Интегрирана Надежда

         За да разберете същността на тази статия, трябва първо да изгледате три филма, които на принципа „три в едно” разкриват същността на Надеждата.  И трите филма са от един и същ режисьор и той е Frank Darabont. А филмите са „The Shawshank Redemption”, „The Mist” и „The Green Mile”. И трите филми са по произведения на Стивън Кинг. Статията съдържа спойлери, така че е просто задължително първо да сте гледали филмите.

Надеждата, като всеки друг архетип се проявява по три начина, отново на принципа „три в едно”, който явно е водещ на тази планета. Надеждата, като сбъдване на желание, Надеждата като своята противоположност - Безнадеждността и Надеждата като Себераздаване и Угасване, което всъщност е Интеграция на първите две. Това може да се направи с всеки от основните 22 архетипа, представени в Тарото като Големите Аркани.  - положително проявление, отрицателно проявление и интегрирано проявление.

Специално за Надеждата положителното проявление е синтезирано в писмото, което Анди оставя на Червения под един черен камък във филма „Изкуплението Шоушенк”:

„Скъпи Ред, ако четеш това писмо, значи си излязъл. А щом си стигнал дотук, може би ще идеш още малко по-нататък. Помниш ли името на града? Нужен ми е опитен човек за помощник. Тук ще се грижа за теб, а и шахматната дъска е готова. Спомни си, Ред. Надеждата е най-хубавото нещо на света. А нищо добро не загива. Надявам се, че писмото ще те завари в добро здраве. Твой приятел Анди.”

Дуалността на това проявление е демонстрирано чрез мисълта "Вкопчи се в живота или се вкопчи в смъртта.". Винаги когато имате думичката или, това означава Избор между две обикновено противоположни проявления на архетип. И съвсем не е случайно че героят на Morgan Freeman се казва Red (Червения). Читателите на този, а и други сайтове, знаят, че основните цветове в Платформата са Черно, Бяло и Червено. И докато Черното и Бялото са символ на Дуалността, Червеното е символ на Съзнанието, преживяващо и сътворяващо тази дуалност. В случая Червения избира положителното проявление на архетипа на Надеждата, захвърляйки всичко, отивайки да търси Приятеля си. Затова и този филм е филм за „бялото” проявление на Надеждата.

Тук има и други пластове, които показват основни принципи за Изход от самата Игра. Това е поведението на Анди в затвора. Той през цялото време се е занимавал основно със създаването на свой собствен, уникален Изход от затвора (а затвора може да се разгледа като символ на самата Игра). През това време, освен с основното си занимание (да дълбае стената), той изгражда затворническа библиотека и помага по различни други начини на затворниците, които той преценява че заслужават. И не казва на абсолютно никого за своя собствен Изход, дори на най-добрия си Приятел.

Тук може да се види и принципа че Изхода трябва да е уникален за всяко едно Съзнание. Нали не си мислите че ще настанят друг затворник в килията на Анди, преди да са зазидали Изхода от нея? Така че ако ви е хрумнала Идея за Изход от Играта, осъществявайте я, без да я споделяте с никого. В противен случай Изхода ще бъде затворен, както научих от собствен опит наскоро и описах в предходната статия.

Във филма „Мъглата” можете да видите Безнадеждността. В края на филма главния герой остава без гориво в мъглата и чудовищата в нея и има само четири патрона в револвера си. Той ги използва за да застреля тримата си спътника и сина си, за да не се окажат жертва на чудовищата, а сам той излиза в мъглата, търсейки Смъртта си. Отново "Вкопчи се в живота или се вкопчи в смъртта."  Тук героя избира Смъртта като Изход, но вместо чудовища от мъглата излизат танковете на армията, притекли се на помощ на хората в Мъглата. Главния герой пада на колене и започва да вие от мъка, разбирайки че Смъртта не е била Изход. Така че не се самоубивайте, това води до още едно кръгче в осмицата.

В този филм също има допълнителни пластове. В тях може да видите как хората отдават силата си на фанатици при кризисна ситуация. Точно това се случи с пълна сила през пролетта на 2020 година с огромната част от човечеството, а продължава да се случва и сега. Във филма фанатика бива застрелян, откривайки по този начин изход за Дейвид, неговите идейни сподвижници, запазили здравия си разум, и сина му. Това навява аналогията че психопатите, които управляват планетата, просто трябва да бъдат премахнати от нейното лице по някакъв начин, за да може да има групов Изход за част от хората. Но това няма да е Изход от Играта, а минаване в друга паралелна на нашата реалност и разиграване на друга, по-благоприятна за хората Игра. Точно това е основата на сериала „Star Trek”, където човечеството се отправя към звездите след края на Трета световна война и елиминиране на огромна част от хората. Защото за огромното мнозинство Изход просто няма…

Във филма „Зелената миля” е описан Изхода от Играта чрез поведението на грамадния негър, чакащ екзекуция. За разлика от Анди от „Изкуплението Шоушенк”, който заграбва 300 000 долара от парите на коменданта като репарация за изгубените си в затвора години, Джон Кофи се раздава напълно безкористно и постига Изход, без да се самоубива. Всъщност той оставя самата Игра да го отхвърли като ненужен и дори вреден за Нея. Той не храни надежда че ще излезе от затвора, но и не се самоубива от Безнадеждност. И когато героят на Том Хенкс му предлага да го пусне, той отказва. Героят на Джон кофи усеща дуалността на самата Игра. Това е демонстрирано в този диалог:

„ - Искаш ли да те пусна?Да те оставя да избягаш, за да видим дали ще те хванат?

  - Защо трябва да правиш подобна глупост?

  - В Деня на страшния съд, когато застана пред Господ и той ме попита защо съм убил едно от истинските му чудеса, какво ще му отговоря? Че това е било работата ми?  Такава ми е работата.

  - Кажи на Господ, че си проявил милосърдие. Знам колко се тревожиш. Усещам го, но не бива да го правиш. Искам всичко това да свърши. Наистина го искам. Уморен съм, шефе. Уморен съм да се скитам вечно сам като врабче под дъжда. Уморен съм да нямам приятел, който да ми каже накъде отиваме и откъде сме тръгнали. Но най-вече съм уморен от ужасните постъпки на хората. Уморен съм от огромната болка, която чувствам и чувам всеки божи ден. Тя е прекалено много. Усещам я като натрошено стъкло в главата си през цялото време.”

Всъщност Джон Кофи просто се предава, отказва да прави повече избори и именно това го Освобождава.

И в този филм има много допълнителни пластове. Един от тях е поведението на героя на Том Хенкс на стари години. Всъщност той се държи точно като Джон Кофи, очаквайки смъртта, живеейки в старчески дом, в който не се налага да прави избори (също като в лудницата) и не се самоубива. В Играта го задържа вината, която той чувства за смъртта на Джон, но той не го разбира. Той ще напусне Играта, когато угасне вината му.

Какви са основните изводи от тези три филма? Че всеки трябва сам да намери уникалния за него, несподелен и неповторим Изход, оставяйки всякакво съжаление, вина и други чувства, емоции и желания да угаснат, интегрирайки бялото и черното в едно. Тогава самата Игра ще ги изхвърли без те да желаят/не желаят това. След това те по желание ще могат да се връщат в Играта, без да стават част от нея.