В тази кратка статия ще опиша разликата между земното и извънземното преживяване от гледна точка на Източника. Ще използвам сравнението на Частицата от Източника със светкавица и ще разчепкам нагледно комплекта 3 в 1 - дух, душа, тяло.
Ако разгледаме една светкавица можем да видим трите части от която тя е съставена.
Първата част е квадрата в червено долу вляво. Това е и началото на светкавицата от която започва всичко. Това е частта Дух, основната частица излязла от Източника. По нататък светкавицата се разделя/фрагментира на много различни части - червения правоъгълник в средата. Това е частта Душа. И накрая на всяко разклонение се намират малки и различни по размер правоъгълничета в червено. Това е частта Тяло. Размерите им са различни по размер за да покажа че всяко тяло е уникално. А и всяко тяло може да обитава различна паралелна реалност
За извънземните цивилизации е характерно един Дух да се разделя на милиарди души с милиарди тела. Така цивилизацията е хомогенна и напредва еднакво бързо. Развитието и е равномерно, хармонично и линейно защото цялата цивилизация е един Дух, една частица от Източника.
В земния модел на развитие са налице милиони Духове, като всеки един от тях формира около две хиляди души. Взаимодействието между Душите на тези милиони различни Духове/Частици от Източника води до скокообразно развитие на цивилизацията и огромни разлики в развитието на Душите и Телата. Именно това е предимството на Земното преживяване в сравнение с извънземното такова. За последните 30 години е налице такъв скок в технологиите и в начина на живот именно поради тази причина. За такъв модел на развитие е възможен и рязък срив в развитието на Земната цивилизация именно поради огромната разлика между участващите Духове/Частици от Източника. А разликата всъщност се явява разлика в честотата на милионите участващи и безучастващи части от Източника. Така може да се получи както хармония, така и хаос, взаимодействащи помежду си.
Накратко на картинката съм изобразил развитието на една извънземна цивилизация. Ако картинката се умножи и изкриви по милион ще получим земния модел на развитие.
Членовете на семейството от един дух ли са или могат да бъдат от различни?
ОтговорИзтриванеМоже и да са на един, може и да са на различни, влезли в договорка един с друг. Между другото модела от картинката важи с пълна сила за планетарния дух, разделил се на милиарди видове/групови души, като всяка групова душа се дели на стотици/милиарди тела.
ИзтриванеБлагодаря!
ИзтриванеИмам усещането, че висшият аз, духът, душата, физическото и други тела, освен всичко друго изказано за тях, са и вид превозни средства за това което сме, като за различните условия/състояния си има специфично превозно средство. Т.е. в един момент настъпва освобождение от всичко, оказвайки се, че ние сме това което наричат бездната/нищото. Ако първото състояние е нищото, то второто състояние не е ли самонаблюдаващото се нищо, раждащо по този начин източника/съзнанието. Защо в нищото се заражда стремежът да се прояви?
ОтговорИзтриванеПървото състояние наистина е Нищото. Второто състояние е Всичко, което е, Творението. Това, което не може да стои в Нищото/Източника се проявява във второто състояние. Третото състояние е премигване между Нищото и Творението. И четвъртото състояние е 3Д, което сега обитаваме. То също е премигване (но с по-голяма честота), но понеже от Нищото не може да има спомени, ние го възприемаме като постоянно съществуване. А Източника не може да се роди, защото е Нищо, Той просто Е, раждат се желания, които се сътворяват в независимо кое Д.
ИзтриванеА иначе телата са превозни средства на желанието, изхвърлило ни от Нищото и за всяко Д си има специфично превозно средство, което да ни помогне да изпълним това Желание, което ни е изхвърлило от Нищото. И когато Желанието е изпълнено / угасено, ние сме свободни да се върнем в Източника/Нищото.
Различни видове животи - бачкане/любов/почивка/екшън/веселба/тъпотия/безхаберие/гениалност... правене на НЕЩО!
ИзтриванеИскрата/светкавицата изскочила от източника преживява всичко това едновременно и за миг!
КОНЦЕНТРАТЪТ от всички айсиктирилиони варианти!
Наркотика на бъденето!
И като се разцепи/насмуче с бъдене пак си се потапя в небъденето от където идва. За нея изскачането е миг, докато за крайните инкарнации минават еони, колкото по-голямо D, толкова повече.
Това ли е цялата работа? Източника/нищото/глупака е наркоман закачен на най-бруталния наркотик - НЕЩОТО/БЪДЕНЕТО?
И го прави за да съществува, все пак, за да си нищо трябва да има и нещо, иначе какво нищо си? Всяко себеуважаващо се нищо си спретва нещо. Че да Е.
Нищото копнее за нещо и като се нанещи закопнява за нищо.
The only way out is trough.
But WHY THE FUCK???
Нищото не е наркоман, то просто изравнява потенциалите в себе си. И като се "развълнува", изхвърля искри. Точно както морето и вълните, ако си го наблюдавал от тази перспектива. И там се пораждат вълни, и морето има различни течения с различна плътност, температура и соленост които формират вълни и пръски от гребена на всяка върна, които после се връщат в него, обогатени с елемента въздух, който в морето не съществува. Не става дума за волево изхвърляне на пръски. Бъденето/оцеляването на всяка цена е наркомания за инкарнациите...
ИзтриванеЩом от нищото няма спомени, как може някой да погледне отвъд второто състояние - всичкото, за да види "цялата картина на творението" и да осъзнае и запомни това преживяване. Трябва да има някаква "междина" между двете състояния, позволяваща това. Благодаря за отговорите!
ОтговорИзтриванеДа, има - Тъмното пространство за което говорих в последната си статия преди голямото прекъсване. Мисля че беше 79 или 73 статия.
Изтриванеhttps://fadeindark73.blogspot.com/2019/09/blog-post_0.html
ИзтриванеТова е статията за реене в Тъмното пространство. Такова пространство има между 0Д и 1Д, между 1Д и 2Д, между 2Д и 3Д, между 3Д и 4Д и т.н.т.. Като съм изпадал до най-ниското ниво - между Източника и 1Д. Оттам можеш да дърпаш всякаква информация и да опознаеш природата на Източника и себе си като искра/светкавица от Него, без да потъваш изцяло обратно в Източника (от което няма връщане).
Точно я прочетох, преди да видя коментара с линка. Последното изречение от коментара ти ми помогна много.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеОт наблюдение от "Тъмните пространства" между Д-тата и от самонаблюдение, оттам извличам информация, а също и директно от Източника от който всички сме част, защото ни се полага "по произход".
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеЗащото не си преживяла лично природата на Източника, а само си чела за него. Трябва и практика, активна медитация и чистота на тялото и душата, за да можеш да яхнеш директно потока на Духа, който води към Източника.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеБез медитация няма да мине. И това не е практика, а естественото ни състояние. Медитативното състояние е естествено, а всякакви хора се опитват да ни вкарат в техните Игри и така медитацията става някак неестествена.
ИзтриванеАз например всяка вечер гледам по час, два залеза и си медитирам с притворени очи. Идва ми отвътре и си е съвсем естествено. Забелязвам неща, които другите хора подминават в забързания ритъм на илюзията, наречена живот. И после пиша за тях. Днес например забелязах приятелството между едно малко момче и едно голямо улично куче. Как детето падна и кучето му помогна да се изправи. И после хвана със зъби гредата, в която детето се беше спънало и я премести на стотина метра, за да не се спъва отново детето. Съвсем човешка постъпка, извършена от куче. А хората просто бяха изхвърлили гредата на поляната, вместо да я сложат до контейнера. Та такива неща се подминават от обикновените хора...
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеИзточника не иска нищо, той не наказва и не възнаграждава, той просто Е. И ти си част от него...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеЩе си позволя да се включа в темата за медитацията. Мисля, че трябва да се спомене, че медитацията не е фиксиран процес, т.е. изразява се по много и разнообразни начини, като общото между тях е, че стават естествено, по усет. Аз например черпя информация, потъвайки в дълбоки размисли по някой въпрос, който ме вълнува, без да се напрягам да го правя, просто си става естествено и това е само един от методите които използвам. Друг може да получи инфо наблюдавайки събитие/случка, трети чрез дихателни упражнения и т.н. Имам предвид, медитацията е естествен процес на НЕнасилстване, трябва да се усети/намери точния подход, който за всеки е личен, индивидуален, не е задължително да е йога, ако това те отблъсква/струва ти се неестествено. Например случвало ми се е да преживявам осъзнаване и освобождение чрез бягане, авантюристични предизвикателства, фраза/дума, размисли, оит, пост, изобщо начините са много, само да усещаш кой от тях е естествен подход за теб самия.
ОтговорИзтриванеЗатова писах че медитативното състояние е естественото. И при всеки се проявява по различен, уникален начин.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеДа, но става въпрос за насочена медитация, за да отидеш там, където искаш. Това е висшия пилотаж...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеЯвява ли се желанието, което те е изхвърлило от нищото, причината за вариациите на съществуване и движение? Т.е. колкото по-силно е желанието, толкова по висока е скоростта на придвижване(с потенциал-достигане скорост на едновременност) и толкова по-висока е честотата на вибриране/примигване на съществуващото(с потенциал-достигане постоянно съществуване). И обратно по-слабото желание = по-бавно движение(изисква "х" време) и по-бавно трептене/примигване на съществуващото, т.е. редуване периоди на различни състояния?
ОтговорИзтриванеЖеланието си е желание, нито по-силно, нито по-слабо. В сравнение с кое да сравним силата на желанието освен с друго желание. Основното желание ни задържа тук докато се изпълни, по Пътя обаче се появяват мини желания които също трябва да се изпълнят/угасят.
ИзтриванеЧестотата на вибриране не зависи от желанието, тя просто нараства с времето, а може и да намалява с времето. Зависи кой какъв Път е избрал. Ако си избрал служене на себе си за сметка на другите, честотата рязко намалява с времето. Ако си избрал служене на другите за сметка на себе си честотата рязко се увеличава с времето. А ако си избрал златната среда - служене както на другите, така и на себе си, честотата нараства хармонично с течение на времето.
Всяка душа има една основна носеща честота, която не се променя с времето, тя е константна за душата, тялото и духа. Така всеки може да бъде локализиран през времето и пространството. Носещата честота вече носи най-различен диапазон от други честоти/души и тела. Точно както в телевизията - носещата честота е една, а програмите в нея са много.
Има ли възможност да се върнем към Източника 0Д, но все още да таят някакви желания в съзнанието? Един вид преждевременно напускане, което примерно да е инициирано от желанието за "угасване" към Всичко Което Е. Имам съмнения, че платформата така е структурирана, че постоянно да зарежда нови и нови импулси-желания, които са безкрайни едни след други.
ОтговорИзтриванеПонякога, чувствам, че на сила съм все още тук изпълнявайки желания, които са някакси "празни", "без живец", които просто ме държат тук-сега, защото такъв е изборът ми към момента. Сякаш съм загубил искрата, която прави желанията магични - но не е ли точно този начина за връщане към Източника - чрез угасване и апатия към Всичко Което Е?
