Два пътя

               Поне два са основните пътища към Освобождение - Пътя на пороците и пътя на добродетелите. И двата водят до едно и също нещо, кой от тях е „по-труден” всеки може да реши сам за себе си.

            И двата Пътя имат една и съща основа и това е страданието.. Това е разкрито и във филма „Split”. Там се казва и в прав текст „The broken are the more evolved.”. Именно страданието ни кара да поемем на път, тези които не са страдали не изпитват нужда да пътуват или да променят себе си.

Първо ще опиша за пътя на пороците, защото този е пътя, който съм изминал аз. По същество това е стигане до дъното на пороците, разрушаване на табута чрез лично действие, състояние на вътрешна анархия. Метафорично това може да се изрази като човек, който потъва в блато. В един момент той осъзнава че именно тежестта на неговите пристрастявания го дърпат надолу и следва съзнателното действие на тяхното пускане. Enough is enough.  След разбиране на тежестта на пороците се осъзнава и тяхната причина след което следва тяхното пускане. Това може да се онагледи чрез спиране на цигарите, спиране на алкохола, напускане на безсмислена поробваща работа, пускане на егоизма и т.н.т. Тогава пороците биват заменяни от добродетели. Този път е рязък и на тласъци, осъзнаването и промяната става изведнъж и в този момент се ражда напълно нов човек.

Пътя на добродетелите е описван в този сайт - http://keygiver.blogspot.bg/#. Хората, поели по този път следват свои етични норми на поведение без да нарушават табутата, защото знаят  вътрешно до какво води това. Те нямат нужда да изпитват лично тежестта на пороците. Трупането на добродетели е постепенен процес

Всичко това може да се изрази метафорично чрез следната история, която ми хрумна:

Тръгнали трима приятели на пикник. Първия носел в раницата си мезета, пиене и цигари. Вторият носел само вода и хляб. Третия носел най-различни игри и играчки. Спрели те да починат за малко и разбрали че потъват в плаващи пясъци.

Първия приятел затъвал все повече под тежестта на раницата си. Той все повече се борил, но това само ускорявало потъването. В един момент той разбрал че трябва да почне да  изпразва раницата. Първо хвърлил пиенето, защото било най-тежко. Обаче потъването продължило. След това изхвърлил мезетата - те били втори по тегло. Най-накрая дошъл ред и на цигарите, след което освободен от товара си той успял на тласъци да изпълзи на сигурно място. Първия приятел разбрал колко дълбоко можел да потъне под тежестта на своите пороци.

Втория приятел въобще не потънал дълбоко. Тежестта му не била голяма и той веднага съобразил че ако се освободи от нея ще премине много по-лесно. Той знаел че винаги и навсякъде ще може да намери вода и хляб. И така, той бързо стигнал при първия приятел.

Третия бил чел, че колкото повече се бориш, толкова по-бързо потъваш. Затова и той замръзнал на място и си казал че всъщност нищо лошо не се е случило. Когато обаче въпреки това продължил да потъва той призовал на помощ първите двама. Те му викали - „Хвърли раницата, тя те дърпа надолу. Ако не я хвърлиш ще бъдеш твърде тежък и ще завлечеш и трима ни”. Той обаче не искал да слуша - игрите и играчките означавали твърде много за него, той цял живот ги бил събирал. И така, накрая той потънал под тяхната тежест.

Двамата останали приятели се спогледали разплакани и продължили пътя си, освободени от товара си.