Тук ще се опитам да разясня този много неясен термин, защото масово се експлоатира за пари. Тоест духовно напредналите вземат ресурсите на недуховно напредналите. И така се получава че 1% от хората притежават 90% от ресурсите и богатствата на планетата.
От тази гледна точка най-духовно напреднали са управляващите в сянка планетата. Те не само успяват да изземат вниманието и ресурсите на масите, а са се изхитрили и да не носят последствия за това. Избягването на кармични последствия става като предварително се обяви какво са си наумили да правят. Това може да стане на семинари, които са публично отразени от централните медии, може да стане с филм, може да стане с корица на списание (като по някакво причина се използва „The economist” и броя му „The world in 2… year”. Може и да стане и със музикални произведения и техните клипове или събития като Superboll и по точно паузата между полувремената. Там се вмъкват символи от известни изпълнители, които са известни на малцина, защото масите предпочитат да останат в блажено неведение и се самозалъгват че света напредва във всички сфери, включително и духовната.
Фактите обаче говорят че въпреки технологичния напредък светът се намира в мрачното „средновековие”, като аз бих добавил „мрачното крайновековие”, защото се очакват и извършват драстични промени на планетарно ниво. Такива драстични планетарни събития не могат да се предизвикат от хората (с изключение на пълномащабна ядрена война и изкуствено налагане на друга честота на планетата и хората чрез различни мрежови технологии), а единствено от Слънцето, което преминава през естествените си многомилионни цикли, които са неизвестни на науката. Да твърдиш че можеш с ежедневните действия на хората да промениш климата е признак на Гордост (за която ще пиша по надолу) и нейното екстремно проявление - Арогантността. И хората очакват че технологичния напредък върви ръка за ръка с духовния напредък. Което естествено не е така.
Загледаш ли се от висок блок към хората долу (което редовно правя), виждаш че всеки втори се е вторачил в смартфона си, като дори има комични събития като сблъскване на хората, прецапване през дълбоки локви без дори да го регистрират като събитие и дори сблъсък със стълбовете на уличното осветление. Цели семейства го правят едновременно, когато са излезли на „разходка” сред природата. Естествено те могат да забележат много малка част от природата, като единственото положително действие в случая е движението, за да не атрофират мускулите им. Забелязал съм че става нещо като рефлекс през минута две да извадиш смартфона си, сякаш това касае живота ти, и да провериш нещо в него. Разбира се, човек който се доверява на смартфона си не може да бъде „духовно напреднал”.
Но да се върнем на самото понятие. Духовни може да се раздели на Дух и на Овни. Това са хора, които признават авторитета и мирогледа на някой друг за по правилен от техния собствен. Те губят цели дни, присъствайки на религиозни церемонии, като обикновено водещия е „пастира на стадото”. Буквално казано, защото стадото се състои от овце. Така че това да си религиозен въобще не те прави духовно напреднал, а точно обратното. Това те приканва да не мислиш и да не вземаш решения самостоятелно, като по този начин се надяваш да избегнеш последствията, които някакво божество от „по-висш порядък” ще поеме вместо теб. Защото видиш ли, то те обича. И аз обичам агнешко и овнешко по същия начин по който божеството обича стадото си. Така изключваме религиозните от духовно напредналите, а такива са повече от половината от населението на планетата.
На второ място идват гурутата, които претендират че притежават тайни знания и ги предоставят на другите срещу заплащане. Напоследък има бум на книги които ти казват как да живееш правилно живота си. Днес в книжарницата видях обособен цял сектор само на тази тематика. Но да четеш не е достатъчно за да напреднеш духовно. Трябва и да разбереш и накрая да практикуваш. Известния коктейл три в едно. И кандидата за духовен напредък купува купчина книги и после дори си плаща за семинари, водени от авторите на тези книги, като в тяхното съзнание това е практикуване на написаното. Което разбира се не е така. Практикуването е постоянно съсредоточаване на съзнанието в настоящия момент и реагиране спрямо написаното в тези книги. Което въпреки че не води до нищо (в част от случаите), малцина опитват. Така гурутата се обогатяват, а членовете на техните „фен клубове” се самозалъгват че вършат нещо полезно във връзка с духовния си напредък. Това може да изиграе (и в повечето случаи го прави) лоша шега и на самите гурута. Те до такава степен да повярват в собствената си значимост че Гордостта им да ги издигне на пиедестал в собствените им очи. Това е пример за ситуация при която и двете страни губят.
От трета страна на най-базово ниво духовния напредък се свързва с постоянно повишаване и задържане на висока честота на Съзнанието, Тялото и Действията. Това се практикува от малцина, но автоматично води до липсата на диалог между хората с висока честота и хората с по-ниска от тяхната честота. Просто не може да се стигне до диалог поради това че едните са духовно напреднали (поддържат висока честота), а другите не са (имат ниска честота). Няма резонанс. За да се получи диалог са възможни три варианта. Този с високата честота да я смъкне малко, а този с ниската да вдигне своята. Втория и третия варианти са когато едната от страните в диалога достигне до честотата на другата страна, която не променя своята и което е трудно достижимо, особено за тези с ниска честота.
И тук стигаме до моето определение за духовен напредък. Това е човек, който по желание може да променя честотата си от близка до нула до много високи честоти (което води до достъп до много високи Д-та и до достъп до различни паралелни реалности). Така той ще може да се разбере с всеки на неговия език. И тук идва опасността от Гордостта, защото след гордостта следва падението. Човек толкова да се възгордее със своите способности че да не намира смисъл да общува с хора с честота, по-ниска от неговата. А разбирането в поддържане на много широка честотна лента може да се придобие само при контакт с всякакви други Съзнания от целия честотен спектър. Тогава прикритата гордост (защото човек обикновено не може да разбере че се гордее със своите постижения) води до капсуловане в себе си и развитие заради самото развитие. Рационализацията на Ума е че това е Еволюция, а поддържането на ниска честота - Деволюция. Така развиващия се минава във варианта в който той печели, а другите не печелят, тоест губят от липсата на личен контакт.