Самият процес ми е до известна степен познат, знаейки че битието има фрактални характеристики. Личният ми пример е любовта ми към видео игрите, която имах, от както се помня. 5-6 годишен виждайки десктоп пълен с икони на игри беше като да избирам между множество вселени, които да изследвам и да преживявам. Как точно успях да "изчерпя" или по скоро завърша това желание да изследвам компютърните игри? Като отдадох 7 години на СтарКрафт - няма да забравя деня, когато ми пристигна копието от играта и можех най-накрия да получа достъп отвъд free trial-а на близърд до пълната игра. От тогава буквално в голяма част от времето стигайки до 10 часа на ден мислех само за играта и сънищата ми дори бяха с такава тематика - бях обзет от нея - по едно време дори гонех "кариера", турнири и ... там някъде започна процеса на изчерпване. Започнах да не харесвам играта малко по малко до момента, в който ми писна и от човек, който почти целият му живот се въртеше и беше тази игра - в друг момент тя спря да бъде от каквото и да е значение, а по скоро отминал спомен полузабравен начин на живот.
Мисля си дали именно това не трябва да постигна с всичко останало, което ме задържа някакси още тук-сега.
Изцеждайки на максимум преживяването, но пак се връщам на въпроса - платформата няма ли да намери начин постоянно да вкарва мини-желания, (side quests) които да те държат ангажиран и тогава не идва ли момента на решението: "Еnough" - Азът е Дотук - I am done.
Докато пиша това сякаш сам си отговарям на въпросите и това е напълно нормално предвид структурата и все пак ако може коментар ще съм благодарен.
Връщане в Източника с неизпълнени/неугасени желания е невъзможно. Нали това е основната причина да сме тук. Номера е да разбереш кои са твоите желания и кои се генерират до безкрай от Матрицата. Аз пропуснах шанса си да се върна в Източника след статията за Маските. Тогава всичките ми желания бяха изпълнени/угасени. Но пребивавайки толкова близо до Източника, в тъмното пространство, в мен се породи желанието да споделя за това преживяване. Естествено, докосвайки се до Източника загубих голяма част от себе си, която се сля с него. И досега имам празнини в паметта. Апатията към преживяването на тази реалност присъства и в мен. Затова Матрицата ми дава достъп до други реалности, паралелни на нашата. Там има истинска страст. Например след преживяването на реалността със Звяра се събудих тук с пулс 125 и кръвно 210 на 125. Изпитвайки толкова силно загубата на син и болката, която се породи от това. Както и решението за самоубийство на Звяра. Преживяването беше толкова чисто и много по-реално от тукашната реалност в която нищо не ме вълнува. Дори от време на време спирам да ям за няколко дена...
ОтговорИзтриванеКогато си на път да излезеш най-близките ти хора се превръщат в агенти на Матрицата и намират начин да те задържат тук. Най-малкото могат да те вкарат насила в психиатрия.
Изцеждайки на максимум преживяването е начин/сигнал към Матрицата да започне да търси нещо с което да те задържи тук. Преживяването тук може да се сравни с въртележка - първоначално е много забавно, после не чак толкова, докато направо ти стане лошо от въртележката и просто трябва да слезеш от нея. Обаче ти се намираш в увеселителен парк в който все нещо друго ще ти хареса. На мен например започна да ми харесва да си пиша с хора от вашия калибър. А не лаиците от сайтовете на други езотерици, които още се захласват по Висшия аз. Този блог е написан именно за хора като вас. Иначе не се срещам абсолютно с никого, освен с продавачките в магазина и в аптеката, които са необичайно любезни и отзивчиви с мен. Това е сигнал за започване на нова Игра по мое желание. На мен обаче ми писна да играя тук. А иначе без проблем мога да нахвърлям няколко романа, предимно на научнофантастична тематика, защото съм ги преживял.
"Еnough" - Азът е Дотук - I am done - и какъв е изхода? От опит знам че самоубийство е невъзможно. Последния път когато опитах брат ми съвсем неочаквано се появи и ме вкара в бърза помощ. Той изигра ролята на агент на Матрицата. И това не се случва за първи път, първия път майка ми изигра ролята на агента, когато гладувах 10 дена. Когато го попитах защо е нарушил суверенното ми желание, той каза че е грехота. Желанието за напускане също е желание, което трябва да угасне, и което те държи тук. Това си е направо "Параграф 22". В бърза помощ ми пуснаха една система и изследванията ми излязоха отлични. Все едно че не бях изпил 120 лексотана, 60 диазепама и половин бутилка ракия. Това мое тяло тук е направо свръхтяло, което понася всичко с лекота.
Така че излизането не може да стане волево. А от гледна точка на Източника, където няма време, ти вече си излязъл. Защото там няма време и всичко става едновременно и мигновено/безвремево.
Най-близкото до излизане е пребиваване в Тъмното пространство между 0Д и 1Д. Там отново имаш избор и все се намира нещо, което да те държи тук. Можеш обаче да напуснеш "на части", пребивавайки толкова близо до Източника. Там се появява и желанието за споделяне, защото никой не пише от тази гледна точка. И ти се чувстваш уникален и длъжен да споделиш. И то напълно безплатно, защото преживяването е безценно, тоест без цена...
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеБлагодаря за отговора и за споделените теми и позволяването на дискусии особено на тема Източникът - които са ми "слабост", но и наслада. Отключих откъслячни спомени от сънищата си в другите реалности, благодарение на припомненото знание и умение.
ИзтриванеИскам да попитам във връзка с това, което беше споменал в по преден пост за края на играта според библията и тълкувание от моя страна. Тъй като все още имам желания лични неизживяни, очевидно бивайки тук-сега в тази платформа и те не бъдат доизживени до конкретна дата - то няма ли аз самия да пренеса в паралелна вселена, където играта продължава, за да довърша това, за което съм дошъл. Сиреч това, което става като външна проекция не е с приоритет върху изначално възбуденото желание, което ме е отприщило от Абсолюта, за да съм тук-сега. Докато то не се изпълни нямам мърдане - което е вид затвор, който сам съм се вкарал и сам държа ключа и на който дори самата врата не е залостена - а напротив сам избирам да седя в него до онзи момент... Т.е. Общ "Край" на Играта не може да има и всеки ще "цикли" докато сам не задоволи желанието си?
Точно в паралелна реалност ще се пренесеш, докато не изпълниш желанието, изхвърлило те от Нищото. Друг е въпросът защо не го изпълняваш тук и сега, след като всичко е позволено и никой и нищо не може да те спре...
ИзтриванеОбщ край не може да има, всеки трябва да излезе по уникален начин, неопитван до сега. Например ако някой избяга от затвора, системата веднага затваря този изход и трябва да се търси друг. Ако се осъществи общ край, огромна част от инкарнациите ще се върнат в паралелна реалност/миналото, за да довършат започнатото.
Какво би се случило при завръщане в нищото - пълно изчезване и рециклиране? Изобщо има ли някакъв вид съзнателно съществуване в нищото и възможност да се влезе и излезе от него със спомени и непознаването/нямането на спомени от него не е ли свързано с това, че "нямаме достатъчно осъзнатост/устой да издържим в него"? Нищото не е ли синтезираното всичко, непроявеното всичко?
ОтговорИзтриванеСпоред Даоистите може да се влезе и излезе от Източника/Нищото. Източника е огромно информационно поле, което може и знае всичко, непроявено всичко. Освен какво е да не можеш и да не знаеш всичко. Тогава се поражда желанието което изхвърля светкавици от Източника, които се осъществяват в Творението. А Творението е отражение на всичко възможно, съществуващо като потенциал в Източника. Всичко което може да си представиш съществува в Творението. Пътя ни през Творението е своеобразно лутане в Лабиринта на всичко възможно. А освен да използваш Входа и като Изход, не знам дали има друг изход от него...
ИзтриванеЕто един диалог с читател на блога, който систематизира общо взето всичко:
Изтриване"Привет, did0
С интерес следя блога ти, споделям нещо, което написах наскоро, искам да видя твоите гледни точки за написаното и темата.
Изначалното състояние, нулевото състояние е нищото. Това състояние просто е, то няма характеристики, няма желания и стремежи. Нищото нито е творец, нито е наблюдател, нито е творение, то просто е. То е центърът на всичко останало, което излиза от него. Първото състояние е мракът - творците, които са изхвърлени от нищото поради зародени стремежи/желания. Чрез самото желание се раждаш, мракът е междината между нищото и второто състояние - всичкото, светлината - творението. Мракът и светлината се разпръскват/разлистват във всички посоки(подобно слънцето, чийто център е нищото, а лъчите са желанията излизащи, преминавайки от мрак в светлина). На най - есенциално ниво, все още в мрака, творците са искра с растящ стремеж/желание, но все още нематериализирано, т.е. мисловно-чувствен процес - нематериализирано съзнание. Когато желанието/стремежа нарастне/узрее, получава се творението, първото творение на творците е енергийна мъглявина, подобна на облаци(съзнания натежали с нематериализирани желания). Тези облаци(съзнания) се преливат едни в други, а нарасналото напрежение от натежалите желания вътре във всеки облак и помежду им(между облаците) поражда бурии. Светкавиците породени от тези бурии материализират потока дух-душа-тяло, който е и еквивалент на състоянията наречени плътности/реалности.
Подвъпроси
- Какво представлява искрата - смесица от всеумения(въображение, стремеж, воля, усет, творчески импулс, т.н.)?
- В нищото има ли някакво състояние, условие, естество? Иначе как би се зародили желанието?"
Отговор от мен:
"Източника е огромно информационно поле, което може и знае всичко, непроявено всичко. Освен какво е да не можеш и да не знаеш всичко.
Искрата е непроявена още светкавица, разликата в потенциалите поражда светкавицата като три в едно - дух, душа и тяло, като за всяко Д има специфично тяло, което да съответства по честота на Д-то "
Към коментара на Анонимен: "Анонимен26/4/23 00:45
ОтговорИзтриванеКакво би се случило при завръщане в нищото - пълно изчезване и рециклиране? Изобщо има ли някакъв вид съзнателно съществуване в нищото "
Знаеш ли, доскоро и аз се главоболях по този въпрос. Обаче докато размишлявах ми хрумна, че да се питаме такива неща е супер безполезно. Нека разгледаме случващото се само от материалистична гледна точка и в линеен план (супер орязаното възприятие за нещата). Какво излиза - от многомилиард годишното съществуване на познатия материален свят, в ограничените рамки на телата ни, дошли от практически безкрайните суровини на материалната вселена, живеейки около 80 години, какъв е зора, ако нямаме спомен? :) Та повечето от нас нямаме нито някакви спомени от преди или от друго равнище на съзнание, нито имаме идея как да се докопаме до някакво по-разширено състояние на съзнанието, а само словоблудстваме с него :) От една гледна точка е все тая дали ще има спомени или не - то така или иначе ние вече сме в хипотеза на съществуване без никакви спомени.
Според мен изчезват и се рециклират хората/съзнанията, които нямат достатъчно здраво ядро. А това ядро се формира от/чрез Любовта.
ОтговорИзтриванеСпоред мен всички човешки инкарнации имат достатъчно здраво ядро, щом са тук в това гадно време, където промените се извършват светкавично в сравнение с предходните векове. Хубаво е ядрото да бъде изградено около безусловната любов, но това не означава че няма и други начини. Много по-лесно е да се съградиш около безусловната омраза, а според мен е най-добре да се самоизградиш на базата на баланса между двете, така ще имаш най-широк набор от възможности за преживявания и няма да съдиш никого за неговия свободен избор. Но формирането на ядро е есенцията на това да не бъдеш рециклиран. Как ще го изградиш избираш сам, знам обаче че всеки трябва да намери уникален и единствен по рода си начин...
