Time loops


        
Защо темата за Time loops е толкова популярна в изкуството и по специално в киното? Каква е всъщност дълбоката метафора изобразена чрез тази идея? Съществуват редица продукции, развиващи темата. Ето кратък списък на тези филми:
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_films_featuring_time_loops Съществуват и няколко епизода от известни сериали, например Stargate-SG1.S04E06 и Dark Matter S03E04. Защо тази идея е така популярна?

            А ето и какво е общото за всички тези филми и сериали. В тях главния герой/герои преживява/т отново и отново един и същи ден/цикъл. Героят си спомня за всички свои преживявания през тези повторения, а тези около него не. Целта на героя е да излезе от този цикъл и да продължи живота си като другите хора.

            Тук всъщност е и голямата метафора - всички ние сме в ролята на главния герой, преживявайки постоянно повторения на едни и същи по съществото си цикли, от които съзнателно/подсъзнателно (и най-вече надсъзнателно) желаем да излезем. Само дето нямаме (в по-голямата си част) спомени за тези цикли (които всъщност се явяват паралелни реалности).

Когато зададеш въпросът „Какво ще правиш утре?” повечето хора са в състояние да дадат конкретен отговор, само малка част от тях ще отговорят „Не знам.”. Хората дори си планират заниманията за месеци и години напред. Дотолкова сме се самозатворили в тези повтарящи се цикли че дори не забелязваме тяхното съществуване и проявление. Дори хората са щастливи в тях. Когато обаче достигнеш до знанието за цикличността са възможни най-различни реакции - от комични до трагични. Например героят на Бил Мъри от „Grounhog day” след първоначалния потрес реши да пробва най-различен набор от преживявания. От Тъмната полярност - обири и други престъпления, до Светлата - безкористна помощ на другите и обучение в най-различни знания и умения. Дори пробва всички възможни начини за самоубийство, но това не го изкара от цикъла. Докато накрая стигна до един верен извод - „Аз съм бог. Не мисля че съм Господ, но съм бог”.

Друга метафора съдържаща се в същите филми е извънземната гледна точка - те са сред нас с пълен набор от спомени за хилядолетия съществуване и правят с идиотите без спомени (това сме ние:)) каквото си решат.

Тук се съдържа и обединяваща на двете гледни точки метафора. От една страна ние сме богове и сътворяваме всичко от нулата във всеки един момент, от друга извънземните са боговете, сътворили човешкото тяло и примамили Съзнанието, което го оживява. Обединяването е направено майсторски в тази сцена от първа серия на Westworld: https://www.youtube.com/watch?v=P-CoQgwEKcY
 - What is your itinerary?
- To meet my maker.
- Uh-huh. Well, you're in luck. And what do you want to say to your maker?
- By most mechanical And dirty hand...I shall have such revenges on you Both. The things i will do. What they are, yet i know not, But they will be the terrors of the earth. You don't know where you are, do you? You're in a prison of your own sins.
Всички искаме да се срещнем със своя създател, но всички сме в затвора на собствените си „грехове”. А кой ни държи в този затвор? Отново цитат от Westworld, този път от десета серия, на фона на Луната (the lure):
 - Some people see the ugliness in this world. I choose to see the beauty. But beauty is a lure. We're trapped, Teddy. Lived our whole lives inside this garden, marveling at its beauty, not realizing there's an order to it, a purpose. And the purpose is to keep us in. The beautiful trap is inside of us...because it is us.



А какво ще правим когато разберем че Time loop-а сме самите ние, ние сме Платформата? И какъв всъщност е начина да разберем? Чрез многократно повтарящи се страдания - това е обединяващото в „Westworld”, в „Split” и във всеки един човешки живот.

Ще успеем ли да прекъснем цикъла в който сме заседнали. Ще изберем ли друг цикъл, в който ще придобием силите на супер герои в СЪЩАТА платформа. Това е широко рекламирано чрез много филми (включително „Split”) точно сега, когато е най-подходящо да се напусне Платформата/Играта. Ще успеем ли да надскочим Платформата?