Отговора на тази дилема е Смирението. Това е приемането на истината че можеш да поддържаш всякаква честота като част от Източника и че Всички други са достойни да общуват с теб, защото това обогатява както тях, така и теб (и разбира се, Източника). Така се избягва капсуловането, което от хората с ниска честота се възприема като криене на информация, която би трябвало да е публична. А за хората с висока честота информацията вече е споделена публично без думи "между редовете". Да кажеш нещо без думи е изкуство, но така хората сами намират информацията и ключовете, които са им необходими. Но това става много рядко.
Най-печелившия за мен вариант е да общувам със всякакви хора със всякаква честота, обогатявайки се чрез практикуване на разширяване на честотната лента, която мога да поддържам. Това изисква голяма доза Смирение и осъзнаване че всички сме част от Едно и Също Нещо - Източника. Така диалога протича гладко и без напрежение, дори и да сме на различни мнения. Защото всяко мнение е важно, обогатяващо и валидно от гледна точка на Източника. А останалите сами намират отговорите на въпросите, които са си самопоставили. И дори честотата им да е различна от моята основна честота, дрязги и караници са невъзможни. Освен ако умишлено реша да се дразня, за да покажа нещо на другата страна. И това въобще не означава че съм раздразнен. Затова и съм оставил отворени коментарите към последните три статии, като напоследък се замислям дали пък да не отворя коментарите към всички статии. Въпреки че всяка статия надгражда предишните…
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТова с честотите е толкова ключово че повече няма накъде. Това е основополагащо за Платформата, една от определящите съществуването оси.
ИзтриванеА вътрешния мир се постига с баланс на ниски и високи честоти, средния път, златната среда. Докато безусловната любов е с много висока честота и затова пробива всяка негативна мисълформа и/или създание от което и да е Д.
А иначе никой не е задължен да общува, просто това е печелившата ситуация и за двете страни. Но знам ли, някой може да иска и да губи печелейки и да печели губейки и това си е негово право...
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеЧестотата всъщност е мигащия курсор от "Матрицата". Състояние на бъдене/съществуване и на небъдене/несъществуване. И колкото по-висока е честотата толкова по-мелко състояние на небъдене има. И докато в Източника честотата е нула, тоест небъдене, в 1Д състоянието е единици - Всичко съществува без състояние на небъдене. В 2Д вече има първото премигване и възникване на дуализма - съществуване и несъществуване. Търпението и смирението са характерни за баранса, за златната среда на честотната лента, която можеш да поддържаш, докато позитивизма е с висока честота и присъщ на Светлата полярност с високи честоти. И точно думата предаване е основата на смирението.
ИзтриванеА Дънов е писал (и тук цитирам по памет) - "Трябва да се научите да бъдете както много големи, така и много малки", което всъщност означава поддържане на широка честотна лента.
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеИма нужда от това разяснение, защото повечето хора само се залъгват, че са духовно напреднали, но само егото им напредва.
ОтговорИзтриванеИ един въпрос, ако може. Да се научим да сменяме честотата си, прединкарнационно ли програмираме кога да усвоим това умение и дали въобще да се случи? И ако да, има ли възможност планът да се промени? Извинявам се за въпросите за първи клас.
Смяната на честотите е умение което се придобива със сблъсък със Смъртта. Поне при мен така се прояви. И след този сблъсък си способен какъвто си искаш план да си съставиш и по-важното - не само да го съставиш (защото почти всеки крои планове), но и да го постигнеш.
ИзтриванеБез да умре Егото, нямаш никакъв шанс за волево сменяне на честотата. Просто реагираш на принципа на резонанса - резонираш с дадени идеи (тоест имаш тяхната честота), а други не разбираш (защото не можеш да постигнеш честотата им, независимо дали е ниска или висока). А за да усложним още малко картинката - дадени идеи могат да са носители на няколко честоти едновременно, като често те са и противоположни една на друга. Пластове в пластовете, фрактал във фрактала...
Благодаря за отговора!
ИзтриванеНещо ми заби компютъра и не знам дали се изпрати коментара ми. Отново:
ОтговорИзтриванеМного навреме!... Аз нали пиша във форум и ми прави удоволствие общуването, дори споровете :) За които си избирам силни, но с по-високи вибрации съперници. И ако някой от другите прекали. А само преди няколко дни отказах диалог на Съзнание, защото в поста му имаше кофри определения и ниски вибрации. Явно имам още да се трудя върху смирението си. Мога да си снижавам чвестотата по желание, но там батакът е голям и после обикновено съжалявам. И определено имам проблем с капсуловането в реална среда. Някак ми е трудно да общувам със всеки и често дори нямам подобно желание. Понякога страдам от това, но е толкова присъщо за мен, че промяната ми се струва ако не невъзможна, то изключително трудна. Странно е че във форум ми е по-лесно да общувам. Предполагам е че защото там е само моето мнение/енергия, което може да се възприеме без усложнения и предразсъдъци. Според теб, dido?
Допълнение:
Може ли да се каже условно, че на тъмната полярност й е по-присъщо да капитализира знанията си, докато духовно високомерие проявява светлата?
Навсякъде е твоята енергия/мнение, въпроса е да разбереш и мнението на другите защото и те са неразделна част от Източника, но с различно честотно проявление от твоето. Не да се съгласяваш и да обичаш да общуваш с тях, а да ги разбереш. И за да ги разбереш най-добре, без да ги променяш, е като изравниш честотата си с тяхната за известно време. Така ще ти просветне каква идея защитават и защо влагат толкова страст и/или увереност/неувереност.
