Ботовете и Играчите

 

 

            Тази статия цели да разясни трите изчистени варианти на Игра. Играта само на Ботове, Играта само с Играчи и смесения вариант, който всъщност е повсеместен - този в който Играчите и Ботовете са поставени на една Платформа. Ще илюстрирам с примери от филми и ще се изненадате кой е главния филм, който ще разгледам.

            „Със световен боксофис приходи от над 2,8 милиарда долара, "Аватар" е обявен за „най-касовия“ филм, но подобни твърдения се отнасят само за приходите в кината” - цитат от Уикипедия. Този е филма, който най-добре илюстрира и трите варианта на Игра. И затова е номер едно в боксофиса по приходи.

            Преди откриването на Пандора от хората, местното население, наречено Нави, живее с хармония в средата около себе си. Това са Ботовете на Пандора. Те живеят непроменен живот от хиляди години, както някои племена в амазонската джунгла, които още не са открити. Филм, описваш подобно племе на Земята е „Боговете сигурно са полудели”. Нави имат постоянна връзка с Планетарния Дух посредством определени дървета и колонии от корали (както разбираме от втората серия). Те са напълно наясно че със Смъртта нищо не свършва и че всичко се запазва в информационните банки на планетата. За всяко убийство, извършено от Нави, се изказва съжаление за това че се прекратява живот и се обяснява неговата необходимост. За Нави живота едновременно е свещен и не е, защото са наясно че телата на убитите животни стават част от Нави. За Нави всяка енергия просто се взема назаем и накрая се връща при източника си.  

            Нави са овладели и до съвършенство три от петте елемента според древните китайци - дърво, огън, земя, метал, вода. Овладените до съвършенство елементи са дърво, земя и вода. Като и в двете части не видях Нави да палят огън. Видях обаче как Найтири угаси огъня на Джейк Съли, за да не се разпространи. А преди това животни, подобни на кучета се опитаха да направят същото. Огъня по принцип трябва да се ограничава, защото от градивна сила се превръща в унищожителна такава. Нави не използват метал, поне не видях такова нещо в първата и втората серия.

Дървото е главния елемент за жителите на гората. Дърветата им осигуряват почти всичко необходимо - оръжие, дом и връзка с Планетарния дух. Нави от гората са овладели и въздуха, като овладяването на въздуха не става с механични средства, а посредством живи летящи рептилии и се използва за удоволствие, лов и придвижване. Осъществява се истинско свързване с животното и ездачът става едно с рептилията. Това означава че се постига истинско разбиране на  рептилията, усещат се нейните чувства, стремежи и желания. Веднъж осъществена подобна връзка не може да се разруши. Тук Планетарния Дух е въвел и своеобразно сито за тези, които искат да владеят въздуха. Извършва се специален ритуал, като се избира рептилията, която се опитва да убие ездача. Така че това не е доброволна връзка, а принудителна такава. Нещо като бонус към овладяването на Дърветата.

Нави от равнината са овладели до съвършенство елемента земя. Те осъществяват връзка с животни подобна на коне, но тук връзката не е индивидуална и веднъж „обяздено”, животното може да осъществи връзка с всеки ездач. Нави от моретата пък са овладели до съвършенство елемента вода. Те използват животни приличащи на плезиозаври. 

 

 

За лов се използват хищници приличащи на плиозаври - това са плезиозаври с удължена глава и остри зъби. И тук връзката с животното прави него и ездача едно цяло. Хората от моретата са извършили специфично овладяване на въздуха, правещо възможни дълги гмуркания, задържайки дъха си и намалявайки скоростта на метаболизма си до направо медитативно състояние. Те са осъществили духовна връзка и с друг разумен вид на Пандора - Тулкуните. Тулкуните са станали пацифисти след многобройни войни за надмощие. Така двата разумни вида живеят в хармония и приятелство, като всеки един пази и цени живота на другия.

Всички жители на Пандора обитават своите строго определени ареали на съществуване и не се водят войни. Освен ако времето на „Голямата тъга” не е свързано с такава. По това време Планетарния Дух е въвел Играчът Торук Макто, който има възможност да обедини всички племена. Това е станало като най-големия хищник на небесата е осъществил доброволна връзка с Един от Нави, без да се опитва да го убие. И така, Торук Макто се превръща в първия истински Играч в планетарната Игра на Пандора.