ИзтриванеИмайки предвид, че това може би е основния въпрос на съществуването ни - изчезваме ли след телесния живот или нещо от нашето осъзнаване оцелява, следва да буди известни подозрения. И предвид сметката - че живеем някакви няма и десет десетилетия на фона на трилиарди линейно време, нещо куца в цялата работа. Или има нещо или някой, който да има интерес да се клатиме като трепетлики в течението на този въпрос, или той наистина е несъстоятелен.
ИзтриванеАко изчезваме и се анихилираме, какъв пък да е толкова проблема - няма да има същност, която да разбере, че е изчезнала. Дори звучи много по-спокойно от това да съществуваш в хилядите предполагаеми астрални, ментални и всякакви други светове.
Но точно обратното може също да е вярно - от перспективата на едно вечно съществувание сигурно по подразбиране има нещо скучно в това и се налага вмъкване в преживяване, в което въпросът за това дали се оцелява да е централен. Може би дава някаква тръпка.
Всичко това, което казвам не е нещо ново и нечувано, само си мисля, че всеки според способностите си трябва да се спогоди с този централен въпрос - тези с опитности извън тялото да го мислят, другите, които оперираме само в сетивния свят, да оставим този въпрос да се саморазреши сам във времето по начин както намери за добре. Практично е някак :)
Всичко това, което казвам не е нещо ново и нечувано, само си мисля, че всеки според способностите си трябва да се спогоди с този централен въпрос - тези с опитности извън тялото да го мислят, другите, които оперираме само в сетивния свят, да оставим този въпрос да се саморазреши сам във времето по начин както намери за добре. Практично е някак :)
ИзтриванеТака е, да го мисля аз дето преживявам стотици паралелни реалности в хиляди тела. Нищо никога не изчезва, просто променя формата и структурата си. Дори имаме и тук "Закон за запазване на енергията". Енергията просто променя собствената си същност и например от потенциална / неподвижна преминава в кинетична / подвижна. Дори и да не помним, действията ни тук и сега влияят на цялата Вселена. Затова толкова извънземни се месят в земния живот по един или друг начин, защото нашите действия И бездействия променят и тяхната реалност / реалности и начин на живот. И то само за стотина години живот :).
Може ли малко по-обстойно за безусловната омраза? :) Не съм сигурна, че разбирам правилно какво се има предвид под нея. Но ми се появи въпрос: Тя не изключва ли свободния избор?
ИзтриванеБезусловната омраза е Пътя на Алистър Кроули. Например ето едно заглавие от вестибг - "Малки деца пребиха до смърт малко кученце с колове". Ами не мога да обичам безусловно тези деца, но мога да ги мразя безусловно. Заедно с техните родители, които така са ги възпитали. Или по-точно са оставили възпитанието на децата си в ръцете на системата, която също мога да мразя безусловно. Безусловната омраза е с много ниска вибрация, докато безусловната любов е с много висока. И двете са полярни по своята същност и водят до изграждане на Съзнанието и движение, което е стъпаловидно и рязко вдига или спада вибрацията на Съзнанието. Комбинацията между двете дава златната среда, в която можеш да приемеш всичко като необходимост и имащо смисъл в цялата Игра. Това е Баланса и "средния път" на будистите. Тук движението не е скокообразно, а хармонично вдигане на вибрацията с течение на времето. Постепенно постигане на Мъдрост, а не действие в следствие на първоначалната емоция, независимо дали е положително или отрицателна. С течение на времето двете преминават една в друга според принципа на махалото. Като в едната крайност имаме безусловна любов, а в другата - безусловна омраза.
ИзтриванеВсички статии на Н. за абстракциониста-ексхибиционист имат за същност безусловната омраза. Можеш да ги прочетеш, защото той пише надълго и нашироко за това (за разлика от мен).
Колкото има свободен избор при безусловната любов, толкова има и при безусловната омраза. Истински свободен избор има само при Баланса, защото освен че си опознал двете страни на монетата си осъзнал че тя има и ръб....
Нещо подобно си помислих като видях това заглавие, умът ми не го побира (и по-добре!) как е възможна подобна жестокост и то от малки деца. И как се обичат тези деца... в тях има ли души изобщо. Залива ме отчаяние когато се свържа с тази вибрация. Но не ми е чужда безусловната омраза, изпитавала съм я значи и нея. Към систематата, към безпътицата, към тази жестокост и диващина... това бездушие.
ИзтриванеВече не чета нищо на "Паралелна реалност".
Благодаря ти много за чудесния отговор, разбрах!
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеАз пък често се припознавам в абстракциониста - ексхибиционист, като извор на безусловна омраза. Аз също съм влизал да разгледам в траурен магазин и когато казах на продавача че просто разглеждам, той ми се опули като теле в железница :).
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеАко инкарнация реши да се освободи от искрата, от която идва и от влиянието на искрата върху нея - ще има мощна акция на матрицата да върне инкарнацията в грозда на искрата. Има ли хакове, които може да използва инкарнацията в своя полза?
ОтговорИзтриванеИнкарнацията Е Искрата/Светкавицата, която извира от Източника. Може би имаш в предвид грозда на Висшия аз, който отразява и фрагментира Искрата/Светкавицата. За да се освободиш от Висшия аз е необходимо да минеш в режим на синхроничности, които са генерирани от Източника, а не от Висшия аз. Номера е да различиш едните от другите. Синхроничностите генерирани от Висшия аз водят до още повече Игра, а тези от Източника прекратяват Игри. Ти сам избираш кои да следваш.
ИзтриванеАко светкавицата поначало си има разклонения - "х" на брой души и тела, тогава Висшият аз, кое точно фрагментира? Прави още души и тела, но един вид "фалшиви" такива, един вид отклонения? И той(висшия аз) не се ли явява създание на самата искра и, ако да - защо искрата се самосаботира?
ОтговорИзтриванеВисшия аз застава на пътя на светкавицата, поне на едно нейно разклонение и я отразява обратно, фрагментирайки я на много части. Последния път когато видях Висш аз ми се появи като леща/призма, която разделя потока на светкавицата на много разклонения/допълнителни инкарнации. Наистина прилича и на медуза но на мен ми заприлича на леща. И както лещата дели светлината на съставните и части / спектри, така и ВА разделя светкавицата на много части. А светкавицата не е нищо повече от Пътя на искрата през Творението.
ИзтриванеДа, ВА се явява творение на искрата и има ролата на трето и четвърто колело. Както когато се учим да караме колело има още две допълнителни странични колела които ни помагат да балансираме, така и ВА се явява помощно средство докато се научим да балансираме колелото. Това не е самосаботаш, а нещо като патерици, докато вече нямаме нужда от тях и можем да ходим сами, избирайки сами пътя си. Тогава можем и без Висш аз.
Тази статия, заедно с коментарите в нея стана изключително ценна. Не знам някъде другаде да пише това, което тук е синтезирано. От всичко написано дотук, щом Източникът е огромно информационно поле, непроявено всичко, което може и знае всичко, освен какво е да не можеш и да не знаеш всичко. Тогава се поражда желанието което изхвърля светкавици от Източника, които се осъществяват в Творението. Значи ли това, че цялото приключение е, за да може Източникът да преживее нещо като проявление и да получи разбиране какво е да бъдеш ограничен/да не можеш всичко или това "не го интересува". А приключението си е лично на искрата, която е дръзнала. Или пък и двете са верни или пък не са?
ОтговорИзтриванеКакто обикновено и двете са верни. Изисква се изключителна дързост да напуснеш сигурността на Източника и да се осъществиш в Творението. Това обогатява и Източника със знание какво е да си ограничен и фрагментиран.
ИзтриванеДа, това е едно много ценно и уютно място. Подобни вече са на изчезване, ако има изобщо. Повечето се опитват единствено да се облагодетелстват за сметка на своите читатели/зрители/слушатели.
ИзтриванеВ коментарите няколко пъти се спомена думата любов. Можеш ли да напишеш нещо за нея.
ОтговорИзтриванеЯсно е че любовта е многопластово състояние, но в естеството си май се оказва, че тя е най-мощното притегляне към/най-мощния копнеж по. А това, което най-много ни притегля/за което най-много копнеем е това, от което сме се откъснали, а именно нищото/източника. Защото дръзналият да излезе, е откъсналият се от себе си. Нищото/източника - това е всяка една искра/всеки един от нас. Оттук следва, че в крайна сметка, рано или късно, всеки се завръща в себе си/в източника, а после може да избира дали да дръзне отново или не. Подозирам, че много от нас са дръзвали неведнъж.
Думата безусловна любов е синоним на безусловна свобода. Тоест толкова да обичаш някого че да не поставяш никакви препятствия и условия пред неговото развитие, независимо накъде реши да се развива, дори и без теб. Ето това е най-краткото определение на безусловната любов.
ИзтриванеА никой не може да се откъсне от Източника, всички сме част от него, но голяма част от нас са забравили за тази най-ключова за нас връзка и търсят информация на всевъзможни места - Висши азове, богове, акашови записи и къде ли още не, но не и в себе си. И си мислят че са се откъснали от Него, което е невъзможно, защото абсолютно Всичко е частица от Него. За Източника излизането на светкавица от него и завръщането и обратно е мигновен, безвременен процес. Време има само в Творението и колкото по високо Д се обитава, толкова времето тече по-бързо. В тъмното пространство между 0Д и 1Д времето тече най-бавно. Няколко мига там се равняват на дни в 3Д (като това го пиша от личен опит).
И номера не е само да дръзнеш, а да помниш всичко от последното си излизане от Него. Това Даосите го умеят, но не съм се занимавал лично с това, известно ми е от разговорите с Ключаря. Той е специалист по Даосите и самия той е такъв.
Благодаря за отговора! Имам още едно питане. Ок, за източника всичко е едновременно и мигновено.
ОтговорИзтриванеА творението с форма на тороид ли е? И от гледна точка на творението, където има време, ако времето, в най-близкото състояние до източника, между 0Д и 1Д е най-бавно и се забързва отивайки към по-високи Д-та, може ли това състояние между 0Д и 1Д, с най-бавно време, да е едната страна на монетата/тороида, явяваща се изхода, а другата страна на монетата/тороида да е състоянието между най-високото Д и 0Д, т.е. състояние с време нарастнало до едновременност, явяващо се вход - завръщане в източника, а ръбът - третата страна на монетата/тороида да е точката, в която желанията са вече изпълнени и започва процесът на завръщане?
Ето и един въпрос на който не мога да отговоря от личен опит. Но имайки в предвид че кухата Земя е с формата на тороид, то тогава има логика в твоите разсъждения. Просто аз не мога да потвърдя/отхвърля това от личен опит. Засега... Това предполага някакъв краен брой от Д-та и след около половината от тях да следва започване на процес по завръщане в Източника през Изхода, а не чрез Входа, за което имам личен опит.
ИзтриванеПиша заради импулс**:
Изтриванетвоето 'мега съзнание' (да не се бърка с разисквания 'висш аз'*) (друг е въпросът дали имаш такова, развито отвъд 5д) има формата на тороид, който изглежда безцветен, но вътре в него се намираш ти и всичките ти творения (инкарнации и реалности). В това 'тъмно' (но както съм писал в миналото - позволяващо ти да видиш всичко ясно) пространство можеш да разбереш всичко, което те интересува. Ако трябва да правя аналог с на Дидо термините - това е тъмното пространство между д-тата, само че в случая пиша за другия край - този, който е далеч от 0д, на другия му край.