ОтговорИзтриванеИ двете полярности капитализират знанията си, и двете проявяват духовно високомерие, което всъщност е гордост при светлата и арогантност при тъмната полярност. Знаеш ли какъв арогантен смях е паднал в Тъмната полярност при "голямото затваряне", което беше обявено многократно предварително. Филма "Заразяване" е от 2011 година. А знаеш ли колко се гордеят от Светлата полярност че са преодолели и това препятствие без да си свалят честотата. Незряло поведение на деца в пясъчник от гледна точка на Баланса. Така и полярностите не разбраха че пясък не се яде, за да се нахраниш трябва да излезеш от пясъчника и да хапнеш у дома...
"Навсякъде е твоята енергия/мнение, въпроса е да разбереш и мнението на другите защото и те са неразделна част от Източника, но с различно честотно проявление от твоето. Не да се съгласяваш и да обичаш да общуваш с тях, а да ги разбереш. И за да ги разбереш най-добре, без да ги променяш, е като изравниш честотата си с тяхната за известно време. Така ще ти просветне каква идея защитават и защо влагат толкова страст и/или увереност/неувереност."
ИзтриванеДа, това ми се е случвало. Мога да разбера по-ниските честоти. Била съм и в такова състояние. Въпросът е че във виртуална среда се чувствам по-защитена от предразсъдъци, мераци и посегателства. Т.е. считам, че имам по-голям шанс да бъда възприета обективно. Самото четене на отсрещното мнение/слушане изравнява честотата. Не знам дали съм писала тук, но ми се е случвало дотолкова да се заслушам в човек, че все едно бях вътре в него и знаех какво ще каже секунди, преди да го е сторил. Малко се изплаших... направо си изкарах акъла, защото си е нещо като обсебване. Ето как крайния Ин води директно към (ултимативен) Ян. Защото ако човек е вътре в нечие съзнание, може и да се изкуши да го управлява...
Съгласна съм с отговора за полярностите, благодаря!
Всичко е точно, но е валидно за все пак играчи, дори и неосъзнаващи, че играят. За ботовете/животните/ ОП-тата не съм съгласен, че трябва да се слиза/качва на тяхната честота, въпреки че щом ги има и те са от източника. Защо да се приравнявам на хлебарка или чок архангел от амнайстата йерархия? Предполагам е гордост/арогантност, но с ботове немога се занимавам. Та?
ОтговорИзтриванеАми как ще си пазаруваш храна, персонала на супермаркетите е съставен от ботове, както между впрочем и 80% от населението. Представи си еднообразието и роботизма в това да си работник в супермаркет. Ами я сега си представи че не си бот и трябва да работиш с ботове. Аз това съм го правил в статистиката. И решението на въпроса е да не започваш разговор с тях, освен ако не го налага работата. И тогава трябва да слезеш на тяхното ниво, защото няма да разберат какво трябва да свършат. Иначе те никога не биха ти досаждали и да осъществяват контакт, дори и работата да го изисква. Ще говорят с твоя началник, защото ще се страхуват да говорят с теб, инстинктивно усещайки твоята вибрация. Все някакъв контакт трябва да осъществиш, колкото и да е елементарен. Мен пък ме кефи да ги забивам и да ги гледам как блокират. Дори сметката ми в магазина объркват и ми връщат повече отколкото трябва. После пък блокират, когато им кажа че са ми върнали повече и зяпат в празното пространство, неразбиращи постъпката ти. Те ще си приберат разликата в обратния случай и дума няма да обелят. Та с ботовете се забавлявам много...
ОтговорИзтриванеВеднъж една от продавачките във Фантастико ме попита:
Изтриване- Тази салата валериана дето си купувате, добре ли успокоява нервите?
Може и да не е ОП точно тази жена, но ми стана толкова смешно и спокойно отговорих, че това е просто името на салата, и не, не лекува слаби нерви...
---
Непрекъснато се разминавам с хора, които са забили поглед в СМЪРТфона си. Преди им се ядосвах, защото не гледаха къде върват по тротоара и се блъскаха в мен, но вече просто внимавам да не влизам във физически контакт с тях. Не искам да ги стрескам и изкарвам рязко от съня, в който са потънали, за да не стане някакъв сакатлък...
Препоръчвам филма Free Guy , за да видите как бот от общуването си с хората става свободен играч. Вярно е че във филма става дума за прохождащ изкуствен интелект, но разликата с ботовете е много малка. Така че и те имат шанс да станат всичко което поискат. Просто трябва да проявят интерес за истинското случване зад фасадата на Играта.
ИзтриванеА, говори ми. Аз що повдигам темата.
ИзтриванеЕто, предеставям си, че не съм бот, но съм работил с много. Сега ти си представи, че трябва да седиш някъде 2 пъти по 4 часа на денонощие с бот и няма измъкване. Имал съм бот щангист фен на метро, който ми цитираше диплянките мотамо(кебапче...ст, кюфте...ст), имал съм ортодоксален християнин който... сещаш се, пияници, деградиенти... аве много ботве съм имал. И това е за по месец(с един и същ бот) Аз не ги заговарям, те ми говорят! При изолация бота не може да мълчи! Ща не ща за тва време казвам по нещо, то няма как иначе - 4 часа. А иначе наистина е голяма веселба да се присъства на 'интелектуална беседа' между бот метро-щангист и бот ортодоксален християнин :) Безценно е :)))
Поговори с тях за нещо, което наистина те интересува, например върху какво си медитирал предния ден и виж как устата им се отварят полека лека и накрая стоят зяпнали и те гледат като луд. След това никога няма да те заговорят и ще започнат да те отбягват. Както пише Ицето Христос "Истината ще те освободи", в случая от тяхната компания. Пробвал съм го. И всеки път като опитат да те заговорят почвай някоя дълбока тема и си готов - свободен до живот от ботове, щото те си говорят и помежду си и ще те сметат за заплаха за крехкото им съзнание. Това драстично ще намали социалните ти контакти, защото бота иска да се наяде, да се напие, да се наспи, и да се наебе. В другото време гледа телевизия, слуша чалга и се занимава с безсмислени неща, без да забелязва случващото се около него. И най-лошото - гласува и избира парламент. Ето защо демокрацията е неработеща система. Защото напредъкът винаги се е осъществявал от малцинството...