Дотук описах живота и симбиозата на всички живи същества на Пандора преди пристигането на хората. Именно това е привлякло толкова много ботове в кината, защото ботовете, оставени сами за себе си автоматично се стремят към хармония към ближния си и заобикалящата го среда, разбиращ че всичко е едно Цяло - придатъци на живата планета Пандора. Планета, обитавана само от ботове е представата на хората за Рай, като много малко хора го осъзнават. Ботовете въобще не са глупави, част от тях са високоинтелигентни, както е интелигентен и Планетарния Дух. Характерно обаче за всички ботове е това, че те са еднопластови. В тях не е заложен стремежът да станат нещо повече от това, което са сега. И разбират само един пласт от случващото се около тях. Всички ботове живеят в сегашния момент, те всички са Тук и Сега, но не осъзнават фракталността на Творението. За тях всичко е цялостно и част от нещо много по-голямо от самите тях. Затова са и сътворени да следват авторитети от ранга на Торук Макто. Никой не се пита за причините за действията Му и се подчиняват безпрекословно. Мисълта че Торук Макто може да има собствени интереси, различни от техните, дори и не може да им хрумне.

Описаната по-горе хармония на Пандора е застрашена от хората, които са пристигнали на Пандора първоначално да вземат елемента метал. Така и така този елемент не се ползва от Нави, затова и първоначално не е имало конфликти между тях и пришълците. Елемента необтений се котира високо на Земята и плаща за всичко в първа серия от трилогията (защото не се съмнявайте - това ще стане поне трилогия). Учените от хората са направили училище в което са научили Нави на английски и са ги запознали със Земната цивилизация. И после унищожителната сила на Играчите от Земята се е проявила и те са застреляли някои от местното население. Защото Цивилизацията на Земята е Цивилизация на Огъня. Всичко което ни заобикаля е резултат от използването на елемента Огън. Много малко хора са се оглеждали истински около себе си и затова това ще е нова информация за тях. Като хората са „овладели” унищожителната природа на огъня, както и неговата полезна функция.

Нави знаят за унищожението предизвикано от огън, но когато собственото им дърво Дом бива обстрелвано, взривено, запалено и унищожено, за тях това е немислима гледка и те изпадат в шок. Много от тях загиват, защото са неспособни буквално да помръднат от ужаса на развихрилия се огън. Предполагам по същия начин се е почувствал Робърт Опенхаймер който когато е видял действието на атомната бомба (между другото това лято излиза филм за Опенхаймер https://www.imdb.com/title/tt15398776/?ref_=fn_al_tt_1 на режисьора Кристофър Нолан) си е спомнил репликата от хиндуисткото свещено писание "Бхагавад Гита": "Сега аз станах Смъртта, разрушителката на световете". Само можем да си представим как са се почувствали руснаците когато са пуснали водородната бомба, известна като „Цар бомба”, най-мощната бомба в света. Така че Земната цивилизация е цивилизация на Огъня. И първото нещо, което сме овладели след Огъня е Метала. Почти всичко около нас съдържа метал, дори въздуха… Посредством тези Основни елементи насилствено сме покорили земята, въздуха и дървото, като последното е постоянно унищожавано. Постоянно са унищожавани и използвани и животните, по същия начин както Дървото. Което влияе и на останалите елементи и затова сме в края на Играта, защото според мен сме минали The point of safe return.

Какво следва после във филма… По принцип, когато две цивилизации се срещнат са възможни три сценария. Първия сценарий е когато чуждата цивилизация Само наблюдава развитието на коренната цивилизация, без да се намесва въобще. Втория вариант е когато тя се намесва непряко, спускаща аватари в местни тела или, ако самите те приличат достатъчно на местните, слизат сами и извършват частична намеса с цел да облагодетелстват себе си И коренното население. И третия път е пряка инвазия, целяща да унищожи начина на живот на местните, а самите тях - да зароби.

В първата част на Аватар земляните разработват генетично съвместими с планетата тела, които дори имат възможност за пряка връзка с Планетарния Дух. До такава връзка в началото не се стига, защото Нави бързо разбират унищожителната същност на Земните „посетители”. Тогава влиза в сила втория сценарий - хората добиват необтений и облагодетелстват местното население поне с английския си. Обаче същността на Земляните е винаги да искат още. Те винаги изпитват глад за още и още, никога не се засищат от постигнатото. И когато откриват най-големите находища на ценния метал под дървото Дом въобще не се замислят да го вземат насила.

За Земляните на Пандора може да се каже че те са най-добрите от добрите. Най-добрите военни, най-добрите учени и най-добрите инженери са там. И всеки един от тях е независим Играч със собствена Искра, като почти всички са обединени около алчността и необходимостта да оцелеят и спечелят Играта на всяка цена. И Играта на Пандора много наподобява на Местната за нас Земна Игра. Винаги някъде има война, ние сме население от военни по природа. И сме конфликтни един спрямо друг, почти всеки гледа да спечели за сметка на някой друг и после ролите се сменят. Земляните винаги са избирали Третия вариант на сблъсък на цивилизации, като накрая остава само една. И затова в земната игра има толкова много ботове в човешки тела. Просто Играчите в земната платформа имат нужда от роби, които да извършват нежелателни за самите тях действия.