Щом аз не можех преди години да запазя осъзнатост за повече от минута, поразсъждавай какви умения и добродетели се изискват, за да успееш да обработиш цялата информация и да живееш и през тази (или само тази) равнина...
Това е предостатъчно на този етап. Развивайте се и сами ще разберете трудността и сложността на Пътя... (за тези, които не искат да се слеят с 0д и да умрат/изчезнат завинаги по един или друг начин)
И стига с тия тъпотии - търсене на хакове за излизане / лесното... Жалки истории, подобни на Тъмните и техните опити да заобикалят универсални принципи. Иронично, единственото, което заобикалят, е развитието им, но тях и без това ги устройва тази равнина, в която имат известна власт. Въпросът е вие осъзнавате ли какво излъчвате и какво (ще) правите, както и последствията от такъв тип мислене и действия?
Тъмните, канализирайки енергията на Твореца (индиректно, чрез нас, когато го позволяваме), успяват временно да пробият до 4д (или в най-лошия случай до 5д, ако стигнат до ядрото на клъстера/висшия аз, както е загатнато в Sense8) и да се възползват от определени благини. Така че кранчето на паразитите трябва да се спре... безусловно (че е модерна дума). :)
* преди години, когато сливах инкарнаците си и се извисих над висшия аз го видях точно като златна леща, Дидо. Но тогава не осъзнах функцията на формата, защото фокусът ми беше върху други дейности. Комично ми е да го разглеждате като паразит - не го бъркайте с други (чужди!) тъмни същности (в това число влизат мафлоците/летачите). Дидо даде добра перспектива с помощните колела. Не съм съгласен с него в други теми, в които го описва като "пристрастен наркоман", който просто пуска инкарнации, за да изживее това и онова. Това си е отражение на Несъзнателното на Дидо (и на всички нас всъщност), което е необходимо явно да изчисти в този живот като импулси. Да се проектира тази характеристика навън (макар езотерично да се разглежда навътре към другия си аз) мисля, че не е коректно и би объркало и без това едвам каращите колелото (да махнат помощното колелце без да са готови за това и да бягат от страданието постфактум).
** казвам го, защото бях решил от преди 3 години и половина (откакто затворих блога) да не участвам публично във виртуалното пространство и да пиша. Единственото може би некоректно действие спрямо малцината читави и непознати читатели беше липсата на обяснение за моето решение, а именно: осъзнатото ми изживяване и виждане (за мое огорчение) нивото на малцината, които се мислят за събудени и нещо повече от останалите. Уви, повечето от така наречените "езотерици/изследователи/конспиратори" не само нямат необходимите чисти мотиви, но и повече его и комплекси от "нормалните хора". Тъй като синхронично бяхме поели с Дидо по пътя на оттеглянето, счетох че осъзнатите читатели ще разберат символиката зад изчезването ми/ни - необходима е интеграция на познанията в реалния свят... По-малко чудения за непознатото (а неговото пряко изживяване, както и дълбоко разбиране за познатото, което отново става чрез пряко изживяване - в това число включвам позицията на емпатия и наблюдение, при които хем има изживяване, хем кармичните негативи или позитиви са за сметка на участващия. Мъдрецът също може да вземе есенцията чрез този тип индиректно изживяване. Но за този втори тип изживяване на реалността се изискваха тези неща, за които се скъсах да пиша години наред... глас в пустиня... не бяха толкоз интересни писанията в сравнение с екзотерични писания за други Д-та, извънземни, бази под и над земята, архетипи и т.н.т. Уви, нивото е такова, но вече ми е леко, между другото. :) Веднъж Муадиб умре ли, почва да обича безусловно и да си живее живота, а и другите техният... без да си пречим. :) Не казвам, че съм бил перфектен или не съм правил грешки, даже точно обратното - този, който има повече светлина в себе си, накрая остава най-разочарован и ограбен, но пък намира в себе си разбиране за двигателя на Всичко, което е, а и ако успее да се изправи пред Тъмнината, Средният път се ражда, а с него и други възможности.)
Изтриванеhttps://www.youtube.com/watch?v=LAyRul4jHFY
https://www.youtube.com/watch?v=I7HahVwYpwo
Ако някога почувствам и има какво да пиша, ще го направя. :) Засега писането съм го оставил да отлежава, че други дела трябва да върша. Когато ми трябват добри хора след години, се надявам да ги намеря... земни ми трябват, не извънземни. :)
Моето мнение за хаковете е същото, но кой съм аз за да възпирам читателите сами да разберат че тези хакове могат да се използват, но не работят за развитието на читателя. Те сами трябва да го почувстват и преживеят пряко. А и аз не играя ролята на Учител, а просто споделям това, което имам за споделяне. И това ме кара да се чувствам полезен, че съм успял по някакъв начин да помогна на малцината и да издигна тяхното разбиране на нова плоскост...
ИзтриванеА читателите вече усещат че голяма част от останалите просто гледат да използват своите зрители, слушатели и читатели за собствена изгода...
Аз знам че си от другата страна на Тъмното пространство между Д-тата, Key Giver. За мен е много по-лесно да пребивавам между 0д и1Д. Така мога да дърпам информация директно от Източника без да потъвам изцяло обратно в него. А иначе голяма част от мен потъва в Източника, но явно имам достатъчно здраво ядро, което да я издърпа обратно. Все едно кораб хвърля и издърпва мрежа пълна с риба. Гадното е че краткосрочната ми памет направо изчезва в процеса.
Благодаря ти че се включи в дискусията, защото в крайна сметка Мълчанието убива, докато споделянето обогатява, независимо за какви въпроси става дума...
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
Изтриванеdid0, практикувай следното - фокусът ти да е разделен на две точки (бъбреците), а третата да е върху потъването навътре. Този триъгълник и преобразуването на шън и чи към дзин (чийто генератор са бъбреците) би трябвало не само да те зарежда, но и да ти помогне с паметта по време на сънуване. Ако го практикуваш не само преди заспиване с цел регенериране + спомени, а желаеш да останеш буден - също ще помогне. Здравата енергийна структура ще ти помогне да (пре)бъдеш където и да си.
ИзтриванеЧи енергията ще бъде включена в процеса ако има грижа и нежност (т.е. се включи и сърцето, а не само горният дантиен (използващ шън)).
Открих това докато се чудих върху старо изображение, показващо със стрелки различните трансформации на енергиите, без, уви, допълнителни бележки. :D И докато за повечето хора е ясен процесът отдолу нагоре (все пак с това се занимава езотериката предимно), то не ми беше ясно как точно ще се обърне процесът, за да имаме дълголетие и здраво тяло. Дисбалансът, който се тиражира навсякъде (цялата енергия да се изпраща само нагоре, към сърцето и главата), не само отслабва тялото, но и разбалансира човек, елиминирайки елементът земя и правейки го податлив на илюзиите на елемента въздух.
Така нареченият астрал е всъщност пълен с илюзии и манипулации. Дори светът на формите (в който пребиваваме) е за предпочитане пред менталните конструкции, които могат да бъдат лесно съборени с чужда енергия/намерение и внедрени. Това е една от причините защо грижата за физическото тяло не трябва да се пренебрегва.
Явно грешката ми при потъване навътре е че черпя енергия отвсякъде - от всички чакри по западния модел и от всички органи и дантиени по източния. И съсредоточавам тази енергия в сърцето. Тогава имам съвсем чисти и ясни спомени от там, където съм бил, но нямам спомен оттук, дори и да съм буден.
ИзтриванеА през това време тялото е оставено без защита и лежи в ступор в добрия случай. В лошия негативни същности го използват, например за да пият алкохол, който не помня да съм купувал, през моето тяло. И когато се върна тук изливам останалия алкохол в тоалетната и се боря с тридневна детоксификация, защото не пия въобще. Всъщност при тези случаи направо ми се плаче.
Нямам проблем със спомените, имам проблем със защитата на тялото по време на паралелни преживявания и пребиваване в Тъмни пространства. Защото тялото е оставено почти без никаква енергия, защита и Съзнание. А иначе си мечтая за осемчасов сън без спомени поне веднъж седмично, който да ме зарежда, но това се случва веднъж годишно.
Заземяването в града се оказва голям проблем. На село беше лесно - по един два часа работа със земята в градината, копаене бос, разходки бос из полята и т.н.т. А в града просто не мога да се заземя, разходките са изключени с такава развита сърдечна чакра, защото съм станал емпат и усещам как се чувстват хората, които срещам. А огромното мнозинство се чувства безполезно и живее в страх и постоянно излъчва безнадеждност и липса на избор. Напоследък си мисля за разходки нощем, но и това в града е опасно - тогава се прибират големи наквасени компании, изгубили човешкото в себе си...
Бих искал да попитам и двамата - и Дидо, и Ключаря - какво може да направи един неопитен човек в преживяванията, които вие имате, но които не може да осъзнае, канализира или въобще да се ориентира? Сигурен съм, че нещо се случва, но грам не схващам откъде да яхна процеса... Кои са първите стъпки за балансиране на вътрешната енергия, така че примерно да не ти се мае постоянно главата, а също и как се стабилизира съня и да се поспива поне по 6-7 часа спокойно?
ИзтриванеПредварително благодаря!
Първо - да не ходиш по лекари, защото ще свършиш в психиатрия, където няма да ти помогнат. На второ място е да намериш подходящата за теб медитация, която да балансира състоянието ти. На метода проба грешка, поне аз така правих навремето. За съня не мога да ти отговоря, и аз имам постоянно проблеми със съня и се будя през 1,2 часа. Понякога записвам преживяванията си в тези будни периоди и после се раждат статии. Прецених че като не мога да спя спокойно, поне това може да донесе някаква полза. В Съвсем краен случай вземам някакво приспивателно, например мелатонин, който е естествения хормон на съня. Или валериан. Пък ако искаш лесното (което после не се оказва нито лесно, нито удачно), иди на лекар.
ИзтриванеНе знам дали Ключаря ще ти отговори...
Благодаря, Дидо
ИзтриванеНа лекар ходих веднъж и наистина се озовах с рецепта, която смачках още на място.
Толкова завиждам на хората, които имат здрав сън, а дето викаш ти - такъв ми се случва веднъж, два пъти годишно.
Имам много странни преживявания - до 1 час след като заспя, а самото заспиване става трудно, отнема може би 2 часа и повече, скачам, все едно някой ще ми изтръгне душата. В същото време се чувам как бълнувам и назовавам близки хора, но не както ги наричам в ежедневието, а с други имена. Все едно отпътувам някъде и после се връщам с трясък в тялото си или пък все едно някой или нещо ме вади и като ластик се връщам обратно. Иска ми се да внеса малко повече осъзнатост и да разбера какво точно ми се случва, затова питах дали няма някоя практика, която се е доказала като начало на подобен род лични изследвания.
Мерси отново :)
Скачаш, защото те връщат обратно в тялото. Един вид още не си заслужил достъп. Пробвай с медитация за съзнателен достъп дотам, в будно състояние. Просто тялото е в покой и оставяш мислите ти да текат като поток през теб, без да се закачаш за никоя. Тогава ще разбереш и че не си своите мисли, а нещо много по-голямо. Позицията на тялото е без значение, както ти е най-удобно - така.