ИзтриванеБил ли си във вариант на играта в който няма ботове?
ИзтриванеНе, без ботове не може да има Игра и никой няма да иска да я играе. Изгледай Free Guy и виж какво става накрая когато ботовете почват да стачкуват.
ИзтриванеНе може да няма игра без ботове, в 'зара' всичко го има.
ИзтриванеЕдно време като се събирахме да играем на шутъри по игрални зали пускахме ботове само ако сме малко хора, така, за калабалък да има, щото иначе скука докат се намерим да се пуцаме.
Ако сме повече хора не пускахме ботове, по-яко е да гръмнеш някой авер :)
А ботовете във Free Guy геймърите можеха да ги издирят и опуцат и после да се запукат едни други, все си е игра, що трябва да е стандартната.
То Free Guy маалко на westworld бие по отношение на придобиването на самосъзнание от бота, нооо отзаде винаги стои някой 'програмист'.
Предполагам на наща мила планетка, в наща игрица в играта(в тоя и вариант) не са дръзнали да влязат много играчи, щото не на всеки му стиска да се пусне като безхаберна пешка, дето даже не знае, че е в игра, та за тва и са пуснали брутален % ботове, дето хем да тровят играчите, хем да служат за масовка.
А не е ли цялата тая игрална мания продиктувана от СКУКА?
Суката на 'геймъра програмист' който си има безброй свои вселени-игри и в тях е най-добрия, та си прави куший с колегите 'геймъри-програмисти'.
Ей тъй, да не умре от скука.
Ботовете са творение на Планетарния дух, ние сме в договорка с него. А иначе без ботове кой ще изхвърля боклука, кой ще се занимава с онези рутинни и отблъскващи скучни всекидневни действия, ако не ботове. Кой ще мете улиците и ще вярва на политиците. Кой ще жертва искрата си за да се принизи толкова много че да речем всеки ден да продава едни и същи стоки в супермаркет. Или пък да работи на поточна линия, където нищо ново не се случва. Или пък всеки петък да се напиваш до безсъзнателност просто защото такава е традицията. Година след година да честваш едни и същи празници отново и отново. Понякога това предизвиква желанието за деца, само и само да се измъкнеш от скучното всекидневие. Или практикуване на екстремен спорт. Или прибягване до всякакви психотропни вещества. Или пък напускане на работа и търсене на нещо ново. Изгледай комедията "Waiting [Unrated Cut].2005" и продължението "Still.Waiting.2009", и виж до какво води скуката на сервитьорите в един ресторант. Много свежи комедии са. Ботовете са и средство да разбереш какво не искаш да си.
ИзтриванеА съзнанието на бота наистина се прави от програмист, а програмистите сме ние със своите съзнателни действия и бездействия. Оттам бота със съгласието или неглижирането от планетарния дух се учи и се превръща в Играч. Придобива самостоятелна Искра или бива използван от Искрата на някои от Играчите, така да се каже, бота се хаква от Играч и може да играе и чрез него.
Игралната мания наистина накрая е продиктувана от скука. След като вече знаеш Играта наизуст ти се иска да я напуснеш. Открил си всички скрити нива и си я "превъртял". За щастие има милиони паралелни реалности със своя собствена Игра в тях, където можеш да използваш друг аватар. Обаче след време разбираш че строежа и на тамошните Игри е на същия принцип като нашата - фракталност, холограмност и триалност (дуалност + Баланс), смесени в уникална за всяка паралелна реалност микс 3 в 1. След време ти писва от всичките и се появява желанието за напускането на всички Игри, защото ти стават скучни със своето еднообразие и повторение. Тогава вече искаш да се върнеш в Източника, за да разбереш какво е и Там. Или пък да сътвориш нещо ново, което после се оказва че все някой някога вече е сътворил. Въобще - СКУКА!
Четете между редовете. В коментарите и статиите има много пластове и ключове. Всяко нещо може да стане скучно. Дори да практикуваш най-екстремните/интересните/трансценденталните спортове/дейности след някакво време започваш да ги чувстваш като затворен повтарящ се кръг с малки разлики, в който циклиш и започваш да търсиш нещо ново. А когато не си ги практикувал дълго време може да ти се прииска да си припомниш чувството, но бързо се насищаш, защото вече си ги интегрирал. Всичко практикувано като методика става еднообразие в един момент. Скуката е един многопластов пласт, новото е друг многопластов пласт. Въображение и повтаряемост - неща върху които си заслужава да се работи и медитира. Не трябва да се забравя, че думите, които използваме са символични. Чувствайте нещата като творец, творение, наблюдател, за да придобиете по-мащабна картина.
ИзтриванеБотовете нямат ли Искра?
ИзтриванеАз се дразня на подобни определения. Може ли да кажеш, че някой е бот само защото работи еди-какво-си? Познаваме ли дълбоко този човек, знаем ли какъв е вътрешния му свят... Тези дни прочетох "Сидхарта" на Херман Хесе. Протагониста там когато беше "духовно напреднал" наричаше другите хора "деца", но и тайничко им завиждаше. След това Пътя му го отведе до това самия той да стане едно от тези деца...
Ботовете ползват Искрата на Планетарния Дух. И всички в началото сме работили като ботове, най-малкото в училище, където се осъществява началното ниво на уравниловката. Просто това е началото на Пътя. Само че силата да напредваш сам идва от индивидуалното Искра. А кога ще се прояви тя зависи от това колко ти е писнало и скучно от това, което правиш. Скуката е голям ключ...