Класическото робовладелство е отстъпило място на прикрито такова. Да береш ягоди в Англия в същността си съвсем малко се отличава от робство. Същото може да се каже за всяка работа в чужбина. Освен че използват ботовете като роби, голяма част от Играчите изпитват презрение към ботовете, защото не осъзнават че те са естествен носител на хармония (стига да не искаш да се развиваш). И всъщност когато ги уважаваш и обикнеш се привързват към теб за цял живот, каквото и да им правиш. Всички предполагам са виждали отношението на домашните любимци към стопаните си. Същото е и отношението на Бот към Играч, който ги третира с уважение и любов. Това което прави подобна връзка недълготрайна е желанието на Играча да напредва, да пробва нови неща, да научава нови умения. Докато ботовете са доволни такива, каквито са, и дърпат Играча надолу с тях. Често това води до неприязън от Играча и до раздяла с Бота. Това е и втория вариант на Игра - Ботове + Играчи.

И така, както обясних по-горе, на Пандора започва да се осъществява Третия сценарий на открито нашествие, както в тела на аватари, така и в тела на хора. В първата част на трилогията Пандора се вслушва в Играча Джейк Съли, който насилствено е станал Торук Макто, като по този начин е спечелил безусловното подчинение на Пандора на неговите намерения. В случая той иска да защити Планетарния Дух от земляните, но ако той имаше други намерения, спокойно можеше да изпълни всички тях. Например да накара всички Нави да копаят за необтений. Играча с аватар Джейк Съли обаче е балансиран и знае до какво ще доведе в края на краищата посещението на хората. Все пак на земята е бил морски пехотинец. Така че той предава знанията си за войната на местното население, давайки им някакъв шанс за победа, макар и временна.

Във втората част на трилогията текат едновременно две Игри. Едната е Играта по убиването на Джейк и неговото семейство. Произведени са специални аватари с подбрани спомени/Души на елитни военни. Семейството на Джейк е с потомство от хибриди с пет пръста. Нещо подобно се е случило и с неандерталците и кроманьонците на Земята - те са се слели като по-силния ген на кроманьонеца е надделял.

Втората Игра е тази по унищожаването на Тулкуните, защото се оказва че мозъчната им течност спира стареенето на хората завинаги. И тук си проличава унищожителната роля на хората. Вместо най-добрите учени да се опитат да възпроизведат серума и да го направят достъпен за всички, земляните решават да убиват Тулкуните, защото така цената на серума ще е достъпна само за най-богатите. Защото богатите мислят по следния начин - „О, чудо! Господ е сътворил същество, което е направено само за това да ни поддържа вечно млади”. Не мислят как всички могат да се облагодетелстват от това откритие. А на бедните също няма да им хрумне подобна мисъл, те просто ще искат да станат богати за да се възползват и те.

Начина при който всички печелят много рядко се среща в Земната цивилизация. Затова пък при ботовете това, всички да печелят, е основополагащ принцип. Защото всички на много дълбоко ниво разбират че са част от едно и също нещо - Планетарния Дух. Докато свободните Играчи много рядко разбират че всички, включително и Ботовете, са част от Източника. Това разбиране вече може да доведе до хармония, при която Ботовете са средство за израстване, като уважението и любовта както към тях, така и към Планетата Земя, ще води всеки Играч със собствена Искра до хармоничен напредък.

Накрая стигаме и до третия вариант на Игра - само на самостоятелни Играчи. Не мисля че това се среща въобще в Платформата. Тогава част от Играчите трябва да приемат да играят ролята на Ботове за да има въобще Игра такава, каквато играем и познаваме. И това вече е застъпено във филма  "eXistenZ". Освен фракталния принцип (или както е известен повече - принцип на матрьошката или Игра в Играта в Играта и т.н.т.), в края на филма разбираме че някои от Играчите са изиграли ролята на Ботове за да се осъществи Игра. Излишно е да описвам че Свободните Играчи не желаят да бъдат ботове на много дълбоко ниво, но повечето от нас в един или друг момент от живота си сме били ботове. Това че в момента сме се "издигнали" до Свободни Играчи въобще не омаловажава нашата роля и опит като ботове. И не ни дава право да презираме и да се възгордяваме над всички участници, дори и истинските ботове, които в Земната Игра са бивши домашни любимци, които така са придобили умението да се държат като хора в човешки тела. Каквото и да сте постигнали помнете - Гордостта предшества Падението...