ИзтриванеПри мен работи при заспиване затваряне на очите, отпускане на цялото тяло, ако е необходимо мускул по мускул. И най-важното - изпразване на Ума от всякакви мисли и желания. Един вид "предавам се" . Така се заспива, но буденето през два часа пак си го има, обаче без пропадане рязко в тялото. Будиш се в покой и обикновено излизам на терасата на тъмно и гледам умиротворен заспалия и в преносен и в буквален смисъл град. Тогава се чувствам най-добре. Един вид "спете спокойно тулупи, аз съм буден!"
Иначе в началото и аз подскачах рязко в леглото, когато ме изхвърляха, но вече не се случва. Случва се това че нямам сънна парализа и сутринта леглото ми прилича на военна зона от преживяванията през нощта. Тялото ми е активно и реагира на преживяванията ми там. Защото съм (поне) на две места едновременно. Докато при другите както заспят, така и се събуждат, без да мърдат. И аз завиждам на хората със здрав сън, но пък при тях няма душевност. Брат ми например заспива след две ракии и спи по 10-11 часа. За хора като нас обаче това не работи, навремето пробвах. Пак се будиш на един два часа, но се чувстваш и отвратително и трудно заспиваш отново.
Това е личния ми опит, но не знам дали при теб ще работи. Затова писах че е необходим уникален за теб начин, който да ти пасва. Иначе има буквално хиляди начини за медитация.
Към въпроса на J, виж дали самият ти начин на водене на живот не ти създава блокажи, пречещи ти да успееш(от личен опит го казвам). Един от методите, който аз използвам когато реша да спя или да се вглъбявам - лягам в удобна поза и се концентрираме в определен въпрос/фраза като нито го/я задавам прекалено настоятелно, нито прекалено бледо, по този начин тялото ми много бързо и естествено се отпуска, защото изобщо не мисля за него, изцяло съм потънал във въпроса/фразата. Използвам кратки и структурирани въпроси/фрази, които да обхващат всичко нужно, което искам да постигна в точно това заспиване/вглъбяване. При мен се получава така, че в един момент осъзнавам, че тялото спи и получавам информация по въпроса/фразата или ОИТ преживяване например, ако това е целта. Информацията, ако реша да не се събудя, за да я запиша често не я помня или имам мътни спомени.
ИзтриванеИ аз се будех често, преди по-често, сега - не толкова. Даже последния път когато сънувах кошмар (полу)съзнателно не се събудих, а направо продължих със следващия сън. Нямам нощ без сънища, може и да не помня повечето от тях, но сънувам много и спя много. Трудно ми е да заспя, трудно ми е и да се събудя. Не знам как се оправя това, нямам рецепта. Спокойния дух би трябвало да помага... когато съм спокойна спя много по-добре и по принцип имам по-приятни сънища. На мен ми помага много да се успокоя и една молитва, която става все по-дълга и по-дълга :)
ИзтриванеТова с ластика е много неприятно, да не споменавам т.нар. сънната парализа. Имало е случаи, в които съм се будела и сърцето ми направо ще изскочи от уплаха. Което рядко се случва в будно състояние.
И преживявания, които няма да разказвам... не че са нещо нечувано или тайно, просто няма смисъл, защото са обемни и лични :)
Но в състоянията между сън и будност обикновено се случват най-странните неща. При мен напоследък е от сън към събуждане. Сякаш "виждам" фигурки, спиралки, завъртулки, странни движещи се неща, веднъж нещо като извънземен език с триъгълници, точки и т.н... А друг път и нещо като самурай (но не е точно обяснението), който стоеше до леглото ми и докато го гледах с напълно отворени очи, се изпари. Може да е било скрийнсейвър на извънземен...
Благодаря отново Дидо, и на теб, Анонимен :)
ИзтриванеПрави сте, хубави насоки давате. Правил съм някакви опити в упражнения по релаксация на тялото и опит за потъване в себе си, но явно трябва повече практика.
Абсолютно съм съгласен, че сам човек трябва да си намери пътя и начина. Хубавото е, че тук в този блог и коментарите намирам потвърждение не само на това, а и на много други неща. Това е полезното на споделянето в нета - ако ги нямаше тези истории и споделяния, лично за мен количеството страх щеше да е много голямо. Сега поне знам, че страха е нещо, през което трябва да се премине, че е условие за израстване, а не пречка.
Отново към въпроса на J и благодарност към did0, за възможността да се коментират темите. Споделям личен опит, не е задължително да е валиден за вас.
ИзтриванеДа намериш правилния метод е като да практикуваш най-различни дейности, докато усетиш коя ти пасва най-добре, може да не е само една. Предполагам всеки е изпитвал, когато нещо му пасва, това няма как да го пропуснеш, ако си буден. В един момент метода може да се изхаби и да потърсиш нов. Досега не съм имал проблем с намирането/създаването на нов. Трябва да спомена три умения, които са ми помогнали. 1 - научаването да се яхват импулсните вълни като сърфист напълно слят с дъската си. 2 - научаването чрез усет да избираш точната вълна, както сърфистът може да пропусне няколко вълни преди да яхне някоя. 3 - осъзнаване, че да се научиш да караш велосипед/свириш на пиано/ОИТ/дълбок сън, т.н. е еднакво трудно и става по един и същ принцип - теория и практика(не придавам по-голяма стойност на едно умение спрямо друго, когато за първи път се изгубих в планината, когато за първи път плувах в открити води или за първи път постигнах ОИТ все беше важно за мен. Ако от деца ни учеха на осъзнат сън и други реалности сега щяхме да си пишем коментари как да се научим да караме велосипеди. Това би бил един от блокажите - когато човек си мисли, че трябва специално умение и се подценява, всъщност трябва специфично умение, но то и да се научиш да свириш, както и за всяко друго състояние се изисква специфично умение. Импулсните вълни са различни по вид, като всеки вид си има подвидове - с различни размери, форма, дължина, разстояние на изминаване и т.н. Например вече мина година откак за последно имах осъзнато преживяване от вида на ОИТ/паралелна реалност и т.н, защото избрах да сляза от тази вълна и да хвана друга, която ми разкри също прекрасни неща. Тук ключът е да знаеш какво искаш/за какво си тук, иначе ще хващаш вълни просто за спорта. Аз рядко се задържам в един вид вълна за по-дълго време и оттук не толкова богат опит в дадена сфера, а по-разнообразен. Последната импулсна вълна, която хванах е блога на did0, затова и го изчетох и 1/3 от коментарите в последните три статии са мои. По усет разбирам, кога да сляза от вълната, понякога нарочно скачам от сърфа, друг път падам, друг път сърфирам докрая на вълната. Дерзайте :) Тук е моментът да питам did0, какво той смята за умението, което описах под номер 3 и да кажа на J, че друг вариант е да слезе от тази вълна, но не знам какво би последвало.
Осъзнаването, теорията и практиката са еднакво важни за всяко умение. Също и да разбереш какво ти пасва. Аз по принцип винаги съм яхнал по няколко вълни едновременно. Не се отказвам и не слизам от никоя от тях, защото всички са еднакво важни за мен. И понеже съм усвоил много еднакво важни умения, започваш да се объркваш защо всъщност си тук. Може би за да яхвам колкото се може повече вълни и после да анализирам преживяванията си от всички тях взети заедно, интегрирани в едно. Защото всички вълни са част от Творението. И Източника не е еднороден, както и океаните той си има течения с различна соленост, чистота, както и температура. Затова и не слизам от никоя вълна, защото осъзнавам че те са както част от Източника, така и част от мен, която ме надгражда...
ИзтриванеВ момента се уча точна на това умение, да съм яхнал повече вълни едновременно и осъзнато и да ги интегрирам в един маверик.
Изтриванеdid0, към предходния ми коментар тогава добавям потъването да е през долния дантиен, не през сърдечния. Това би трябвало да те задържа в тялото. Между другото, чак сега осъзнах как, парадоксално, въпреки развитата ми чувствителност денем, когато медитирам нощем почти фокусът ми не е бил върху сърцето, а по-скоро то да си почива (и да не смущава с емоции и чувства изживяванията нощем) и се трудя върху другите два центъра. Даже даосите препоръчват първите години да се труди човек само върху долния дантиен (това и правя), запълвайки го, и едва на по-късен етап да се използват горните.
ИзтриванеЩе забележиш, че когато на първия етап 'напълниш бездънното' (т.е. първия дантиен), енергията сама ще почва да се качва нагоре по другите органи. Така лесно човек може да види къде има блокажи и къде има недостици, които първо е необходимо да се излекуват и заредят и едва след това да допринесат за всякакви действия (било то в тази или друга равнина на съществуване). Запазвайки цялостната структура не би трябвало каквато и да е същност да пробие - най-малкото ще усетиш ако някой се опита да влиза през слънчевия сплит. Нагуалите бяха писали за това, а и аз съм усещал денем, че когато човек е под емоционален шок, може да се използва това разцепление за нахлуване в аурата му - усеща се като студен бриз, придружен с определени негативни мисъл-форми, генерирани от същността.
И още едно нещо: ще забележиш (макар че би трябвало вече да ти се е случвало неколкократно?), че когато започнеш да пълниш първия дантиен, ще започнат да се появяват сукуби, които да искат от... елексира. :)
За новаците - да се стремят да минат отвъд формата на "мадамата" и да си носят памперси, че гледката постфактум няма да е красива. :) По принцип, когато забележат, че вие сте видели тяхната форма и не поддавате сексуално (и не се страхувате от грозния им вид), сами си тръгват. В противен случай - решението е бой...
Притеснително е, Приятелю, този момент с обсебването. Виждал съм го, че се случва със старите хора, които къде заради полудяването им, къде заради изнемощялостта и липсата на съзнателност/искра стават проводници на такъв тип същности (или на гъбичните организми (A.I.) в тях). Тъжно е, защото хем не умират веднъж завинаги, хем пречат на живите със "своите" действия. Моят съвет е да се фокусираш върху заземяването и ползването на първия дантиен. Както сам забелязваш, необходима е известна капсулация/защита на сърцето иначе да се разхождаш из града (или другите реалии) не е безопасно и приятно. Вторият елемент е човек да е в предимно излъчващ/Ян режим, което в повечето случаи го изважда от тъмното пространство, защото се разпознава от Мирозданието като участващ активно/играещ.
Да, срещал съм сукуби само веднъж. И се случи следното - възприех ги безусловно като необходима част от Източника и това обърна процеса. Аз изцедих сукуба до дъно и се събудих презареден с енергия, и изживял най-силния оргазъм в живота си. Това беше женски оргазъм и беше толкова дълбок и наситен, че мъжкия изглежда като капка в морето. Оттогава сукуби не смеят да припарят.
ИзтриванеНе съм забелязал някаква причина за обсебването в смисъл на поведение в будно състояние и хранене, освен че напълно се пренасям в друга реалия и това оставя тялото безнадзорно. За последен път се случи преди три седмици. Тогава не излях алкохола в тоалетната, а наредих започнатите шишета и започнах медитация върху проблема. И стигнах до същия извод - необходима е капсулация/защита на сърцето. Въобще не ми беше хрумвало да излизам през долния дантиен, защото живея предимно със Сърцето (които значи че ще го пробвам). И е необходимо повече писане в блога, което ме поставя в Ян режим, като същевременно се разголвам изцяло. Силата наистина е в слабостта. Оттогава не съм имал проблеми с обсебване, но и не потъвам изцяло в други реалии. Част от мен винаги остава будна в тялото като страж и осъзнавам че съм на (поне) две места едновременно. И нашата реалност наистина изглежда като сън/илюзия, погледната от други реалии. Което не означава че тя няма полезна функция. Това, което веднага ми хрумва, е че тук се пълни първия дантиен...