ИзтриванеБотовете цял живот могат да работят едно и също нещо, без да им става скучно. За тях всеки ден е прекрасен ден. Всички познаваме такива хора. Интересното обаче е защо се дразниш на подобни определения.
Защо се дразня на определенията ли? :) От една страна звучат високомерно и пренебрежително. Сигурно и илюминати ни мислят за ботове, тъй като се имат за по-напрЪднали от нас. Тогава с какво сме по-различни от тях и дали несъзнателно не се опитваме да ги имитираме? Освен това, понякога и аз съм се чудела дали не съм бот, ОП, животинска инкарнация... Впоследствие научих, че т.нар. "ботове" нямат подобни съмнения, така че внимавай/те ;) И отделно не мога и не искам да мисля за близките си хора/родителите по този начин, само защото отговарят на някакви измислени критерии. А те не са имали възможностите, които имаме ние, да не говорим че във всякакъв смисъл - за добро или лошо, са участвали в коктейла по направата ми и аз съм тази своя вер(е)сия :), благодарение И на тях. Откъде например да знаем дали не им става скучно, и досадно, и отвратително да правят едно и също нещо всеки ден и дали някога не са мечтали за нещо друго? По способността да се изпитва скука ли ще разграничаваме? Ами аз, когато бях по-млада не знаех какво е скука и всичко ми бе интересно. С течение на времето и неприятните перспективи, започвам да изпитвам такава. И то дори не е точно скука, а една апатия и ми е по-трудно да се радвам на живота, така както някога. Как беше - хората са единствените същества, които скучаят в свят, пълен с чудеса :) Инче и аз не мога да работя нещо еднообразно/(ро)ботско, без да започне да ме стяга шапката.
ИзтриванеМисля че в по горните коментари определих ботовете като необходими за Играта. От тази гледна точка ги уважавам. А от Илюминати можем само да се учим, защото единственото правило тук е ВСИЧКО Е ПОЗВОЛЕНО. Всичко, което може да сътвори въображението ти е възможно. Ботовете обаче нямат въображение. Това е основната разлика между нас и тях. А иначе майка ми беше бот, така че прекрасно знам как се държат те и как искат да моделират живота на хората около себе си в техните рамки. Тя никога не скучаеше, а се занимаваше вместо това с глупости и клюки за хората. Например една нова година в три часа почна да чисти цялата къща, без въобще да и мине през ума че аз спя. И цял живот работеше в пощите - 40 години са това. Това което я влечеше беше хазарта. За живота си проигра 4 апартамента. Въпреки че постоянно и разправях че единствения печеливш е организатора на хазартната дейност. Това и беше мечтата - да има много пари и да играе на бинго. Тя така и не разбра НИЩО от написаното от мен тук. Така че определенията за бот може и да не са "политически коректни", но аз назовавам нещата с истинските им имена благодарение на личния опит, който съм придобил.
ИзтриванеОт друга страна баща ми не беше бот, той имаше собствена Искра, но така и не успя да я "запали" заради майка ми. После те се разведоха и баща ми смени десетина професии, които го влечаха. За съжаление алкохола остана докрай с него и го деградира напълно. Обаче частично разбираше какво пиша тук, дори и когато беше подпил. Например той си купи телескоп, защото обичаше звездното небе. Бот никога не би си купил телескоп/микроскоп, защото може да види нещо в разрез с неговите вярвания, а бота винаги е прав...
Така че и аз съм компилация от майка ми и баща ми, но никога не съм се водил по техния акъл още от малък. Например на седем години ми хрумна да изследвам една пещера с един приятел и цял ден ни нямаше. Не се обадихме на никого. После, разбира се, майка ми, а не баща ми, ми нанесе як пердах, защото не можеше да оцени стремежа към приключения. И въпреки това няколко седмици по-късно отидох пак, само че сам, и изследвах една странична галерия, защото прохода беше твърде малък за приятеля ми. Там намерих огромна зала, която мисля че и досега е неизвестна.
Знанието че ВСИЧКО Е ПОЗВОЛЕНО моментално унищожава всякакво чувство на вина. Дори и да лъжеш. Защото се лъже само ако са ти задали въпрос, който нямат право да ти задават, защото не е тяхна работа да оценяват и определят живота ти. А иначе отговорност се носи, но не и за предизвикана лъжа. А Илюминатите могат да ни научат как да правиш Всичко, което пожелаеш, и да не носиш отговорност.
Извинявай, did0, нямам за цел да те засегна, но си помислих, че майка ти е все пак е била Играч и ми стана смешно :D
ИзтриванеЗа моите родители мога да говоря много... всичко най-лошо съм наследила от тях, заедно с нереализирания им потенциал. И аз не съм се водела по техния акъл, даже съзнателно съм се бунтувала, но много от живота ми е (бил) в някаква степен предопределен от тях. Дори не см си давала ясна сметка колко много... Ахаха, аз пък се заврях в един тунел с група деца, които навих. За пръв път израза "тъмнината се реже с нож" придоби смисъл и плътност :)
То може всичко да е позволено, но според мен това всичко включва и неминуемата отговорност/последствия. Освен това има разлика между вина и съвест. Вината е деструктивна и излишна, а съвестта е част от душата ни, която ни казва, че нещо е неправилно. Не мисля, че Илюминати не носят отговорност и предполагам, че са платили висока цена, за да могат да правят всичко.
СКУКА = 42 :))) !!!
ИзтриванеЯвно за да има ботове трябва да има СЦЕНАРИЙ в който те да са участници/статисти, примерно банков обир(free guy/westworld) т.е. трябва да има предварително вложена умисъл за подвеждането/развитието/насочването на вниманието на играча в определена(игрова) по/насока.
Фалшива червена линия през лабиринта :) Червената кака от матрицата.
