За ползата от болестите

Всички хора боледуват и огромна част от тях искат да се излекуват на всяка цена. Сега ще разкрия една различна гледна точка, хвърляща светлина върху ползата от болестите и как всяка една болест дава възможност за уникален поглед върху Реалността.

Повечето хора желаят да са здрави, живеещи живот без болка. Бягането от болката (физическа или психична) е основна дисциплина в нашето съвремие. Има стотици болкоуспокояващи, на химична или билкова основа, като някои от тях са наркотици. Болката е ултимативния картон че трябва да се промени мисловния модел и оттам начина за възприемане на Реалността. Болкоуспокояващите помагат на хората да останат в същия коловоз, който е предизвикал болестта. А в по-добрия случай дават необходимото време за разбирането на причините за болестта. Не всички болести обаче са придружени от болка.

Интересна гледна точка е разкрита в книгата на Лиз Бурбо „Твоето тяло казва: Обичай се!”. Тази книга обаче е непълна, разглеждаща само „начинЪТ” да се излекуваме. Когато хората дават отговор на въпроса „На какво в живота ми пречи тази болест?” е пропуснат противоположния въпрос - „На какво в живота ми помага тази болест?”. `

Ще разгледам един пример с болестта на Алцхаймер. Когато човек е болен от тази болест той, най-общо казано, няма достъп до своите спомени и не познава хората с които се е срещал. Това обаче позволява изживяването на по-дълбоката перспектива - всички хора, които срещаме ВИНАГИ са нови, те не са същите от предишните ни срещи с тях. Освобождаването от дефиниции и предразсъдъци поради болестта ни позволява да осъществим първичен контакт с всички които срещаме (това може да стане и съзнателно, без да сме болни от Алцхаймер). Може да звучи изненадващо, но хората с Алцхаймер са щастливи хора. Всяка книга (дори и една и съща) е нова за тях и те могат да извлекат различна информация, неизкривена от втвърдените им дефиниции. Всеки контакт е нов за тях, всеки филм се гледа за първи път, те живеят във вечното СЕГА, „забравили” всякакви дефиниции.

Друг пример, който ще разгледам е далтонизма. Тези хора не виждат цветовете по същия начин като огромната част от хората. Предимството на това е че те, още от най-ранна възраст разбират с цялото си същество че Обективна Реалност няма, има само консенсусна такава. Те разбират и че ако не виждаш нещата по същия начин като другите, това не ги прави нереални, просто различните хора имат различно възприятие за реалността. Защото всеки човек е цяла различна Вселена.  За тях е много по-лесно да осъзнаят че дефинициите са нещо относително и нетрайно, докато  повечето хора ги приемат за Реалност и ги втвърдяват дотолкова че за тях те са Окончателната Истина. Далтонизма като default настройка помага изключително много за по-цялостно възприемане на Реалността. Което е интересен парадокс - ти виждаш по-малка част от заобикалящия те свят, а го изживяваш по-холистично. А слепите по рождение преживяват една напълно различна Реалност.

Нарушенията в самото виждане са постоянно срещани и са индикация че човек не може да види нещо, което му е „под носа” (късогледство) или „не вижда нещата в перспектива” (далекогледство). Това обаче помага в случаите когато не се забелязват дребните недостатъци във външния вид на останалите. Тоест хората не се възприемат само „от пръв поглед”, а по-дълбоко - като излъчване.

Преди известно време имах следната случка: Наложи ми се да пътувам в автобус, а обонянието ми беше изчезнало напълно. Когато влязох в превозното средство видях следната картинка: Всеки от пътниците (без двама) беше закрил носа и устата си с нещо - я кърпа, я блуза, я маска. А двама от пътниците (горните двама) говореха бодро и весело на цигански. Каква беше изненадата ми когато кондуктора мина с дезодорант и напръска целия автобус! От дума на дума стана ясно че двамата цигани гледаха животни и бяха пропуснали годишното си къпане. В случая липсата на обоняние ми позволи възприемане на различна перспектива в ситуацията без предразсъдъци и доведе до безценни наблюдения върху хората в автобуса и кой какъв архетип преживяваше в момента.

С горните примери демонстрирах че всяка болест може да се използва за разкриване на уникална гледна точка върху Реалността. Така че да си болен от нещо не винаги означава че не вървиш по „правилния” път, може да означава и че трябва да разшириш своята перспектива на възприемане на света.