Ползата от общуването

Дао дъ дзин 

 

            Тази статия е вдъхновена от L.R. и една моя притча, като неин съкратен вариант съответно беше изпратен лично на нея преди време. Както и от кореспонденцията с друг Читател на блога. В тази статия ще доразвия пластовете и ще ги обясня по-подробно, съгласно нещо, което смятам за Теория, но аз го прилагам на практика и за мен е начин на живот. Това обяснява и една древнокитайска мъдрост, а именно (цитирам по памет) „В началото на Пътя планините са планини, а реките са реки, в средата на Пътя планините не са планини и реките не са реки, а в края на Пътя планините отново са планини и реките - реки.” И така - първо историйката:

            Група деца си играели около купчина камъни. Едно от децата си мислело че това е Хеопсовата пирамида, друго - че това е връх за покоряване, трето си въобразявало че това е крепост за превземане.

            Минало време и децата тръгнали на училище. Тогава били научени на науката физика. Тогава купчината от камъни се превърнала в сбор на различни видове скали - базалт, гранит, варовик и т.н.т. И децата си казали - това наистина не е крепост, Хеопсова пирамида или крепост за превземане. Това е сбор от различни минерали. Децата били впечатлени от този нов поглед върху купчината камъни, като едно от тях така се впечатлило, че решило да стане физик и геолог и от тази гледна точка да обясни живота - като сбор от физически процеси.

            Минала още една година и децата изучили науката химия. Тогава всеки камък от купчина се променил като сбор от химични вещества. Децата дори можели да погледнат структурата на камъните под микроскоп и да се уверят с очите си че това не е просто купчина камъни, а сбор от химични вещества. И разбира се наистина не е крепост за превземане, Хеопсовата пирамида или връх за покоряване. Едно от децата се впечатлило дотолкова, че решило да стане химик и да обясни всичко от гледна точка на протичането на различни химични процеси.

            Минали доста години и децата се сблъскали с квантовата физика. И тогава прочели че всъщност светлината може да се държи както като частица, така и като вълна. Дори провели опита и се уверили с очите си. Това объркало напълно геолога и химика. Трето от децата отишло още по надалеч. То установило че светлината се държи като частица или като вълна в зависимост от Наблюдателя/Провеждащия опита и неговото желание как да се прояви светлината. И тогава порасналото дете разбрало че купчината с камъни едновременно била Хеопсовата пирамида, връх за изкачване и крепост за покоряване, а също така и сбор от минерали и химични елементи. И че всичко зависи от гледната точка на Наблюдателя.

            Тази история показва, съобразно времето в което живеем, валидността на китайската поговорка. А теорията, според която живея е, че Всичко което ни заобикаля в 3Д ни дава Всичко необходимо за да постигнем каквото си пожелаем. Ако не успеем да видим/използваме необходимото в 3Д, се появяват ОИТ, паралелни реалности и осъзнати сънища, даващи ни допълнителна фрактална информация, която не сме успели да видим/интегрираме в 3Д. И после, когато видим/интегрираме 3Д по новия, необходим за самите нас начин, тези преживявания не се повтарят. Тоест 4Д, 5Д и т.н.т Д, паралелните реалности и осъзнатите сънища са нещо като Жокер, който да ни помогне за интеграцията тук и сега, в 3Д. В тази консенсуална реалност с най-голяма вероятност за случване. И този процес тече и след Смъртта. Така че е невъзможно да не успеем да извършим това, което желаем и за което сме тук.

            И докато ОИТ и осъзнатите сънища ни дават необходимата фрактална информация за осъзнаването ни Тук и Сега, в Тази консенсуална реалност, то паралелните реалности позволяват преживявания, които е невъзможно да имаме тук. Как можеш да се радваш на новороденото си дете и как можеш да разбереш скръбта от загубата му ако тук нямаш деца. Как можеш да разбереш стремежите на Диктатор, ако тук си обикновен човек. Как можеш да разбереш как се чувства един светец, ако да речем тук си пощальон. И така нататък. Паралелните реалности обогатяват този сегашен живот с още стотина, които не е възможно да преживееш тук, поради малката продължителност на човешкия живот. Така можеш да интегрираш много по-голям обем преживявания и да ви кажа от опит - това може да се превърне в пристрастяване. Когато можеш да преживееш всичко, навсякъде, с какъвто пол и възраст поискаш, дори извънземни тела, във всеки времеви период, живота ти тук изглежда някак си избледнял и без особено значение. Не можеш да споделиш огромния си опит от да речем стотина паралелни реалности така, че да бъдеш разбран. Освен ако не си писател-фантаст. И става много трудно да си Тук и Сега, защото ти става скучно. След време обаче скуката прераства в разбиране и интегриране на преживяванията и в паралелните реалности. И ти помага да обясниш всичко на две, три странички...

            Друг извод от тази теория е че да имаш ОИТ, осъзнати сънища и преживяване на паралелни реалности не те прави „по-напреднал” от останалите. По-скоро означава че „изоставаш”, не внимаваш ТУК и СЕГА, в Тази 3Д реалност, щом са ти необходими Жокери за да продължиш Играта. Или пък си пристрастен към Жокерите, което може да се каже за мен и за паралелните реалности. И тъй като Жокера е единствения запазил се в обикновеното тесте от карти аркан от Големите Аркани в Тарото и това всъщност е Глупакът, тези преживявания ясно ти казват какъв всъщност си :).

„Ето защо мъдрецът:

чрез бездействието действува,

чрез безмълвието учи;

нещата се създават

той не подменя тяхното начало;

създава, но не обсебва,

действува, но не е самонадеян;

завършва с успех, но не се хвали.”

            Това вече е цитат от „Дао дъ дзин” на Лао Дзъ, означаващо общо взето че развития човек се проявява в малките, ежедневни неща. Дори може и да значи че майстора може да се прояви и в брането на ягоди в Англия или в брането на маслини в Гърция. И не е необходимо да имаш "екзотични преживявания" за да си мъдрец.