Без сценарий не са нужни ботове.
Няма що някой да мете улиците или да продава в магазина, даже няма нужда от улици или магазини :) !
В eXistenZ е чудесно показана ролята на ботовете.
Анонимен, не съм се засегнал, просто обясних отново че пиша от личен опит и това ми дава право да давам определения. Родителите ми също определиха част от живота ми, но след излизането на сайта на "паралелна реалност" реших че аз ще определям живота си, за което съм им благодарен. И всичко тръгна по синхроничен път. Дори смъртта на родителите ми беше синхроничност, която ми позволи да се развивам по моя си начин. Напоследък дори не е нужно да медитирам. Когато нещо ме интересува отговора изниква веднага в съзнанието ми, автоматично изравнявам вибрацията си с отговора и се превръщам в него. А отговора винаги е фрактал, който присъства във всяко едно Д и във всяка паралелна реалност. Аз се превръщам в отговора и той се превръща в мен, защото вселената е и холографска по замисъл. Защото отговора, истинския отговор, не е еднозначен, той е фрактал и холограма и се съдържа във всичко и е навсякъде. Тогава концепции като вяра, религия, общуване, емпатия, космическо съзнание стават многоизмерни и до голяма степен безсмислени. Защото всички те са ТИ. И ТИ си Те. Защо ти е вяра, когато просто ЗНАЕШ?
ИзтриванеА що се отнася за Илюминати те избягват отговорността като обявяват намеренията си предварително. Във филм, в публичен семинар или направо чрез символи. И когато няма реакция от останалите (невежи) играчи това се определя като мълчаливо съгласие и отговорността се прехвърля на останалите , които са изразили това мълчаливо съгласие. Отчасти ролята на блога ми е и да разкривам понякога замисъла на Илюминати, но тъй като блога не се рекламира никъде (защото предпочитам да се намира чрез синхроничности), реакцията/несъгласието е незначителна.
Илюминатите нямат съвест. Съвестта е желанието всички, включително и ти, да печелят от твоите действия. Това е най-хубавото чувство, което ми е познато, защото чрез своите действия си допринесъл за всеобщото развитие. Аз наричам това чувство задоволство, други го наричат чиста съвест. Илюминатите са възприели подхода те да печелят а останалите да губят. Това води до деструктивни крайности и в следващите месеци ще разбереш какви от войната на Русия. А Русия също няма да понесе отговорност защото от години предупреждаваше че разширяването на НАТО ще има последствия. Излишна е да казвам че ядрена държава не може да бъде победена от неядрена държава. И това включва на някакъв етап използването на ядрено оръжие, независимо дали това ще е втори Чернобил или директен удар.
9, ние избираме сценария в зависимост от това в коя паралелна реалност/реалности сме решили да играем. Съществуват паралелни реалности в които въобще няма Играчи и Земния планетарен дух е напълнил планетата с ботове, които живеят в хармония с природата. Нещо като расата Нави от филма Аватар, а там хората са новите Играчи, които предизвикват еволюция в ботовете Нави. Ще изгледам eXistenZ, а може и да компилирам една статия на базата на този и други филми като Free guy за ролята на ботовете и техните възможности в ролята им за развитие на истинския Играч. Защото по принцип развитието на самите ботове не ми е интересно, защото такова може да има само със взаимодействието с Играч и то е минимално.
"Напоследък дори не е нужно да медитирам. Когато нещо ме интересува отговора изниква веднага в съзнанието ми, автоматично изравнявам вибрацията си с отговора и се превръщам в него."
Изтриванеdid0, извинявай ако отивам твърде надълбоко със следващия си въпрос, но синхроничностите по темата с директния ядрен удар в настоящата ни реалност станаха твръде много, за твърде кратко време и просто не мога да не те попитам: Ти какво "видя", за да ни споделиш тук за него?
Знам, че знаеш/виждаш неща, които ние не виждаме. Също така знам, че дори да го потвърдиш, не бихме могли да го предотвратим, някак си само поне да бъдем информирани...
В тази връзка, напоследък често се сещам за филма „Меланхолия 2011г.“ с Кирстен Дънст, която след като преживява дълбока депресия след сватбата си, минава през дълбока вътрешна трансформация и ... приема най-спокойно и в тишина предстоящия сблъсък на планетата ни с друга неизбежно приближаваща се към нас планета...
Можеш просто да игнорираш въпроса ми, ако така го почувстваш за правилно.
Колкото и жестоко да звучи - смъртта на (някой от) родителите е един от начините да се скъса "пъпната връв". Ако "всички да ТИ и ти си ТЕ", това важи ли за ботовете? ;)
ИзтриванеИма едно такова твърдение - колкото по-напреднал е някой, толкова повече отговорност носи. Какво мислиш за него?
Това за филма Меланхолия (което всъщност беше името на планетата) е напълно валидно приемане на всяка трансформация. Запомнете че нищо не се губи, само се променя и продължава съществуването си под друга форма. Дори във физиката съществува закон за запазването на енергията, където тя само променя формата си, но продължава да съществува. Смъртта е само преход между настоящото състояние и няколко различни други състояния, в зависимост от стремежа на Искрата/Вие. Никой не е нужно да се страхува ЗАЩОТО НЯМА ОТ КАКВО.