J, останалите ти казаха добри съвети. Ще добавя и моите - научи се да бъдеш колкото се може по-често съзнателен, докато си в будно състояние. По този начин тренираш организма си да бъде осъзнаващ се, което ще се транслира като умение и когато спиш. Но най-важното, с което да започнеш (освен развитието на добродетели), е грижата за физическото тяло! Не само това ще помогне на многоаспектния ти аз и на останалите ти проявления, но и най-очевидното за всички - за настоящия ти аз, който ще започне да разрешава казусите и блокажите, които има в този си живот. Но дори това са абстрактни пластове, най-елементарният е свързан с подобрение на физическото тяло, а оттам и индиректно покачване/придобиване на увереност, сила, издръжливост, повече енергия + всякакви други конкретни умения зависимост от физическите ти действия (хобита/спорт/тренировки). Да минеш отвъд петте сетива, да започнеш да буташ границите (примерно 1 лицева опора ама както си трябва (с перфектна форма/структура, бавно, съзнателен за колкото се може повече органи, мускули, сухожилия, стави), после 5 лицеви, след това 10, след това 20... след това други видове, след това други упражнения... интензитет, бързина, експерименти когато си слаб и не си спал, но пък със съзнанието искаш да направиш това, което изглежда непосилно... така се почва и тренира).
ИзтриванеЧрез тялото също се стига до мултиизмерността даже да искаш да водиш прост живот (какъвто аз искам например), докато тичаш (или дори ходиш) ще нахлуват отново тези потоци/вълни, които ако не са смислени или интересни, или ми пречат, направо игнорирам и премествам фокуса ми отново върху тялото. Но пък друг може да иска да тренира да яхва няколко вълни и да борави с повече изживявания/информация. Аз съм решил друго*. did0 също ме разбира - та дори самият факт, че ви е трудно да заспите означава, че ще трябва да се капсулирате малко, иначе ще се размиват не само границите между световете, но и не знам до колко тялото (и психиката) ще понесат всичко. Затова е възможно да има моменти на оттегляне или разцепление на искрата - при непрестанни желания да изживява реалности или при тежка травма и необходимост да се запази част от нея някъде в пространството.
* единственото изключение е когато ми се даде реалност, в която да е необходимо да помогна на себе си или друго съзнание. Тогава гледам да си свърша делата в онази и едновременно с това да съм си адекватен и съзнателен в тази. Последният такъв случай беше преди няколко дни - докато си тичах, нахлуха образи за две други реалности в други времеви периоди, синхронично участващите ми Аз също тичаха (по-скоро бягаха, защото там животни си ги следяха :D) и трябваше да вдъхна кураж и енергия на тях, което забави тичането ми в тази реалност, но познайте на кой ще му трябва бързината и издръжливостта - не на мен в тази, в която си тичам за спорта (и медитацията :) ), а на онези, които тичат буквално за живота си... Разбира се, можех да откажа да помагам или правя каквото и да е, но знам от мултиизмерният ми аз защо ми се дават тези реалности, така че би било глупаво да се саботирам. Затова и намеренията и монолозите към вас самите също са валидно действие - когато с цялото си същество например искаш сън, в който си почиваш и не сънуваш нищо, зареждайки се - не би трябвало да нямате такива, освен ако не трябва да се вършат спешни и неотложни (в повечето случаи кармични) действия, които не търпят отлагания. Така че човек трябва наистина да реши в какво да инвестира - едно свирене на пиано е толкова трудно умение и също изисква години практика и умения, което не бива да се пренебрегва само защото изглежда, че не е "екзотично" или защото вече има програми, които улесняват този процес.
ИзтриванеПреосмисляне на перспективите... ако чувстваш, че трябва да зарежеш кариерата си в името на това да станеш пианист, тогава го направи. Такава рядкост е хората да почувстват импулс от искрата им и да се игнорира тя чрез 1001 ментални рационализации е акт на самоубийство... и то не възвишено.
TLDR: Успех с лицевите опори, J! :D Като се измориш едно хубаво да видиш как ще заспиш непробудно, че и няма да ти стига съня.
В името на хрониките (не на изтъкванията) - аз нямам проблеми със съня, нито се въртя в леглото, но пък имам дух, did0. :D Както си легна, така и се събуждам - рядко шавам с цяло тяло. Понякога крайниците изтръпват и се движат заради интензивно изживяване, но тъй като денем толкова тренирам закотвянето в тялото, че веднага се осъзнавам, че съм в леглото и някъде си другаде, като най-често побеждава първото, защото него съм тренирал повече и 'сънят' приключва.
Все повече започвам да харесвам елемента земя и да не ми се искат никакви други екзотични изживявания. Доста иронично е... първо човек иска да разшири съзнанието си, а след това разбира, че няма нужда от още от същото, а просто да живее в една реалност пълноценно е толкова трудно и красиво. Това не означава, че животът на земята е перфектен или прекрасен, защото обществото от играчи всъщност изобщо не разбират и оценяват елемента (и планетата) земя (или направо си избират да бъдат подкупени (или подлъгани) от Злото (ин)директно)... и затова ще го ядем голям - къде по линия на природни бедствия, къде по плановете на ильоминатите (ако няма съпротивление - а такова, уви, нямаше например покрай пландемията. Бях за пореден път разочарован къде от интелектуалците (които елементарна логика не извадиха, но пък страха за живеца им беше до небесата), къде от конспираторите/езотериците, които граждански почти не се активизираха на протести дали пред столицата или с личен пример; повечето даже си изкараха фалшиви паспорти, морално релативирайки около рационализациите им... така свобода или здраво общество/приятелство не се коват, после защо Key Giver не пише - за кого и какво да пише?)... ще видим до къде ще го докараме. Но поне съм благодарен много на обществото, че ми показа (без да иска) как и защо не се случват някои красиви идеи и блянове. Проблемът никога не е бил в платформата. Бях радостен и едновременно с това тъжен за всички хора, които се жертваха буквално и метафорично по време на пландемията и не допуснаха това, което стана в Австралия. Дано всеки си даде реална сметка къде е по пътя и кое е важно и неотложно за него. Останалото са отклонения или бягане от отговорност.
А това, драги Ключарю, което споделяш, бай Юнг би сложил в графа синхроничности - от известно време у мен се породи усещането за задължителност за спортуване. И доста килограми над нормата имам, а вече не съм първа младост и темата ми се поднася отвсякъде :) Ежедневния ми рационален ум обаче отхвърля, защото съм "много изморен" - тичане, задачи по цял ден. И това пасва много добре и на твоя, и на Анонимен, и на Дидо коментарите - че е нужна една грижа за успокояване на темпото, за да се спи добре.
ИзтриванеМного се радвам, че се отваря такава приятна дискусия. Идеите и споделеното надхвърлят далече инак скучната плоскост на "оплакване - решение", каквито са в бгмама темите примерно.
Ето сега докато размишлявам върху написаното от теб, си обяснявам много неща - понастоящем съм малко над 40 и близо от 20 години имам проблеми със съня. Но те еволюират. Последното, което ми е суперлюбопитно е, че преди ако не спях така, както сега не спя, през деня ми беше сънливо и можех по всяко време да направя една хубава дрямка. Понастоящем дори след поредица нощи, в дните не усещам, че не съм спал с изключение на някакви леки замайвания и ако трябва дълго да се съсредоточа в работа ми е трудно. Като че ли наистина съм "отдал" някъде в паралелна реалност естествената способност за заспиване.
Снощи дори гаврътнах един кс?накс, от който преди поне 6 часа спях непробудно, но ефекта беше все едно го бях изхвърлил през прозореца - сън 0. Чак на сутринта някакво придремване, което се оказа достатъчно за целия ден. Мисля си, че ако не е тоя страх, насаждан по медии, че ако не се спи достатъчно непременно нещо ще се сбъгяса в главата, може и да го приема по-леко. Но това си е вече работа по трениране на обикновена смелост.
"Доста иронично е... първо човек иска да разшири съзнанието си, а след това разбира, че няма нужда от още от същото" - значи преди няколко години това го разбрах от първо лице. Много бях мераклия да имам осъзнати сънища и да се кефя, че съм на място, което е сън и после като се събудя си продължавам. Е, след почти двумесечни тренировки по една книга успях. Нощ след нощ - осъзнати сънища, контрол в тях... толкова изморително беше, че започнах да се моля да спя без да осъзнавам кога сънувам. По някаква добра воля на съзнанието ми успях да спра. И оттогава си викам - все едно ми е малко да съм наясно с всичко в ежедневието, че да съм така и докато спя и да знам, че се намирам в сън. Може би не успях да измъкна ползите от осъзнатостта, за която споменаваш и отдавам това на липсата на какъвто и да е ориентир на фона на ниската си самоувереност по отношение на експериментирането с тези неща.
Темата, която отваряш за случилото се покрай пандемията е огромна. И аз също съм благодарен на всичко, което видях, защото си дадох сметка, че по много въпроси и области съм утвърдил в себе си смелост, която за малко граничеше с безразсъдност - напуснах си работата, такива неща като маски, каски, фъксини и прочее не просто не ме впечатляваха, но бях сигурен от ден и час първи, че това няма нищо общо с науката. Не че не си купих един сертификат, с който да влизам където си поискам :D колкото и да искам да я чупя тая матрица, знам, че трябва да и играя по свирката в някои отношения, за да си нямаме излишни разправии :)
Отново благодаря за всяка споделена дума от всички вас. Откривам блога на Дидо за най-живото място в нета напоследък по важни за мен теми. Форума xnetbg е пълна лудница, а другото по-оживено място е буквално магазин за продаване на някакви военни похвати за оцеляване, което ме озадачава дълбоко. Дори името му не искам да споменава... Та, отново благодаря на Дидо както за споделеното, така и за абсолютно свободната трибуна за споделяне и обмен на размисли и идеи.
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеE, L.R., разпалваш любопитството ми сега :) Тая шитня я ползвам от 20 години по такъв умел начин (изключително рядко, под режим, за да не придобия зависимост), че до преди седмици ми действаше точно по начина, когато го взех за пръв път. Но вчера наистина се озадачих - грам ефект нямаше, а никакви други обстоятелства не бяха различни. И това ми подсказа, че това е може би аларма, че нещата са много повече от мозък-химия-материална реалност.
ИзтриванеВинаги ми е много интересно, когато Дидо споделя опита си от приема и преживявания с психофармация, но ако можеш - разкажи малко повече за твоите наблюдения.
Не бих осъждал вземането на лекарства за сън, все пак това е позволен хак за нашия времеви период (за който после си плащаш, ставаш тотално зависим от системата за нещо толкова елементарно като съня). Но как би го разбрала от наблюдения без личен опит не знам. На мен например ми е познато отчаянието когато не бях спал пет денонощия. Тогава открих мелатонина като естествен хормон на съня, комбиниран с десетина валериана. От това спах 12 часа непробудно и без сънища. Не съм чувал дори телефона ми да звъни. Накрая брат ми решил че пак съм направил някаква глупост, дойде да провери дали съм жив и ме събуди лично. А можеше поне още 4-5 часа да си отспя.