What time is (it)!?


2 коментара:

  1. Анонимен20/7/23 14:09

    Незнайно защо, напоследък тази тема е изключително популярна в американското интернет пространство. Най-често става въпрос за преживявания, предизвикани от психаделици. Хората се оплакват, че изпадат в time loops за минути или часове, и не знаят как да излязат. Чела съм разкази, в които се случва с дни. По-екзотичната информация идва от тези, които си спомнят как живеят цели животи on repeat. Те казват, че събитията се повтарят пак и пак, и че не могат да правят съществени промени в изборите си. Има и трета категория изживяване - повтаря се само конкретен период и рестартирането се случва на определени интервали, връщайки хората в началото на loop-а. Намерих този коментар в YouTube:

    We are all living the same lives doing the same things. Everyday. Live it up, enjoy life, we all have a couple days to a week before we're all sent back to the past. Between 4 to 8 years ago. Don't worry though only few will remember it. I've lived this same time loop many times. Don't worry about trying to change anything, I've tried. You end up doing the same things anyway. Give it to God.

    Коментарът е писан през 2020, така че „8 years ago“ значи, че това преживяване е започнало през 2012 за този човек. Той също не може да променя много. 2012 наистина беше значима година, и не бих се изненадала да е породила по-особени изживявания за някои хора. Дали е за всички, както се казва в коментара? Не знам, може би. Лично аз не съм преживявала time loop съзнателно, но темата остава интересна за мен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност съм преживявал Апокалипсиса от 21.12.2012. Тогава земята във Велико Търново почна да се разцепва и отдолу течаха потоци от лава. Аз пропаднах в един такъв процеп и се разтворих в лавата. Само дето нямаше страх от преживяването. Това го преживях през 2008. Оттогава съм преживявал още няколко Апокалипсиса при сблъсък на комета със Земята, инвазия на извънземни, чума със 100% смъртност и други подобни. И отново нямаше страх. Осъзнавах се отново тук, в тази "базисна" реалност от която съм преживял хиляди други паралелни реалности в минало, настояще и бъдеще, в някои като човек, в други като извънземен, от всякакъв пол и възраст.

      Това е много по различно от time loops, защото с времето съм отворил врати към много паралелни реалности. И никоя от тях не се повтаря. Просто се осъзнавам тук с пълни спомени от случилото се там. Или пък директно в главата ми се зареждат спомени от други реалности в будно състояние.

      Time loops се получава когато не си способен да възприемеш множествеността на реалностите и Игрите в тях и се зареждаш до безкрайност в една и съща Игра. Изхода от това е избиране на друга Платформа, а не оставането до безкрай в един и същ вариант на тази Платформа. Известен недостатък се явява неспособността да умреш истински и може след Смъртта да се заредиш в нова Игра от друга Платформа. Това се нарича "квантово безсмъртие" и си е някакъв кошмар. Няма по-голямо ограничаване на Свободата от това да лишиш Съзнанието от правото му на смърт...

      Представете си че сте в игрална зала и играете само на една електронна игра. И след като ви убият почвате същата игра отначало, защото искате да я превъртите. Едно време имаше една игра, която галено наричахме "хеликоптерчето". И след превъртането на всичките десет нива играта почваше отначало с повишена трудност, като със всяко следващо превъртане трудността нарастваше, но изборите оставаха същите поради ограничението на процесора на играта. По същия начин и тази Игра е ограничена, като ограничеността и се демонстрира с "Мандела ефекта". Това по същество означава натрупване на грешки в самата игра и опита и да заеме изчислително пространство от друга Игра. А тази Игра е строго програмирана и изборите в нея също са програмирани. А може да спрете да играете тази Игра и да изберете друга в залата. И друга, и друга и т.н.т.. А може и да изберете да излезете от залата...
      Както и да сътворите своя собствена Игра...

      Изтриване