ИзтриванеЗа ядрения удар и глобална ядрена война има много филми. Не ги приемайте като филми, а като уведомление от Илюминати. Изградени са огромни подземни градове. И като говорим за филми ще ви споделя за най-силния филм за ядрено унищожение на човечеството в две части на който ВИНАГИ плача накрая. Филма е "On The Beach" с Арманд Асанте -
https://www.imdb.com/title/tt0219224/?ref_=fn_al_tt_2
Друго предупреждение от Илюминати е корицата на The Ecocnomist -
https://www.prnewswire.com/news-releases/the-world-in-2018-from-the-economist-highlights-key-global-themes-to-watch-for-next-year-300558659.html
Ако започнеш да разглеждаш емотиконите на корицата ще видиш какво ще се случва през следващите години. На третия ред предпоследния символ е ядрен взрив, точно под танка. Например предпоследния символ на първия ред е отпадане на Великобритания от ЕС. Има и други предупреждения в тази корица, върху които може сами да медитирате. Следете тези издания на The economist за да можете сами да видите какво е планирано и от новините да разберете дали има силна съпротива или мълчаливо съгласие. Самия аз писах за корицата на The world in 2019, когато започна Ковида -
https://fadeindark73.blogspot.com/2019/01/ecocnomist-world-in-2019.html
И написаното се "сбъдна", защото имаше мълчаливо съгласие и/или игнориране на предупреждението. Когато стана локдауна се скъсаха да ми звънят най-различни познати и непознати за да им кажа какво става и ще става. А всъщност единствения отговор по същество, който дадох е "Не се страхувайте ЗАЩОТО НЯМА ОТ КАКВО".
А ядрената война може да се предотврати, защото всичко е възможно. Засега в тази реалност не виждам съпротива срещу такава. Моят съвет е да живеете всеки ден все едно че ви е последен. Винаги да се съсредоточавате върху тук и сега и да не си губите оставащото време в изпълнение на чужди желания. Живейте живота който искате и желаете да живеете и не оставяйте никой и нищо да ви спира. И не се страхувайте. ЗАЩОТО НЯМА ОТ КАКВО...
До Анонимен - за ботовете подобно прозрение е недостъпно като преживяване защото не са със самостоятелна Искра, а са част от Планетарния Дух. Тоест те нямат самостоятелна Душа, а са част от групова/животинска такава.
ИзтриванеВсеки носи толкова отговорност, колкото може да понесе. И на всеки му се случва точно толкова колкото може да понесе. Никога повече. А самоубийства се случват защото човека не иска да понесе това, което всъщност е в състояние да преживее. И после повтаря класа и пак се стига до същата матура...
Отговорност се носи само в двете състояния - когато живееш за себе си за сметка на другите (като Илюминати са измислили как да избягат от тази отговорност, за което писах по-горе) и когато живееш за другите за сметка на себе си (тогава отговорността е че не изпълняваш мисията на собствения си живот. И след нейното изпълнение вече си свободен сам да си измислиш мисия). Отговорност не се носи при балансираното състояние при което ти печелиш и всички други печелят, защото според мен това е и Целта на цялата Игра.
Благодаря, благодаря от сърце и душа, вътрешно го знам, чувам и чувствам всичко, и въпреки това, сега като го чета така написано, очите ми се напълват със сълзи, признателност и покой...
ИзтриванеБлагодаря ви за всичко споделено в този блог, безценно е...
Ами... аз леко те бъзнах и имах предвид, че ако "всички са ти и ти си те", това значи че всички сме ботове :D Е, поне написаното допълни още един щрих към портрета на бота.
ИзтриванеОтговора за отговорността също е неочакван :), но го почувствах много точен и истинен. Благодаря и аз за всичко!
По темата за ядрения взрив... Имах сън наскоро, в който Края бе някакъв вид вълна. Не знам дали ядрена, знам че всичко хора го усетиха. А вуйчо ми след преживян тежък инсулт не можеше да говори, но успяваше да изрича една-единствена дума и тя бе "радиация", която повтаряше, ли повтаряше. Той се интересуваше от езотерика, макар повече в частта за извънземните и преди много години, когато се напиеше и ни дойдеше на гости, казваше ако стане нещо да се скрием при Белоградчишките скали. Просто съм го запомнила.
И баща ми беше обсебен по темата извънземни. Той имаше теория че Слънцето изстива и живота е дошъл от външните планети до Марс, сега Земята, а в бъдеще - Венера и Меркурий. В което има неочаквана за мен логика, когато прочетох за Valiant Thor , съветник на президента Айзенхауър който идвал от Венера в паралелна реалност, в която Венера е населена.
ИзтриванеА иначе, ако/когато стане нещо защо смяташ че трябва да се криеш? Да не стане като в оня виц за ловджията, който срещнал мечка. Мечката се приближавала, той изпразнил и двете цеви на пушката не улучил и накрая хвърлил пушката и казал "Майната му, аз съм за гъби". В момента сме с празна пушка срещу мечката/Русия...
Аз не бих живял под земята само за да оцелее това тяло. И без това вече дава доста бъгове. Още по-малко пък да се крия където и да е. Това ще е поведението на ботовете, които ще искат да оцелеят в човешко тяло на всяка цена. Защото втора възможност като хора може и да не получат, ако населението намалее драстично.
Вуйчо ми пък казваше, че е резидент :) от Марс и там имал семейство... Интересно е това, възможно ми изглежда. Значи следващия път на Венера! То по тази логика всички ще се окажем извънземни, ахаха.
ИзтриванеНе смятам да се крия, написах какво ми е казано. Може някой от четящите да опита и този вариант, ако няма други. Знам ли, може и да се окаже вярно, т.е. да е добро убежище, все пак е много магично място.
Аз не мога да живея под земята, защото имам клаустрофобия. А и това си е все едно човек е погребан жив. Освен това ако се случи нещо апокалиптично животът след това ще бъде като в ада. Смятам да съм с близките си хора и да рисувам до последно, тъкмо няма да се кахъря кой ще купува картините ми :D Но няма как да съм сигурна, че няма да ме завладее страха, докато не дойде деня Х. Каквото и да се случва, дано поне е бързо. Бих се скрила обаче, ако например стане зомби-апокалипсис. Само дето под земята не ми е вариант :)
Страха не е отговор. Смеха обаче Е отговора. Изгледай Zombieland (2009) и Zombieland.Double.Tap.2019 и се посмей какво би станало при зомби апокалипсис. Едни от любимите ми филми с Уди Харелсън
ИзтриванеЩе се възползвам от съвета, благодаря!