ИзтриванеНо чак пък кс?накс, можеше да пробваш нещо не толкова зарибяващо като бензодиазипините, например кветиапин. От кветиапина като страничен ефект сънищата ти стават кристално ярки и чисти.
За спорта съм за с двете ръце, но когато се събуждаш като пребит от преживяване на няколко реалии хич не ти е до спорт. Тогава медитирам по преживяното, което си спомням кристално ясно. А и 48 години тежат много на спортуването. По-скоро спестявам енергия отколкото да я изразходвам. Брат ми навремето ме предупреждаваше че наближа ли 50 няма да имам същите възможности като енергия и вътък за работа като на 40 и се оказа прав. Дори за риба не ми остава енергия да ходя. Пък и вече ми е жал за рибата...
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеЗа психофармацията - в психиатрията ми даваха 200 мг кветиапин, един клонарекс 2,5 мг и един хлорпротиксен. И след 20 минути трябва да си в леглото иначе те събаря на място. Ефекта беше че все едно някой ти загася лампата и Съзнанието моментално се прехвърля в друга, кристално чиста реалия. Пак се будиш по 2,3 пъти на нощ, но пак си заспиваш и то до към 11.30, когато ме будеха за обяд. А след обяда за десерт отново кветиапин, само че 100 мг и после сън до 4 часа. От 4 до 10 бях съзнателен и спокоен, дори веднъж направих шах на три дъски и победих. И после всичко се повтаряше. Пиех и по един антидепресант дневно, както и витамини и минерали за непълноценната храна.
ИзтриванеОт друга страна пиех и съдоразширяващи лекарства, защото пък анти депресанта сгъстяваше кръвта. От това почнах да вдигам и кръвно и хапчетата ми се увеличиха с още две - за кръвното и за пулса. Когато най-накрая ме изписаха вече сам решавам какво, кога и дали въобще да пия нещо.
И досега имам тези лекарства на разположение, но ги пия само при голямо отчаяние и липса на алтернатива. И няма да стъпя повече в психиатрия, така или иначе знам какви лекарства ще ми изпишат, не е необходимо да бъда затворен и лишен от Интернет...
Този коментар бе премахнат от автора.
Изтриванеdid0, случката ти със сукубата ме разсмя толкова много. :D Да източиш сукуба - гений... :D
ИзтриванеL.R., добър пример.
J, няма какво да отлагаш синхроничностите тогава. Дано си разбрал онзи илюзорен път на егото, което е искало да се занимаваш с всякакви други дейности, но не и с най-належащите - проблемите, свързани с физическото ти тяло. Без здрава и чиста база се напредва донякъде и след това има последствия.
За сертификатите - жалко, че не си помислил за останалите си събратя: дали моралистите, които не се огънаха пред натиска; дали бедните хора, които не можеха да си позволят парите за фалшивия сертификат, но и не желаеха да участват в пародията. Защото чрез действието и мотивите ти се приравняваш към останалите - конформистите, малодушните, страхливите или просто изпълнителите (макар че последните се редяха за ваксини). Добре, че бяхме в България, иначе сюжетът като в Израел (с ходенето на магазин само ако си със сертификат) щеше и тук да стане реалност. А ако той беше станал (искаше се масовост и държавниците да изнаглеят до крайност), KeyGiver сигурно нямаше да пише след години, защото просто щеше да е отпътувал в гората и умрял от глад или да елиминира няколко слуги на системата и да умре гордо с куршум нейде. :)
Давам само един пример как индивидуалният избор на събратята може да окаже влияние на цялата реалност, а оттам индиректно и на другите (в зависимост от това как решат да действат спрямо новите създадени условия). Следващият път помисли добре дали лесния път е за предпочитане и какво ще ти се стовари както лично на теб, така и на околните... Ако така се живее тази реалност, то няма нужда от други.
Аз прекарах пандемията на село и успях да убедя кмета за цялата глупост на цялата тази работа. Оттогава влизането с маски в магазин беше нежелателно и самия кмет даваше личен пример. Не съм се ваксинирал и не съм купувал сертификати, движението на село беше напълно свободно.
ИзтриванеИначе го изкарах - първата седмица просто не можех да дишам и спах (доколкото можех да спя) седнал. После обаче развих и пневмония, но нали имам опит с лекарствата, сам си избрах антибиотик и го пих две седмици. Не съм се обаждал нито на близки, нита на някои друг. Просто тогава Аз пазарувах с маска. Не че щеше да помогне, но се чувствах длъжен спрямо съселяните. Накрая ми се изгуби и гласа изцяло. Малкото, което ми беше останало като глас използвах да кажа на майка ми по телефона че съм настинал и си топля краката с морска сол (което и правех).
Не съм изпитвал нужда да пътувам, защото където и да отида ще взема и себе си с мен. Проблемите не се решават с пътуване а с анализ и опознаване на себе си, за което имаше достатъчно време.
В психиатрията ми правиха ядрено магнитен резонанс на главата и се оказа че точно по това време съм направил и инсулт. Чак след това почнаха проблемите ми със съня. Много гадно са я инженирали тази болест, но поне се чувствах свободен по време на голямото затваряне и всеки ден ходех за риба.
Никога не бих се ваксинирал против каквото и да е. Или ще го изкарам или ще се преместя в друга реалия. При мен няма страх от Смъртта и необходимост до оцелея на всяка цена. Поне гледам където и да се намирам, да обогатя с нещо "мястото". Така съм полезен за себе си, а и за всички останали. Ако в мен е останало някакво желание - това е то. Всички да избират ситуации в които са полезни за себе си И за другите едновременно.
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеВъзможно ли е да има повече от един източник/нищо, които "плуват" в някаква първична субстанция? Като пример на микрониво давам - подобно слънчевите системи(източници с цялото си творение) плуващи в космоса(субстанцията)?
ОтговорИзтриванеИзточника на цялата Мултивселена е един и ние сме част от Него. Затова имам достъп до различни, дори нечовешки, паралелни реалности, защото те са част от същия Източник.
ОтговорИзтриванеВъзможно е да има много Източници с много Мултивселени, но до тях нямаме достъп, защото не са част от нашия Нас/нашия Източник. Но чисто теоретически е възможно, и те да са част от Някакъв Суперизточник. А множество Суперизточници да са част от Мегаизточник и т.н.т.
Нашия Източник ни дава достъп до Мултивселена, която не може да се изучи за стотици хиляди живота, така че мисля че това е достатъчно за мен...
Ами аз, понеже като дете създавах игри за останалите, а и сега това правя, значи ли, че съм по-близо до т.нар. ВА, отколкото до Искрата си?
ОтговорИзтриванеЗависи с каква цел създаваш тези Игри. Ако е за удоволствие, тогава има още много да играеш. Защото аз пиша вече от неутрално, балансирано състояние. Без удоволствие и без досада просто излагам това, което зная. Удоволствие за мен е да общувам с читателите от тази гледна точка на баланс. Така хем съм от някаква полза за читателя, хем изпитвам удоволствие от това да съм полезен Win/win ситуация отвсякъде...
ИзтриванеА на твоя въпрос само ти можеш да отговориш, ти най-добре знаеш защо правиш това, което правиш. Целта/мотива във всяко едно действие е ключова за резултата. Аз също мога да създавам игри. Например белот, в който първата ръка е на спатия, втората на каро, третата на купа, четвъртата на пика, петата на без коз и останалите три на всичко коз. Съвсем различна и непозната игра се получава. Или триизмерен шах на три дъски...
Благодаря за отговорите!
ИзтриванеНякак позна, че съм жена, впрочем. Нямала съм конкретна мотивация :) Идеята ми идва отвътре и евентуално я развивам. Може би Творчеството само по себе си е вид удоволствие, но за мен е нещо супер естествено, което забравям(е) понякога. Но нямам нищо против определени резултати, да речем под формата на пари, хи-хи. Не заради самите тях, а защото имам много идеи как да ги изхарча за хубави неща :) Иначе в детството беше за забавление на децата и мен. За приятно и вълнуващо изкарване на някакво време заедно...
Разбирам какво е да общуваш от Центъра си, аз самата се стремя към това. Синхронично прописах в един форум по тази причина - да тренирам :) От полза не знам на кого мога да бъда, но с каквото мога...
То и блога е вид игра :)
Ами ВА нямат ли искра?
Още един въпрос ми се появи... какво ще се случи с човек, ако отиде до крайност в Безусловните Любов и Омраза?
Това за белота е супер идея!!!
То е лесно да познаеш кой е мъж и кой - жена. При жените Ин надделява над Ян, а при мъжете е обратното. Аз ги усещам тия неща.
ИзтриванеВА нямат собствена искра. Те са вид леща на пътя на твоята искра, която я фрагментира на много искри. Моят е /беше черна леща на златни преливащи се една в друга ивици.
Ако отидеш до крайност, отиваш в задънена улица и до край на разнообразието на преживяванията. Затова съм писал за златната среда. В нея има хармонично развитие и всичко ти се получава, защото минаваш в режим на синхроничности.
А и няма нищо лошо да си по-близо до ВА отколкото до Искрата си. Просто ползваш патерици, докато съумееш да проходиш сама.
ОтговорИзтриванеЗа тези, които НЕ искат да имат паралелни реалности, осъзнати сънища, оит и т.н., а само да разбират причините/архетипите, които създават определени ситуации в живота им - фокус в настоящия момент отваря ли съзнанието за тази информация?
ОтговорИзтриванеДа, но е много по-лесно да преживееш паралелна реалност, осъзнати сънища и ОИТ отколкото да си фокусиран в настоящия момент. Това е основата на Бушидо - съзнателен живот с всяка глътка въздух. Застъпено е и в шинотоизма и будизма. Но едното не пречи, а допълва другото. Можеш хем да имаш ОИТ, осъзнати сънища и преживяване на паралелни реалности през нощта, хем през деня да си напълно осъзнат във всеки един момент. А можеш и да избереш да не помниш какво правиш през нощта, брат ми например твърди че не сънува и не помни нищо.
ИзтриванеВсъщност ще ми е много интересно и бих искал да разбера какъв съм в други реалности и да преживявам различни колективни паралелни реалности, което ще доведе и до развитие на съзнанието ми, но предупрежденията, че е опасно; че човек може да полудее, ми създаде страх, а оттам вероятно и блокаж, който ще попрече за такива преживявания. А и умът ми постоянно ми казва, че аз съм неспособен на такива преживявания, затова ще съм доволен и на по-малко - да съм съзнателен за нишките изграждащи този ми живот.
ИзтриванеАнонимен, фокусът тук и сега отваря Съзнанието за всичко и навсякъде. А сега конкретно - просто прочети за архетипите какво са писали психолозите на 20 век (Карл Юнг, Мари Луиз Франц), изследователят Джоузеф Кембъл и след това съвременниците (did0, H.). Това ще ти е предостатъчна теоретична база.
ИзтриванеСледващата стъпка е да започнеш да анализираш всичко случило се и случващо се в живота ти, както и филмите, които гледаш. Това ще отключи разбиране за митовете, които се разиграват. А за да видиш промяната в архетипите, ще трябва да изследваш назад във времето културите/народите (книгите на Джоузеф Камбъл помагат доста!) и/или да имаш изживявания в други животи (за информация от пръв поглед и болезнен опит :) ). С това ще разбереш предостатъчно за силата на архетипите и как те съставляват огромна (за съжаление) част от живота ни. Защото докато си под въздействието/контрола на един или няколко архетипи, има вероятност искрата да бъде погълната или огънят да изгори. Последните две състояния като ги изживееш, ще ме разбереш какво визирам като опасности.
