ние всички сме безсмъртни, за какъв чеп ни трябва
нещо такова. Масовото разбиране за безсмъртието обаче е „безкрайно пребиваване
в тяло точно в тази реалност”, отразено от течението трансхуманизъм. But Death is your birth rite. Философския
камък според мен е метафора как самите ние трябва да се променим. Подобно на
полирането на един диамант - трябва да се премахват части от него докато остане
само есенцията.
Ако някой реши
да пробва да получи философския камък ето една интересна книга „Book-Of-Aquarius”,
може да се намери безплатно онлайн. Интересното в описанието на метода е че
камъкът се получава след няколко месеца/години от пикнята на алхимика. Дори тук
е загатнато участието на самия човек в процеса. Ако ви влече - дерзайте!
Алхимията е
свързана пряко с архетипа зад Светът и завършването на Играта. Играта може да
завърши с победа. Win / win ситуация.
- това е ситуацията при която и двете страни печелят (то не че има две страни).
Това дори е закодирано в числовата стойност на думата win = 23in, тъй като w е 23-тата буква от
английската азбука В този смисъл win е надрастване на платформата, което възприемаш вътрешно - in.
То и без това
няма нищо външно:) - това например може да се демонстрира с World Wide Web или www=23+23+23=69 - огледалната същност
на реалността (друга гледна точка към числото 69 е широко застъпена в масовата
култура, която няма да разглеждам). Затова и хората намират в мрежата точно
това от което имат нужда. Те оглеждат себе си в нея и не могат да видят нещо,
което не са осъзнали че са.
Цялата
стойност на думата win
е равна на 46 или 10 - Източника извървял един пълен цикъл. От тази гледна
точка Играта наистина може да бъде спечелена, само че спечелването не е това
което масово възприемаме като победа.
Спечелването е
алхимична трансформация на играещия. Сменяйки маска след маска и захвърляйки ги
накрая Играчът осъзнава какво е и какво не е.
Днес например
прекарах цял ден в наблюдение на различните пиеси, които се разиграват
ежедневно „около” нас. Играта на „началник и подчинен”, на „майка и син”, на
„роб и робовладелец”, на „учител и ученик”. Това всъщност е разиграване на
основните 22 архетипа от Таро. Някои от актьорите дотолкова се вживяват в
ролята си че за тях става невъзможно да живеят без нея - това е подобно на
наркотичното пристрастяване. Когато видя такива хора винаги ме избива на смях,
въпреки че нося маската на „сериозен и отговорен човек”. Най-пресния пример са
пенсионери, които правят всичко възможно да останат на работа, въпреки големите
си пенсии.
Днес осъзнах и
че истинско свързване не е възможно когато хората носят маски, това само ги
вкарва в нова пиеса. А как можем да се научим да сваляме маската си - когато го
направим насаме пред себе си. Това пък е възможно когато няма себеосъждане. А
себеосъждане е невъзможно когато нямаш никакви дефиниции за себе си. Няма
„Какво трябва да постигна?”, „Какво съм?”, „Къде бъркам?” - това са Кръгоносни
въпроси с множество отговори (answers).
Когато обаче си преминал не към answers,
а към inswers
такива въпроси вече не изникват.
За да има
свързване е необходим и реален личен физически контакт - това не става чрез
интернет или книги. Хората трябва да престанат да се страхуват да се срещат с
нови хора. Иначе се получава „Огледалце, огледалце на стената, коя е
най-красивата на Земята?”. Ама си затворена все в същата стая или пред монитора,
кво като си най-красивата.
Така и така
сте в Играта, ми вземете и да я Играете!
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.