ИзтриванеПонеже имах две синхроничности в тази статия и коментари също споделям два филма, които дават отговори. Donnie Darko и Enemy, с актьора Jake Gyllenhaal.
ИзтриванеПС: Друга гледна точка за скриването от апокалипсис, може да не е продиктувано от страх, а от усет - осъзната нужда да се интегрира нещо. Като разликата между това да започнеш работа от страх, че няма да си осигурен, т.н. и това да започнеш работа с ясна цел, за да послужи за интеграция на някакъв опит, който ти е нужен. Примерите са много. И страхът, и осъзнатия стремеж обаче те задържат в играта, но в различни условия.
Виж, това за работата, и аз имам личен опит. Започнах в статистиката веднага след завършването си, като трябваше да бъде само временно. Работата беше разнообразна с колектив от 47 човека и разбрана началничка. Обаче след 15 години хората намаляха до 22 човека, работата се увеличи, а заплатата остана почти същата - около 650 лева, без началнишките длъжности. Тогава ми се отдаде шанс да бъда съкратен, което пожелах сам. И парадоксално, вземах повече пари от борсата. Смених си местожителството на село и това беше един от най-щастливите периоди в живота ми. Нямаше страх при съкращението, защото бях убеден че нещата ще се наредят, имах вътрешното знание.
ИзтриванеСлед като ми изтече борсата, синхронично една от началнишките позиции се освободи и аз кандидатствах по общия ред за нея. Имаше две връзкарки, но бяха толкова тъпи че не можаха да решат теста и не бяха допуснати до интервю. Така че аз спечелих конкурса без връзки.
Така видях и другата страна на медала - какво е да командваш хора. Това беше и ясната ми цел при кандидатстването ми. И разбрах че това не ми харесва повече от това да бъда командван. Защото когато опитват да те командват винаги има вратички да избегнеш да правиш това, което не ти се прави. А когато командваш някого, напрактика упражняваш насилие над него. Защото никой не вземаше работата си присърце, хората работеха просто за да не останат без работа. Тук вече напускането ми беше целево и по взаимно съгласие. Оттогава не съм стъпвал на бившата си работа просто защото нямам вътрешна нужда, интегрирал съм и двете страни на медала, а дори и неговия ръб, опитвайки се да балансирам интересите на големия шеф (който се пенсионира и след два месеца се напил в 10 сутринта, паднал от първия етаж на кръчмата и умрял на място) и на управляваните от мен хора. И сега вече нямам нужда да работя, защото съм интегрирал по същество трите страни на всяка една работа - това да бъдеш командван, да командваш и да осъществиш баланс и хармония на работното място, независимо от коя страна на медала се намираш.
Съгласен съм did0. Примерите са много, но дадох този, защото е масов, а ти го доразви прекрасно. Ето един сериал от 2013-2014 "Utopia", който ни казва години преди Ковид какво може/ще се случи. https://m.imdb.com/title/tt2384811/?ref_=tt_sims_tt_i_1
ИзтриванеВ новия сериал The last of us, също има ключови фрази.
И нещо интересно за финал. За всеки който иска да разбере себе си надълбоко, може да си зададе следния въпрос - искам ли да изляза от играта, ако да - защо, ако не - защо? Какво е играта, какво е матрицата? Давам един бонус, който трябва ще го разбере - матрицата пречи само дотогава, докогато я възприемаме като добро или лошо. Творението е толкова естествено, колкото и твореца, колкото и наблюдателя.
ПС: слушайте усета си, за да не се окаже, че желанието за изход/вход/оставане е просто подражание и/или мода, както беше/е на мода да бъдеш веган/ да носиш тесни дрехи, т.н. :) Не забравяйте, че навсякъде, дори в "дълбоките води" има "модни движения и манекени" и внимавайте да не залитнете. Този блог е наистина интересен и за пореден път се повтарям, ако се чете между редовете съдържа много ключове.
Като сме тръгнали на сериали вижте Undone. Анимацийка, бързо сериалче :)
ИзтриванеБлагодаря и на Анонимен и 9!
ИзтриванеАко на някой му е интересно може да разгледа/медитира върху ботовете като възможности, ботовете като методи за себеосъзнаване и ботовете и потенциала, който имат. Това важи не само за тях. Матрицата и всичко в нея са условия, възможности за постигнане на желанията, които имаме, за разбиране основните такива. Композитора създава творба, която отрича/неотрича по пътя си на осъзнаване. Изследването на отричането и естественото пускане също е нещо интересно, което е свързано с темата.
ОтговорИзтриване"И написаното се "сбъдна", защото имаше мълчаливо съгласие и/или игнориране на предупреждението".
ОтговорИзтриванеАко съществуваме в безброй варианти, не мога ли просто да си преместя фокуса си към друг вариант, вместо да завися от ботове и от заспали Искри?
Не знам дали ти конкретно можеш, но по принцип е възможно. Аз съм го правил много пъти. И накрая пак съм тук... От проблем за решаване не може да се избяга, докато самия проблем не престане да съществува.
ИзтриванеРазбирам. Трябва да осъзная какво ме задържа в тази реалност и само ако се освободя от него, мога да се прехвърля в друга?
ИзтриванеТова което те задържа тук, си самата ти. Тази твоя индивидуална част от Светкавицата (а Светкавицата е Пътя на Искрата в Творението), която тук се подвизава с определена индивидуалност. И не говоря за Егото, което е само малка част от тази индивидуалност. Говоря за самата ти Душа, спуснала инкарнация тук, защото тук става нещо интересно... А събудените Искри въобще не са толкова малко. Има поне стотина на планетата :).
ИзтриванеБлагодаря за разяснението!
Изтриване