Изследователят, който желае да върви по Пътя, е необходимо да преодолее и архетипите (за да разбере какво наистина е, а не да разиграва чужди и наследени програми), както и да не се възползва от познанията си за тях с цел лична изгода (както, уви, някои изследователи и тъмни същности правят)...
Както се казва в любимата ми анимация - With great power comes great responsibility. Както аз съм писал в темите си и го ползвам все още (и винаги ще го): "Истинската природа на човек си проличава в двете му крайности - когато е беден, страда и няма нищо; и когато е богат, здрав и има всичко (т.е. как ще се държи със себе си и другите в тези моменти)."
Прекрасно и обогатяващо четене, анализиране и живеене! :) Първо разбери добродетелите, а след това архетипите. Животът няма да има горчив вкус тогава, след натрупаното необходимо и/или жадувано познание. :)
Благодаря ти, "Key Giver"!
ИзтриванеКъм изброената от Key Giver литература добавям книгите на Лиз Грийн. Макар да пречупва архетипите през астролгията, информацията е изключително ценна и валидна. В една от книгите й, ако не се лъжа - "Динамики на подсъзнанието", става дума и за алхимия, психология, митология... и е безкрайно интересна. Те повечето са такива :) И имам изцивявания, които напълно подкрепят (част от) описаното там, случили ми се преди да ми попадне въпросната литература.
ИзтриванеДа си съзнателен за нишките изграждащи този ми живот, е целта. По мое мнение преживяване на ОИТ, паралелни реалности и осъзнати сънища са помощни колела, докато се научиш да си съзнателен тук и сега, във всеки един момент. А щом слушаш Ума си няма да постигнеш нито едното, нито другото. Защото Ума има освен полезни свойства като сетиво, има и гадния навик да се самодоказва че винаги е прав. Трябва да се слуша сърцето, иначе ще си в задънена улица, обаче Умът ти ще ти казва че си прав и не заслужаваш повече...
ОтговорИзтриванеОпитвам се да не го слушам и да не ме определя, но засега не се получава, но и няма да се откажа.
ИзтриванеБлагодаря, че споделяш тази ценна информация!
А на какъв принцип човек започва да 'оперира' с дан тиен вместо чакрената система например?
ОтговорИзтриванеСистемата от чакри е западния модел и е по-сложна защото се базира на седем. А седем е числото на почивката и на оценката на свършеното. Източния модел се базира на три в едно и е по-прост, защото и копира един от фракталите на Платформата - този на 3 в 1.. Зависи по какво се увличаш повече.
ИзтриванеНа същия принцип картите Таро са западни, а книгата на промените И-Цзин е източна. И двете работят, но източния модел е по мощен и изисква много повече време за овладяване и разтълкуване на резултатите, защото всяка една позиция от И-Цзин има поне четири слоя на информация. Аз бих добавил и пети слой, който е самия номер на позицията, самото число, тоест западната номерология. А позициите в И-Цзин са 64. Можеш да ги съчетаеш например и със Западната таблица на Менделеев и химическите елементи, добавяйки шести слой. Ако почнеш да работиш и с простите числа ще добавиш седми слой и т.н.т. Това е надграждане и на двата модела, но много малко хора ги съчетават, надграждайки ги. Защото и двата модела се базират на фрактали. То няма и на какво друго да се базират защото всичко което ни заобикаля са фрактали, които и са холограмни по природа (тоест всеки фрактал съдържа Всичко и обратното). Във всяко едно Д.
Тоест не трябва да избираш между източния и западния модел, а може и да ги интегрираш в едно. Което не хрумва почти на никого. Западния модел може да доведе до много по-бързи резултати. Дори бих написал че запада работи със Светлина, докато Изтока се е специализирал в Тъмнината. Но говоря за Изтока от едно време, не за сегашния роботизъм и падение. А комбинирайки Светлина и Тъмнина ще получиш палитрата на Баланса...
Благодаря за отговора! Чак сега ги видях :)
ИзтриванеХубав въпрос, но много труден за отговаряне отчасти защото отговорът му се крие в личното изживяване на разликата. Ще се опитам все пак някак да обясня усещанията, пък да видим до колко ще са ти от полза. (Тук е момента да изпъча едни гърди и да кажа - "безпрецедентно, само тук и сега, за първи път в българското пространство...." схванахте идеята :D)
Изтриване1) Не използвай (ума за) визуализации. Това е загуба на енергия и изместване на фокуса навън. Нека има директно изживяване на тялото (и на следващите ти пластове/аспекти). Започваш от органите на тялото, след това се научаваш да се занимаваш със ставите, след това със сухожилията, течностите и въздуха накрая. Общо взето това бих нарекъл 'малката алхимия', защото се занимаваш с петте елемента на тялото (съответно дърво, земя, огън, вода, въздух). След месеци/години ще можеш да 'разделиш' фокуса си от всичко това (но и ще можеш да го чувстваш единно) и да намериш общият невидим корен/източник, намиращ се долу под пъпа. Другият източник/дантиен е до сърцето, а третият е в черепа.
При свързването и отпушването на меридианите ще има странни движения (наподобяващи на рефлекси) на тялото - изживявай ги и отпускай напрежението.
'Сестрата' на малката алхимия бих нарекъл следващия етап, в който вече ще се занимаваш с емоциите и мислите, които ще се появяват, докато си потъваш навътре по този начин. Там вече си сам, защото ще осъзнаеш какви добродетели и умения са ти нужни, за да се справиш с твоите си теми, изплуващи и нерешени.
'Братът' на сестрата :D (днес съм голям творец с тези термини) ще е етапа, в който ще се занимаваш с фракталите/частите ти, разпръснати къде ли не из Мирозданието. Ще имаш къде на сън, къде на яве изживявания в различни измерения и в различни форми.
И, междувременно, тъй като никой няма да ти плаща за това или пък продавачите да оценят труда ти, ще се наложи (ако си решил да останеш в града и обществото) да се занимаваш и с това, което правят "нормалните хора", за да изкараш пари. Разликата е, че вместо да гледаш телевизор, ще си гледаш твоя вътрешен телевизор. :) Изключение е did0, на който Матрицата плаща, за да не напусне... пък и чака да сбърка, но той не се дава засега. :D
Възможно е чрез изчистване на тялото на по-следващ етап да се стигне до живеене сред природата без нужда от (материална) храна и вода - това го знам и съм уверен, че мога да го направя след още няколко трансформации. Проблемът е, че след това едва ли ще има път назад, а все още имам какво да правя в обществото, а и това ще е живот, в който ще се неглежира физическото тяло откъмто сила, което от една перспектива е небалансирано, така че храната остава дотогава, докогато желаеш да правиш силови дейности и ти се живее тук. Рано или късно (обикновено като остареем) човек ще трябва да пречупи егото си и да разбере, че трябва да остави привързаността си към здравата структура, която е градил толкова много (в това число имоти, доходи, дрънкулки разни (коли...) и прочие), защото иначе духът няма да напусне това тяло. Няма и да усети кога се е 'преродил' в подобна реалност. Колелото на съдбата се е завъртяло с бясна скорост, а пътникът си е пътник, но не шофьор. :)
Както казваше оракула на Нео - 'Всичко, което има начало, има край.' ; изпусна да каже, че някои неща нямат начало и край, но Нео това сам го разбра, защото Съзнанието му бе показано как остава чисто и безформено да се рее след 'победата' над Смит и интеграцията на A.I. (ботското) в себе си.
ИзтриванеПС: Описаният начин е най-мъдрият, защото енергийно се полагат основи и грижи за тялото (което също ще генерира различни видове енергии за ползване), а не се почва от емоциите и мислите, които всеки анализиращ и уважаващ себе си човек извършва като дейности. Проблемът е, че чакрите със своите програмирани конструкции (сценарии/истории/алгоритми) пречат на Съзнанието да притихне и да се свърже с дантиените си, като на всичкото отгоре го изтощават енергийно. Уравнението става още по-сложно, защото има недобронамерени същности, че и бездушни алгоритми, които ще утежнят живота на изследователя, така че животът започва да става "много забавен". :)
Т.е. необходимо е да се научиш да пускаш/умираш, за да може в пустотата да се свържеш с корена си, от който извира всичко. Не може чрез логика или емоции да стигнеш до "там", защото мислите и емоциите завъртат цикъла и създават още мисли и емоции, отдалечавайки фокуса ти от вътрешността/ядрото. Когато човек мисли, вече фокусът му е обладан/обвързан с мисълта. Аналогично ако се поддаде на някоя емоция...
Емоцията може да се победи чрез прозрение (ментално) или чрез физическо действие (спортна дейност).
Мисълта може да се победи чрез физическо действие.
Физическото действие бива победено от мислите (защото те просто спират делото).
Тишината побеждава всичко. Затова притихването е универсално решение, но трудно за изпълнение.
Добротата побеждава пустотата/тишината, защото вдъхва живот и стимул за вършене на велики дела.
Мъдростта обединява тишината и добротата, ин и ян в най-чистите им форми. :)
И пак казвам - не се отчайвай. Изискват се години труд и купища провали.
Както бе казал един будист преди време - ако успееш за 8 секунди да спреш дърдоренето в главата ти, ще достигнеш до осъзнаване за истинската си природа. :)
Колко са 8 секунди - лесно, нали? :)
В града е трудно, защото празното винаги се напълва от нещо - дали ще е съседска мисъл-форма, дали ще е от технология, дали ще е от родата, от какво ли не още... "супер способности", които не ги щеш, не ти и трябват, не ти и помагат... освен да те надуят или пък да те съблазнят, защото... о, вече имаш преимущество пред "простосмъртните", нов инструмент за ползване, нови хоризонти, нови печалби, нови възможности да се изпъчиш...
а накрая просто виждаш опашката си/им, но това не означава че не си я захапал. :)
След добротата ми следва тишина.
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеВсеки прави това, за което е дошъл тук. И трябва да се уважава избора му дори когато е решил да ни напусне. Знам го от смъртта на майка ми и баща ми. Кой знае, след време пак може да се появи импулс да пише. За развитието е характерно че всъщност не знаеш с какво ще се срещнеш по Пътя си и какво ще направиш при срещата :). Всъщност Пътя е поредица от тестове, а човек, който върви по Пътя си не изпитва глад, не се чувства лишен от нищо, не е необходимо да се въздържа. Той просто върви напред, защото затова е дошъл тук. И не позволява никой и нищо да го задържа в развитието му.
ИзтриванеРазбира се, има и други гледни точки, но всяка от тях е уникална и трябва да се уважава. А не да се поражда привързване, защото вързан човек не може да върви накъдето и да е. По интересно (и ключово) е какво всеки решава да прави с живота си, а не да се опитва да /гледа/бъде част/подражава/повтаря живота на някой друг.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТова е твоето виждане за Пътя. И съвсем не означава че останалите Играчи го споделят и живеят. Всеки може да пробва всичко тук и никой не е длъжен на никого. Пътища се преплитат и разделят, осигурявайки уникалността на Творението и всеки Път обогатява Източника по нов начин...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
Изтриване